Търси

Проф. Дамян Попхристов и ентусиасти ще търсят древната връзка между Иран и България в пътуващ семинар (ИНТЕРВЮ)

Още по темата ...

Проф.Дамян Попхристов: Богомилите са носителите на свещения Граал, който не е материален (ИНТЕРВЮ)

Виж повече
Академик Дмитрий Лихачов

Академик Дмитрий Лихачов: Българската Държава на Духа се простира навред! (ВИДЕО)

Виж повече
Дамян Попхристов

Дамян Попхристов: Каква е връзката между богомилите, Орфей, траките и Египет? (ВИДЕО+ТЕКСТ)

Виж повече
09.08.2022 г.
3752
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Проф. Дамян Попхристов поема отново към древните земи на Иран с малка група ентусиасти, с които ще изследват връзката с България. При първото пътуване преди 3 години проф. Попхристов и неговите съмишленици откриват, че в иранските учебници по история децата учат, че трите големи персийски империи са имали няколко пъти общи граници с българските империи. Оказа се, че българите присъстват в Иранската империя и че по тези земи, едни от ключовите и знакови племена на прабългарите - наричали са ги тогава “кути и гури” , които по нататък в хода на времето стават популярни като кутригури. В това интервю говорим с проф. Попхристов за откритите сходства, връзката между древния български град Бактрия и Александър Македонски, защо българите предприемат на изток  и достигат до Хиндокуш и след това се завръщат обратно. В края на интервюто, всички пътешественици могат да намерят пълна програма на предстоящия втори пътуващ семинар до Иран, както и как могат да вземат участие в него.

Здравейте, проф. Дамян Попхристов! Какво открихте в Иран, при първото си посещение, за да предприемете ново пътуване по тези древни земи? Каква е връзката им с България?

Когато тръгнахме за Иран, имахме някаква ориентация за общи неща в историята между България и Иран, но това което видяхме там на място направо ни порази.Едно от нещата е, че се оказва, че иранците знаят за нашата древна история много повече отколкто ние самите.Например, в техните учебници по история те учат, че трите големи персийски империи са имали няколко пъти общи граници с българските империи. 

От там нататък срещите ни с местните хора - имахме много такива. Непрекъснато отваряха нови и нови хоризонти към възможни общи моменти в нашата история. Но интересното е и нещо друго, още в 1971-ва година, когато иранците честват 2500 години от създаването на Персийската империя, те поканват официална делегация от България, защото знаят, че българите са присъствали и то не инцидентно и спорадично в Персийската империя. И това беше една отправна точка да търсим нови и нови сходства.

Оказа се, че българите присъстват в Иранската империя и че по тези земи, едни от ключовите и знакови племена на прабългарите - наричали са ги тогава “кути и гури” (*гур от Магур - на техен език означава “кораб-къща”, или дом, къща, род; кути-гур - рода на кутите, ) са присъствали в Персийската империя и по нататък в хода на времето, вече стават популярни като кутригури. 



Но интересното е и още нещо, че например в Персеполис, в един от фризовете, има изобразени български войни. Там има един фриз, който показва една платформа, на която е персийският цар, носена от 28 войни, които изобразяват 28-те различни нации, които са в рамките на персийската империя и се оказва, че там, в първият ред, един от войниците носи българска шапка. Тя прилича малко на риба и е описана от персийските историци - точно спомената като “българска шапка”. Тоест, те са там в основата на Персийската империя. На шест гробници на Ахеменидите (староперсийска династия основала Ахеменидското царство или Старото персийско царство - на староперсийски Ariyānām Xšaçam - историческа държава 550 пр.н.е. - 330 пр.н.е.), между които тази на Ксеркс (на персийски: خشایارشا‎, Khshayarshā, на староперсийски: Xšayârša, „героичен цар“, или „герой сред царете“ от династията на Ахаменидите) и Артаксеркс I (син на Ксеркс I и Аместрида - наричан с прозвището Макрохир (Μακρόχειρ) - дългоръкия, на персийски Артаксеркс اردشير يکم‎, Artaxšaça – “властващият праведно” - владетел, Велик цар на Ахеменидска Персия от 465 до 424 пр.н.е. ), са изобразени също български войни.

И това ни накара да се задълбочим повече в историята - да търсим какви са причините, какво се случва. И се оказа, че българите при своята миграция на изток те покриват едно разстояние от 6 хил. км. - тръгвайки от Балканите  на изток и след в това в движението си север - юг още 5 хил.км.  Това е абсолютен световен рекорд за миграция. Те преминават през тези земи, като през 2478 г.пр.н.е. завладяват Шумер и Акад и вече влизат и в състава на Персийската империя, когато основават Бактрия (историческа област, обхващаща днешен Северен Афганистан, в части от планините Памир и Хиндукуш, и на запад от тях от своя главен град Бактра - днешен Балх в Афганистан. На персийски и арабски се нарича Бахтар, на староирански - Пактра).

