Дамян Попхристов: Каква е връзката между богомилите, Орфей, траките и Египет? (ВИДЕО+ТЕКСТ)

Проф.Дамян Попхристов: Атланти, Траки, Орфей, Христос и България (ЛЕКЦИЯ)

Говорил съм много за богомилите, но днес ще говоря по една друга много щекотлива за нашата история тема - за ранното християнство по нашите земи. Тя е много директно свързана и с богомилите. Това, за което ще говоря, ще предполага следното - че ние българите не сме диваците, които са дошли някъде от степите на Азия с бръснатите глави и с конските опашки. Това не знам в кой момент блажен ще го изтрием от историята си и от съзнанието си, защото ние сме автохтонното коренно население на тези земи. Вече доказателствата за това са свръх много, за да се направи следващата крачка. В кой момент и как това ще стане не знам, но трябва да стане, за да стане ясно, че ние не сме тези, които са нещо, както ни водят сега малко, едни натрапници, дошли сме тука да объркаме работите на Източна Европа и на Балканите. Йосиф Флавий казва: "Тир нарече народа, който управляваше - тираки. Но гърците го промениха в езика си на "траки". Египет е основан от Египт, който е син на Тир." По-древни сме от египтяните. Имаме познание, което сме разпространили по целия свят. През 206 бях поканен да участвам в една научна италианска експедиция на о.Сардиния. Италианците се занимаваха да изследват каква е връзката между атлантите, предишната раса преди нашата петата раса, и етруските. И в процеса на работата за моя най-голяма радост и за тяхна пълна изненада се оказа, че всъщност говорим за контакта между атланти и траки, който се е осъществил на о.Сардиния, тогава когато последните атланти след последния потоп вече се изтеглят на изток и са имали задачата да предадат на нашата пета раса част от познанието си, защото сме били малко подивели или по-точно - за да можем да се развиваме в посоката, в която ние трябва да се развиваме. А това е да развиваме земния си разум и да работим с петте си сетива, докато те са работили със седем. Ние трябвало да получим малко някакъв старт, който сме го получили от тях. Но по-важното е не това, че са ни предали и познания за строежи, за обработка на земята и т.н., а са ни предали част от своето духовно познание, което е много съществено. И то е това, което ни крепи и то е това, което е трябвало да осъществи връзката между нас и надземната реалност на принципа “Каквото горе, това и долу.” Може би ви е познато това от херметичния принцип на Хермес Трисмегист.

Това познание ни е свързвало директно със създателите и е било време, когато хората са общували с Божествената реалност без никакви проблеми, без да смятат, че това е нещо свръхестествено или извън нормално; без да наричат хората, които са били с по-отворени сетива и са го правили свободно, да ги наричат екстрасенси, луди, вещери, вещици и други такива. Не са ги слагали на клади, не са ги преследвали, не са ги горяли. Напротив, уважавали са ги, обичали си ги, следвали са ги и са се вслушвали в тях. Такъв е случаят с нашите предци, траките. Като казвам нашите, имам предвид, че ние българите също сме част от това коляно. Като такива сме първоприемници на това атлантско познание и като такива сме имали задачата да го разпространим след това сред петата коренна раса, когато атлантите тръгват на изток и ние, тоест българите, се движат като някакъв аванпост пред тях на изток. Предаваме го първо на египтяните и знаете, че египетската цивилизация изведнъж бележи някакъв невероятен бум в сравнение с всичко наоколо и в продължение на 3000 години си остава на същото ниво. Тя не претърпява някакво съществено развитие. Продължават по-нататък, минават през двуречието - там са Шумер, Акад, Асирия, Вавилон. Продължават още на изток, стигат до Харапа, Мохенджо-Даро и се спират чак в Хималаите.

В Хималаите приключва мисията на атлантите. Както Рьорих я нарече, страната Шамбала основават там, където се пази генофондът на нашето човечество. И сега започва интересната част. От там нататък започва мисията на българите и тя се състои в това познание събирано през всичкия този период, прието от атлантите, трябва да бъде върнато обратно, предадено на нашата пета раса и то да се върне там откъдето тръгва, това е от нашите земи, днешни.

