Търси

Джорджия Николова: Тези Учители, които носят Откровението, при тях фините тела са едно цяло (ИНТЕРВЮ)

Още по темата ...
Джорджия Николова © 2017 Портал12

Джорджия Николова: Алхимикът е човек, който живее в мир. Мирът идва от Познанието (ВИДЕО)

Виж повече

Джорджия за Мария Магдалена и апокрифните евангелия (ИНТЕРВЮ)

Виж повече
славянството

Елеазар Хараш: Шестата културна епоха ще се зароди в славянството ❤️ (из Книга на вътрешните тайни и Откровенията на Йоан)

Виж повече
29.03.2022 г.
2469
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

Джорджия Николова - Тайнството на сънищата

 

Борислав Борисов: Здравей, Джорджия! Радвам се, че в това интервю ще споделим размисли по темата за сънищата. Една тема, която на мен ми е, така, доста интересна и изучавам сам на база моите опитности. Какво всъщност са сънищата? Но какво са, така, като за начало, за теб сънищата?

 

Джорджия Николова: Сънищата за мен са още един език, с който Божественото иска да ни информира за неща, които ние пропускаме в живота. И това е един таен и персонален език, с който наистина висшите светове се опитват да ни подскажат много от детайлите на физическия живот, които пропускаме.

 

Борислав Борисов: Но все пак не трябва да забравяме, че Учителя казва, че някои сънища идват от висшите светове, но други - не. Те са на база нисши и, така, ежедневни преживявания и емоции.

 

Джорджия Николова: Да, и тук се намесва пък науката за изследване за сънищата, която ни казва, че има различни видове сънища. Някои идват директно от нашето лично подсъзнание. Други идват от висшето ни съзнание, което при много хора реално е активно по време на сън, а във физическия живот по някакъв начин е второстепенно.

 

Борислав Борисов: Има ли някакъв начин, някаква методология, по която да различаваме основно тези два вида? Кои идват от висшите нива и другите, които са като, как да кажа, някакво презареждане на материята на мозъка?

 

Джорджия Николова: По някакъв начин стилът и образите в тези различни сънища са различни. Можем да кажем, че висшите сънища, които идват с висши послания, по някакъв начин имат една друга светлина, една лекота, която носят в себе си. А тези, които са за нещо, което е проекция на нашето подсъзнание, обикновено са свързани с друг тип емоции - обикновено с нещо, от което се страхуваме или нещо, което ни напряга в ежедневието ни.

 

Борислав Борисов: Можем ли да кажем, че сънищата са особен тип храна за някои от фините ни тела?

 

Джорджия Николова: Да, и те са дори и метод за общуване между физическото ни тяло и астралното ни тяло. По този начин чрез сънищата ние можем да установяваме една гарантирана връзка между тези две части от нас самите. Защото понякога съзнателно човек не може да установи такава връзка между физическото тяло и астралното. И ето колко е велик Творецът да създаде такава система, чрез която това да е гарантирано, за всички ни.

 

Борислав Борисов: Аз често съм си мислил как пък и сънищата са донякъде някаква подготовка за смъртта, защото всяко едно заспиване е една малка смърт.

 

Джорджия Николова: Едно прераждане дори, едно обновление. Идвайки насам си мислех за това, че сънищата са почти толкова неясни за нас, за човечеството, точно толкова горе-долу колкото и смъртта. И както за смъртта имаме различни теории, които развиваме, така и за сънищата ние сме развили някаква теория, с която се опитаме да обясним нещо, което е отвъд нашите човешки възприятия.

 

Борислав Борисов: Е, добре, но сега в това интервю поне на база опитностите си ще се опитаме да споделим мислите си (?)

 

Джорджия Николова: Да, разбира се, за да може да представим една система, чрез която сънищата са естествена част от живота ни, а не нещо, което просто се случва, но ние не го разбираме.

 

Борислав Борисов: Едно от нещата, с които искам да въведем зрителите в темата за сънищата, е дали сънищата са един вид портали? Даже бих казал, към връзка с различните степени и сфери в невидимия свят. Да кажем първо някои неща за връзката с починалите, с умрелите.

 

Джорджия Николова: Да, ние виждаме, че сънищата са един свят на изключително разнообразие. Има много различни светове, в които пътешестваме, когато сънуваме. Понякога получаваме послание от души, които вече са в други пространства. Понякога дори се срещаме с някакви висши същества, които си мислим, че не познаваме, образите им не са познати за нас. А друг път, както споменахме, са сънища от подсъзнателните ни спомени, които ни предупреждават за нещо. И всички тези разнообразни вселени, в които попадаме чрез сънищата, ни помагат наистина да минаваме през някакви информационни портали.

 

Борислав Борисов: Да, но тук големият въпрос е реални ли са? Нали, хората си задават въпроса… Но то ако зададем въпроса те реални ли са, след като ги виждаме и ги изживяваме на някакво вътрешно ниво, то нашият свят би попаднал под същия въпрос - реален ли е?

 

Джорджия Николова: Да. До такава степен са реални абсолютно всички тези светове, до каквато съзнанието допуска, че това е реално. Защото реално това са съществуващи светове, които обаче ние не познаваме. Всички тези сънища. И в историята имаме такива пророци и такива души, които сънуват висши сънища, които дори ни доставят информация от тези реални светове във връзка с нашия свят. Което доказва един паралел между това, което масата от хора мисли, че не е реално за това, което се случва на Земята.

 

Борислав Борисов: В Писанието е казано, “Като излея Духа си върху тях, ще имат пророчески сънища”, което е доказателство за това, което споделяш.

 

Джорджия Николова: Да, и дори сега се сещам, че се говори в Откровението на Йоан, в тази част, където имаме един разпад на цивилизацията, часта с Апокалипсиса, където пише, че много хора, които до този момент не са вярвали, чрез сънищата си ще открият вярата и ще могат по този начин с един по-фин свят на сънищата да достигнат до Бог.

 

Борислав Борисов: То там пише и едно друго изречение, че това ще стане в последните дни.