Каква е връзката, тук се сещам да ви попитам, между Бактрия - българите и Александър Македонски? Разкажете…

Връзката е много интересна: 
Александър Македонски след като завладява Персия, се опитва няколко пъти да покори Бактрия и не успява. Тогава предприема друг ход - решава да сключи мирен договор и скрепяването на този мирен договор (това е отразено в древни документи) става с една масова сватба на 10 хил. войници от армията на Александър Македонски с 10 хил. българки от Бактрия. Самият той се жени за Роксана. Този факт е документиран, той не е митологичен и това е връзката. А Бактрия, с нейният главен град Балх, който е наричан “майката на всички градове”, остава непревзет от Александър Македонски.
Това е връзката с Александър Македонски. Българите са в Бактрия от VII до IV век пр.н.е. и Бактрия става част от империята.

Добре, професоре, щом образите на тези войници са оставени там, щом се пише в учебниците за тази българска следа, означава ли, че всъщност българите носят натам и древното познание, което след това се връща и обратно в нашите земи?

Точно това означава! Българите се движат от Балканите на изток, минават от там и оставят едно доста богато наследство. И след това вече следва и обратният път, вече от изток на запад - обратно в българските земи.
Защо според вас е отиване “натам” и завръщане обратно - задавал ли сте си този въпрос? То едва ли е случайно.
Не е случайно. Има няколко теории за това. Едната теория е, че когато става потопа - последният, четвъртият потоп, живеещите по крайбрежието на тогавашното езеро “Черно Море”, което вдига водите си с над 100 м., вече условията на живот се променят и това е причината за голямата миграция. Тоест, смяната на условията. И те тръгват към Мала Азия, от там вече продължават на изток, а пък така наречената “черноморска цивилизация”, за която се говори много, тя пък тръгва дори по море и достига чак до остров Цейлон, до Шри Ланка.

А защо тръгват наобратно? За да тръгнат да се връщат, означава, че тук има нещо, заради което те се връщат?

Теорията, с която доста учени вероятно няма да се съгласят, не защото е абсурдна, а защото няма някакви конкретни писмени данни, но има косвени данни за това, че българите тръгват като авангард на оцелелите Атланти от потопа, които трябва да предадат част от своето познание на новата пета коренна раса.

И българите се движат като техни войни в началото, но се оказва, че са били доста интелигентни и са попили една огромна част от познанието, което Атлантите предават на местното население. И благодарение на това получават като подарък, така наречения древнобългарски календар, за който вече всички знаем, че е най-точният календар в света. Това вече е официално признато и от ЮНЕСКО и въобще за него е говорено много. 

Но когато достигат до Хималаите, до Хиндукуш и приключва мисията на Атлантите, следва мисията на българите. Това познание трябва да бъде върнато обратно в родината му, тоест на Балканите и също така да се знае каква е новата държавна форма, под която трябва да се организира обществото. 

Българите го правят във варианта: Цар-Жрец в една личност. И по тоя начин, по пътя си обратно, вече, те създават и много градове. Те строят градове. Не са просто някакви чергари, които събират палатките и днес са тука, утре са там.
И тук, правя един паралел с Мадара…


Мадара е нещо изключително любопитно и интересно, и то е пак свързано с Иран и персите. 
Ще направя едно малко вметнато изречение тук: 

В Иран има много топоними и дори градове, които носят имена като: Варна, Бургас, Мусала, Хисар, Мадр, Шипка, Шумен…- съществуват до ден днешен. И конкретно за Мадара - на санскрит и хинди “ма̀дари”, означава “отечество” или “Прамайка”.


И фактически, Аспарух, идвайки по днешните наши земи, той се връща в Прародината си. Тоест, спира и прави столицата точно срещу Ма̀дарският конник - Ма̀дара, в смисъл на Древното му Отечество, на Прамайката. 
Това го научихме отново там, защото се оказа, че както има вариант на Ма̀дарският конник в Афганистан, има един такъв и в Иран. Не успяхме да го видим по простата причина, че се оказа, че той е на територията на едно военно поделение, в което не ни допуснаха да влезем снимаме, но знаем, че той съществува. Тоест, българите при движението си, са оставили знаци за своята Прародина и се връщат при нея - връщат се при Ма̀дара. 

Открили ли сте във вашето пътуване и други общи културни паралели?