Когато българите тръгват на изток от тези земи, остават един маркер на началната точка и този маркер се нарича Мадарския конник. По-нататък оставят още един в края докъдето достигат, до Хиндукуш, където се намира до ден днешен, не е унищожен от талибаните. И другият, третият, се намира в Иран. Тоест маркирали са пътя си на изток. При връщането им обратно на запад има известни изменения. Не могат да минат през територията на Иран, защото там вече е другата империя на нашите първи братовчеди, иранците, които са арийска раса. И затова са принудени да обикалят Каспийско море, за да не минат по прекия път през Иран, да няма сблъсъци, и пристигат по нашите земи, за да върнат това познание.

Междувременно тук се появява I век християнството, но интересното е друго. Кои са хората, които населяват тази земя, докато се извършва това движение на изток и на запад? Те на какъв език говорят? Най-общо казано ги наричаме траки, въпреки че те самите не са се наричали точно така. Те се състоят от доста различни племена и имат една вселенска мисия - небесното познание за строежа на света трябва да бъде разпространено по адекватен начин. То трябва да бъде предадено на тази пета коренна раса, която сме ние, за да може тя да продължи своето цивилизационно развитие. И в тая посока се случват няколко много съществени неща.

Първо се появява Орфей. За Орфей се говорят много неща. Всички знаем, че той е бил голям певец, омайвал животни и т.н. Само че се говори за няколко Орфея. Учените още не могат да ги наместят във времето кой е първи, кой е втори, кой в кой век, кой какво е правил. Но общо взето върви една история, че Орфей отишъл в Египет, за да се научи там и на връщане посъбрал информация, минал и през финикийците, създал някаква азбука. Това е едно от нещата, които се говорят. А Орфей отива в Египет не да се научи, ами да ги научи. Разликата е доста съществена. Познанието, което Орфей носи, в днешно време бихме го нарекли в посока на езотериката - познание за строежа на Вселената и за мястото на човека в нея. Най-общо казано Орфей е човекът, който казва, че ние сме с Божествен произход, притежаваме неунищожима Божествена същност, нашата душа, която е арестувана в един калъф наречен тяло, трябва да бъде освободена от там чрез пречистване. И от тоя момент нататък се включва най-уникалното нещо, което може да се каже за орфизма и то е - Орфей е човекът, който отменя жертвоприношенията, за хора вече съвсем не говорим, говорим за животни или за някакви други излияния, а пречистването трябва да стане чрез песен.

Музиката е нещото, което свързва човека вибрационно директно с онова, което е Божествената реалност. И тази музика има една особена характерност. Тя е в специфичен ритъм и този е ритъм ⅞, който всички ние познаваме като нашата ръченица. Този небесен ритъм е ритъмът, по който вибрират небесните сфери. Орфей прекрасно е знаел, че чрез този ритъм, чрез тази музика, ние можем да се свързваме директно, защото така пулсира слънцето - с две къси и една дълга пулсация. Така работи и човешкото сърце. И тя директно се свързва с нашата сърдечна чакра, т.е. този ритъм директно, на езотеричен език казано, по пътя на чакрата с вибрационната си стойност ни свързва с небесните сфери. Това означава още нещо много съществено - че ние, като Божествени създания, не сме някакви случайни атоми, пилеещи се там из пространството, а сме тясно свързани с това съзидание. Ние сме производни на тази Божествена реалност и освен това имаме правото на директен контакт с нея. Нямаме нужда от посредници. Ние имаме Божествените качества, за да се свързваме с нашия Създател. От цялата тази теория следва и още нещо много важно за нас. Това е, че траките, следвайки орфизма, са били убедени в своята божественост и в това, че те са вечни. Вечна е същността им. Имали са език, имали са и писменост, само че тя е сакрална - за записване онова, което символно може да бъде означено само по специален начин, за връзката с небесната реалност. Те не са записвали “Днеска си купих две кила сирене и продадох половината от него.” Това не ги занимава. Затова когато пристигат едни малко недоцивилизовани хора от Северна Африка, наречени гърци, и попадат на това тракийско море от силно развита вече култура и общество, те са шашнати. Те не разбират тази духовна същност, която тези хора носят. Не разбират това послание, което те носят, но са впечатлени от него. Прибират си го, вкарват си го в тяхната митологична система, там влиза и Орфей, влиза и Дионис.