 

Джорджия Николова: Да, да. И правя някакъв паралел, защото виждам засилен интерес в тази тема. Дори в едни последни 100 години, където имаме много повече обяснения за сънищата като теория от великите умове на фона на древната история.

 

Борислав Борисов: Аз, приключвайки предходния въпрос, ще припомня какво казва Учителя Беинса Дуно. Веднъж в една лекция предупреждава учениците, като казва, “Да не се окаже така, че този живот, който наричате живот, да е едно голямо сънуване”.

 

Джорджия Николова: Да, но тук е интересно смисълът, който влагаме в думата “сънуване”. Защото много често състоянието на безсъзнание или липса на по-висш разум у хората може да бъде един тип сън или сън-заблуда дори, в по-тежък смисъл.

 

Борислав Борисов: Ако се върнем към чисто, бих казал, физическото или на фини нива изживяване на сънищата, ти казваш, че това са потапяния в различни вселени. Аз искам да споделя със зрителите, че освен стандартните сънища, например, които аз съм сънувал, няколко пъти ми се е случвало да сънувам сън в съня. И един път на трето ниво - сън в съня в съня. Какво мислиш за това?

 

Джорджия Николова: И често дори се оказва, че това паралелно влизане от една реалност в друга в трета, ни довежда до тук. Това е моментът, в който се събуждаме рязко и се усещаме: О, това е било просто сън! Това са дълбоки пластове на някоя реалност, в която ние навлизаме все повече. Виждаме и това явление не само в сънищата, но на Земята не го осъзнаваме. Когато сме в едно пространство и групата около нас го вижда до някаква степен, а ние влизаме на по-дълбоко ниво от тях и на все по-дълбоко ниво. И така психиката ни улавя едни още по-дълбоки нюанси на дадено пространство. Същото важи и в сънищата.

 

Борислав Борисов: Може да се каже, че Творецът е буквално създал дълбини от светове и, не знам дали ще е пресилено ако кажа, паралелни вселени.

 

Джорджия Николова: Да, една истински многопластова реалност, която е безкрайна, особено за съзнанието ни.

 

Борислав Борисов: Можем ли да кажем, че именно чрез сънищата, когато човек навлезе в този поток на безсъзнателното, т.е. където умът не пречи, именно тогава да се дават тези видения и откровения, които да водят душите в пътя на развитието? Не само чрез пророчески сънища, но и чрез насоки.

 

Джорджия Николова: Интересно е за този въпрос дори да погледнем и Библията, която говори за много случаи, в които презрени светци са били спасявани чрез сънищата. Тоест информацията, която са получавали в сънища по някакъв начин е изигравала роля, за да спасява техния живот спрямо хората, които не са ги приемали. Защото знаем, че е имало много гонения. Същото нещо обаче работи и за всеки един от нас, защото ние твърде често живеем в ситуации, в които знаем, че нещо е Божествено. Знаем, че нещо е истина, но около нас има хора, които не го осъзнават и нямаме хармонични отношения. Така сънищата могат да ни помагат и, ако ги приемаме по този начин, те могат да бъдат един портал на ключова информация, която да ни помага във взаимоотношенията на Земята.

 

Борислав Борисов: Според теб и на база твоя опит със сънищата, има ли сънища, които да са пряко свързани с миналото… да кажем, предходни прераждания… и съответно с бъдещето, с някакви проекции, които вече от Твореца са излъчени? Защото нали в крайна сметка пророците все дърпат отнякъде тая информация, тя някъде е излъчена и съществува.

 

Джорджия Николова: По някакъв начин информацията, която е в астралния свят наистина е сходна на информацията, която е в пророческото поле. В това поле, с което се свързват пророците като информация. И затова имаме и известни пророци, които по време на сън получават същата информация, като други пророци, получават информация по време на будно състояние. Но това наистина е един подарък от Бог за нас - да можем всеки един от нас за себе си да приема миналото на душата си и бъдещето на душата си. Защото, когато сънуваме, ние не знаем много често в кое време се случва това, което виждаме по време на сън, така че…

 

Борислав Борисов: То в повечето случаи време не съществува в съня.

 

Джорджия Николова: Да, така си мислим. Има реалности, в които времето съществува. Примерно, сънувам някой сън и знам, че е годината 2031-ва. Или сънувам някой сън и знам, че годината е 1750-та.

 

Борислав Борисов: Това е така. Аз също имам такива сънища, в които знам коя е годината, но нямам…

 

Джорджия Николова: И кой град дори…

 

Борислав Борисов: …но нямаме усещане за времето. А какво видя ти? И в кой град беше ти 2000… коя година каза 2300?

 

Джорджия Николова: Това е просто пример, но за 1780 г. виждам някои европейски градове. И интересно е, че когато сънуваме такива минали спомени, нещо ни се казва, че сме пропуснали тогава. Тоест Творецът ни дава шанс да преразгледаме нещо, което в будно състояние няма да му обърнем внимание. Ще си кажем, а това са някакви измислици.

 

Борислав Борисов: А като сънуваш 1700 и някоя година, като каква, нали, душа или като какъв пол възприемаш себе си?

 

Джорджия Николова: Ами то там, както и времето ти каза, възприятието е по-скоро насочено към информацията, като самата информация, която приемаме, много често дори няма… Ти виждаш през едни душевни очи, без да има характеристиката на човешкото.

 

Борислав Борисов: И нямаш усещане за личностна принадлежност.

 

Джорджия Николова: Е, понякога има - когато си погледнеш ръцете, имат малко повече бръчки и друга форма.

 

Борислав Борисов: Ама повечето хора казват, че по време на сън никога не може да видиш ръцете си.

 

Джорджия Николова: Ааа, ми ние музикантите можем… понеже са свързани с инструментите ръцете много често. Явно, че съзнанието ни работи с този символ.

 

Борислав Борисов: В предходно прераждане пак си свирила на орган, така ли?

 

Джорджия Николова: Ами, да. И ние, когато разглеждаме тези спомени, те дават по някакъв начин обяснение защо и в настоящето имаме такава виртуозна способност да свирим. Иначе би било много наивно да си въобразяваме такива неща.

 

Борислав Борисов: А можеш ли да споделиш някои от най-впечатляващите сънища, които си имала?