Първо започнахме с общи думи. В началото започна като едно забавление с нашите персийски водачи - тоест, иранските ни колеги - и за двайсет и няколко дни, в които обикаляхме из Иран, направихме един списък с близо 300 думи общи, а впоследствие се оказа, че професионалните лингвисти и преводачи са направили един списък с някъде към хиляда общи думи на български и персийски. 

А другият много интересен паралел беше в музиката: Там, благодарение на Йорданка Хаджийска, открихме много общи черти в музиката и най-вече в неравноделните тактове. Това е главно в западната част на Иран. Там използват като народни инструменти една свирка, която прилича много на нашият кавал, гайда, тамбура, на която викат “булгарина”. Въобще, беше едно непрекъснато откриване на някакви интересни паралели и сходства, които ни изненадваха очароваха, и които стават причината за това да организираме втори път едно пътуване в Иран, защото искаме да се задълбочим, не само в тези паралели, но също и във връзката със Зороастризма.

Иран е родината на Зороастризма и имат твърде много паралели, които също представляват интерес за нас, а и да дообогатим всички онези впечатления, които толкова много ни впечатлиха първият път. Наистина това е причината да сме толкова ентусиазирани да отидем и втори път в Иран.




Професоре, не мога да пропусна темата за богомилите. Макар и много по-късно, но пак в същата посока тръгва и Боян Мага, откъдето той получава своето Посвещение и богомилските таро-карти. Така ли е?


Да, но това вече е в територията на днешна Сирия. Тогава вече Персийската империя като империя не съществува.

Но пак е в същите земи като територия?

В тези земи е да. Там религиозните влияния са много мощни. Едно от много интересните неща, свързани с Богомилството е връзката със суфизма, и то точно с иранският вид суфизъм, който е различен от този на популярните въртящи се дервиши от Коня, на Руми.

В Иран има няколко суфи-общности, които са много древни и функционират до ден днешен. Имат ден в годината, в който се събират всички от цял свят, за да се молят за мир и да правят прочутата тяхна Сема (Особено популярна форма на поклонение в суфизма -“Сама” означава „приемане от традицията”, “слушане“, докато “Зикр” означава „спомен” - Тези изпълнения често включват пеене, свирене на инструменти, танци, рецитиране на поезия и молитви, носене на символично облекло и други ритуали.) за това да се облагороди света и да се премахне това ненавистно отношение на хората един към друг. Тоест, нещо като една обща Молитва за Мир. Правят го и до ден днешен.  За малко щяхме да присъстваме на това нещо първият път, но се оказа, че с датите малко се разминахме. Ще видим този път как ще бъде. Дано да имаме по-голям късмет! 



Как и чрез тези духовни пътувания, ние можем да открием това, как да прилагаме днес познанието на древната ни история?

В това отношение можем да се научим от иранците изключително много. Те ценят историята си и отношението им към нея е като към нещо свято. И особено много силно впечатление ни направи, още първият път, начинът по който се отнасят към тяхното литературно наследство - Фирдоуси, Омар Хайям, Саади… -  за тях са икони, които учениците от най-ранна възраст рецитират. И мавзолеите, които са им посветени, представляват нещо като едни огромни паркове, като посветителски места - нещо, което ако ние можем да поемем…този импулс за отношение към миналото ни, познаването му и най-вече оценяването и съхраняването му, и предаването му на младото поколение, ще направим изключително много. 

Във финала на разговора, да кажете има ли възможност, пътешествениците с желание, да се присъединят към вашата група и до кога и как могат да се обърнат към вас за повече информация?



Да, разбира се, ще се радваме на всеки, който с искрено желание и любопитство се включва. Има все още места за нашия пътуващ семинар. Някъде до към 20-ти август би трябвало тези, които имат желание да се включат, да го заявят. Групата ще тръгне на 10-ти септември. Подготвяли сме това пътуване повече от година и половина и като знам, от опита, който се получи първият път, мисля ще се получи нещо много, много любопитно. 

Могат да го намерят, както на фейсбук страницата на нашата Фондация Български Център Просветление, а мога да го предоставя и на вас, като добавка към този наш разговор - хората да погледнат каква е програмата. И ще се радвам на всички присъединили се!

Благодаря ви за този разговор! Успех с пътуването и до ново чуване! До нови срещи! С вас подготвяме за септември месец, преди вашето заминаване, една изключително интересна тема. Нека обаче да остане изненада…

изтеглете файла:

ПРОГРАМА ПЪТУВАЩ СЕМИНАР С ПРОФ. ДАМЯН ПОПХРИСТОВ В ИРАН 2.95 MB (docx) ИЗТЕГЛИ ФАЙЛА

Препоръчани книги:

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12