Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Също както земният, така и Духовният живот си имат начало, апогей и отлив. Когато този Духовен живот се изчерпи, душата се чувства натежала, зашеметена и обзета от меланхолия. Една непреодолима сила я притегля отново към земните борби и страдания. Това желание е смесено с ужасни страхове и с огромна скръб заради напускането на Божествения живот. Ала времето е настъпило и законът трябва да се изпълни. Тежестта се увеличава, известно помрачение става в тази душа. Душата вижда светлозарните си спътници само през нещо като завеса - и тази завеса, все по-плътна и по-плътна, я кара да предусеща неизбежната раздяла. Душата чува тъжните им сбогувания; сълзите на любимите и блажени същества попиват в нея като Небесна роса, която ще остави в сърцето ѝ пламенна жажда за едно незнаяйно Блаженство.
Тогава....с тържествени клетви - тя обещава да си спомни....:
- да си спомни Светлината в света на тъмнината
- да си спомни Истината в света на лъжата
- да си спомни Любовта в света на омразата
Завръщането, Венецът на Безсмъртието се постигат единствено на тази цена!
....и душата се събужда в гъста атмосфера. Етерната звезда..., прозирните души..., океаните от Светлина... - всичко е изчезнало. Ето я отново на Земята, в тая пропаст на раждането и смъртта. Тя обаче още не е изгубила спомена за Небето; и крилатият Водач, все още видим за нейните очи, ѝпосочва жената, която ще бъде нейна майка: тя носи в себе си зародиша на дете. Този зародиш ще оживее само ако Духът дойде да го оживотвори и одушеви. Тогава в 9 месеца се осъществява най-непроницаемото Тайнство на земния живот: Тайнството на въплъщението и майчинството.
Това тайнствено сливане се постига бавно, умело, орган след орган, жилка след жилка, тъкан след тъкан. Колкото повече душата потъва в тая топла пещера, която я изпълва и разширява, толкова повече се чувства пленена в дебрите на утробата, толкова съзнанието за нейния Божествен живот се заличава и угасва, защото между нея и Светлината на Висините се изпречват вълни от кръв, тъкани от плът, които я притискат и изпълват с тъмнина. Тази далечна Светлина вече не е нищо друго освен гаснещ отблясък. Накрая я обзема ужасна болка, стиска я като в менгеме; една кървава конвулсия я изтръгва от майчината Душа и я приковава в едно тяло с туптящо сърце...Детето е вече родено: окаяна земна гледка...и то запищява от уплаха и болката на първия вдишан въздух.
Небесният спомен се таи вече в скритите дълбини на Несъзнаваното. И този спомен ще възкръсне единствено чрез Познанието или Мъката, чрез Любовта или Смъртта.
От гледна точка на Духа, земното раждане е смърт, а смъртта - Небесно Възкресение. Последователното редуване на двата вида живот е необходимо за развитието на Душата. И всеки от тези два вида живот е едновременно и следствие, и обяснение на другия.
Всеки, който е проникнат от тези Истини, се намира в самото сърце на Мистериите, в центъра на Посвещението.
Не съществува нито мисъл, нито дума, нито постъпка, която да не се отразява като ехо във Вечността
В този ред на мисли, които споделяме с вас, Учителя Беинса Дуно казва в своя лекция "Ще ви въздигна" изнесена на 03.12.1916:
"Казвам: за да не погине всеки, който има жива вяра вътре в себе си. Този Христос, за когото проповядвам, е жив, Той е между хората на Земята – тъй Го виждам аз, тъй го зная, тъй съм говорил с Него. Той е между хората. Но ще каже някой, че това не е сигурно, защото друго казват светите отци. Аз съм говорил и с тези хора – всички са тук, на Земята, и работят. Казва Христос: “Идете, проповядвайте и Аз ще бъда с вас до скончанието на века”. Под израза “докато Аз дойда”, подразбирам “докато науча хората”. С това Христос казва: “Сега работя отвътре, а когато изляза отвън, ще видя какво е направено, има ли някакъв дефект и после пак ще вляза”. Това има своя смисъл в Небето. Под “Небе” разбирам “Божествен свят”. С това искам да ви кажа, че не само това, което виждате, е този свят. Какво познавате от този свят? Пред вас има една завеса, и ако се вдигне, ще видите колко скрити неща има! Ако се отворят очите ви, ще видите колко ваши близки има около вас сега – ваши баби, прабаби и т. н. Ще кажете, че между нас има умрели. Не са умрели те, живи са. С други думи, има два вида живи: живи-умрели и умрели-живи. Вие сте от първите, т. е. живи-умрели.
Следователно, минало, настояще и бъдеще няма, това са само отделни аспекти на нещата. Някой казва: “Това вече е минало”. Що е миналото? Например, аз съм сега тук и тръгвам за друг град – сега съм в София, а след малко мога да бъда в Пловдив. Но София не е минало нещо, тя съществува едновременно с Пловдив; и Пловдив не е бъдеще, а съществува заедно със София, т. е. и двата града съществуват в настояще време. Ако се кача на една планина, ще видя и миналото, и бъдещето, а планината е настоящето. Ако видим нашето минало, това е нашият живот, който не сме довършили. Животът, който сега имате, сте го плели, плели и колко милиони години има, докато го изплетете. Следователно, има два вида плетене. Едното е плетенето на змията, която излъга Ева и изпъди човека от Рая. После дойде Христос, качи се на Дървото на живота, разпнаха Го и Той сега казва: “Ево, вземи от този плод”. Кой е този плод? Свободната воля, провидението и неизбежността – душа, разум и тяло. Вземете от Любовта, от Истината и от удоволствието на Божествения живот. Тези плодове дава Христос. Както Ева, когато яде от този плод, оголя, тъй и вие, когато въздигнете Христа, ще се облечете. Вие всички ще възкръснете. Народ, който яде от този плод, ще бъде един велик и избран народ. Кой е избран народ? Народ, у който има Любов, Истина, Мъдрост, разум и тяло.