 

Джорджия Николова: Оо, ти знаеш, че всеки един човек е един безкраен океан на сънищата. Но тук се сещам, че е много полезно упражнение човек, ако има тая възможност и усещане, да ги записва. Защото твърде често той в последствие ще разбере какво е посланието. А ако го забрави, той губи този шанс. А това е като с тези мисли, които и Учителя Беинса Дуно казва, че по някой път идват светли същества, дават ти някоя мисъл, тя после изчезва. Ако ти не я запишеш, няма да може да разбереш защо е стигнала до теб. Но при мен сънищата, ето нещо, което мога да споделя, често са свързани с идеята за музиката и за хармонията. По някакъв начин музиката, която може да бъде същата и в тези висши светове и на Земята, и музиката като някакво средство за умиротворяване на света. Има такива някакви нюанси.

 

Борислав Борисов: Много интересно. Аз не знам доколко е позволено, но частично ще споделя, че в едно от най-силните ми изживявания по време на сън… но не бих казал, че е сън, тъй като там яснотата беше наистина почти неразличима от реалност… Всъщност в състояние на видение в много дълбокия Космос ме заведе, така да се каже, моя Учител и ми показа такава музика каквато на Земята не съществува. Аз я чувах с ушите си, така да се каже, с някакво централно ухо.

 

Джорджия Николова: Да, усещаш с душата си…

 

Борислав Борисов: Да, и даже тогава му казах: “Ама как е възможно да съществува такава музика! Как е възможно!” И понеже тук на Земята слушаме тук някакви композитори, аз лично харесвам Вангелис и т.н. и си казах: Ми то Вангелис е дете в сравнение с това.

 

Джорджия Николова: Да, но и виж, и според мен и Вангелис е дете на този свят. Защото все пак неговата музика е с много висша вибрация и тя успява да ни пренася директно в други пространства и да ги изгражда в нашия свят.

 

Борислав Борисов: Да, но това, което исках да споделя, че точно тая хармония, за която говориш…

 

Джорджия Николова: Да, това са едни светове от хармония и светове от живата светлина на музиката. Те са като сферите на Сътворението реално.

Едни много висши първоначални и принципни светове, от които всички ние произлизаме. Но, знаеш ли, сещам се тук за един важен аспект на сънищата. Много често когато човек е предубеден за нещо, на всеки се случва, му се явява един такъв изключително необясним висш сън, който в следващия момент, когато се събудиш, си казваш “Е, това предубеждение, което имам, може би е по-добре да се освободя. Защото, ето, съня ми ми показва друга реалност, друга възможност”. И ето как сънищата разширяват съзнанието ни.

 

Борислав Борисов: Аз не съм ти го разказвал, но всъщност причината аз да се потопя в тоя дълбок сън… въпреки че тук е много тънък момента да не споделя забранени неща… беше точно след едно мое предубеждение и съмнение. И точно следващата вечер бях потопен в тази невероятна вселена, която освен хармония на звук имаше невероятна хармония на цветове, страхотни палитри.

 

Джорджия Николова: Ето тук дори, виж, самият ти казваш подсъзнателно един метод. Когато сме в отчаяние или в някакъв вид неразбиране, или в някакъв вид напрежение от ежедневието ни, може да отпратим една светла мисъл към висшите светове и да ги помолим те да ни дадат информацията, която е нужна в сънищата. И да ни освободят от това напрежение на неразбирането.

 

Борислав Борисов: Ще те върна към темата за миналото и бъдещето в сънищата. Ти спомена около 17 век някакви сънища. Колко най-назад си се връщала чрез сън?

 

Джорджия Николова: За мен времето е позиционирано като една обща композиция. И виждам една разлика с общото човечество в това, че човечеството разглежда предимно времето като една линеарност. И оттам произлиза твърдението, че времето в сънищата е различно. Защото то понякога съществува и в сънищата, но не е толкова линеарно. Ти може да преживяваш себе си, докато спиш едновременно, докато си буден, и едновременно докато присъстваш в друга реалност. Именно такъв вълшебен портал са сънищата. Тоест ти може да съществуваш в няколко различни пространства и съзнанието ти да ги обединява. Но колко далеч?... Може би едни от най-древните цивилизации са ми се случвали като някакви визии в сънищата.

 

Борислав Борисов: Египет, Атлантида?

 

Джорджия Николова: Да, нещо такова. Особено Атлантида, да, понякога.

 

Борислав Борисов: Между другото сега се сещам, че всъщност едни 3 часа сън дори… сега някои хора не сънуват толкова дълго… но могат да се равняват на съвсем друго време тук при нас. Разликата в измерването на времето…

 

Джорджия Николова: Да, една различна концентрация. И ето тук се сещам още един паралел с музиката. Когато ние слушаме Вангелис за два часа, имаме чувството, че сме преживели хилядолетия. Пак давам пример с него, защото той наистина е изключителен в това постижение. И същото е и в сънищата. Ние сънуваме два часа, но може да преживеем хилядолетия в този концентрат от енергия.

 

Борислав Борисов: Ако минем, въпреки че казваш, че не трябва да гледаме линеарно, но все пак…

 

Джорджия Николова: Това има функция. Не, че не трябва…

 

Борислав Борисов: По отношение на бъдещето къде най-далече си стигала?

 

Джорджия Николова: Ами наистина е интересно това с времето благодарение на моето музикално възприятие, защото музиката… Колкото повече музика изпълняваш, с толкова по-далечни светове се свързваш, дори и в будно състояние. И това някак си оказва влияние винаги и върху сънищата и как ти сънуваш. И сякаш времето за мен се върти като един кръг или като една безкрайност. Най-далечната точка в миналото и бъдещето са една и съща. Като едно цяло на Божественото творение. Затова не ги дори… не ги… усещам понякога, че нещо е от бъдещето или миналото, но не ги фиксирам точно в какво време е спрямо човешкото са.

 

Борислав Борисов: А имала ли си пророчески сънища?

