Доверието не е вяра. Вярата показва, че все още има съмнение. Доверието е Цялост - Единство

В днешния "цивилизован" свят вярата е много странно и неразбрано явление сред хората като множеството даже не се замисля и не прави разлика между: вярване, вяра, суеверие, още повече -  послушание и т.н. Вярването и вярата често се бъркат и разликата между тях едвам се долавя, а какво да кажем за доверието, което е надраснало вярата и е от съвсем друго ниво. Дълбочината на темата за вярата и нейното място в живота на човека е огромна, но може да бъде тотално неразбрана при неправилния подход, който човек често се случва да има. Смесването на религиозната вяра с духовната пък е едно друго отклонение показващо понякога пълното неразбиране на основни понятия в пътя навътре.

Относно религиозната вяра духовният учител Ошо изказва идеята, че вярващият бърка като придава персонален характер на Бога, тоест той прави една своя персонална проекция за Него. А проекцията е илюзия, защото докато проектираш, Бог е там, но когато спреш да проектираш, Той вече не съществува. Колко цивилизации само са изчезнали и всичките заедно с боговете си... Казва: Аз не съм за богове, които са резултат на проекциите на бедния човешки ум. Да мислиш за Бог като за човек е само твоето въображение. Ако конете мислят за Бог, техният Бог ще бъде кон - това е просто проекция.

Също така вярващият не е духовен човек. Вярващият е двойствен. Това означава, че утре вярата му ще се обърне в неверие. Той е верен, но не е истинен. Истината е неизменна и цялостна - няма никаква двойственост. "Истина" идва от старата българска дума "исто"- също. Истина- същото, неизменното, същностното. Думата "Изток" има същия произход и идея - Исток: същото място; мястото на Изгрева; мястото, от което винаги изгрява Слънцето.

Елеазар Хараш казва: „Вяра без Любов не спасява. Вяра без Любов е суеверие“.

И още: „Съмнението е едно тънко заслепяване на човека, което постепенно го води до безумие, но вярата е още по-тънко заслепение (става въпрос за вярата, която произлиза от ума, а не от душата). Това е вярата, която е без Любов, без основа. Тази вяра не дава будност, а дава фанатизъм. Съмнението води до безумие, а вярата води към фанатизъм. Тази вяра не дава будност. Тя е наречена сляпа вяра и за нея в Библията се казва: “когато слепият води слепия...” — вие знаете къде ще паднат и двамата. Тази сляпа вяра ограбва чистото духовно разбиране. Само Любовта към Истината прави човека блажен и това блаженство е самото око на виждането“.

Казва: „ ... Значи първо трябва да повярваш дълбоко, вярата трябва да стане, така ще го кажа, тотално доверие, тотално доверие. И тогава почваш постепенно, пак постепенно, да получаваш нещо по-дълбоко от прозрения, откровения. При пълно доверие вече ти ставаш едно с Бога. Щото доверието, доверието е от Любовта и от Мъдростта, нали. И ако имаш доверие в невидимото, то ще ти се разкрие. Доверието е врата, Древните казват: Доверието е върховен ключ“.
Казва: „Бог иска твоето Абсолютно Доверие. Дълбокото Доверие в Бога означава, че си приет. Абсолютното Доверие е Канала, по който Тече Бог, дори когато не ти помага веднага. - Той има нещо предвид по-дълбоко“.

А за да се онагледи тънката връзка между учителите по темата за съмнението, вярването и доверието, може да се погледне какво казва и Ошо в една своя беседа:

"В началото е вярно, че съмнението помага на твоята интелигентност, изостря я. Задаването на въпроси ти изяснява много възможности, с които преди може да не си бил наясно. Но това е само началото на пътешествието. В края, когато всичките ти въпроси са изчезнали, а Учителят никога не ти дава отговора... Нека да повторя: Учителят никога не ти дава отговора... и ти не можеш да се съмняваш в него (в отговора), Той те въвежда в мястото, където всичките ти въпроси изчезват. Неговите отговори са убийствени - убиващи твоите въпроси, унищожаващи ги безмилостно, за да те доведе до мястото, където няма никакъв въпрос в твоето съзнание. И Учителят не ти дава отговор, който да можеш да подложиш на съмнение.

Това непитащо съзнание е отговорът и то е твой опит, не можеш да се съмняваш в него, има го. И оттук нататък тишината и интелигентността са два аспекта на едно и също нещо. Оттук нататък да не знаеш (невинност) и да знаеш са две страни на едно и също нещо. Това е мистичният свят, който е достъпен за теб, ако можеш да преминеш през джунглата от въпроси и съмнения. И да достигнеш яснотата, където няма никави въпроси и никакви съмнения, и никакви отговори също. Просто ти си в пълна тишина, с безмерна яснота, с огромна острота.

Ето затова аз съм против вярването, защото то никога няма да ти позволи да достигнеш до това ниво. То ще те спре в самото начало на пътешествието. То няма да ти помогне да станеш по-интелигентен, а ще ти помогне да станеш по-неинтелигентен. Ще те направи по-фанатичен, суеверен, но няма да ти позволи да дойдеш до яснотата, която може да бъде наречена крайната цел на това, което се излъчва между Учителя и ученика- моментът на Абсолютната Тишина, моментът, в който всичко е кристално ясно. Но всичко това трябва да се заслужи... Вярването е евтино (лесно осъществимо), а това (за което говоря) ще те доведе до нещо тотално различно - това, което наричам Доверие в съществуването.

В речниците думите доверие, вярване и вяра са синоними, но не и в Реалността. Вярването е обратното на доверието. Ти вярваш, защото имаш съмнение. Вярването е антидот на съмнението, това е нужда да прикриеш съмнението. Доверието, това е, когато нямаш никакво съмнение, т.е. Доверието не е вярване. Вярването е винаги в нещо - в някаква доктрина, в някакво правило, в някаква философия. Доверието е в целостността - Единството. То няма нищо общо с книги, Свещени Библии, Гити, Корани - не. И така съществува само едно писание, което е разстлано навсякъде около теб- в дърветата, в реките, в океаните, в звездите. И не трябва да го четеш- просто трябва да си в Тишина и то започва да излива цялата си Мъдрост, която е вечна. Аз съм против вярването, защото искам да те доведа до мястото на Доверието."

Ако сравняваме внимателно Словото на духовните Учители, веднага ще забележим, че навсякъде се говори за едно и също нещо, но по различен начин, с различни думи и за различни съзнания. Чистото Слово говори все за същото, за истото, за Истината. Дали излиза от посветен, учител или мъдрец, дали идва от Учителя отвътре, то води към едно и също нещо. Чистото Слово е водач.

Ошо:

„Аз гледах, търсих и не намерих Бог, вярно е, но намерих нещо много по-значително- Божественост. Бог не съществува, но съществува една велика Божественост“.

текст: Станислав Маринов