Галина Гъдуларова: Първите 40 дни на бебето са свещен прозорец за майката

Галина, според Учителя Петър Дънов чрез своите мисли, чувства и постъпки майката влияе на детето си, докато то още е в утробата й. Според него от духовния живот на майката зависи какво ще бъде детето – обикновен човек, талантлив, гениален или светия. Как от нейния духовен живот зависи бъдещето на детето?

В този момент от съществуването ни има толкова разнообразни форми и въплъщения на духовността. За мен универсалната основа за всички е вярата, упованието, доверието и служенето. През вярата и служенето в любов на висшето (по-голямото от нас хората) минава светлината, която се проявява в материализирането в света ни. Ние сме като съд, в който вкусът на течността зависи от материала, от който е създаден, чистота му и намерението на сипващия.  По този начин и майката може да въздейства на „вкуса”, който ще е носи новото създание. Аз вярвам и в уникалността на всяка душа, която се ражда. Има още много Галини  на този свят, но всяка носи своя уникален дар за тази земя точно в този момент от съществуването ни и това е отвъд нас. Това е начин да се пази баланса на цялото.

Всяка душа идва със своя уникален път, уроци, мисии. За да се появи една душа (детето) в живота на друга душа (майката), то те неизменно са свързани, те са се избрали един друг и имат уроци, които да научат заедно. 

Кои са основните правила или принципи, които всяка бъдеща майка е добре да следва в момента на раждането?

Мога да споделя личната си визия. За да се навлезе спокойно в процеса на раждане, бъдещата майка е добре да си осигури една съзнателна бременност, в която да търси свързване със себе си на всички нива – физическо с тялото си, психо-емоционално и духовно, както и да търси връзка с новия живот в нея. Всичко това й дава информацията, от която тя има нужда, за да е уверена в процеса. 

Нещо, което за мен си остава задължителен елемент е – вярвай на тялото си и го слушай. Най-добрият ни приятел и съюзник на тази земя е тялото ни. То е една съвършена система, която работи в синхрон и хармония с природните закони. То знае и може. Важното е да му се доверяваме, да го слушаме и да го следваме с подкрепа. 

Следващ елемент е психическото ни състояние. В процеса на раждането се появява пълен спектър от емоции и могат да се отключат травматични усещания. Тук е важна вътрешната подкрепа, която може да си дадем – ние имаме неизчерпаем източник на вътрешни ресурси, с който обаче трябва да сме установили връзка и лесен достъп до него. Разбира се, външната подкрепа от партньор, дула, приятел, акушерка за незаменими и съществени в дадени моменти. 
За мен ключова роля изигра предварителната ми настройка, че раждането ще бъде точно такова, с което мога да се справя – ни повече, ни по-малко, и че ще е специално и уникално, независимо от развоя. Моят механизъм е да не си поставям фиксирани очаквания, което ми позволява да се доверя и отдам напълно на момента, усещанията и процеса с пълно присъствие. 

В днешно време имаме почти неограничен достъп до всякаква информация. Опитът ми е показал, че е незаменимо да знаем, да сме информирани, за да можем да черпим от опита на другите и да вземаме решения.

Има, обаче, една много тънка граница между това да разполагаме ползотворно с дадено знание и това да стигнем до крайно отдаване на външната информация, където включва само рационалният ум, а всички останали вътрешни източници на информация се заглушават. Така не успяваме да чуем това, която сърцето, душата, тялото, въображението имат да ни кажат и да им позволим да ни водят. 

Не на последно място, разбира се, роля играе и физическата действителност около родилката – атмосфера, температура, светлина, аромат, звуци и всичко друго оказващо въздействие на цялостното  й състояние. Тези фактори са силно индивидуални и всеки определя своите. За мен усамотението, тишината и тъмнината бяха ключови. 
И може би най-важното, което ме води, както раждането, така и в живота е:

„Дай най-доброто от себе си и се довери. Каквото е отредено, това ще е и той е най-доброто за теб в  този момент.”

Защо е важно естественото раждане?
Естествено раждане е това, което се случва според природните закони, където тялото на жената като една перфектно създадена от природата „машина”, знае какво и как да прави, а тя трябва да го следва и да заема активна роля в процеса. Естествено означава процесът да протича физиологично без намесата на медикаменти и други медицински интервенции. Тук има и друг важен елемент – активно, което означава жената да взема активно участие в процеса. В съвременните условия приемането на лекарска помощ, когато е истински необходима, не винаги отнема естественото активно раждане. Важното е жената да разбира смисъла и ефекта на процедурите и да участва при вземането на решение, както и да е активна във физиологични процес чрез движение на своето тяло, дишането, напъни, отпускане на ума и др. 