 

Джорджия Николова: Голяма част от тези неща, които усещаме като пророчески, които подозираме, че ще се случат, намира потвърждение в сънищата. И считам това за основното пророческо сънуване. Не това, което имаш някаква убеденост и сила и знание, че нещо ще се случи категорично, но по-скоро нещо, което се свързва с будното ти съзнание, което ти дава потвърждение. И при мен е имало такива сънища, разбира се.

 

Борислав Борисов: Аз сега… понеже импровизираме, нали… нямаме някаква подготовка, предварителни въпроси… Ще те помоля да ми дадеш тълкуване на мои сънища.

 

Джорджия Николова: Да, може да дадем пример кой е по-лесният начин да тълкуваме сънища. Защото в темата на сънищата това е една от най-големите трудности - самото тълкувание. И как за всеки човек има различно такова. То не е едно общо.

 

Борислав Борисов: Да дам ли пример?

 

Джорджия Николова: Да, разбира се, би било интересно.

 

Борислав Борисов: Ще импровизирам, тъй като почнах… нали ти зададох последно въпроса за бъдещето… Преди няколко месеца сънувах, че съм в Китай. Годината беше някъде около 2500 и някоя или 2700 и някоя. И противно може би на очакванията, че всичко е застроено и т.н. всичко беше с много растителност, много зеленина. Всички сгради бяха ниски. Имаше някакви превозни средства. Но сега, въпросът е едно такова усещане за връщане към природата между другото. И беше интересно, много богато. Не знам дали интуитивно можеш така да даваш… Аз ще дам няколко примера.

 

Джорджия Николова: Да, на мен винаги ми е било интересно именно тълкуването на сънищата в практичния му смисъл. Защото много пъти ние търсим в съновници, в различна литература значението, но не намираме практическата стойност. А ето един такъв сън е най-добре да го гледаме конкретно. Ти имаш някакъв принос за природата, в днешно време. И когато пътуваш в съня си много далеч във времето и виждаш, че природата е приоритет, това би трябвало сега да ти даде потвърждение, че това е правилната посока, която заемаш, за да допринесеш ти самия в това отношение. Но виж колко странно. Много често ние ще го тълкуваме “човечеството просто ще стигне дотам”, а то касае нас самите. Всеки сън е персонален.

 

Борислав Борисов: Аз сега, като каза… ще се върна за примери… но като каза за тълкувания, съновници… защото това е жалка история за мен чрез съновници да се тълкува като цяло…

 

Джорджия Николова: За някои души това е много важно…

 

Борислав Борисов: Имам предвид примерно, баба ми казваше: “Оо, много е лошо, да се сънува магаре. Означава, че някой ще умре”. И аз й викам: “Абе защо?” Защото в селата навремето, като почине някой, и магарето с каруцата дърпа ковчега, нали, и заради това е лошо да се сънува магаре. Мен като дете много ме беше страх да сънувам магаре. В последствие вече, нали, разбрах, че има и други значения. Но ето една пряка връзка между външния материалния свят и възприемчивостта на хората от ежедневието им.

 

Джорджия Николова: И символите и как ги възприемаме. Според мен също е по-правилно всеки един човек да има начин на възприятие на символите от сънищата.

 

Борислав Борисов: Собствен…

 

Джорджия Николова: Да, собствен, защото това е по-правилното. А дори да има такава закономерност или някаква традиция, това не значи, че този символ за всички следващи поколения ще работи по този начин. И именно това виждам. Има някаква закономерност - когато човек ползва определена литература с нейните значения, примерно един определен съновник, те сънищата някак си се програмират по този начин, че той, когато се събуди, ще провери там и стилистиката на съня е по такъв начин.

 

Борислав Борисов: На квантово ниво се преплитат.

 

Джорджия Николова: Да, защото те са много гъвкава материя и те са съобразени с индивидуалния план на всяка една душа. Но ако човек примерно ги неглижира, те ще бъдат просто една подсъзнателна информация, която ще важи само в сънищата. Няма да ги проверяват тук.

 

Борислав Борисов: Ще дам още няколко примера, пак така с молба за тълкуване. Аз между другото много не съм ги споделял широко. Години наред сънувам много големи наводнения. И конкретни части на България и Европа, в които съм пътувал. Познавам ги. Например, едни големи реки, ама огромни, излезли извън коритата си, които буквално носят огромни дървени стъбла от отсечени дървета, като клечки за зъби. Толкова е масивна водата. И примерно района на Букурещ-Русе там вече няма сухопътна граница, ами е по вода. Обаче толкова е преминало всичко, че има си пак като… такива като пунктове, подобно на митница, само че всичко е с лодки. И хората масово пътуват с лодки. И това многократно. Един и същи сън съм го сънувал много пъти.

 

Джорджия Николова: Много е важно да споделим една подробност за тълкуване на сънищата. Коя е основата за тълкуването на сънищата? Основата според моите наблюдения са емоциите, които преживяваме, по време на някои сънища. Защото може да сънуваме един потоп и той да е свързан в съня ни и ние да чувстваме някаква блага емоция. Нещо, което е пречистващо за природата. Дори нещо, което се е случило в миналото, и ние сме просто си свидетели на това. Но може да чувстваме в съня една предупредителна емоция - нещо, което е възможно да се случи. И така единият и другият сън няма да имат еднакво значение, защото единият сън е нещо, което ще се случи за благото на планетата и ние би трябвало да се съобразим с него като процес. А другото е нещо, което висшите светове ни предупреждават да избегнем.

 

Борислав Борисов: Сега, като се замисля, в тея сънища не чувствам никаква емоция. Просто съм като наблюдател.

 

Джорджия Николова: Да, това означава, че ти преразглеждаш, твоето съзнание преразглежда нещо, което би трябвало да се случи, вероятно в бъдеще, но което е писано да се случи. И ти по този начин си подготвен. Но ето виж как емоцията е в хармония с това, защото ти не чувстваш някакви бурни емоции, които да предизвикват в теб после, когато се събудиш, определени действия. А виждаме в миналото, ето пак в Библията, такива сънища, пророчески, за потопите някой път са били предупредителни. Както и Ной е имал такива сънища и се опитва да предупреди останалите, но те са били в другия сън, на съзнанието.

