Търси

Д-р Димитър Пашкулев: На вратата чука нов тип медицина – Духовната

Още по темата ...
Аюрведа здраве

Ивалин Иванов: С болестите душата показва на човек, че се отклонява от пътя, който е избрала

Виж повече
Самовнушение

Лечителят Петър Димков: Самовнушението е оръжие, присъщо ни от раждането

Виж повече
Лидия Ковачева

Лидия Ковачева: Магистралите на живота са добрината, етичността и любов към всичко живо

Виж повече
Елеазар Хараш

Елеазар Хараш: Любовта към Истината е здравословие. Здравето е състояние на Любовта

Виж повече
12.04.2021 г.
10021
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Медицината не е само наука, бюрокрация и бизнес - тя е още изкуство, житейска и духовна мъдрост


Д-р Пашкулев, на предела ли сме на модела на живот, който доказа, че все повече разболява хората?

Отдавна сме на предела, въпросът е дали ще се действа на парче с отделни мерки, които имат някаква стойност, но не могат като цяло да подобрят здравето на хората, на обществото, на планетата, защото истинските мерки са по-трудни. Те изискват по-дълбоко разбиране и повече промени в начина ни на живот. Но смятам, че - ако не доброволно, то „зорноволно“ - това ще се случи.

През последната година при много хора се наблюдават важни промени именно в това да се търсят и по възможност да се отстраняват истинските причини за болестите, и то в широк смисъл на думата – нашите психологически, социални и духовни безпътици. Не можем да очакваме, обаче, че това ще стане бързо и изведнъж ще се подобри. Такива сензации историята не познава, те не се съгласуват нито с научните закони, нито с духовните закони.

Истинската промяна е трудна и бавна. Така че ние се намираме на този предел от края на миналия век, но особено са мощни сигналите за промяна напоследък. Доскоро огромната част от хората смятаха, че все още могат да си правят оглушки.

Вие във вашата практика съобразявате ли се с духовните закони?

Да, в действителност аз се занимавам с така наречения интегрален, творчески подход. Той съществува от дълбока древност, но е оформен с това си име от съвременния мислител Кен Уилбър; и много други в днешно време подхващат с това или с други имена същите идеи. 

Системата свързва всички аспекти на човешкия живот, природата и духа. Интегралният подход е пътеводител през тайните на живота – биологичен, емоционален, интелектуален, социален и духовен. Интегралната „карта“ обединява най–доброто от древната мъдрост с най–доброто от модерното познание. Той ни окуражава да продължим нашият личен процес, пътешествието през живота към цялостност, което никой от нас не може да избегне, но което до преди съществуването на тази интегрална визия, малцина можеха да схванат. Често нямаме възможност да я обхванем изцяло и се съсредоточаваме върху една част от нея, започваме да разсъждаваме едностранчиво. Но е много важно все пак да се отворим към едни различни истини, които, ако ги погледнем задълбочено, не са в противоречие с нашата истина, те я допълват.

Казвате, че това което навремето Лидия Ковачева и Петър Димков са препоръчвали и се е приемало на нож, днес вече е осъзнато?

Поне до по-голяма степен. Например, сега вече има много причини да се смята от науката, че цялостната растителна храна трябва да съставлява основната част от менюто на човека, също и че билките предлагат в много случаи по-добри и безопасни аналози на синтетичните медикаменти. Също така, правилото за спазването на биоритмите – „рано лягай, рано ставай“ - вече не звучи като мантра от далечното минало!

Има много данни, че цялостната обмяна, състоянието на психиката, дълголетието дори - до голяма степен зависят именно от спазването на биоритъма, който е дълбоко нарушен в съвременния свят.

Но има и много нови, положителни тенденции на вземане ценното от различните медицински системи. На много места на Запад, в Китай също, има огромни центрове, където съвременната медицина фигурира, но се използва главно за спешни проблемни случаи. Огромната част от хората там се лекуват с природните методи, с хранене, с дозиране, с билки, разтоварване от храна, физиопроцедури и психотерапия – и то в съвременни, ефективни форми. Хората като гледат стари филми смятат, че психотерапията е главно психоанализа и тя ще има ефект след две години, а може и въобще да не помогне; но чрез някои от развитите през последните десетилетия методи може да се постигнат по-бързи успехи. Тоест, в ход е един процес на усъвършенстване на отделните методи и също така - на обединяване, за да се осъществи девизът - „и“ вместо „или“! Според мен точно в това е бъдещето, ако се развиваме конструктивно.

Може ли да споделите за някой от тези модерни методи в психотерапията?