Нищо не са разбрали кой е Дионис и за какво става дума. Влиза в тяхната митология като един човек, дето там някакви оргии, пиянства и какво ли не е. Въобще не са разбрали, че става въпрос за начина, по който се общува с материалния свят и духовния, как се сливат и по какъв начин. Това им убягва. И събрали там информация, направили си една писменост, с която започват да записват. Какво обаче записват? Те не записват тази реалност. Те записват земната. Защо го правят? Защото тяхната мисия е да развиват земния разум, който трябва да достигне познанието на висшия разум или на душата. В езотериката това се изобразява с един триъгълник, това е Божествената реалност, с върха надолу и земната с върха нагоре, които трябва, долния се качва към горния и образуват шестоъгълник. Някои го наричат Звездата на Давид, никакъв Давид, това си е символът на шестата раса, и по средата е точката на Божествената реалност. Този триъгълник, за да се вдигне нагоре, това става с помощта на петте ни сетива и този земен разум обаче е силно ограничен. Той не може да запомня всичко, нито пък може да получи в пълна степен тази информация, затова трябва да се записва, иначе се изтрива. И гърците започват да пишат ли, пишат. Срещат едни хора, които не го правят, защото нямат нужда, те имат друг канал на контакт и ги обявяват за диваци и варвари. От там нататък го наслагват това в писанията си и ние днеска четем, че траките били някакви диви хора. Гърците им се удивляват, че се радвали, когато някой умира и плачели, когато някой се ражда, и ги смятали за нещо не много в ред. А то е, защото траките разбират, че този земен живот в тази плътна форма, в която ние се появяваме с нашите смъртни тела, е само един момент от вечното движение и кръговрата на вечната същност. И тогава, когато някой се ражда, можеш да плачеш, защото му идва времето, в което трябва да се измъчва в калъфа, в който е оковано тялото, ако използваме образността на Орфей. И в същото време могат да се радват, когато някой умира. И казват (бел.ред. - гърците), тия хора са нещо свръх странни, защото се втурват в боя с огромна радост, че могат да умрат. Ами, да, защото знаят какво ще им се случи по-нататък. Те имат друго познание. Гърците обаче забелязали, че тези хора имат особена чувствителност и изпълняват някакви мистериални култове, които те превзели, частично Слава Богу, и ги превърнали в т.нар. техни мистерии, мистериални култове. Най-популярният може би, който сте чували, са Елевсинските мистерии. Само че забравят да добавят, че Елевсинските мистерии са създадени от трака Евмолп. И когато Есхил, както сме го учили в училище, бащата на трагедията, пише Орестията, е бил осъден на смърт, защото издавал неща от Елевсинските мистерии. И само благодарение на факта, че неговият баща е бил главният жрец на Елевсинските мистерии, той оцелява.Защо разказвам всичко това? Защото много преди да дойдат гърците, тук вече има едно население, което знае, че е безсмъртно; което знае, че душата му е вечна; което знае, че има един-единствен създател, а няма многобожие и което знае, че музиката може да освободи и да пречисти душата.

 Малко след Орфей се появява Залмоксис - другата обожествена личност в Тракийската история, който ще ги научи на това, че има нещо наречено карма и прераждане. След това ще се появи и Сабазий, който ще започне да ги благославя с този* знак и те ще го увековечат. В тази среда се появяват в I век първите християни. Първите християни всъщност са от непосредствените ученици, от свидетелите на живия Иисус Христос. Те общуват с него директно и след това се разпръскват. Знаете тази история как си разпределили кой накъде и започват да разпространяват учението, като нямат идея да създават църква, нямат идея да правят структура или някаква йерархия. Първите християнски общини всъщност се ръководят от Яков, брата на Иисус Христос. След тяхното изгонване от Йерусалим животът им продължава във формата на комуни, където основното нещо е взаимната любов, уважение. Те се събират, за да четат молитви заедно. Върховият момент е при тях разчупването на хляба, което е най-свещеният акт за тях, и всеопрощението - даването на прошка един на друг. Сега, някой казва, че това било така, защото те тогава мислели, че Второто пришествие ще настъпи още във времето на техния живот. Дори и да е така, макар че е спорно, но дори и да факта на това какво се извършва в тая ранна християнска община е много съществен. Въпросът е - в какво точно вярват тези първи ранни християни? Знаете, че християнството почти четири века е преследвано - горят ги на клади, хвърлят ги на диви животни, обезглавяват ги, какво ли не. Две трети от светците, които са канонизирани в християнската църква, са от този ранен период. Това са хора, които си дават живота за тази вяра и много същественият въпрос е тези хора какво точно изповядват като вяра.

