Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
В енциклопедия Британика Граф Сен Жермен е представен като прочут авантюрист от 18 век известен из цяла Европа и назоваван като необикновен мъж. За неговите семейни корени не се знае нищо подробно, смъртта му също е обгърната в мъгла. Според свидетелите от неговото време той е живял най-малко 200 години без външния му вид да се промени. Графът се появява внезапно от нищото. Целият му живот е изпълнен с мистика и слухове за магически сили. Трябва да е имал повече от 80 псевдонима и вероятно името му Сен Жермен също не е истинско. Смята се, че той е един от членовете на Великото Бяло Братство, от Махатмите на Шамбала. Голямата му популярност започва през 18-ти век заради публикуването на книги и спомени за него. Ако изобщо някой знае тайната на вечната младост, това е Сен Жермен
Пруският крал Фридрих Велики бил сред най-близките му приятели и в мемоарите си пише, че графът е човек, който не умира. През всички години на приятелство с различни хора благородникът изумявал всички, защото изглеждал по един и същи начин. В спомените си за Мария-Антоанета, графиня Д'Адемар описва, че два пъти го е срещала – веднъж през 1743 г. и втори път през 1768 г. Странното било, че за целия този период Сен Жермен изобщо не се бил променил. Изглеждал по същия начин, на същата възраст и бил все така загадъчен. Поразявал със способността си да се появява по чудодеен начин – озовавал с направо в помещението, където били приятелите или домакините му. Никой никога не го бил виждал да минава през вратите или през официалния вход.
Графиня Д'Адемар описва в спомените си една изумителна случка, на която станала свидетел. На някакво събиране Сен Жермен се видял с графиня Жержи. Възрастната вече дама била изумена от вида му и го попитала как е възможно да изглежда дори по-млад отколкото бил преди 50 години, когато се запознали. Сен Жермен върнал жеста като казал, че тя има отлична памет, на което дамата отговорила, че това се дължи на чудесния елексир, който някога й дал. Камериерката на прочутата мадам Помпадур споменава в мемоарите си, че господарката й била много впечатлена от този случай. Тя била сред близкото обкръжение на графа и веднъж не се сдържала и го попитала дали това, което казва графиня Жержи е вярно. Графът в типичния си загадъчен стил само потвърдил, че преди доста години се познавал с нея.
Тогава още по-изумена Помпадур възкликнала: „Това означава, че вие сте на повече от сто години!" Сен Жермен само се усмихнал й казал, че това не е невъзможно.
В спомените на познатите му са записани многобройни случки, които разкриват, че графът имал енциклопедични познания по история. Събеседниците му били изключително впечатлени, че знаел удивителни подробности за събития, станали преди хилядолетия. Рядко се случвало, но когато нещо не можел да си спомни, той се обръщал към слугата си и го питал, а камериерът скромно отговарял: „Аз не бях там, а моя предшественик, все пак аз ви служа само от 500 години."
В сферата на музиката бил виртуоз
В сферата на музиката Сен Жермен бил истински виртуоз. Докато бил във Версай, той изнасял концерти за цигулка и поне веднъж дирижирал симфоничен оркестър без партитура. В Париж Сен Жермен бил дипломат и алхимик, а в Лондон - музикант. ,,След себе си той остави музикален архив, който да напомня на английския народ за престоя му в тази страна. Много от композициите му бяха публикувани от Уолш, а най-ранната ми песен Oh, wouldst thou know what sacred charms бе издадена още по време на първото му посещение в Лондон. Когато напусна града, той повери на Уолш и други песни, като Jove, when he saw, както и ариите от неговата малка опера L"Inconstanza Delusa както и двете композиции бяха публикувани по време на отсъствието му от Англия. Когато се върна през 1760г., той даде на света още много нови песни, последвани през 1780 г. от поредица солови композиции за цигулка. Той бе ревностен и способен човек на изкуство и привличаше внимание на светското общество и като композитор, и като музикант."
Стар английски вестник, ,,Лондон кроникъл", от юни 1760 година описва следната случка:
,,Що се отнася до музиката, той не само свиреше, но и композираше - и двете изключително изящно. Дори повече, самите му идеи биваха пригодени към изкуството. В случаи, които нямаха връзка с музиката, той намираш начин да се изрази в преносен смисъл, като влагаше идеи от тази наука - едва ли би могло да има по-умен начин да й окаже почитта си. Една случка се е запечатала дълбоко в паметта ми. Имах честта да присъствам на събиране, дадено от дама, сред многобройните добри качества на която бе и толкова изтънченият й вкус към музиката, че тя изпълняваше ролята на арбитър в спора между майстори. Този странен човек бе сред поканените. Когато влезе, той го направи по своя обичаен непринуден и учтив начин, но по-забързано от общоприетото и с ръце на ушите си. От страна на повечето хора този жест би изглеждал като много нелюбезно отношение, но той правеше всичко по един приветлив начин. Точно пред вратата тъкмо бяха изпразвали цяла каруца с камъни за ремонт на тротоара. Той се стовари на един стол и когато дамата го попита какво става, той посочи навън и каза: ,,Ушите ми бяха проглушени от цялата каруца фалшиви тонове."
Пътувал през времето и неволно се оказвал в далечни страни
Сен Жермен е изкусен в лечителството и използването на лечебни билки. Някои от неговите съвременници смятали, че изобретените от него лекарства, заедно с навика да използва само три храни – пшеница, овес и крехко бяло пилешко месо, укрепвали здравето на графа и удължавали живота му. В двореца на персийския шах, където Сен Жермен е от 1737 до 1742 г., той се занимава с научни изследвания, включително „проявил своето умение в материализиране и облагородяване на скъпоценни камъни, в частност, на елмази”.
Между 1737 и 1742 г. Сен Жермен се задържа в двора на шаха на Персия, където придобива много знания за диамантите. През 1743 г. се появява при крал Людовик XV и се прочува с огромното си богатство и алхимични умения. За себе си твърди, че е намерил Философския камък и може да произвежда диаманти, както и че в Хималаите открил хора, които знаят всичко. Разказва за космическите си пътешествия: „Много дълго пътувах през космическото пространство. Видях земни кълба, които се въртяха около мен, и световете бяха в краката ми. Пътувам през времето и неволно се оказвам в далечни страни”. Граф Сен Жермен често съобщава за предстоящи открития в бъдещето и твърди, че може да става невидим или внезапно да се появява, когато и където поиска.
Блаватска го нарича „познавач на Тайната”
В своите мемоари италианският авантюрист Джакомо Казанова пише:
,,Тогава той ми показа своя magistrum, който нарече athoeter. Представляваше бяла течност в грижливо запушена стъкленица. Сен Жермен ми каза, че тази течност е универсалният дух на Природата и ако восъкът на запушалката се пробие дори съвсем леко, съдържанието ще изчезне. Помолих го да направи този експеримент. Тогава той ми даде стъкленицата и иглата, аз сам прободох восъка и о, чудо! - шишенцето бе празно." Тъй като самият Казанова бил в известна степен мошеник, той се е съмнявал във всички останали. Ето защо не позволил на Сен Жермен да излекува болестта му. Не можел обаче да отрече, че Сен Жермен е изключителен химик, чиито постижения били не само удивителни, но и практични. Майсторът отказал да разкрие целта на тези химични експерименти, като изтъкнал, че подобна информация не може да бъде споделена.
По-нататък Казанова разказва за случай, в който Сен Жермен превърнал дребна монета в монета от чисто злато. Като истински Тома Неверни Казанова заявил, че Сен Жермен със сигурност е подменил монетата. На това графът отвърнал: ,,Тези, които са способни да се съмняват в работата ми, са недостойни да разговарят с мен." И го отпратил с поклон. Казанова повече не видял Сен Жермен.
Той никога не бил улавян да хитрува, нито пък предал, дори в най-малка степен, оказаното му доверие. Своето голямо богатство - защото той винаги притежавал предостатъчно от благата на този свят - никога не получавал от онези, с които имал взаимоотношения. Всички опити да се открие източникът и размерът на състоянието му оставали безплодни. Той не се възползвал от услугите на банкер или банка и въпреки това разполагал с неограничен кредит, с който самият той никога не злоупотребил.
Колкото до атаките срещу характера му, в мартенския брой на ,,Теософ" от 1881 г. Е. П. Блаватска пише: ,,Нима шарлатаните се радват, в продължение на дълги години, на доверието и възхищението на най-способните държавници и аристократи в Европа, като дори в смъртта си не показват нищо, че са недостойни? Някои енциклопедисти казват: ,,Предполага се, че през по-голямата част от живота си той е изпълнявал шпионски мисии в дворовете, в които е пребивавал". Но на какви доказателства се основава това предположение? Открил ли е някой такива в държавни документи из тайните архиви на тези дворове? Не е намерен дори един факт, който да подкрепи тази долна клевета. Това е просто една злонамерена лъжа. Отношението, което този велик човек, този ученик на индийски и египетски йерофанти, този познавач на тайната мъдрост на Изтока, е получил от западните автори, е позорно петно върху човешката природа."
Имал свое убежище в Хималаите
За източника на окултните познания на граф Сен Жермен нищо не е известно. Едно е сигурно обаче -той не само давал да се разбере, че владее огромно количество мъдрост, но и подкрепял тези свои твърдения с много примери. Когато веднъж го попитали за самия него, той отвърнал, че негов баща е Тайната доктрина, а неговата майка - Тайнствата. Сен Жермен бил напълно запознат с принципите на източния езотеризъм Практикувал източната система на медитация и концентрация, като няколко пъти го виждали да седи с кръстосани крака и ръце в позата на Буда. Имал е свое убежище в Хималаите, където периодично се оттеглял от света. Веднъж Сен Жермен заявил, че ще остане в Индия в продължение на 85 г., след което ще се върне към своите европейски задачи. Много пъти е признавал, че се подчинява на нарежданията на сила по-висша и голяма от него. Онова, което той не е казал е, че тази висша сила е Школата на тайнствата, пратила го на този свят с определена мисия.