Естественото раждане е един сложен, величествен, свързващ, физиологичен ала и духовен процес на промяна по природен начин. Осъществяването му осигурява хармония във физическия, емоционално-психическия и духовен старт на новия живот.

На физиологично ниво важна роля в естественото раждане играят хормоните отделяни от мозъка ни (хипоталамус): окситоцин, ендорфин, адреналин, норадреналин и пролактин. Освен, че се грижат за раждането, те подкрепят и плавното адаптиране на бебето, подпомагат привързването и отношенията между майката и бебето, успешното кърмене, щастлива и уверена мама. При медикаментозна намеса този естествен процес се нарушава. 

В моето вярване стои също, че естественото раждане, от една страна е необходимият път и първа травма, през която детето преминава, за да се появи тук и стартира своя живот. Изминаването на този път, минаването през канала на раждането чрез собствени сили позволява запазването на увереността му, вродените му природни сили и усещането му за сигурност. Пълноценността на процеса, му дава неприкосновеност при преминаването отвъд, при прескачането на „прага” и новото начало. От гледна точка на жената – това е един от най-мощните и важни преходи в живота й – осъществяването на прехода от девойка към майка. Тя навлиза в нов архетип, нова роля в живота, която е непозната, плашеща и овластяваща, изискваща пълната и отдаденост чрез осъзнатото преминаване през процеса на трансформация – раждането.

Нарушаването на естествения процес може да отнеме нейното пълно присъствие и преживяването в пълнотата му с всичките му цветове, форми, уроци и осъзнавания. Би могло да отнеме чувството за изключително владение  и отговорност в този личен, дълбок, физико-духовен и потомствен процес на инициация в майка. Майката, която се появява от другата страна на раждането е силна, мъдра, преродена, мека и уверена, особено, когато е извървяла пътя съзнателно. 

Вие сте сертифицирана дула, каква всъщност е ролята на дулата днес? Може ли да се сравнява тя с бабата от миналото, която е била неотлъчно до даващата живот родилка?

Идеята за човек, придружаващ и оказващ подкрепа на раждащ е доказано от антропологични проучвания да датира от праисторически времена. Вярва се, че в племената и общностите тази роля се е изпълнявала от друга жена, член на семейството или приятел. Погледнато през тази призма, да, съвременната дула може да се асоциира с бабата (вещата жена, народната акушерка) от историята. В процеса на човешката еволюция, ние хората сме се отдалечавали и откъсвали от естествената връзка с природата около нас, довело до отдалечаването и откъсването ни от нашата вътрешна природа. Жената е божествено създание, в чиято природа е да създава нов живот и тя знае, винаги е знаела и ще знае как да бъде естествен канал на това природно чудо, без някой да я учи. С опита тя става веща жена, която на свой ред би могла да подкрепя други, които раждат живот. В миналото, живеейки в малки общности и близо едни до други, е било лесно всяка жена да има тази подкрепа от бабата, лелята или друга опитна жена от общността и семейството. В съвремието живеем, в повечето случаи, в големи градове, далеч от семействата си, на други континенти, с ограничен достъп до помощта и мъдростта на по-опитните.

Нуждата обаче си остава, жената, в момента на раждането, когато новата душа встъпва за първи път в материалния свят, е в най-голямата си сила ала е и най-уязвима. И тук Вещата жена подкрепя процеса и родилката.

 
Съвременната концепция и форма на този придружител в раждането – Дула, се появява за първи път с Движението за естествено раждане през 60-те години, когато жените започват да търсят начини да имат раждане без медикаменти и с минимална интервенция. 

Асоциацията DONA International, към която се обучавам, дава следната дефиниция на съвременната Дула: „Обучен професионалист, който осигурява физическа, емоционална и информационна подкрепа на майката преди, по време и малко след раждането, за да й помогне да постигне възможно най-здравословното и удовлетворяващо преживяване.” Подкрепата на дулата се проявява в няколко направления: чрез физическа помощ и създаване на комфорт (масаж, техники за облекчаване на болката, пози), емоционална подкрепа (компания, насърчаване, пространство за появяващи се емоции), информиране и застъпничесто (осигурява доказани източници на информация за вземане на решения за раждането от жената; играе ролята на мост и подкрепа на гласа на родилката в комуникацията между нея и обслужващите я акушерки, доктори и т.н.).

