Днес се навършват 1094 години от Чистата духовна Искра на богомилството

Навършват се 1094 години от Чистата духовна Искра на богомилството, чието начало е дадено в подземията на църквата Света Параскева в Преслав на 13-и Април 928 г.  Присъстват великият княз Боян Магът, поп Богомил, трима българи и двама велики, мистериозни сирийски Учители (от окултното общество "Северно сияние"). Това е началото на истинското богомилство – точно в този ден, в малката обител „света Параскева”, която се намира в параклиса в Преслав. Между тези българи се намира и патриарх Стефан – изключително чиста душа, която напуска църквите и става ученик на Боян, тъй като той знае кой е Боян, и разбира се – поп Богомил.

Тези седем дŷши поставят великото начало на богомилството. Поп Богомил поставя началото на борбата за истинската духовност. Той създава в последствие стотици църкви, написва тридесет и една книги и създава таен център в Малта. Тука Боян, Богомил и другите петима искат да спасят човека и човечеството от заблуденото християнство. Но борбата е огромна. Това е старо човечество, с огромен застой. Те са знаели, че това е борба на живот и смърт. Тези, които познавали Боян, често го виждали до една скала да се моли усърдно и той използвал много хекао, за да даде особена сила на поп Богомил и на богомилите, да могат да издържат на кладите. Благодарение на неговото огромно застъпничество пред Бога и наистина познаване на тайните имена, той успял да им вдъхне огромна сила, особено на поп Богомил и на всички негови последователи.

Това било велика битка за истинска духовност, на която църквите и държавата обявяват война. Но тайна сила се вля в богомилите, идваща от Боян Мага и от невидимия свят. И това беше чудна война, с Любов, Правда и убеденост. Значи, истинските хора воюват с любов, правда и убеденост, смирение и т.н. Това са неща, които идват от Духа, т.е. от Спасителя на човека, върху избраните и върху достойните. И именно този Дух ги спаси на кладите. А другите? Какво стана с другите хора? Те също умряха, но умряха в смъртта и умряха без възход. Те останаха в застоя, защото не разбраха богомилското послание, което е чисто Божие послание.

На тази първа "среща" двамата сирийци* предават на Боян 22-те таблици на Богомилското Таро и няколко книги - най-важните от тях са "Тайната книга на Йоан" (първообраза на Йоановото евангелие) и "Калила и Димна". Първата съдържа беседите на Йоан лично с Христос, когато двамата са разговаряли насаме. Втората е сирийският превод, направен през 570-а година, на прочутата "Панчтантра" (Ману).

Двамата сирийци оставят и една Петолъчна Звезда (Пентаграма), тя става символ на Богомилското Учение.

Единият от сирийците е Вотан - Синът на Тайната.  Знае се, че Вотан е живял в Сирия, идвал е няколко пъти в България, в подземията на Преслав. Вотан е бил учител на Боян Мага и учениците му. Богомилите са издали много книги по Кабала, магия и т.н., почти всички книги са запазени. Вотан е главен организатор на богомилите. Връзката на Боян Мага и Вотан е стара. От миналото са били заедно и лично Боян е учил Йоан на Кабала и как да се пише Откровението. Кабала е точно тази наука, която е дала мистичното съдържание на Откровението.

Идването на богомилството 1000 години след Христос е Идея на Бога да възстанови автентичните Принципи на Христовото Слово - Живото Слово, Чистата Вода. Още 1000 години след това, Учителят Беинса Дуно казва: "Те са носители на новата култура. Богомилите бяха едни от най-благородните, най-добрите хора. Когато разгониха богомилите из България, българският народ падна под турско робство - цели 500 години. Едно време евреите разпънаха Христа, но какво ги постигна след това?..."

Елеазар за богомилите:

На 13. 04. 928 година, във Велики Преслав се поставя началото на богомилството. Присъстват великият княз Боян Магът, поп Богомил, трима българи и двама велики, мистериозни сирийски Учители. Това е началото на истинското богомилство – точно в този ден, в малката обител „света Параскева”, която се намира в параклиса в Преслав. Между тези българи се намира и патриарх Стефан – изключително чиста душа, която напуска църквите и става ученик на Боян, тъй като той знае кой е Боян, и разбира се – поп Богомил.