 

Борислав Борисов: Странното е, че не става въпрос само за вода обаче. Примерно един от най-силните ми, отново с повторения, сънища се случва в днешна Великобритания, Англия, където между другото известно време съм живял. И там кварталите, блоковете, и къщите - просто всичко е едно изоставено, но просто изоставено, няма хора. И сякаш има много пясък навсякъде. Пясък и едни червеникави всичките сгради.

 

Джорджия Николова: Но когато записваме някой сън или го описваме, е хубаво да извадим ключовите елементи от него и да ги тълкуваме поотделно. Искам да кажа също така и защо ни си повтарят сънищата толкова много пъти? При някои хора се повтарят в хода на целия живот един и същи сън. Това показва, че ние не сме се задълбочили или не сме разбрали още целостта на информацията, която изразява. И той обикновено дори се повтаря абсолютно същият. Затова е хубаво, отново казвам, да се запишат основните точки. Ето пример: записваме “цвят червено”. Какво значи червеният цвят? Записваме пясъка. Какво значи пясъкът? Записваме това примерно, че е Англия и каква е английската култура. Какво има в нея, което… в днешно време виждаме, че все пак това е една култура, която е не особено хармонична спрямо Божествения план. И това като цяло, като го приемем на принципен символизъм, може да значи, че е твърде нужна една промяна за тази култура. Тя да бъде преобразена в любов. Червеното все пак е цветът на любовта. Защото пък при мен в едни други подобни, да кажем, видения свързани с Англия цветът е сив.

 

Борислав Борисов: Сив?

 

Джорджия Николова: Да, и той е актуален и в днешно време. Чувала съм от много души, че свързват някак си този цвят с Англия, с по-голямата част, като култура.

 

Борислав Борисов: Така много усещам как вътрешно ми напират въпроси свързани с починалите и връзката през сънищата. Обаче ще задам още един пореден финален пример, който… Понеже наистина ми харесват тълкуванията, които правиш…

 

Джорджия Николова: Хубаво е наистина да дадем пример.

 

Борислав Борисов: … без комплимент, защото наистина трябва осъзнато тълкуване.

 

Джорджия Николова: И по принцип е хубаво да ги разглеждаме. На мен лично много ми помага, когато по принцип се опитам да видя какъв е смисълът, а да не го приемам прекалено лично само. Защото, когато ние се притесним от един сън, обикновено е заради това, че го приемаме прекалено лично. И пак тук казвам, един от най-важните фактори е емоцията, която чувстваме по време на сънища. Древните магове, особено в Персия, Шумер, Халдейската култура и Египет, сънищата са ги преживявали единствено през емоцията. За тях визуалните образи не са били толкова важни, а чувството, което им остава. И сещаш се вероятно как понякога, когато сънуваме, ние се събуждаме, не си спомняме образите, но е останало някакво чувство в нас. И хубаво е това чувство да го трансформираме, ако е нещо, което не разбираме. Да не потъваме в него.

 

Борислав Борисов: Фактически чувството да е мярката.

 

Джорджия Николова: Да. Чувството да ни е един пътеводител в тълкуването. Нещо, което да ни дава посока. Защото в съновниците, които съществуват, те има много различни съновници… В съновниците това за емоцията не е от особено голямо значение - имаме едно принципно тълкуване. Всеки, който сънува къща - тя значи едно нещо. Всеки, който сънува… Ето случаят с магарето… то е едно и също нещо. Но има толкова различни емоции в това преживяване.

 

Борислав Борисов: Аз ще приключа с тези примери свързани с миналото и бъдещето… после ще дам някои други… с това, че имах един сън, който е извън планетата. Но там пак бяхме, нали, същества, така да се каже, но годината беше нещо много напред и всичко беше огнено, едно много странно. Сградите бяха, ако мога да дам еквивалент с днешните, на стотици етажи, голяма височина. Нямаше растения. Обаче и храна нямаше и ние нямахме нужда от храна.

 

Джорджия Николова: Тоест някакво пространство, в което съществата са на някакво по-високо дори ниво. Виж как понякога го разглеждаме това по-високо енергийно ниво през времето, защото ни се струва по-напреднала цивилизацията. Нормално тя да е напред в бъдещето на човечеството. Сещам се и за това как ни се разширява… отново се сещам за това, съзнанието… и как всеки един е творец в сънищата. Защото те… Дори да виждаме някакви светове, които са много космични, далечни, чудотворни и необясними, те винаги са свързани с нашата лична творческа енергия. И има една друга тайна за сънищата - че там всеки един от нас е творец и всеки един от нас създава своите светове, там някъде в необятното.

 

Борислав Борисов: Искаш да кажеш, че всеки един сън може да е творец на реалност, на паралелен свят?

 

Джорджия Николова: Много от сънищата са такива. Дори виждаме и велики умове, които съзнателно творят и там, както съзнателно творят и тук.

 

Борислав Борисов: И което има ли общо с така нареченото осъзнато сънуване?

 

Джорджия Николова: Да, но в една много-много висша степен, където това е начин на живот. Сещам се даже за литература в Египетската култура, която говори за безсмъртието, което е свързано с предходното ниво на безсмъртието и осъзнатото сънуване. И това съзнателно пътешествие в пространство по време на сън. И Египетската литература казва, че състоянието, което си по време на осъзнато сънуване, е сходно на състоянието, когато си в будно съзнание и висше съзнание тук на Земята. И сходно до това, което е абсолютното свързване с Абсолюта. Така че тук виждаме сънищата като някаква творческа сила за извисяване.

 

Борислав Борисов: Ти имала ли си такива творческо-градивни осъзнати сънувания?