Много са, но бих говорил за нещо, в което имам личен опит, защото няколко години съм обучаван в един метод - психодрама, който е от средата на миналия век. Той донякъде е сборен, защото неговият създател Джейкъб Морено е взаимствал от различни други методи. В този подход се използват техники от изкуството, чрез които пациентът изиграва минали, сегашни или очаквани житейски ситуации и роли, опитвайки се да ги разбере по-пълно и да постигне катарзис. Изиграват се или се преиграват значими събития, за да се помогне на хората да разпознават и изживяват скрити чувства, потискани до този момент, да съумеят да ги изразяват пълно и свободно и да се насърчи изпробването на ново и по-ефективно поведение. Морено основателно вярва, че изиграването на проблемите има по-голяма терапевтична стойност, отколкото ако просто се говори за тях. Срещата се извършва в контекста „тук и сега“, независимо дали изиграването се отнася до минало или очаквано събитие. 

Изключително важни са и духовните практики като молитва и медитация. Според новите научни данни те в действителност имат много сериозен терапевтичен потенциал. Специално място в нашата култура заема класическата молитва „Отче наш“, която има в историята си твърде много случаи на помощ и изцеление.

Някои добавят и други текстове – библейски или източни, които се смятат за духовно защитаващи, като по време на произнасянето или слушането им човек може да се визуализира обгърнат от светлина. Помагат и песнопенията, които на изток са известни като „киртан“, докато на запад са се разделили на две основни направления, като и двете имат духовно полезни ефекти – това са църковната и класическата музика. При всички случаи е важно човек да се включва в духовните практики с упование. 

На всекиго са известни случаи на добро повлияване чрез природолечение на телесни заболявания, но как стои въпросът с психичните нарушения? 

Също може да се помогне, но е важно да ги разглеждаме трезво по отношение на цялостния спектър от методи. Абсолютно тежките психози за щастие са около 1% - при тях наистина трудно ще се спазват природните комплекси и психиатричните методи, макар че не могат да ги излекуват, поне облекчават страданията им. Но далеч повече са случаите, в които човек няма сериозно психично заболяване, но въпреки това се чувства дълготрайно зле, в безпътица е, в депресия и това може да е т.нар. екзистенциална криза. И ако ние го лекуваме с обикновена психотерапия, какво остава с лекарства – не се получава. Спомням си една мисъл, че всеки един психичен симптом може да се премахне чрез силен наркотик или лекарство, което е с подобно наркотично действие, но тогава още по-просто е човек да си отреже главата, защото човекът тогава вече не е човек в пълния смисъл на думата.

В тези случаи на екзистенциална или духовна криза би следвало човек да се опита да промени светогледа си, начина си на живот и за нещо повече да се консултира с такъв специалист, който има широк кръгозор върху природосъобразните, психотерапевтични и духовни методи. Но съществува и обратният момент, ако имаме едно съзнание, което не е дорасло до това да се отвори за духовното и ако ние настояваме то да прави духовни практики, то няма да разбере техния смисъл.

Много често днес течения от така наречената Нова епоха и други смятат, че едва ли не само като щракнат с пръсти - и ще станат духовни. Не – за такива хора много по-подходящи са някакви по-първични психотерапии, както и промените в начина на живот – хранене, добавки, дишане, движение, които все пак ще подобрят неврохормоните и от там – тяхната енергия, мотивация и настроение. Ако някой не иска да направи дори частична промяна в храненето или по цял ден е на компютъра, ляга по малките часове, става към обяд и прочие - такъв човек може да си казва „не е толкова важно това, аз ще гледам духовното“, но едва ли ще има добра цялостна психоемоционална и духовна кондиция.

Неслучайно от дълбока древност са дадени системи за здраве и енергия като основа на духовните практики по нататък, независимо дали са индийски, китайски, паневритмия или други. Целта им е да се постигне интегрално въздействие; а когато човек не прави елементарните полезни неща, а си казва, че е на „ти“ с по-сложните - това най-вероятно е просто негова фантазия.


Можем ли да кажем, че на вратата чука нов тип медицина – духовната?

Определено – и чука, и вика и се опитва по телепатия да ни предаде нещо. Но резултатът зависи от две неща – от нашата възприемчивост и от нашата решителност, защото ако не искаме да я чуем, нещата ще се протакат още.

Мъдростта и волята за промяна трябва да се съчетаят. Това трябва да е добра воля, да е свързана с доброжелателност към всички, да не се цепим. Много хора са още затворени в тесни групи и си казват: ние за нас ще направим това и това, а за другите - не... Време е да разберем, че в света сме дотолкова свързани (материално, социално, духовно), че само ако действаме в полза на цялото човечество, ще можем най-добре да постигнем и за нашия по-близък кръг, и за самите себе си най-добрите възможни резултати!