Тези седем дŷши поставят великото начало на богомилството. Поп Богомил поставя началото на борбата за истинската духовност. Той създава в последствие стотици църкви, написва тридесет и една книги и създава таен център в Малта. Тука Боян, Богомил и другите петима искат да спасят човека и човечеството от заблуденото християнство. Но борбата е огромна. Това е старо човечество, с огромен застой. Те са знаели, че това е борба на живот и смърт.
Тези, които познавали Боян, често го виждали до една скала да се моли усърдно и той използвал много хекао, за да даде особена сила на поп Богомил и на богомилите, да могат да издържат на кладите. Благодарение на неговото огромно застъпничество пред Бога и наистина познаване на тайните имена, той успял да им вдъхне огромна сила, особено на поп Богомил и на всички негови последователи.
Това било велика битка за истинска духовност, на която църквите и държавата обявяват война. Но тайна сила се вля в богомилите, идваща от Боян Мага и от невидимия свят. И това беше чудна война, с любов, правда и убеденост. Значи, истинските хора воюват с любов, правда и убеденост, смирение и т.н. Това са неща, които идват от Духа, т.е. от Спасителя на човека, върху избраните и върху достойните. И именно този Дух ги спаси на кладите. А другите? Какво стана с другите хора? Те също умряха, но умряха в смъртта и умряха без възход. Те останаха в застоя, защото не разбраха богомилското послание, което е чисто Божие послание.

Съществува, казва Учителя, само Една Воля. Съществува само Бог. Злото е слуга, то работи за бъдещото добро. Това е неговата мисия. То работи за бъдещото добро. В Библията се казва в Исая - Сам Бог казва: ”Аз творя тъмнината, правя мир, творя и зло”. Той сам го казва в Библията, Аз творя тъмнината. Той после прави мира, Той после твори и зло. Примерно: Той пороби България. Той изпрати богомилите да донесат новата Истина, после Той ги гонеше, после Той пороби България, и после Той я освободи.

Богомилите са се подготвяли за кладата, те са я чакали: години наред подготовка, дисциплина на ума и на тялото, за да посрещне концентрираната среща с Бога и навлизане в Бога завинаги; не донякъде, а завинаги.

Богомилите постигнаха една самоизбрана смърт в името на по-висше развитие и съществувание.
Богомилството е божествен дар за България и божествен замисъл, защото на Земята слязоха безсмъртните, верните на Бога и показаха пътя към Бога. Значи, те много прераждания са мечтали да докажат на Бога върховно Единение, неизменна любов, и долу на кладите беше окончателното им единение и доказателство за отношението към Него, тъй като те самите са Огнени духове. Богомилите не бяха разбрани само от застоя, така нареченото „старото човечество” или както Учителят го нарича „Дървото за познанието на доброто и злото”. 

Богомилският стремеж, това е превръщането на преходното във вечно, това е устремената култура към безсмъртие, която църквите нарекли „ерес”; представителите на истината и на Бога бяха наречени „ерес”. Богомилството не е църква, това е жива любов към Истината и към Бога: без догми, без ритуали – жива любов до смърт; огнена, безсмъртна любов. Богомилството е велик възход не на религията, а на Любовта.

Идеалът на богомилството още тогава е изпреварил средновековието. Дори и сега много хора още не са готови за него, не са готови за Бога. Богомилското учение наистина носи в себе си нещо универсално и то е идеята за безсмъртието. Защото богомилството идва от Божествения свят – говорим за съвършените богомили – от съвършения свят. 

Хиляди богомили са преминали тогава през окови, тъмници, страдания и клади, за да се родят тотално в своя Бог и в своята истина, която единствено почитат, която е и Божията Истина, която въобще всички хора търсят. Навлизайки в тази Божия Истина, те постигнаха своята нерушимост завинаги. И Боян казва: Влезеш ли в Истината, вече нищо не може да те разрушава. Докато си извън Истината, все ще умираш, все ще има разрушения.

Христос освети кръста, а богомилите осветиха кладата.

