Търси

Галина Ангелова: Хорото е генератор на психична и духовна мощ (ИНТЕРВЮ+ВИДЕО)

Още по темата ...
Българското хоро има лечебна сила и връзки с Паневритмията

Галина Ангелова: Българското хоро има лечебни сили и връзки с Паневритмията (ВИДЕО)

Виж повече
Shevitza

Везането на шевици връща жената към изконната й роля да одухотворява

Виж повече
Галина Ангелова - Лечебната сила на българското хоро (ЛЕКЦИЯ)

Галина Ангелова - Връзката между Паневритмията и Българското хоро (ВИДЕО)

Виж повече
11.06.2021 г.
7868
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Танцът е обединяваща енергия, играещите се лекуват и сплотяват, казва хореографката
„Хорото лекува, създава вътрешно равновесие и приобщава. Само половин час български народни танци балансират всички органи и системи“, казва Галина Ангелова – хореограф-режисьор, педагог на български танцов фолклор и дългогодишен учител по хореография във Висш музикален институт в Тунис. Работила е като дългогодишен преподавател по български народни танци. Ръководител е на състава „Шарено хоро”, в който танцуват майки с деца, към НЧ „Съединение 1875” в град Съединение. Тя обяснява, че българското хоро с неговите необичайни музикални размери увлича в обща енергийна верига и не просто обединява, но и лекува. За танцуващите то е път към ближния, към себе си и към Бога.

Галина, какво е закодирано в българското хоро, че така разтуптява сърцата и краката сякаш сами започват да се движат?

Българското хоро е свещено богатство скрито, предавано и завещано от нашите деди, което държи българския корен жив. Неслучайно инстинктивно в моменти на криза българите се обединяваме и започваме да играем хора. Както казва Учителя Петър Дънов – хорото свързва земното с космичното.  И ако искаме да сме здрави не е нужно да правим нищо друго, освен да си играем хората и да си пеем песните. Учителя дава пояснение кой тон върху кой орган действа: тонът „До“ е ключ към живота. Той прави уточнение, че тонът „До“ не взет от камертона, а тонът „До“, от който ние ще започнем пеем. Това е нашето състояние, нашата отправна точка от която ние ще продължим да пеем нотната стълбица. Защото той резонира със самите нас.  Учителя казва, че в момента, в който се започне дадено хоро, от даден тон, това е лечебната сила.  Ако съответното хоро започне от съответния тон, вибрацията на това хоро действа върху съответният орган. - „Ако вземете този тон вярно, веднага ще почувствате в себе си успокоение, малка радост и колкото и малка да е тази радост, тя внася в душата светлина, проблясък и усещането, че слънцето е изгряло.“

Това е необятно море, което трябва да се стремим с всички сили да съхраним в чистия му вид, защото именно автентичното българско хоро е носител на животворната енергия. За жалост като всяко нещо днес и хорото търпи своето развитие, за което донякъде ние хореографите сме виновни. Има сценично разработени танци, които променяме, с което променяме енергийната структура на хорото. Изпитала съм лично как въздейства на тялото и психиката едно автентично хоро и как влияе дори леко обработеното – макар да има настроение, в него липсва силата и магията на автентичното.



Защо хорото се играе обратно на часовниковата стрелка?

Тук ще цитирам Николай Радев – Алдебаран, който пише в книгата си „Древният код 681“, че хорото е проекция на Слънчевата система.

Веднага възниква въпросът що за идея е това, хората да играят заловени един за друг в кръг, с музиканта, най-често гайдар, в самия му център. Идеята е такава, казва той:  „Хорото да дублира космичното, т.е. да е енергетичен модел на нашата Слънчева система. Дори и с движението на играчите по посока, обратна на часовниковата стрелка – както се движат планетите около Слънцето – и с епизодичната промяна на посоката – по подобие епизодичното ретроградно планетно движение от гледна точка на Земята“. 

Изглежда всичко това е обмисляно до най-малка подробност от древните мъдреци?

Точно така, за да се получи по закона на подобието мощен вибрационен резонанс, проникващ навсякъде – навън и навътре, във всички пространства и измерения на видимия и невидимия свят. Нашето хоро не е изживяло своето време, както мнозина смятат, напротив то е истински ретранслатор на космична енергия и същевременно – мощен генератор на психична, физична, биологична и духовна мощ за играещите го. Така навремето българите са се зареждали с нови сили в продължение на хилядолетия.
Селският мегдан или площадът в неделя е представлявал, така да се каже, вековна дискотека на нашите предци, както хубаво го казва Алдебаран.

Играенето на хоро е един свещен ритуал на единението.


Да не забравяме, че нашите прадядовци и прабаби са се ухажвали и харесвали най-вече на хорото?

Точно така, а другият интересен момент е положението на музикантите в хорото – те се разполагат в центъра му и са били като  свещенодействащи. Там се концентрира енергията. Всички други играят около тях, което се прави и когато се играе паневритмия.
Няма танц, хоро, който ние, започвайки да го танцуваме, колкото и да сме намусени, притеснени да не ни въздейства. Ритъмът, движението, по един много фин начин, осъществяват симбиоза и ние се потапяме, улавяме и понасяме в тази вибрация и напрежението ни пада. 

При хорото ние чистим напрежение, сваляме стреса – то се върти обратно на часовниковата стрелка , а в живата верига от ръце, подаваме дясната и залавяме с лявата ръка. При паневритмията е обратно. Това е състояние, при което се предполага, че сме се балансирали. Ние сваляме високата, чистата енергия и я предаваме на другите. Ние сваляме чистата, хармонична вибрация, за да я предадем на човека, който е до нас.



В момента живееш в Германия, за да си близо до твоята половинка, как местните там възприемат българската музика и танци?