 

Джорджия Николова: Ами случва се понякога, защото все пак, когато един човек е творец на Земята и се занимава по някакъв начин с изкуство, е твърде вероятно да намира продължение в сънищата и това да бъде съзнателно. Но искам да разкажа и за някои пречки и предизвикателства, които не позволяват на хората да сънуват осъзнато или дори да помнят сънищата си. Едно от тях е това електричество, което в момента ни заобикаля и което е в една много голяма форма около нас. Цялото това електричество, което тече свободно в пространството, много често се свързва с електричеството, което минава в нашето тяло, когато сънуваме. И така може дори да се опитваме, ако сме в среда, която е заобиколена от много технология, ние няма… ще ни е по-лесно да сънуваме осъзнато, ако сме в някое по-изчистено пространство. Дори заобиколени примерно от кристали… нещо, което е като свещи, както се прави много често и регресията. Но оказва се, че технологията в 21-ви век е един от факторите за осъзнатото сънуване. Ако някой иска да започне да изучава тази способност, е хубаво да го прави в едни по-високи пространства, по-чисти пространства.

 

Борислав Борисов: Аз сега си спомням, че всъщност… Аз долавям как ти много умело криеш опитностите си за сънищата, пък аз споделям, ама пак заради желанието душите да се докоснат до нещо…

 

Джорджия Николова: При мен са някак си много принципно разглеждани. И изваждам дори от личните преживявания един принцип, който… така се допълваме всъщност.

 

Борислав Борисов: Да. Осъзнато сънуване ли е… Аз сега не знам… Но примерно съм имал сънища, в които, като си концентрирам мисълта, директно отивам на място, което да пожелая… Директно отивам до човек, който пожелая, или пък преминавам през твърди обекти и т.н. Това да го тълкуваме ли като осъзнато сънуване?

 

Джорджия Николова: Ами да, това си е осъзнато сънуване. Осъзнато сънуване може да бъде явлението, когато човек прави избор в сънищата си, от какъвто и да е характер. Когато имаш възможността да избираш - да избираш къде да отидеш, в кое време да отидеш, или пък дори да избираш да стигнеш до някое място, което е подходящо за теб, а то ще ти се разкрие какво да е. В другия случай нещата са на една автоматична Божествена програма, с която работи подсъзнанието и съзнанието.

 

Борислав Борисов: Да, ние, така, се разхождаме свободно в тея теми за сънищата. Аз сега ще те върна, когато каза електричеството… Според мен и друго нещо, което блокира осъзнатото сънуване, алкохолът, тъй като той вкарва директно в нисшите астрални нива.

 

Джорджия Николова: Алкохолът даже… Някои теории говорят по някакъв начин за навиците свързани с пушенето, защото там Духът и душата взаимстват с тези вещества и блокира способността за чисто сънуване. Както и различен вид опиати. Това наистина е много важен фактор за сънищата. Твърде често дори хората, които имат някаква зависимост, са изследвани от психолозите - те нямат сънища. Те самите твърдят, че нямат сънища, защото спомените не работят.

 

Борислав Борисов: А в днешно време можем да причислим към опиатите и телевизията, нали?

 

Джорджия Николова: Да, и при много хора се случва това, когато механично се използват електронните устройства, те да лягат с едно електрическо напрежение в себе си вечер и да не могат да достигнат до дълбочината на сънищата.

 

Борислав Борисов: Особено при децата днес е много разпространено.

 

Джорджия Николова: Да, които са по-чувствителни. Те самите деца имат една вродена способност за сънища, която е много по-дълбока от възрастните. И тук да дадем един съвет за това, че когато човек сутрин се събужда, и когато човек ляга вечер, дори да е друга част на деня, е хубаво да има един аванс, да кажем от 20-30 минути, в които той не е свързан с електрически устройства, колкото и да е трудно. Защото много често се случва, ако ти сутрин, когато станеш, душата ти още пътешества, ти я прекъсваш, за да провериш какво се случва в интернет. Или пък вечер - прочиташ някакви новини и се свързваш с тоя информационен поток, който влияе на информацията от сънищата. Хубаво е да се превъзпитаваме, независимо че е трудно. Да имаме един такъв режим, за да получаваме една по-чиста и дълбока информация.

 

Борислав Борисов: Нека да споделим и няколко мисли по отношение на защитата преди сън, защото в крайна сметка ние преди всичко сме духовно енергийни същества. Но има и други енергийни същества, които се нуждаят от нашата енергия, и голяма част от тях са в нисшите астрални слоеве. Какво трябва да прави човек, за да се защити преди сън?

 

Джорджия Николова: Още от древни времена ние виждаме един правилник в Светото Писание, който съветва, когато напускаме физическия свят във формата на сън, да ограждаме себе си по някакъв начин, за да се свързваме… Пак същото което говорихме и за технологиите… Да се свързваме с едни реални висши светове. Защото, когато се свързваме с дигиталния свят, ние получаваме информация от него и в сънищата ни и така попадаме в един затворен капан. А колко много послания имат висшите светове за нас. И за да бъдем в такова състояние, е хубаво човек преди да заспива да казва някоя молитва, дори и сам да я възпроизвежда, да чете формули или да се свързва по някакъв начин със свещени текстове. Това изчиства душата от дневните натрупвания, от всичките напрежения, което преживяваме. Тоест то е и като вид медитация, която после и сънищата се превръщат в медитация. Ще помага и за сънищата, но ще помага и за нашето духовно равновесие. Като един вид духовен рестарт ще бъдат тогава сънищата.

 

Борислав Борисов: Добре, възможно ли е да дефинираме различните степени и нива на астрални същества, с които можем да се срещаме по време на сън?

 

Джорджия Николова: Да, разбира се. И начинът, по който ние ще влезем в сънищата, или усилията, които ще положим да може душата ни да е спокойна и чиста преди да заспим, ще определи до голяма степен с какви същества ще се свърже. Така понякога, ако отправяме някакви молитви за заминали същества, които са наши близки, които много често дори се притесняваме какво се случва с тях, можем да получим по-голям шанс да се свържем с тях по време на сън. Така, ако заспим с притеснения, с някакви внушения или идеи, които сме приели от физическия свят, които не винаги са реални, може да се свърже душата ни с едни по-нисши същества, които да бъдат едни страхови образи, притеснителни образи, в нашия сън. И така се групират няколко групи. Да кажем, механичното сънуване, което ще бъде това просто да заспим, за да забравим ежедневието и да си починем. Има по-голям шанс да ни свърже с механични същества. Ако сме съзнателни, ще се свържем съзнателно със същества. Дори ако полагаме усилия да се свържем с определена душа и се помолим за това, ако е позволено да се случи, ние можем да се свържем и с наши роднини, близки, които са заминали от този свят. Ето три основни групи: Същества, които по някакъв начин са от ниския астрал; Същества от най-високия астрал; И ето къде са заминалите - някъде по средата твърде често.