Няма още прочутите Вселенски събори, които ще оформят канона. Няма Никейски събор, няма символ на вярата. Те не вярват в кръста. Те не знаят, че Дева Мария е заченала непорочно. Те не възприемат Иисус Христос докрай като Бог, защото са го виждали на живо, общували са с него, яли са с него на една маса, слушали са го да им говори на техния език. И, както казваше моя преподавател в Америка, когато ни запознаваше с ранното християнство, той използва един друг пример. Тогава майка Тереза беше в Ню Йорк, някакво изказване трябваше да прави пред ООН, и той казва “А сега си представете, майка Тереза я виждате всеки ден на телевизията. Представете си сега, че тя умира и от утре й викаме “св.Тереза.” На всички тези хора, които са общували с нея тет-а-тет. В същото положение са всичките апостоли на Иисус Христос. За тях той е великият Учител с огромно главно У, което по никакъв начин не нарушава ореола му или авторитета му на човека, който им свежда Божественото послание на земен човешки език. Те се занимават не с неговата Божественост, с това започва да се занимава св.Петър после, когато трябва да направи църква, и той започва да акцентира върху това, че Иисус Христос прави чудеса - значи е много специален и по-различен. Те се занимават с посланието, те се занимават с това какво иска да каже Иисус Христос с това, което им е проповядвал. И това, което иска да каже, го разбираме от едно инкриминирано, обявено за апокрифно евангелие, което го пише същият Йоан Богослов, който е написал и Евангелието, което е канонично.

То се нарича “Тайната книга на Йоан”, в което той разказва какви разговори е водил тет-а-тет със своя Учител Иисус Христос. Там става въпрос за няколко прости неща, които дават отговор на това тези хора в какво точно вярват. Йоан задава въпрос на Иисус Христос: “Какъв е смисълът на живота, Учителю?” И отговорът е, много е просто: ""Трябва всеки човек да разбере и проумее, и възприеме, че е Божие създание, син и дъщеря Божия. Всеки един, няма изключения. Когато осъзнаеш своята Божествена реалност, когато разбереш и почувстваш и това го възприемеш като своя исконна същност, че си Божествено създание, тогава естествено започваш да обичаш всички останали, защото виждаш в тях същото Божествено проявление. От което следва простият принцип “Обичай ближния като себе си.” И тогава можеш да обичаш и враговете си - онова, което Иисус Христос е говорил на народа в притчите, с които се е обръщал към тях. Това е обяснението. Следва следващият въпрос: “Ако това е смисълът на живота тогава,

