Догоните знаят от векове, че По Толо обикаля около Сириус за около 50 години, което е много близо до реалната орбитална периодичност на Сириус Б, измерена от съвременната астрномия - около 50.1 години. Някои от техните устни предания загатват и за трета звезда в системата, наречена Емме Я, но съществуването ѝ не е потвърдено астрономически. Те я наричат "звездата на женската същност", свързана с плодовитостта, водата и невидимите светове. Макар съвременната астрономия да не е потвърдила нейното физическо съществуване, в езотеричните учения Емме Я се разглежда като символ на невидимите измерения и фините светове, в които пребивават съществата от по-високите планове на битието.

Догоните разказват, че техните предци са получили това познание от небесни същества, наречени Номо, които слезли от небето и ги научили на космогония, астрономия, занаяти и духовни тайни. Номо се описват като ефирни, полу-материални същества, които дошли временно на Земята от Сириус. Според догоните Номо донесли астрономически познания, но най-вече неизменно Учение за душата, живота и баланса в Космоса.

За догоните Сириус е центърът на духовния свят, източник на живота и матрицата на сътворението. Те имат сложни ритуали и митологии, свързани със Сириус, включително ежегоден ритуал "Сиги" — свързан с 50-годишния орбитален цикъл.
Догоните пазят това безценно познание чрез устна традиция, ритуали и символика. Официално тази информация става известна на Запада чрез френските етнолози Марсел Гриол и Жермен Дитерлен през 30-те и 40-те години на XX век.

Космогонията на догоните удивително съвпада с откритията на съвременната астрономия. Но още по-загадъчна е връзката на това знание с Древен Египет и с идеята за Сириус като изначалната матрица на Творението.
В техния митологичен разказ първоначалната материя — По — съдържа в себе си зародиша на всички неща. Самата дума "По" означава и зърно, и най-малката частица на битието. Символиката на догоните за семето По е удивително близка до съвременните концепции за сингулярността, от която се ражда цялата Вселена.

Неслучайно в Древен Египет също се открива култ към Сириус, познат там под името Сопдет (Сотис). Египтяните отбелязвали хелиакалния изгрев на Сириус като началото на новата година и символичното възраждане на живота чрез разлива на Нил. Самият разлив на Нил е друг дълбок Окултен символ. Елеазар Хараш казва в тази връзка:
"Разливът на Нил е голяма тайна за посветените. Те са знаели, че този разлив идва от Сириус. Това означава, че един ден, когато хората са готови и когато цялото човечество е готово, изобилието на тайната доктрина ще се разлее върху целия свят. Изобилието на Божествения живот, изобилието на тайната доктрина и на седмата чакра ще се разлее върху целия свят. Именно това разливане е свързано със седмата чакра. Това е Божественото разливане на свещената енергия върху човека. Това е наречено самадхи."
Богинята Изида, повелителката на живота, водата и магията, също е тясно свързана със Сириус.
Някои изследователи вярват, че догоните носят фрагменти от древноегипетската жреческа традиция, която е съхранила знание за Сириус като портал към невидимите светове на Духа. В тази връзка, символиката на Номо напомня за някои египетски божества, като Озирис и Древния Тот, които също били носители на Върховно небесно познание, принципи и закони.
Според догоните, от Сириус се излъчват невидими вибрации, които изграждат геометрията на битието, вкл. свещени пропорции, звукови честоти и космически ритми, по които се пораждат световете. Вселената се сътворява според един велик първоначален План, чиято ос е именно Сириус — Порталът към висшите светове.

Тази космогонична картина, съхранена в преданията на догоните и отразена в древноегипетските мистерии, поставя Сириус в центъра на един по-фин порядък на Вселената, в който духовното и материалното са неделимо свързани. Според догонските мъдреци, съществуват вътрешни съответствия между космическите цикли и вътрешното развитие на човека. Както По Толо се движи в своя кръг около Сириус, така и душата преминава през свои етапи на приближаване и отдалечаване от центъра на Божествената светлина. Всеки цикъл е нова възможност за по-дълбоко сливане с Първоизточника.
Самите догонски знаци и диаграми, чрез които се изобразява движението на По Толо, Емме Я и Сиги Толо, напомнят за дълбоки геометрични принципи, които по-късно ще открием в свещената геометрия и в Учението за меркаба. В това отношение можем да усетим допирната точка с египетската традиция, където светилищата, храмовете и цялостният строителен замисъл отразяват невидимия космически порядък.

Великият Ехнатон, в своите химни, открива същия този Първоизточник, който излъчва живот и светлина към всичко съществуващо. Неговото учение за Единния Жив Лъч отразява същата Реалност, към която сочат и догонските предания за Сириус - Реалност, където цялото битие е съзвучие с единен Духовен Пулс.
И както казва Елеазар Хараш, Сириус носи в себе си сиянието на Висшето Учение, което се излива върху света в определени времена. Той е жива врата към дълбинната мъдрост на Бога, която се спуска в света чрез определени сърца. Сириус е Порталът на Великото Дихание, откъдето идват тайнствата на сътворението, ритмите на живота и великата вътрешна светлина, която един ден ще освети всички народи. Защото Сириус е зовът на Завръщането към Първоизвора.