Думата „богомил” идва от „Бог” и „милост” – това е човекът, който е придобил милостта на Бога. Въобще „богомили” означава скъпи на Бога, мили на Бога, любими на Бога; любими същества на Бога и това е от хиляди години любими – долу само доказаха това.

През XIII век броят на съвършените богомили е над шест хиляди; броят на последователите в Европа е над четири милиона. Тежък удар за църквите и държавите. Даже поп Богомил започнали да го наричат „световен папа”. Това допълнително било опасност и бреме за църквите, тъй като те виждали в него истински баща.
Богомилите отхвърлят всички песнопения и молитви на църковните отци, за каквото и да се отнасят те. Те приемат само „Отче наш”, защото е дадена от Христос. Отхвърлят всички литургии и претрупаности, защото Христос е действал, а не е правил такива неща, не е извършвал литургии.

Когато попитали Василий Врач: По какъв начин останките на светците вършат чудеса?, Василий Врач казва: Понеже в тях са се заселили демони, които са останали в гробовете – те вършат чудесата, за да измамят неопитните и да ги обвържат и отклонят, и да ги склонят да почитат светците, вместо Самия Бог, защото поклонението принадлежи единствено на Бога. Това означава, че който го заменя със светци, той не знае какво прави. Казва Василий Врач: Само Бог е свят и никой друг. Дори и боговете не са святи! Забележете: Само Бог е свят и никой друг, дори и боговете не са святи!

Според богомилите най-непростимото нещо е, когато човек се страхува от смъртта и страданието, защото Боян им е казал:

Жертвата е по-силна от смъртта.

Богомилството разрушаваше външната показност и гордост на фалшивата християнска църква и вяра. Както виждате, това изглежда като критика – нищо общо, сам Бог изобличава. По него време Бог е решил чрез богомилите и особено чрез Боян и Богомил – Самият Той действа. Въобще тука няма място за критика, за осъждане и така нататък. Тук става въпрос за съвършените богомили, а те изнасят истината.
Богомилите, това е превъзходството над човешката природа и нейното земно мислене. Богомилите разбират духовното, защото те са духовни същества, а не църковни, нито земни. „Земни” означава „оплетени”. Само духовното може да разбира Бога. Само хора с могъщи духовни крила са могли да се издигнат над църковните измами и над заблудите на света. Църквата искала да включи в своя затвор не само богомилите – целия свят. Оказало се, че богомилите не били от този свят, няма как да ги включиш в своя затвор, в своята система. Те не били от този свят – те били от духовния свят и от Божествения свят.

Богомилството, това е истинското, окултното християнство, вътрешното християнство и никакви трудности, заплахи, страдания и клади не са могли да спрат съвършеноотдадените, защото това са Огнени, Божии духове.
 