 

Борислав Борисов: Да, като каза “същества от най-високия астрал”, нека все пак да кажем, че висшите духове правят компромис, като слизат в астрала, защото като цяло той не е тяхна зона.

 

Джорджия Николова: Да, да, да, но когато ние се помолим, ако има някакъв смисъл това да се случи, това се случва. Твърде често е в случаи, когато човек има някакви проблеми и се помоли на висшите сили и се среща в някаква форма с тях, пренася се в едно висше пространство.

 

Борислав Борисов: Да. Дали е позволено да разкажа един от сънищата ми с Учителя? Защото е доста впечатляващ.

 

Джорджия Николова: Това е много важно. Междудругото напоследък все повече хора се свързват с Учителя и хубаво би било…

 

Борислав Борисов: Хайде ще го кажа, защото той има много символика. Няколко секунди сън, толкова наситен със свръхвисока вибрация, че просто треперех…

 

Джорджия Николова: Разтърсващ.

 

Борислав Борисов: Да, то всичко вибрираше, толкова силно. Сънувам Учителя в абсолютно реалистичния му образ, както е във фотографиите - изцяло в бяло, сияеща светлина. Обаче много интересно, вляво, така да се каже, на кадъра в съня има една много голяма група с ученици, които всичките са с бели дрехи облечени, строени като в строй. А зад Учителя: много хора, множество, всички с черни дрехи. И гледам ги, така по физиономии никого не познавам, но познах един. Познах един просто защото е историческа личност - Цар Борис. Ама с черни дрехи е, така седи зад Учителя. И аз като по телепатия, нали, питам “Абе защо Цар Борис е тука с черни дрехи?” И отговорът “Ми той ми е чирак в момента, щото не слушаше повеленията, които му изпращах”, нали, “и сега е като чирак заедно с всички други”. И съня приключи с това как Учителя посочи една жена от групата с белите дрехи и… Той така си ги избираше от учениците, които да му съставят някакво ядро… Много, много силно беше, просто разтърсващо силно. Надявам се да не съм направил грешка, че го споделям, но хората да знаят. Те и много хора ми споделят също сънища с Учителя.

 

Джорджия Николова: Много силни са тези срещи с Учителя, защото все пак той е пряко свързан с нашия народ. И ето как ти си сънувал, че дори и в астрала продължават тези събития, които са били на Земята. Когато има някакви Божи повеления, които останат неизпълнени… Понякога не е по собствена воля, така се развиват ситуациите… Те продължават на едно друго ниво.

 

Борислав Борисов: То най-странното е, че цар тук в земния свят, сега горе е чирак.

 

Джорджия Николова: Да, ученик някакъв вид.

 

Борислав Борисов: Буквалната дума “чирак” ми каза.

 

Джорджия Николова: Да. Ами това е много голям ключ, че всичко, което правим на Земята, продължава и в астрала и би трябвало ние да имаме една отговорност. И пак това да ни доведе до стремеж към осъзнатост и в сънищата, за да може това да ускори нашата мисия на Земята.

 

Борислав Борисов: То всъщност, като се замисля, може би единствено сънищата пък са мостът, който да ни свързва със заминалите души, с нашите близки.

 

Джорджия Николова: Да, те са най-близкия мост, защото там имаме и образ, имаме и звук, имаме и чувствата на душата, макар че няма физическото усещане. Все пак никое друго средство не ни дава така силна връзка с една заминала душа.

 

Борислав Борисов: Има някои хора пък , които казват “не ги сънувам”, но често защото се страхуват да сънуват починалите си близки. Аз например толкова често сънувам починалите си близки, че вече съм свикнал на тия срещи. Даже се шегуваме с някои близки. Викам, аз с баща ми толкова не съм се виждал, колкото сега, нали, след като замина.

 

Джорджия Николова: Виж, това е някаква компенсаторна функция също. Когато е останало, ето пак същото нещо недовършено, което продължава. Знаем че те ни подкрепят. Ние сме свързани с тях, независимо че си заминават. И много често една душа, когато не е изпълнила своя роднински дълг на Земята, намира начин да го изпълнява от астрала и да ни дава дори и жива информация.

 

Борислав Борисов: И то с такива ползотворни разговори, чак да не повярваш!

 

Джорджия Николова: Да, да, някак си там е по-душевно общуването. Не е толкова обвързано със социални параметри на нашия човешки живот. Много по-лесно.

 

Борислав Борисов: Въпреки че сега се сещам за един мой починал съученик, който или го убиха, или се самоуби… Никой не разбра, така като мистерия остана… Дълги години го сънувах като парцал, като труп, който все се влачи в астрала. И чак може би минаха едно 10-15 години вече го сънувах по един по-освежен начин. И често умрелите, като ги сънувам, един ми казва примерно: “Още седя заключен тук. Още не ме пускат.” В смисъл наистина и там има нива.

 

Джорджия Николова: Да, обаче това е свързано с някаква функция на Земята при определени хора. Когато хората сънуват твърде често заминали души, те имат тази функция като хора дори да пращат светлина на душата, която е в някаква въртележка и застой кармичен и не може да продължи. Защото, ако някой си замине в такива тежки обстоятелства, може роднините му да не установяват контакт с него, а тази душа се свързва с някой на Земята, който изпитва безусловна любов. И това му дава един силен импулс дори след време да има надежда да продължи към Светлината. Много е важно това, като мисия дори.

 

Борислав Борисов: Ти каза сега любов, а усещала ли си ти от твоята опитност по време на сън силно дълбоко чувство на любов?

 

Джорджия Николова: Пак ще кажеш, че крия реалностите, но повечето сънища, които имам са… мисля, че към някаква висша степен на любов и хармония. Много рядко имам сънища които са по-драматични, но и тях се опитвам да ги разбирам в дълбочината, а не да ме засягат и по някакъв начин да ме разсейват от земните задачи.

