Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Детската книга “Приказната градина” на Жени Костадинова ще бъде представена на 9 ти септември от 12 часа, като част от провеждането на Есенния панаир на книгата. Книгата излиза след цели 17 години от нейното написване, с уникалните 12 илюстрации на талантливата художничка Ян Добрева, която ни връща във времето на красивите рисунки, които сами по себе си претворяват приказната история.По повод премиерата на детската книжка Портал 12 разговаря с Жени Костадинова за приказките днес и вълшебствата:
Жени, имат ли нужда от вълшебство днес и защо все по-рядко виждаме книжки с приказни герои и вълшебства?
Разбира се, че имат! Те идват от един вълшебен свят в друг, и вълшебствата са тяхната естествена среда. Те имат нужда от вълшебство, особено в периода когато растат и тепърва се сблъскват с моделите на добро и зло, красиво и грозно, правда и неправда. Именно, чрез вълшебството те откриват новия за душите им свят (Земята) и изграждат своите представи за него по вълнуващ, градивен за психиката им начин.
Разкажи ни каква е историята в „Приказната градина“?
„Написах тази история преди 17 години, когато племенницата ми Ева беше малка, капризна и постоянно се сравняваше с всички: „Не съм хубава като мама“, „На леля роклята е по-красива от моята“, „Верчето има по-хубава детска стая“ и т.н. Опитвах се да й обяснявам, че всеки човек е хубав и не е добре за нея постоянно да се сравнява с другите и да иска да изглежда като тях. Мислех как най-лесно би могла да ме разбере – а тя тогава беше на 6-7 години, и един ден ми хрумна да й кажа тези неща чрез приказка. Така се родиха моите герои-цветя, героинята, която се казва Ева, като
племенницата ми, приказната градина и случващото се в нея.
Историята разказва за една градина, създадена от момиченцето Ева. Тя получава от ангел кошница с луковици и семена, които засажда и отглежда с много любов. Един ден обаче цветята, както си живеят в мир и разбирателство, се скарват. Те започват да спорят кой е с по-хубава дреха, кой има по-силен аромат и по-красив глас, и кой е любимецът на „майка Ева“. Момичето ги чува и много се разстройва, защото не е очаквало от цветята, които са деца на ангелите, да поведат такъв глупав спор. Усетили, че са сгрешили, растенията започват да мислят план как да изгладят нещата, но… Отново повеждат спор. Изморени от пререкания, те заспиват – само Кокичето остава будно и измисля решение!
Засягаш един основен проблем, този за съревнованието между децата, които често се сравняват и искат да изпъкват сред другите?
Това е проблем на цялото ни общество и той несъмнено е възникнал още в детството. Тъй като децата копират и възпроизвеждат моделите на родителите си, на възрастните. Да, в приказката засягам темите за съревнованието между
децата – кой е „по-по“ и „най-най“, защо не бива те да се сравняват, понеже „всяко цвете е уникално и красиво по своему“. Присъства и темата, че майките обичат еднакво своите деца и „когато децата се карат, майките страдат и плачат“. Освен това, прокрадвам идеята, че цветята са деца на ангелите и че отношението ни към тях, респективно към децата, трябва да е като към съвършени същества.
С твоите детски книги „Пита“ и „Алекс“ тази година ти обикаляш редица училища и разказваш за хляба, за традициите, за житното зърно. Какви са наблюденията ти от днешните деца?
са прекрасни, докато са деца! Винаги жадни за знания и вълшебства, а днес по-жадни от всякога, макар, че са заляти от информация. Те търсят отговори за необяснимото, по невероятен начин възприемат идеята, че Природата е жива, че житното зърно носи живота! Децата имат, те носят знанието за присъствието на Бог в душите ни, сами се досещат, че освен материалния хляб, с който храним телата си, съществува и друг – духовен, който е Бог и Словото му, отразено в Библията. Очарована съм от децата, особено от предучилищна до 4-и клас. Началното ни образование е на много добро ниво, благодарение на будните учителки, които работят с децата в тази възрастова група. Но има и много родители, които предават на децата в семейството традициите, свързани с хляба и почитта към него. И възпитават децата в дух на уважение, себеизява, добро.
Нужно е само ние, възрастните, да им осигурим извор, от който да пият тази жива вода, която са всъщност добродетелите. За да възрастват в тях дарбите и ценностите!
Какво ти носи писането и представянето на приказки – нещо, което е нова посока в творчеството ти?
Много радост и удовлетворение. Аз започнах да пиша приказки през 2005-2006 г. Но тогава бях още млада и си казах, че трябва да узрея още, за да се реша да публикувам приказките си. Това е най-дълбокия, най-сложния жанр. Радвам се, че „Пита“, писана преди 15 години, се търкулна и достигна до толкова много деца в цяла България! Щастлива съм, че сега оживя и „Приказната градина – цветята на Ева“ и, че илюстрациите нарисува талантливата и духовно осъзната Ян Добрева, която почувства историята като своя и нарисува героите толкова изящно и прелестно – колкото бих ги „родила“ аз, ако можех да рисувам. Убедена съм, че книгата ще стане любима на много деца, учители и родители, защото е с много ценни послания и завладяващ сюжет и с прелестни илюстрации.
Книжката Приказна градина може да закупите и от книжарница Портал 12 от тук