Божият храм е там, където е абсолютно чистата вяра.
Църквите са кръстопътища. Свещеникът е преграда, свещеникът е ненужен. Църквите са кръстопътища, а литургиите са многодумие.
Пазете се от сляпото духовенство, то не е доказало своята чистота.
Светците на църквата са огромна заблуда. Това са кости на мъртъвци, а не мощи, защото свят е само Бог и единствено към Него е поклонението.
Молитвата не се нуждае от църква. Тя може да се практикува абсолютно навсякъде, защото църквата е в човека и това е малката стаичка на душата. А Христос е казал: А когато се молиш, влез в тайната си стаичка. И когато затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайна, вижда в тайна и ще ти въздаде наяве.
Възкресение от мъртвите няма да има, тленното никога не възкръсва. Мъртвото си е мъртво. Възкресение на души ще има.
Съвършените богомили няма да възкръсват. Те живеят в царството Божие; те от него идват и в него се връщат. Възкресението е само за вярващите и последователите, а за земните хора – Бог да им е на помощ и разбира се, в бъдеще Той ще работи и за тях.
Външното, лъжовното християнство – казва поп Богомил – е чисто отричане на Бога. Не отричане донякъде, това е просто чисто отричане, независимо дали се говори много за Бога. Една от книгите на поп Богомил е именно срещу изкривеното християнство, там той казва: Християнството върви по пътя змиевиден.
И после поп Богомил казва: Бог не иска от тебе църква; Бог иска от тебе Любов, за да си създаде тясна връзка с тебе. И казва: Злото няма сърце, неговото сърце е на парчета. Стремежът към знанието е коренът на злото, а стремежът към любов и чистота е освобождението.
Злото има отвращение към Любовта и това отвращение е произхода на неговата гибел.
Ако злото в човека е силно, тогава Сатана ще му разкрие тайните на властта. Както знаете, такива хора тръгват по пътя на властта; те не искат да имат власт над себе си, както е при себепознанието, а те искат да властват над другите. Именно там се пише една безконечна карма.
Страданието – казва поп Богомил – е мястото на облагородяването, а кръстът е мястото на спасението.
Ако доброто в човека е благословено, тогава Бог ще му разкрие тайната на пътя.
Още в началото, като бил свещеник поп Богомил, той постепенно разбрал, че тази църква не е от Бога. Той разбрал, че тази църква е от дявола. Той гледал отвътре, наблюдавал своите приятели свещеници и видял леността, порока, прикриването и напълно осъзнал, че Бог го няма там. Той осъзнал, че тази църква не служи нито на Бога, нито на себе си, нито на християните. Той видял, че свещениците нямали реално общуване с Бога, нито със себе си, нито с християните. А той обичал християните, обичал душите и казвал: Никой свещеник няма право да има власт над хората, защото хората са деца, синове и дъщери на Бога. Така той видял, че църквата е място на застоя и осъзнал, че т.н. „Света църква” не е божествена църква, нито божествен дом.
Предупредили го от църквата, неговите приятели свещеници, да не говори, но поп Богомил вече бил убеден в глупостта на църквата и в нейната огромна безнадеждност да спасяват души. Защото, как могат неспасените да спасяват?! И той напуснал това дяволско място, и бил отново предупреден да не говори. Но той искал да изобличи църквата и да я развенчае. Така го нарекли „непокорният свещеник”. Те му казали да не се отклонява от праведната вяра, но той вече е знаел, че трябва да се отклони. Той се отклонил и бил наречен „непокорният”. И знаел, че тази праведна вяра е лъжовна и тежко болна.

А любовта му към истината и душите била много голяма. Той виждал, че когато църквата изцелявала, това било тънка, обвързваща измама, измама на дявола. Защото той знаел, че когато те изцелява Бог има разлика: когато Бог те изцелява, Той коренно те преобразява. Той вкарва в тебе искра за абсолютно нов живот. Не изцеление, а преобразяване! И само Бог знае кой може да се преобрази, кой е въобще готов за преобразяване. Защото сам Бог внася в човека именно тази искра, на една велика Промяна.

Нищо не се изплъзвало от очите на поп Богомил. Както знаете, Учителят казва, че това е архангел. Именно само архангел може да вдъхновява ангели и чисти съзнания, защото той обичал Бога и истината повече от себе си. Поп Богомил казва, че сам Бог ще порази "доброто", което църквата е сторила на християните, дори и на себе си. И това лицемерно добро ще бъде наказано със застой и след време ще има само едно добро: истинското добро, доброто на Бога. Доброто съществува от безкрая на Бога и принадлежи на вечността, а не на църквата. Доброто няма общо с църквата; доброто изтича от вечността на Бога.