Учителю, каква е целта на живота?” И отговорът е: "Вашият Създател, нашият общ Отец, ви е дарил със свободна воля. И целта на живота е изборът, който човек ще направи между две неща - да бъде волята Божия, едно. Второто, да не бъде волята Божия. Когато избереш да бъде волята Божия, това в живота те води директно в посока на единение с твоя Създател. Но човек има и свободна воля и тогава му се дава правото да избере другия път, да не бъде волята Божия." Или това е пътят на Аз-а, на егото, което си казва “Аз съм голямата работа и сега аз ще решавам какво става.” И като избереш да не бъде волята Божия, следва проба-грешка, проба-грешка и започваш да се прераждаш. В тайната книга на Йоан Иисус Христос говори директно за това, за прераждане, като не го нарича точно прераждане, а казва, че човек се връща отново и отново, следвайки някой, който вече е преминал през етапите на пречистването, който го води към верния път и се връща отново и отново, за да намери сам, със собствени сили, със собственото си разбиране, верния път. И това е израз на безграничната любов на нашия Създател. Той ни е създал такива, Той ни е създал със свободна воля. Дал ни е правото и да грешим. Тогава идваме и си отиваме като лоши ученици, докато си научим уроците. Когато това се случва, казва Иисус Христос, “Радвайте се на всичко, което ви поднася животът.” Той може да е много тежък, може да е свързан с болести, неудачи всякакви, така наречени по нашите земни представи трагедии, само че това са необходимите уроци, с които ти, човеко, трябва да разбереш сам, без насилие, какъв е верният път към Божествената реалност. И независимо от това колко сложен, колко мръчкав, колко неудачен, да речем, е животът ти на теб са ти дадени в същата мяра всичките качества необходими ти да се справиш сам. Затова никога не хленчи, никога не се оплаквай, никога не негодувай срещу това, а се радвай, защото ти е даден шанс. Смисълът е в това човек сам да го проумее. Иисус Христос обяснява как с огромната си мощ, която Създателят ни притежава, може да принуди абсолютно всеки един от нас да направи това, което Той е пожелал, но не в това е въпросът. Въпросът е човек сам да достигне до това. И затова Той проявява едно безгранично търпение, проявява търпение и към нашата греховност, като ни дава шанс отново и отново да се връщаме на Земята да си научим уроците. Едно нещо нашият Създател от всичките ни прегрешения не може да прости и това вече заляга директно по-нататък и в богомилската теория и това е да не се радваме. Защото този живот е създаден разумно и науката най-после вече проумя, че цялата тази система, която е колосална необятна за нашето земно съзнание, не е случайна. Там действат прецизни математически закони. Всичко е толкова свято и хармонично, защото е създадено с любов, защото е създадено с женската енергия на Любовта, говорим за енергия. Тази енергия има способността и функцията да хармонизира мъжко-женския принцип в хармонично единство, което е създадено за добро и, като хармонично, радва. Затова каквото и да ви се случва, както и да ви се стича живота, никога не се оплаквайте. Радвайте се. Шанс шанс шанс. Това заляга до известна степен и в официалния канон на източноправославната църква. Западната се отклонява от него, католиците имам предвид, не за протестантите, които казват, че, да, ние сме създадени със свободна воля, само че сме изначални грешници, защото още от самото начало сме съгрешили, имат предвид прегрешенията на Адам. Докато източноправославната църква казва: Ние сме създадени Божествени създания със свободна воля. И нашите прегрешения не са толкова резултат на това, че Ева изяла една ябълка, па я дала и на Адам, ами са резултат на нашите собствени грешки заради дара, който имаме, свободна воля.