Как да се научим да слушаме организма си?

Човешкият организъм, физиката, енергетиката, умът и душата са гениални, но ние сме ги замъглили по различни начини още от детството, поради цял куп фалшиви предписания и ценности! Така че по принцип е много вярно това, че човек трябва да слуша себе си. Но това се разбира с течение на времето – ако слушаме действително себе си, ние ще ставаме все по-стабилни, екстатични във вътрешния си свят, а във външния си свят ще имаме все по-добра хармония с природата, с хората и също ще развиваме импулса да допринасяме за цялото човечество, усещането за благородна мисия. Ако обаче от следването на импулсите ни се получават съвсем други неща, явно ние слушаме вторично натрапени гласове и е необходимо да прочистим тези вътрешни канали на възприятията - за което също има много забележителни методи.

Къде е пресечната точка между смирението и изцелението?

В това човек да се довери на себе си, в природата, в духа, но и да се отвори – да приеме, че той все още има да се учи в много отношения, да разбира и да прилага.

Отдавна се говори за обучение през целия живот, тъй като старата система на образование е дефицитна и озопачена едновременно. Важно е  да се осигури едно истински полезно интегрално обучение, при което се обединяват достиженията и на древните цивилизации и на съвременната наука и всичко това да се поднася в един вид, който се усвоява лесно и най-важното – може по-адекватно да се прилага.  Достатъчно е  самите специалисти да са смирени, внимателни, да се разберат помежду си и да излъчват по-ясни послания. Да оформят една система за образование и дообразование на хората – това именно е най-сигурният начин да се промени света към по-добро.

Има ли основни правила за здраве всеки ден?

Правилата са много, но има и някои, които са решаващи. Добре е човек да стане рано и вместо веднага да тръгне на работа и да забие нос в любимите на всички ни електронни устройства  да си отдели половин час, ако може един или повече за движение, за дишане, да излезе по възможност сред природата, да се оводни обилно, да употребява храна, която е по-близо до природата – плодове, зърнени храни. Да има предвид, че храносмилането е най-силно на обяд и ако все пак употребява някакви тежки храни, е добре да ги „затрупа“ с една голяма разнообразна салата. Вечерята да е ранна и лека. Когато ляга вечерта да няма много светлина, да няма напрежение, за да се подготви за хубав сън. Когато има здравен проблем, да не подценява ценните страни на съвременната медицина, но дългосрочно да разчита главно на природосъобразния начин на живот, на билките, баните, масажите, психорегулиращите и духовните методи.

Сега покрай Ковид-19 много хора изпиха големи количества антибиотици, какво да  правим, за да възстановим чревната флора?

Не само антибиотици, хората започват още при температура 37 градуса да пият антипиретици, за да я свалят. Най-отговорно казвам, че това влошава в пъти прогнозата, ако намаляваме температурата, когато е по-малка от 39 градуса. Добре е температурата да се остави, освен при крайно изтощени хора, с тежки сърдечни болести или деца с гърчове. Като минимум може за няколко часа да пускаме да стане 38 градуса и половина, за да се активират самите защитни сили на организма. Антибиотиците по правило не действат срещу вируси, така че е оправдано да се включат на по-късен етап, ако има тежка бактериална инфекция. Хората ги е страх, а страхът е лош съветник. Така те правят нещо, което да влоши състоянието им, а се плашат да направят това, което ще им помогне. Естествено, ако човек вдигне към 40 градуса, вече следва да се прилагат и методи от едно време, при които се изстудяват определени места – коремът, подмишниците, челото. Или да се търси изпотяване, което се предизвиква с увиване и чрез билки – липа, бъз, люляк. Важно е да са чисти и червата, това намалява необходимостта организмът да поддържа дълго повишена температура.

Другата заблуда е, трябва че приемаме пробиотици, само докато пием антибиотици. Всъщност докато приемаме антибиотиците, с тях убиваме пробиотиците, тоест – трябва да продължим поне две-три седмици след като ги прекъснем, да продължава приема на пробиотици! Според последните данни полезните бактерии не са само в червата, а в цялото тяло, така че пробиотиците са изключително важни не само за червата и за имунната система, но и за психиката.


И понеже този микробиом се оказа че много трудно  се възстановява е добре да продължим по нататък с правилно хранене, което съдържа както пробиотици (ферментирали храни като туршии, натурален оцет, кисели ядкови млека, кисело мляко и кефир), така и пребиотици, с които полезните бактерии се хранят. Такива са трудноусвоимите от нашия организъм въглехидрати, но те долу в червата помагат на нормалната флора. Тези пребиотици се намират основно в кореноплодните и зърнените. Някои подправки, билки и добавки имат допълнителни ползи върху микробиома, храносмилането и общото здраве. Разбира се, по-силните от тях се приема се в скромни количества, за да не се генерират други проблеми. Всичко си има доза, баланс, място и време на прилагане. Именно затова медицината не е само наука, тя е лечебно и профилактично изкуство.

