Един от най-големите, от най-дълбоките християнски мистици. Почти всички такива са били отлъчени от църквата – и Якоб Бьоме, и Сведенборг, за които сме говорили, и Майстер Екхарт. Това е нещо като бащата на християнската мистика. Тук ще ви кажа накратко някои неща от него.
Дионисий казва: “Човек е роден, за да заслепи мрака”, т.е. да го освети. После казва: “Истинската цел на живота не е в познаването на Бога, а в общуването с Неговата непознаваемост”. И обяснява: “Бог може да бъде уподобен само на три неща (според него):
Първо: Абсолютен мрак. Разбира се, по-късно той обяснява, че това е ослепителна светлина, която ние не можем да възприемем и затова тя е наречена мрак.
Второ: Безмълвие.
Трето: Бездна. В тази бездна угасват всички чувства и усещания, всички възприятия. Който може да влезе в този мрак, той е бил особено удостоен. А когато освети този мрак, той вече е бил особено благословен. Ако съумее да го освети, той вече става в друга степен особено благословен”.
Казва: “Бог се открива само в дълбините на този мистичен мрак чрез откровение. Да осветиш мрака, това значи да бъдеш удостоен с Божественото присъствие в себе си”. Той го нарича тайната на живота. “Този мрак е тайнство, тук е скрит мистичния възход на човека”, т.е. човек изважда възхода си, вдъхновението си именно когато се сблъска с този мрак и съумее да извади неговата енергия. “Този Божествен мрак символизира непристъпната светлина на Бога. В този мрак пребивава тайнствено Той”, т.е. скрито. “Само в този мрак става единението с Бога. Тук е скрито абсолютното първоединство. Само в този мрак човек се усилва мистично”. Затова в този свят има много страдания.
Безмълвието има преярка светлина, която озарява непрогледния мрак. Безмълвието ще спаси ума поради преярката си светлина и поради скритата тайна в себе си. Умът няма око и затова той се нуждае от блясък, който да го озари, от мълния, която да го озари. Този блясък, тази мълния се случва от Безмълвието.Любовта е мистичен опит, който се осъществява вътре в Тайната на Бога.
Бог се открива на този, който преодолява всичко, забележете, чисто и нечисто, на този, който преодолява полярността. Например Якоб Бьоме е постигнал нещо много повече от святост и това не му пречи да е семеен и да има четири деца, четирима сина. Значи, когато постигне посвещение, всичко, което прави вече е без значение, защото там вече наистина всичко е Бог. Когато не е постигнал, дори и да прави уж много правилни и логични неща, той ще залязва.
Първопричината е съвършено отвлечена от всичко. Става въпрос за Бездната, Тайната скрита в Бога, за която говорихме миналия път повече. Тя е отвъд света и отвъд вселената. Затова Учителят казва: За моите ученици има изход извън вселената. Това, което са постигнали и тези осем милиона толтеки, много даоси и т.н. Причината не е нито заблуждение, нито истина; тя превъзхожда всичко. Тя не може да бъде утвърждавана или отричана. Тя е над всяко утвърждение, тя надминава всичко.
Божественият Мрак, това е свръхсветлината на Бога. Нарича се така, защото почти не може да бъде понесен.Изворът сам в себе си се излива и сам в себе си съществува.
Висшата и изначална светлина на Бога никога не губи своето вътрешно единство.
Мракът е тайна същност. Тя е скрита в ръцете на Тайната, в ръцете на Истината, в ръцете на Бога. Имах един разговор в София с един арабист. Той превежда от персийски и Корана и много неща, много добри приятели сме. Когато му казах, че няма никакво зло, има само Абсолютна воля и злото и да иска, просто няма как да съществува, той каза: Това исках да чуя от тебе, защото и аз мисля точно така. Това наистина ме радва, че мислиш така, че сме на едно мнение, защото наистина няма как да има друга воля в света. Просто тя няма как да се промъкне, защото каквото й се каже, тя само това прави. И това наистина е за добро, но то е скрито в Тайната на Бога.
В светлината човек се учи, казва Дионисий, а в мрака, забележете, човек познава себе си. Там става нещо много по-дълбоко. В светлината се учиш, разбира се може и да не се доучиш, но това е друг въпрос. Но може ако си искрен, да продължиш да се учиш. Но в мрака човек познава себе си.
Когато апостол Павел е бил убит, на гроба присъстват Тимотей и Дионисий Ареопагит, те са били приятели. Тимотей е любимият ученик на Павел. Тимотей започнал да плаче: Нима повече, Учителю, няма да чуваме твоя чуден глас?! Тогава Дионисий му казал: Приятелю мой, Тимотее, остави всичко сътворено и се устреми само към Бога, само и изключително към тайната на Бога. И Тимотей разбрал своя урок.