 

Борислав Борисов: Е, аз в повечето случаи въпросите, които питам, са на моя опитност, т.е. да срещнем едната опитност с другата.

 

Джорджия Николова: Да, то си има така мост. То си е мост между световете.


Борислав Борисов: Добре, кога един сън не е сън? Кога не е видение, а е откровение?

 

Джорджия Николова: Един сън е откровение… то е степен, която е по-висша информация от видението… когато душата е в състояние на някаква степен на отдаденост към цялото и получава информация, която ще има функция в този свят. Дори в конкретното време. Това е много концентрирана информация, откровението, и, за да се случи по време на сън, това означава, че няма как да стане в будно състояние. Тоест една много специфична информация, която само по време на сън може да бъде получена, за да бъде проявена тук в полза на цялото. Обикновено това са редки сънища, които идват на единици души и те винаги са в посоката на някаква задача, която би трябвало да се случи - за спасяване на живот, за определена ситуация, която е от световен характер, решение на такива задачи, международни, които няма как да станат по друг начин решени. Тоест откровението винаги има една висша мисия, която е с цел да помогне на цялото човечество. Особено при пророците в древността.

 

Борислав Борисов: Обаче малко по-различен подход ще си позволя… Възможно ли е, в момента ми идва така като идея, възможно ли е откровението да е посяване от невидимия свят на нещо, което тепърва да се генерира като видима реалност тук на земно ниво?

 

Джорджия Николова: Виж как има различни думи в нашия богат език. Ние имаме сън, имаме видение, след това имаме прозрение, духовно прозрение, и там вече дълбоко някъде в далечната светлина, висша, е откровението. Прозрението е много подобно на откровението, но при откровението ние познаваме някаква част на Бога. Нещо, което стои заключено за целия свят, нашия човешкия. А при прозрението по някой път могат да бъдат и някакви човешки идеи. Имаме една по-висша степен при откровението. Нещо, което отключва информация за самия Бог, което е важно на Земята да слезе. И затова често през човешката история откровенията… както ето и видението Откровение в Библията… То е за една дълга история на човечеството под формата, записано на страници. Но колко огромна информация! За колко дълга част от човечеството и се изпълнява с изключителна точност. Обикновено откровенията има условия да се получават. Имаме факторите на отдаденост и някаква специфична чистота, която е присъща на Учителите, на светците, защото това е една силна информация, силно задължаваща. И ти когато я получиш, или трябва да я опишеш, или трябва да я запазиш с всичките средства, или да я проявиш. И са нужни много качества, за да може да се случи този процес.

 

Борислав Борисов: И може да се каже, че при тези Учители, през които текат Откровенията, те отдавна са напуснали… или ако влизат временно, то е като компромис… отдавна са напуснали астралните нива на сънуването.

 

Джорджия Николова: Да, те са ги надградили.

 

Борислав Борисов: И при тях няма нужда да казват “не помня”, нали, няма нужда да сънуват.

 

Джорджия Николова: Да, това е малко както и с някои други аспекти на знанието. Те вече обхващат човешкото знание или астралното знание и го надграждат с нещо, което не съществува в астрала. Това, което и ти каза одеве, за тези висши същества, които са над астрала, но понякога правят компромис за някакви процеси да присъстват там.

 

Борислав Борисов: Да, т.е. говорим за облагородяване и на самия астрал.

 

Джорджия Николова: Да. И обикновено тези Учители, които носят Откровението, при тях фините тела са едно цяло, едно цяло енергийно тяло, което присъства във всички тези полета, но е обобщено в нещо много висше.

 

Борислав Борисов: А това дали означава, че тези Учители, като си легнат да спят, когато са материализирани в тяло, изобщо не сънуват, а те…

 

Джорджия Николова: Не, те пътуват.

 

Борислав Борисов:те дори в съня си са будни.

 

Джорджия Николова: Да, разбира се.

 

Борислав Борисов: Една постоянна висша будност.

 

Джорджия Николова: Да, нещо подобно е и Самадхи. Да я споменем и тази любима дума на много хора. При Самадхи те не спят. Те са будни в друго пространство, за момент остават, може и хилядолетен да е този момент. Изравнена е тоест физическата реалност с другата реалност като усещане. Няма някаква такава разлика за тях. Съзнанието е толкова кристално, че когато прескочиш от Самадхи в друго пространство, чувството е същото.

 

Борислав Борисов: И ето, че пак се върнахме в хармонията.

 

Джорджия Николова: Да. И ето как всичко е свързано в една и съща хармония, но имаме различни етажи. Маговете и великите посветени са тези, които могат пътуват и да имат всичките тези пространства отворени.

 

Борислав Борисов: В края на това интервю да си представим следната композиция - нивата на астралния свят и на сънуванията на реалностите, са като едни струни на една арфа. От нас зависи какви тонове ще изкараме и колко ще се научим да свирим, по такъв начин че в един момент хармонията да е такава, че да слеем всички реалности.

 

Джорджия Николова: Да. И може тази арфа, която имаме в човешкото ни тяло, да е свързана с арфата в астралното тяло. А това ще ни доведе и до едни още по-необятни Божествени светове.

 

Борислав Борисов: Благодаря много за споделените мисли...


Джорджия Николова: Благодаря много...

 

Препоръчани книги:

Борислав Борисов
Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи новинарски онлайн платформи в България, сега собственост на водещи медийни групи.

Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса, медиите и сигурността ( анализатор в B2 Security - продоволствена сигурност, противодействие трафика на хора, регионално развитие и политики на Балканите, антитероризъм), основател на Асоциация на българските села.

Борислав Борисов е последовател на духовните и езотерични учения от 19-и век, като сред любимите му автори са Морис Метерлинк, Рудолф Щайнер, Райнер Мария Рилке и др.  Отдаден на изучаването и въвеждането в потънкостите в Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), както и на школите на Брат Михаил - Омраам (Михаил Иванов) и Елеазар Хараш.

Изследовател на алтернативните методи в психологията, парапсихологията и квантовата медицина.  За контакти: borislav@portal12.bg 

Спонсори на Портал 12