Освобождаващо дишане

Много лека и бързодействаща техника, която следва да се прави по-често, особено при съвременните условия на заетост и напрежение. Близка до нея, но не съвсем същата, е йогийската пранаяма „ха-дишане“:
От изправено положение вдишвате, като повдигате ръцете нагоре и си представяте, че свежа енергия се вдига от краката към ръцете и изтласква застоялите и болестни наслагвания. После силно издишвате – да е подобно на остра въздишка или с друг спонтанен звук. Издишването е едновременно през носа и устата, като заедно с него навеждате напред торса и ръцете падат надолу. Същевременно си представяйте, че всичките ви напрежения „потъват“ в пода, през ръцете, докато издишвате още по-пълно. Останете 3-5 секунди така – отпуснато наведени, после се изправете спокойно, като вдишвате и вдигате ръцете; повтаря се 5-6 пъти на един цикъл. Направете 2 до 4 цикъла по този начин, ако имате нужда (при грижи, стрес, след пребиваване в нечиста атмосфера и други случаи на физическо или психологично обременяване). 

Съсредоточете се върху дадена добродетел по 10 минути на ден

Това е универсална практика за почти всички духовни пътища. Тя едновременно подпомага усвояването на основни етични качества и подготвя съзнанието за по-нататъшни техники. Добре е да отделяте дневно поне по 10 минути за съсредоточаване върху дадена добродетел, например, търпение, искреност, чистота, състрадание, свобода и т.н.; след един месец може да се смени изгражданото качество и т.н. добре е също така да си припомняме или да четем, или да слушаме, важни пасажи от авторитетни за нас източници; както и да си представяме конкретни ситуации, в които бихме могли да проявим съответните качества. За някои е полезно  – и в тишина или на фона на музика - да съзерцават портрет на дълбоко уважаван от тях духовен учител или лечител.

Подпомагаща препоръка е и воденето на духовен дневник, където вечер да се отбелязва преживяното през деня, с акцент върху вътрешните „събития“. В някои източни школи се препоръчва концентриране и върху наглед негативни неща като всеобщото непостоянство, страданията, смъртта. Не става дума обаче за потъване в „бездънен“ песимизъм, а за трезв поглед върху някои реални страни на света, в който живеем.


От по-висш план, тези аспекти могат да се възприемат като преходен воал, който да се снеме чрез духовно практикуване; и също да се мотивираме по отношение на състрадателното служене. Следва да бъдем състрадателни и към себе си, тъй като без хармонично развиване на собствената си природа няма да бъдем в състояние да разберем и другите и съответно – да им помогнем по точния начин!

ЗА НЕГО
„Медицината не е само наука, бюрокрация и бизнес. Тя е също житейска и духовна мъдрост, изкуство, етика и призвание“, казва природолечителят д-р Димитър Пашкулев. Роден е през 1960 г. в град Брацигово. От ранното си юношество се занимава с пътищата към здраве и многостранно развитие. Дипломира се с отличие като лекар през 1986 г. Автор е на книгите „Природолечение“, „Сила за живот“, „Древни и нови идеи във фитотерапията“, „Чудото на магнезия“, редица стихосбирки, книги по психология и интегрален подход и други.
„Израснал съм в Родопите и съм имал щастието да познавам и лекари, и народни лечители, които се занимават с природна медицина, а също така ботаници, покрай които успях лично да опозная голяма част от билките. От друга страна, съм имал определени заболявания, повечето от които съм успял да стабилизирам, едва след като съм започнал да се занимавам с природни методи, хранене, билки, техники за физическа и психорегулация, докато преди нямаше съществен резултат. Именно добрите резултати без странични явления при мен и после при мои близки и познати хора ме накараха да работя в тази посока“, казва природолечителят, който още пише поезия, обича планината, градинарството и музиката, играе шахмат...

Интервю на Драгомира ИВАНОВА
 

Препоръчани книги:

Драгомира Иванова
Драгомира Иванова
Драгомира Иванова е журналистка. Завършила е Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Пише статии в печатни и интернет издания, свързани с духовното развитие.  Вярва, че мисията ѝ е да е полезна с тях. Стреми се да развива духовното в себе си и да има хармонични отношения. В словото на Учителя Петър Дънов намира отговорите за живота.
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12