Невиждана вътрешна сила крепеше страдащите богомили на кръста и на кладите. Тука те се извисяваха в Бога, в своя идеал, и пробуждаха хората и народите с велика Любов. Защото хората тогава, и траки, македонци и българи, потайно се възхищаваха на тази величествена вяра. Самият поп Богомил по него време основава стотици църкви в България и тайна църква в Малта. По-късно вече стават стотици в Европа.
Поп Богомил живя като свещеник сред свещениците и видя, че свещениците вървят в правéдния път на греха.
Църквата, според поп Богомил, е неправилно съградена и тя е вредна. Тя е въобще вредна за развитието и затова в нея няма развитие. И Учителят казва за нея: След време не хората, вълците ще бягат, животните ще бягат от църквата. Според него църквата не може да постигне истински живот, както е така устроена, защото тя го очаква в небесния живот; тя не го създава, тя не го живее – тя го очаква, но не го създава.
Христовото учение, казва поп Богомил, е друго, но църквата го е изпуснала, защото който не е постигнал истински живот тука, той няма никакъв живот и там. И Учителят много просто казва: Ако раят не е в тебе, ти никога няма да влезеш в рая.
На кладата богомилите постигнаха огненото си безсмъртие. На кладата се осъществява най-истинската проповед – проповедта на любовта.
На кладата богомилите изгарят в себе си, какво? Всичко земно и материално, т.е. всичко второстепенно и ненужно, и се устремяват в безсмъртието, в нетленността и във вътрешността на своя Бог.
Кладата е път към святост и съвършенство, и към невидимите степени на развитието. Кладата се побеждава само с любов, т.е. само с чиста, духовна сила.
Да влезеш с любов в кладата, означава да си познал себе си, да си придобил нещо от скритата реалност. И поп Богомил казва: Кладата не е зло, тя е нашият заслужен олтар. Забележете: Тя е нашият заслужен олтар. Тя е пътят ни към пълното единство с Бога. Тя е за пробудените и за съвършените.

Кладата е приобщаване към вечния огън. Сътвореният дух от Бога е неунищожим на кладата и всеки, който се е осъзнал като дух, той е неунищожим, кладата не го докосва. Издържливостта на кладата е загадка за обикновения човешки разум. Тя е неразбрана за тези, които нямат огъня, т.е. Божествената любов.
На кладата Василий Врач е изчезнал в своето вътрешно, мощно новорождение и с това той е поставил велико начало на живота си. Няма никакъв край – тука се поставя велико начало. Един посветен казва: Точно на голгота се намира истинският покой. Който там не може да го придобие, никъде другаде. Голгота е мястото на покоя и въобще началото на истинския живот.
Съвършените богомили са били огнени хора, огнени духове, а те живеят съвсем друго съществувание. Тези огнени духове тайно живеят в Бога, а кладата е само една привилегия. Вътре в Любовта е силата, която е по-голяма от кладата.

Ако Този, Който те обича, е поискал да изгориш на кладата, изгори, за да се слееш с Него. Който има любов към Бога, на кладата той придобива своята пълнота, своя Дух.
На кладата се е осъществила най-щастливата смърт за богомилите. Те са я жадували, те са се подготвяли цяло прераждане долу за нея: дисциплина на ума, сърцето и волята, за да може когато кладата дойде, да влязат достойно. Така, както и Христос се е подготвял за кръста.

Изгарянето на кладата е велик замисъл на Бога. Забележете какво казва Боян: Това е освобождение от еволюцията, т.е. дългият път и влизане в съвършенството на Бога. Защото, какво е еволюцията? Много дълъг и бавен път, много дълъг и бавен, широк път. Кладата е тесният път. Освен, че е дълъг пътя, няма гаранция в следващо прераждане колко много хора ще се преродят в животни; въобще не говорим за прераждане само в хора. Учителят го е казал: Много хора има кандидати за животни и животни пък има, които служат и са кандидати за хора. Така че, еволюцията е един много, много дълъг път. Преди да започна, искам да ви кажа, че Боян е нещо изключително: тайният ръководител на българския народ. Някои мислят, че е Учителя; Учителят е по-дълбока степен и е нещо друго. Боян е древен жрец, посветен от мистериите в Египет и Атлантида. Абсолютен върховен ръководител на тракийските жреци, на древнобългарските жреци и на богомилските магове. Едно изключително същество от много висша степен. Хем архангел и хем има таен път за него към божествата, хем е едновременно и скрито божество. Така че, когато говорим за Боян, говорим за нещо изключително.

Боян е силен в тайните и вътрешни неща. Той винаги е жадувал за неизвестност. И в миналото е било така, и когато се ражда като Боян. Както ще видим после, в Египет са го наричали „жреца на булото, на забулеността”. Той сам си избира за разпространение верният негов брат от миналото – поп Богомил.