Свободната ни воля ни води към определени грешки и ни прави грешници или не. Затова никой не отговаря за грешките на другите и никой не изплаща чужди грехове. Докато западната  въвежда принципа на индулгенцията, която междудругото става една от причините за разкола след време, в 1054 г, между източната и западната църква. Индулгенцията - плати си и си окей. Ще ви прочетем тука една молитва. След това отиваш, правиш някаква друга мизерия, плащаш си отново, всичко е наред. Няма такъв филм! Та в тази посока ранното християнство се занимава с тези основни основополагащи неща - ние сме Божествени създания, всички ние без разлика. Ние трябва да обичаме ближния си, защото всички, без абсолютно никакво изключение, са Божии създания, включително за тези, които ние по някаква друга логика наричаме изроди, гадове, убийци, какви ли не. Иисус Христос казва: Слънцето, като изгрее, огрява всички еднакво, т.е. ние трябва да преодолеем в нашето съзнание този стереотип на мислене, в който ние се разделяме на добро и зло. Няма добро и зло. Има два полюса на едно и също явление. Това е т.нар. инволюционен процес, когато Божественото съзнание се разширява в създаването на множественост. Тогава на всяко едно явление се раздалечават краищата му, за да може между тези два полюса да се разпредели колкото е възможно по-голямо многообразие. Това е т.нар. инволюционен процес. Следва друг - еволюционен процес - където вече това разширяване не е безкрайно. То трябва да спре и всичко да се събере обратно в Божественото съзнание, за да започне следващият цикъл по спиралата на развитието. Вододелният момент в този процес на инволюция към еволюция се явява Иисус Христос. Той се появява в точно определен момент в човешката цивилизация, с точно определено послание, което е - като ще спира този инволюционен процес и трябва да започне еволюционният, как да стане. И как да стане е: Обичай ближния си. Ако някой трябва да изрази същността на християнството по най-простия начин, това е това изречение: Обичай ближния като себе си. Нищо повече. То включва съзнанието за това, че сме Божествени. То включва разбирането, че всички са такива и т.н. Затова Иисус Христос не е евреин. Иисус Христос се явява в еврейското общество, за да разбие модела на затвореност, която представлява еврейската религия до този момент. Те са богоизбраните, всички останали сме джентили. И, за да се разбие тоя модел, Христос се появява точно в еврейското общество и отменя Мойсеевия закон. Няма вече принципа “Око за око, зъб за зъб.” Ами има: Като ти ударят едната буза, ти обърни другата. Това е съвършено обратно на онова, което дотогава обществото разбира като модел на социално поведение. В тая посока ние българите сме малко особени. При нас принципът “Око за око, зъб за зъб” важи “За око - две, за зъб - чене”. Ние сме малко бамбашка. Този процес трябва да се прекрати. Той трябва да започне да се развива в друга посока. Ето това е посланието на ранните християни. По нашите земи пристигат седем от непосредствените ученици на Иисус Христос, включително Йоан Богослов, апостол Павел, Ерм, Амплий, св. Андрей, Андрей Първозвани, върви по брега на Черно море. Въпросът е те какво учат населението? И това го разбираме от самия апостол Павел, който казал, пише в “Деяния на апостолите”, че тук го извикали в Македония, за да ги спаси. И той тръгнал, следвайки тая Божия повеля, тръгва насам и отишъл във Филипи. Има едно писмо до филипяните, което е в официалното Евангелие и гърците решили, че става въпрос за едно мъничко селце до Кавала днешна, което се нарича Филипи. И благодарение на това, че са доста по-оправни от нас, вече това Филипи е обект на ЮНЕСКО. Измислили, че някакъв затвор имало там, където го държали апостол Павел, какво ли не. И не четат внимателно какво се казва в писмото, т.е. те го четат, ама го забравят. Там се казва, че апостол Павел пристига във Филипи и отива първо на голямата река, където се събират жените, за да перат и започва да проповядва сред тях. Лидия е първата, която му повярвала и тя е първата християнка. След което става дума за това, че бил извикан обратно в Йерусалим, трябвало да си тръгне бързо и се качил на кораб и пътувал пет дена, за да се прибере обратно. Във въпросното гръцко Филипи не е голяма река, там бара няма. Там има една малка рекичка, дето може да я прецапаш до глезен. Кораби там не вървят и никога не са вървяли. Освен това в това Филипи в онова време, I век, няма жени, защото Филипи е основано като гарнизон, римски гарнизон. Там има римски войници. Обаче знаем от историята и географията, че в онези времена на Балканите е имало две плавателни реки. Едната се казва Дунав, другата се казва Марица. И на р. Марица се намира един град наречен Филипопол, на който са му казвали Филипи, днешния Пловдив, където тече голяма река, на която се събират жените, за да перат и по която са се движили кораби в онези времена. Тоест става въпрос, че нашите земи стават първоприемници на истинското апостолско ранно християнско учение. Въпросът е какво се случва с него от там нататък? Случва следното - в 313 г. Константин Велики обявява християнството за една от религиите на Римската империя, по-нататък ще стане единствената. Когато го прави, свиква и първия Никейски събор, 325 г., за да се оформи символ-веруюто. И им казал на епископите, които се събрали там: Правете каквото ще правите, но това, което ще изработите като символ-верую, с нищо да не противоречи на моята императорска власт.

Това значи, че от първия момент, в който започва да се оформя някакъв канон, той вече е под диктата на светската власт. И по-нататък историята на всички вселенски събори представлява едно много странно нещо. Пропуснах да кажа един много важен момент: В какво вярват хората преди това, тези траки тук? Те вярват в женската енергия, вярват в Богинята Майка. В същото нещо вярват и ранните християни. Те не знаят, че св. Августин четири века по-късно ще каже, че Бог е Отец, Син и Свети дух. Няма такава Троица за тях или ако има, тя би била Отец, Майка и Син. Богинята Майка е най-съществената част от тяхното разбиране, както на ранните християни, така и на траките. Затова, когато пристига апостол Павел тук, а пък и останалите апостоли не само той, срещат в тракийското население едни хора, които приемат християнството от раз. Защото с онова, което те вече знаят от Орфей, Залмоксис и Сабазий, няма никаква идеологическа преграда, няма противоречие. За тях християнството е едно надграждане на орфизма, в което става въпрос вече, че Словото се въплътява. Това е за тях новият момент и те го възприемат, защото знаят, че Бог е един; защото знаят, че са Божествени създания, което говори Иисус Христос; защото знаят, че имат право на директен контакт със своя Създател; и защото знаят, че са вечни. Оттам нататък приемат вече християнството и започва едно отъждествяване на Иисус Христос с Орфей. 

ПЪЛНАТА ЛЕКЦИЯ ВИЖТЕ ТУК: