Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Преданието казва:Утро е над Багдат. Разнася се призив от минаретата за молитва. В това време стражите водят осъдения Ал Халладж към мястото на екзекуцията.
Градският площад и съседните улици са пълни с народ. Ал Халладж е във вериги и обкръжен от стражи. Движи се леко и танцува с особен, странен възторг. Защото Голгота е приета тотално, той е жадувал за нея. Той я чака, защото знае, че ще влезе в такава дълбока тайна на Бога, за която някои суфи мечтаят, но не им е дадено. И когато приемеш и най-тежкото изпитание, ти го побеждаваш; говорим за пълно приемане, ти го преодоляваш.
Само на Любовта е дадено, на истинската Любов, да преодолее Голгота. Само на нея е дадено възкресение. Голгота е принцип. Голгота е абсолютно завръщане в Любовта, вечната Любов. Голгота е методът, който образува вечна връзка с Бога, а Ал Халладж знаеше къде отива.
Един търговец от тълпата му извикал: - Колко е странно, че ти така весело отиваш към своята участ. Ал Халладж се спрял, погледнал го и му казал: - Аз съм на пътя към дома. Стражите около мене не са виновни за това. Великият Аллах ми изпрати вино, т.е. такава любов, с която се завръщам при Него. Такава е моята участ: любовта отива при Любовта.
Хората малко не разбирали какво говори Ал Халладж, без значение; той казва истината и не го интересува. Ал Халладж искал да им каже нещо дълбоко с тези думи. После, когато стигнал стълбището преди екзекуцията, той се преклонил и зацелувал всяко стъпало, и казал: - Ти ми даде всичко, Аллах! Един от стражите му викнал: - Да видим тука, горе, каква песен ще запееш, страннико! После Ал Халладж се обърнал към Бога и казал: - Ето ме, стигнах там, където желаех, където е Твоята воля. Това е мястото, откъдето съзерцавам Твоите тайни и чудеса. Ти и тук ми даваш Своето приятелство! Как така никога не ме изоставяш! Но и аз съм ти велик приятел!
После един суфи от тълпата, на когото Голгота се разминала преди Ал Халладж, тъй като го смятали наистина за луд, толкова пиян с Бога; но бил и донякъде малко луд и накрая, поради туй, че го сметнали за луд, отървал Голгота. Това означава, че и Бог не го е приел напълно за Голгота, защото има нещо още, което не е научил от тайните Божии. Приближил се близко до Ал Халладж и го попитал: - О, приятелю, (и преди това се познавали), ти как стигна до края на пътя? Кажи ми какво е суфизъм? Ал Халладж му казал: - Сега ще видиш най-малката степен на суфизма. Тогава суфи го пита: - Кое тогава се явява най-висшата степен? Ал Халладж му отговаря: - Тя за тебе е недостъпна. Но утре ти ще я видиш. Аз успях да видя само част от нейната тайна, докато за тебе тя остава скрита.
После отрязват ръцете на Ал Халладж и той казал: - Аз очаквам всичко с трепет, защото се завръщам все повече в Бога. После бил рязан, обезглавен, тялото му било изгорено, а пепелта хвърлена на вятъра. През тази благословена нощ за Ал Халладж, той се явил в съня на Шибли (така се казвал този суфи, който го попитал) и Шибли го попитал: - Какво прави Бог с тези, които те гледаха как умираш? Ал Халладж му казва: - Той им прости на всички, и на тези които изразяваха ненавист, и на тези, които изразяваха съчувствие. Те постъпват според себе си и затова Бог им прощава всичко.
Разбира се, по-нататък ще говорим как е станал невидим и стражите се чудят; на втория ден пак невидим, няма го в килията, пък тя се пази зорко. Стражите се чудят, питат го: - Нямаше те? Много ясно: първият път бях тотално в Бога, вторият път Той беше при мене. Третият ден бях аз и затуй ме виждате. Така, и въобще много неща има свързани с тази величествена Голгота на Ал Халладж. На палача си Ал Халладж казва: - Много е лесно да ми отрежеш ръцете, но не можеш да ме отделиш от Бога, нямаш никакви условия; нищо не можеш да направиш да ме отделиш от Бога.
Дори умирайки, Ал Халладж не е изоставил, казват суфите, своя екстаз. Той го е прехвърлил в мистиката на смъртта. Смъртта за него е била радостна свобода, но тя му се разкрива насаме. По време на своята жестока Голгота Ал Халладж казва на окръжаващите и то с поклон: - Аз не се съмнявам в благостта на Аллаха. И казва още: - Бог ми дарява чашата на страданието, която Той сам ще си я изпие. Това е просто велико откровение, велик гносис. На друго място казва: - Няма друг деятел, освен Бог.
Голготата на Ал Халладж е скрита Божия тайна, която не може да бъде разкрита на друго място, освен на самата Голгота. И Ал Халладж казва: Сам Бог ме изправя на Голгота, за да вкорени тайната на Себе Си в мен. Той искаше да се вкорени в мен.
По времето на самата Голгота Ал Халладж казва: - Гордея се, че умирам по този начин, защото тайната на Бога го изисква. Ще обясня това, което е позволеното, както и догодина, когато говорим за богомилите ще обясня позволеното, тъй като искам лекциите да продължат. Тайната на Голгота е в дълбокото проникване на Бога в човека, цялостно проникване; не донякъде, цялостно проникване. По този начин Бог не може да влезе в ангелите, а само в човека. Затова Учителят казва: Ангелите жадуват да слязат на земята, но на много от тях не е дадено. Но Бог знае какво прави - само в човека.
И казва още Ал Халладж: - Голяма радост имах на своята Голгота. А защо мъката Ми беше радост на Голгота? Той, Аллах, ми я направи радост. Той ми я направи радост.
Лекция на Елеазар Хараш, изнесена на 1-и Декември 2009-а година