Боян е мистичен образ. Даже не е духовен, той е преди всичко мистичен образ. Той идва от високо място. Той е знаел, казва едно предание, тайни страшни за живота, но не ги е споделил, защото България не може да ги понесе.
Боян произхожда от истинските и дълбоките степени не египетските, най-вече на египетските мистерии. Боян се е занимавал с висша магия. Да обясня какво означава това, тъй като думата „магия” е много чиста, впоследствие и тя е опетнена. Според Кабала думата „магия”, буква по буква и преведено означава „практична божественост”. Нищо друго, практична божественост. За Боян какво означава тя? Чистият път навътре. За Боян висша магия означава чистият път навътре и той познава този път, истинският път навътре. Това е нещо много по-дълбоко от медитация, но друг път ще го обяснявам.

Боян е дълбина. И всяко дълбоко, истинско същество се стреми всякога да остане скрито в тайна – вътре в Божията тайна, подобно на Мелхиседек. Боян е същество, което може реално да разбулва и природни, и мистични тайни. Достатъчно е само да каже точно определени думи, както е бил обучаван в хекао в Египет (говорили сме за хекао) и така той е събудил поп Богомил за свой изключително верен разпространител. Макар, че тука има и друга причина, друг път ще говорим за нея – поп Богомил му дължи услуга от миналото, която е голяма услуга и тука той едновременно с това и си я връща.

Боян Магът е древна и тракийска, и българска тайна: архангел, маг, жрец и мистерия, обичащ изключително две неща: скритостта и пречистотата. Тези две неща са неговите любими неща, за които след време пак ще говорим, какво означават. Значи: скритостта и пречистотата.

Боян е забуленост. Тази забуленост му е като роден дом. Образът му е странен, скрит, неопределим, защото това е истинската същност, която е подобие на Бога. През деня Боян излизал много рядко, с наметало на главата; вечер излизал също рядко, с наметало и много очесто е бил в покоите си, където е изучавал древни, гностични книги. Боян е нямал образ, в смисъл такъв: защото не е смятал външното за образ и затова денем е ходел с покривало, а вечер се е криел в подземията на Преслав – там, при своите любими ръкописи. Както казах, още в Египет са го наричали „жрецът на булото”, „жрецът на скритостта”.

Боян не спада към външната култура на народите; той спада към мистичната култура на жреците.
Боян казва:

Тайният и чист начин, по който мислиш и живееш, това е, което правиш реално за своя народ.

Значи, тайният и чист начин, по който мислиш и живееш, това е всъщност високото служене, това е, което правиш реално за своя народ. В едно предание се казва, че пред Боян занемявала дори и легендата – толкова тайнствен е той, подобен на Мелхиседек.

Неговата тайна е страшна и безмълвна, защото тя е съкровище, за което България не е готова. За нея ще се говори в бъдеще. За Боян малко се говори и по неговото време. Защо? Да обясня: първо, той няма връзка с политика, никога не държи на политика и на войни, и на погроми; второ, държавните грижи въобще не го интересуват. Боян се интересува само от едно: от Бога и от истинското духовно израстване. Две неща го интересуват: самия Бог и истинското духовно израстване.

Духът на Боян се извисявал най-вече в дълбините не на природата, а на самите тайни вътре в Бога. Значи, не го интересувла даже природата и слънцата; вътрешните тайни на самия Бог.

Боян казва:

Любовта подарява на човека истината за неговото развитие.

Пътят към себепознанието ще роди нови хора още тука, на Земята.
Избягвайте, казва, неразумното желание. То е черна, мътна вода: който я пие, боледува.

