Юнус Емре: Аз не дойдох за дела. Моето дело е Любовта

 

„Аз не дойдох за дела. Моето дело е Любовта.
Домът на Приятеля е в сърцата.
Дойдох, за да правя сърца.“

Тези думи на Юнус Емре разкриват същността на неговото духовно послание. Едно от най-големите наследства, които ни е оставил този велик суфи поетът и мъдрец, е стремежът да спечелиш човешкото сърце, което е най-тежкият и най-достойният товар на човешкия път.

В света на Юнус Емре сърцето е повече от чувство или вътрешно преживяване. То е духовно пространство - храмът, в което човек може да срещне истината за себе си и за Бога. Учителят на Юнус, Тапдтюк Емре, изразява същата истина с простите и дълбоки думи:

„Сърцето е домът на Бога;
Бог погледна към Сърцето.“

Така сърцето - “gönül”  се превръща в Център на духовния път. От Сърцето започва Пътят към това да бъдеш човек, а от човека и Пътя към единството (vahdet).

Самата дума gönül носи дълбоко символично значение. В турския език тя е свързана със сияние и вътрешна светлина. Подобно на думите göz (око) и köz (жарава), тя носи образа на блясъка, на светлината, която гори отвътре. Сърцето е мястото, където се ражда това сияние.

Но сърцето не сияе само по себе си. Колкото повече човек го пречиства от прахта на страстите, от тръните на себелюбието и от привързаността към света, толкова повече неговият Владетел се проявява в него. Когато това се случи, сърцето се превръща в трон на Бога.

Ако обаче сърцето остане изпълнено със светски желания и вътрешни привързаности, то губи своята истинска природа. Тогава вече не се нарича сърце, а его, което в суфи традицията се нарича нефс. В Корана се говори за „чистото сърце“ - kalb-i selim. Това е сърцето, което е освободено от вътрешните замърсявания и е способно да възприеме истината.

Суфи традицията описва вътрешния път на човека чрез 7 степени на душата.

Първата е еммаре - душата, която подтиква към зло. След нея идва левваме - душата, която започва да се упреква за собствените си грешки. Следват мюлхиме - вдъхновената душа, и мутмаинне - успокоената душа. След това идват разийе - душата, доволна от Бога, и марзийе - душата, от която Бог е доволен. Най-висшата степен е камиле - съвършената душа.

В началото човек е подвластен на егото. Но когато започне вътрешното пречистване, той постепенно се превръща в пътник на духа - ruh. От този момент започва истинското духовно развитие.

Следва степента на сърцето - kalp. Именно там се извършва преобразяването на човека. Любовта преобразява, а мястото на това преобразяване е сърцето. След сърцето идва степента на духовния разум - akıl. Това не е интелектуалния разум, а способността да се възприема духовното познание. След това идва тайната - sır, за която се говори само чрез символи и намеци.

Всички тези степени се събират в едно единствено място и това е Сърцето, където започва да се проявява Божественото присъствие.

Юнус Емре често напомня, че без вътрешна работа сърцето може да остане като камък. Затова той пита:

„Какво може да поникне в каменно сърце?“

На друго място казва:

„Дори когато хората се отдръпнат от нищетата и имат богатство,
цялото това богатство е само миг.“

И още:

„Дори да има толкова много богатство,
теснотата на сърцето не изчезва.“

Ако сърцето е тронът на Всевишния, защо тогава го правим тясно? Причината, според Юнус, е, че светът често се превръща в завеса пред човека. Когато човек се изгуби в множеството на желанията и тревогите, Божието проявление не може да се появи в сърцето му.

Юнус често говори и за сърцето на дервиша. Истинският дервиш не е този, който казва „Аз съм дервиш“. Този, който сам се провъзгласява, все още не разбира пътя. Сърцето на истинския дервиш е широко и свободно. То е свободно от его и от разделението между „аз“ и „ти“.

Когато сърцето престане да разделя, то започва да се разширява. Широкото сърце е сърце, което приема всичко съществуващо. Именно така човек се приближава до Единството.

Затова Юнус напомня и думите на хазрети Али, че човек не бива да мисли себе си за малко същество. В човека е скрита цялата Вселена. 

Но има нещо, което той предупреждава с особена сила: да не се наранява човешко сърце. Ако човек разбие едно сърце, казва Юнус, молитвата вече не е истинска молитва. Истинският път започва, когато човек се научи да влиза в сърцето, както в своето собствено, така и в сърцето на другия. Там изчезват границите между „аз“ и „ти“.

Оттук идва и едно от най-дълбоките послания на суфи традицията, която гласи: Да се гледа с едно око на всички народи! Юнус казва, че човек, който не може да вижда всички хора като едно, се отдалечава от истината. Защото това, което виждаме в другия, е отражение на собственото ни състояние.

„Каквото мислиш за себе си, такова виждаш и в другия.“

Тази идея се свързва и с учението за четирите книги: Евангелието, Псалтира, Тората и Корана. В суфизма те символизират четири етапа от духовния път на човека към единството. Първо идва единството на Божиите имена, после единството на действията, след това единството на качествата, и накрая - пълното осъзнаване на Божественото присъствие.

Юнус описва този процес чрез красив образ: капката любов, която пада от небето на сърцето. Когато тази капка се появи, човек започва да разбира тайните на живота. Тогава четирите книги се превръщат в книгата на любовта.
Юнус казва, че когато дошла любовта, тогава разбрал четирите книги. Любовта е безкрайната сричка на съществуването. Чрез любовта човек достига до единството.

Но този път изисква смирение и Юнус предупреждава, че човек не трябва да стои на високото място, защото високото място ражда гордост. Гордостта, завистта, гневът и показността пречат на духовното пътуване и правят сърцето тясно.
Когато тези прегради се очистят, сърцето отново се превръща в трон на Господа. Тогава човек започва да разбира, че сърцето е мястото, където се срещат двата свята: човешкият и Божественият.

И тогава думите на Юнус Емре разкриват своята най-дълбока истина:

„Аз не дойдох за дела. Моето дело е Любовта.
Домът на Приятеля е в сърцата.
Дойдох, за да правя Сърца.“

* Статията е подготвена по изнесена лекция на Мустафа Татджъ, изследовател на Юнус Емре