Имах възможност да видя една вечер, когато пеейки „Вечерай, Радо“ една дама – германка притихна и беше толкова развълнувана, че едва се съвзе.

Такова е въздействието на самия тон „ре“ – той отговаря на втора чакра и чрез него се свързваме с корените си.

Тук много българи ми казват, че като чуят родопска музика сълзите им потичат, но не знаят защо. Впоследствие разбрах, че самата тоналност ни свързва с корена, с родовата памет. Научих и за един японски професор, който лекува болните си с автентични родопски песни. Казва се проф. Кенджи Тираджима от Токийския университет в Япония и в продължение на пет години обикалял, събирал и записвал автентични текстове и изпълнения на родопските песни, а както е известно родопската песен се пее не само с глас, но и с душа. Впечатлен от мелодичността им, той решил да ги ползва с лечебна цел. Направил експеримент в болнична клиника при хора с еднакви заболявания и еднакви операции. В едната стая пускал записаните от него в България песни, а в другата – не. 

Оказало се, че болните, при които звучи родопската песен от близкото до Баните село Давидково, се чувствали емоционално по-добре и по-бързо оздравявали. Нарекъл лечебното си откритие "орфизъм" на името на митичния родопски певец Орфей, който с музиката си изцелявал всяка болест.

Казват, че неравноделният ритъм  7/8 е космически код, а българите сме органично свързани с него, затова сме силни, твърди и уникални?

Ръченицата е в такт 7/8, какъвто е ритъмът на човешкото сърце. Твърди се, че стимулира хипофизата и провокира отделянето на ендорфин, който е 80 пъти по-мощен от морфина. Учителя Петър Дънов в беседата „Път към съвършенство“, заявява: „Числата и геометрическите фигури представляват азбуката на Божествения свят“ и разкрива тълкуванието им. Научаваме, че „Седем е свещено число. Мъжки принцип. В него се съединяват два свята.“ То е е свързано със силите, които работят в човечеството: съвършенството, творчеството, ума, знанието и мъдростта, изобилието и любовта. Осем се определя  като число на Духа. „Осем е майката природа.

Символизира властта, силата, напрежението, контрола, изпълнителната способност, организацията, успеха. Числото осем е връзка между двата свята – физическия и духовния. То е число на вечността и безконечността.

Трансформацията на смисъла, закодиран в числата, в графична символика, свързва ритъма 7/8 на ръченицата със знака на съвършенството, според хипотеза на видния български изобретател – проф. Живко Желев. Съчетаването на седемте елемента, съдържащи се в знака, сътворява осмия, в който противоположностите – мъжко и женско начало – се обединяват.

Споменахте за шопското натрисане, с какво е толкова уникално и лечебно?

Да, лично съм го изпитала и знам, че когато човек усети, че нещо се разболява, е добре да поиграе десет минути шопско натрисане, така ще се изпоти, взима един душ, увива се и настинката е до там. Не мога да се сетя за друга подобна практика като тази. При нея правим чукчета с петите си 99 пъти. То е много специфично, като трептене. Прилича на ръченица, но се прави на пети – от пръсти, пръстите докосват земята, тялото се повдига нагоре и моментът, в който стъпят петите към земята се вдига другият крак.

По този начин зареждаме тялото си и пречистваме кръвта си.

А калушарите какви са, защо ги наричат българските шамани?

В Северна България е запазен древен лечебен ритуал, който се изпълнява и за защита от зли сили и болести. Русалиите, или както ги наричат още Калушарите били млади и здрави мъже, с голяма издръжливост. Те носели чесън и пелин и калушарски тояги със звънчета. Тези звънчета задавали ритъма, който лекувал и гонел болестите. В края на ритуала калушарите чупели глинено гърне с вода, което било символ на победата на болестта.

Известно е, че калушарите лекували от зли духове и най-черни болести. Те танцували, подвиквали и звънели, образувайки около болния своеобразно вибрационно поле. Това е нещо, което се среща и до днес като ритуал и се предава от поколение на поколение, както нестинарството. Но не всеки може да бъде калушар или нестинар. Истинските нестинари преди да докоснат иконата говеят. Говеенето е мълчание, което продължава 40 дена.

Целебните ритми

Пайдушкото хоро (в размер 5/8) тонизира сърцето и лимфната система, също и зрението и помага при главоболие. То „работи“ и в честотата на любовта. За сравнение: когато човек изпитва любов, той трепти с 50 xерца. Безусловната любов на майка към дете е 150 херца, а саможертвената любов – 205 xерца. А когато изпитваме страх, трептим от 0 до 3 херца. Пайдушкото хоро повдига вибрациите на любовта, то „работи“ там, където е лимфната система.

Ганкиното хоро (в pазмер 11/16) лекува дебелото черво и хармонизира тимусната жлеза.

Елениното хоро (в размер 13/16) помага пpи пcиxически разстройства. Дайчово, Черкезко, Варненско, Грънчарско – вcички те са в размер 9/8 и въздействат за единното съзнание.

Ръченицата (в размери 7/8 или 7/16) cъщо има много важна функция – стимулира хипофизната жлеза, защото, когато я играем, cе отделя ендорфин, който е болкоуспокояващ и е 80 пъти по-силен от морфина.

Петруниното хоро (в размер 12/16) cтимyлиpа щитовидната жлеза, гърлото и извиква чувство на състрадание.

Интервю на Драгомира ИВАНОВА
 
Драгомира Иванова
Драгомира Иванова
Драгомира Иванова е журналистка. Завършила е Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Пише статии в печатни и интернет издания, свързани с духовното развитие.  Вярва, че мисията ѝ е да е полезна с тях. Стреми се да развива духовното в себе си и да има хармонични отношения. В словото на Учителя Петър Дънов намира отговорите за живота.
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12