Според Боян, любов към Бога и любов към църквата са различни неща. Те не са едно и също нещо: любовта към Бога е същественото. Това означава, че църквата е трябвало да бъде отстранена. По него време това слово е било като меч. Църквата и света не са могли да го понесат, понеже те не са избрали пътя на себепознанието и на Бога. И това за църквата било непоносимо.
Неговата мощна идея за себепознание и развитие хвърлила в ужас всички църкви и свещеници. Защо? Ще обясня: себепознанието застрашава църквите и света, защото то застрашава всички заблуждения. Човекът на себепознанието задължително напуска църквата и света. Той става човек на Бога, служител на Бога и единствено на Бога. Бог го прави блажен, а за блажения човек не важат никакви промени в света; никакви промени, когато човек влезе в Бога и Бог му даде блаженството. Какво означават заблужденията? Себепознанието ги отстранява. Заблужденията, това са самите дяволи. Самите дяволи трябва да напуснат човека; не просто заблуждения – самите дяволи.
И всички тези, които знаели, че себепознанието е опасно, те се страхували. Защо? Защото когато не си готов, срещата с Бога е огромна опасност. Срещата с Бога е смъртоносна, когато не познаваш себе си. А Боян държал на това.
Боян казва: Истинският човек не взаимодейства с църквата и с религията, а с Бога. Истинският човек служи на Бога, а не на църквата.
Който е отдал живота си на Бога, той не греши, той е на прав път. И казвал още: Тези, които се покоряват на църквата и света, стават тъмнина и мрак. Малко или много те се отказват от развитието. А Боян ясно го е казал: Покори се единствено на Бога! Това били тежки думи за онези времена. Те са тежки и сега за който не ги разбира. Като казвам това, това не означава да критикуваме църквите и света, защото застой малко или много има даже в братството. Тука става въпрос за различаване, а не за осъждане.
И така: Духовният човек, казва Боян, не се бори, защото той знае, че борбата е за невежеството и борбата увеличава невежеството. Борбата е за света и за невежеството, а любовта е за търсещите Бога. Невежеството въвлича човека в борбата и в света, а любовта въвлича човека в Бога.
 
Боян казва:
Бог е дух и истина, а не църква, религия, ритуали и свещеници.
Само незнайното може да те направи човек. Незнайното обладава дълбочина.
Любовта към Истината, казва Боян, е първата крачка към незнайното.
Човекът е длъжен да проникне в тайната на самия себе си. И после казва: Всяка голяма трудност съдържа в себе си врата към незнайното. Ако съумееш да изтръгнеш ново съзнание от трудността, ти правилно си минал през вратата.
Всеки трябва да разбули собствената си тайна, дълбочината си, себе си, докато стане спасител на самия себе си. Значи, няма спасение отвън, а човек трябва да се спаси отвътре, но трябва да разбули себе си, тъй като Бог е отвътре Спасителят. Царството Божие наистина е отвътре.
Истинният Бог е неизречена дълбочина и мълчание – казва Боян. Тази Дълбина не обладава никакво име, нито качества. Тя е Абсолют Незнаен.
Чистото търсене на Бога е винаги изпреварване на времето. После Боян казва нещо важно: Доста трябва да търсиш, преди да намериш вярния път на търсенето. Забележете, пак ще повторя: Доста трябва да търсиш, преди да намериш вярния път на търсенето.

Съвършен е само този, който се е посветил докрай на своето търсене. И после Боян казва, че лъженауките са знамето на света, а поведението на човека и неговото излъчване, са истинската наука; поведението на човека.
Боян е познавал тайната мъдрост на Индия, Египет, Сирия и прабългарската и тракийската мистика. Сам той, както казах, е върховен жрец и на траките, върховен ръководител и на прабългарските жреци, и по-късно на богомилските магове и жреци. За него в Преслав казвали: Не виждаше го никой денем, а нощем се страхуваха от него. И дълги дни се носеха за него мътни мълви. Дори някои казваха: Душата си на Сатаната е продал. Забележете как мислят тези, които не познават Незнайното. ... И затова знаел страшни тайни, знаел големи тайни и сякаш неговата сила и мощ нямали граница.

Боян често живеел в подземията на двореца или в обителта – любимото му място – света Параскева. Много рядко човек влизаше в покоите на Боян Мага, защото той обичаше най-много тайните и дълбинното уединение. За него това уединение беше навлизане във висши светове и най-вече вътре в световете на Бога.

За него казваха приближените му: Лицето му е странно; делото му е тайнствено; душата му е велика, а духът му е табу и секрет за другите. Такъв път е избрал от миналото той. Виждали са го често усамотен до една скала и много дълго да се моли, и много усърдно. Но неговите молитви не са изнесени на света. Сам Боян посвети много богомили в тайните на старите български и тракийски жреци. Той казва: Човек става господар на себе си само след посвещение.

Елеазар Хараш