Раждането, бъдейки един процес на преход и пълна трансформация, е от изключителна важност как ще бъде изживяно и усещането което ще остави, както за нея като новородена майка, така и за бебето й, което стартира животът си под нейната грижа и аура. Проучвания показват, че когато родилката се чувства спокойна, защитена, емоционално и физически обгрижена в обстановка на любов, тя остава удовлетворена и с положително усещане за процеса на раждане – независимо дали е естествено или не, планирано или непланирано секцио, бързо и леко или продължително и тежко. Вярвам, че подкрепата в този свещен момент от живота може да донесе невероятна разлика в увереността и посоката при стъпването в живота на новороденото бебе и новородената майка, защото и за двамата това е ново живот, ново начало.

Казвате, че след раждането майката остава на заден план, от какво се нуждае родилката?
Нещото, което с времето е оставено на заден план е грижата за майката след раждането. Стигнали сме до момента, когато цялото внимание и грижи се насочват към новороденото, а майката остава в сянка. А кой ще се погрижи за нея? Тя, влизайки в тази роля има много да учи и да се адаптира. Тя, по естествен път може да бъде отдадена на грижа само за бебето, защото той е крехко и изцяло зависи от нея – от нейната прегръдка, мляко, топлина, присъствие и милувка. Както знаем, обаче, човек за да даде, трябва да има какво. Някой трябва и на нея да даде, да се погрижи за нейното възстановяване и плавно встъпване в новата й роля, докато тя гради увереността си и се влюбва в бебето си. 

Някога това се е случвало от всички жени в семейството, племето, селото. В различните култури нещата варират, но най-общо се е приема, че първите 40 дни, тези в които не показваме и бебето навън, са свещен прозорец и за майката. Това е моментът, когато тя е най-уязвима и податлива на влияние, като качеството на този 40 дневен прозорец може да повлияе качеството на следващите 40 години от живота й.

Ако е оставена сама, необгрижена, вероятността да се стигне до т.нар. след родилна депресия не е малка. Ако, обаче, е обгрижена, така че да се възстанови напълно физически, да се чувства подкрепена емоционално и заместена на битово ниво, това би довело до една щастлива, отдадена, напълно влязла в силата си майка, готова да поеме „руля на кораба” майчинство без съмнения в способността си да го управлява. 

В съвремието по-рядко живеем близо едни до други, в малки общности, заобиколени от жени. Това да получим грижа след раждането се е превърнало в лукс или стечение на обстоятелствата. За щастие има жени, които се отдават в служба на тази кауза – Следродилна дула (postpartum doula). Незаменимо, задължително, изконно е новородената майка да получи грижа. 

Мили майки и бъдещи такива, помислете за своето подхранване и благосъстояние. Вие винаги ще бъдете най-важният си човек, който за да даде любов на детето си, трябва да я даде първо на себе си. 

Каква е задачата на Жената на Новото време?
Казват, че Жената на новото време е тази, която съвместява в баланс мъжкото и женското. Тази, която хем е навън и твори и създава, хем отглежда деца и поддържа семейния огън. Несъмнено нещата са различни от това, което са били в миналото.

Жената е въплъщение на сила, мъдрост и мекота. Тя е създадена да твори и лекува. Струва ми се, от моя кратък житейски опит и познания, че във време-пространството сме забравили много от това, което знаем, можем и ни е отредено да правим, понасяйки се по течението. Знам също така, че нещата са циклични, повтарят се и всичко е спирала. Нищо не изчезва, не се забравя завинаги, то просто чака да бъде осветено. 

Не съм Месия, за да кажа каква е задачата на жената на новото време. Знам само това, което е стигнало до мен. Моята задача, като Жена на Настоящето, е да живея в синхрон с личната си жизнена сила и да я използвам в служба на живота (цитирам любима жрица-творец Мон). Разбирайте го така - да познавам и приемам вътрешния си свят и да чувам душата си, в свързаност със живота отвън и това да ми дава силата и мъдростта да създавам и подхранвам света. 

За нея

Галина Гъдуларова, ученик в школата Живот по специалност „Как да бъда майка на себе си” с продължителност цял живот. Любител на философски размисли и дълбоки разговори. Влюбена в мъдростта на природата, поезията, човешките емоции и течащата река. Тя е чирак на Промяната, дъжда, змията, тъмнината и още метафорични символи.
Понастоящем спомняща си и проявяваща дълбоката мъдрост как да отгледаш друго същество, в неразривна свързаност с цялото.

Сертифицирана дула за раждане към института DONA International и в процес на обучение за следродилна дула – Sacred Postpartum към организацията Sacred Living Movement. 

В „предишния” си живот е работила в сферата на Човешките ресурси в бизнес света. По пътя към по-истинска среща със себе си преминава през работа с деца, младежи и възрастни чрез методи на неформалното образование.