Търси

Проф. Дамян Попхристов: В нашата работа Антон Дончев бе вдъхновение за Българския Дух!

Още по темата ...
Акад. Антон Дончев

Акад. Антон Дончев: Във време разделно, да запалим Искрата, както богомилите! (ВИДЕО)

Виж повече
Антон Дончев

Акад. Антон Дончев: Главното на смъртта е, че те пращат извън времето (ОТКРОВЕНИЕ-АУДИО ЗАПИС)

Виж повече
Антон Дончев

Акад. Антон Дончев: Идеите на Богомилите се превръщат в основа за събуждането на човечеството (ВИДЕО)

Виж повече
21.10.2022 г.
5868
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Акад. Антон Дончев бе не просто писател, общественик, а дълбоко посветен Дух, който с неуморния си труд се опитваше да разгори факелът на българската духовност в нейния изначален и чист вид, защото както той каза, в една негова лекция: 

“В момента, в който ние сме загърбили тази Духовна Същност на българина, нещата са тръгвали на зле.”

Писател мъдрец и хуманист, той винаги е долавял вълненията на своя народ и се е прекланял пред духовното. 

„Всички книги, които съм написал, са изпети“, казва Антон Дончев, който търси светлина за хората и за когото историческите извори са най-достоверният път за преоткриване на далечното минало.

Безспорно най-четеният и световно известен роман на Антон Дончев си остава “ Време Разделно”, който написва през 1964 г. само за 41 дни, по свидетелства на самия автор, в родопска хижа край Пампорово. Във всяко свое произведение, той влага частица от душата си и преживява по специален начин създаването му. Над  романа "Трите живота на Кракра" работи 4 години в Бачковския манастир, където живее като монах, а 23 години посвещава на "Сказанието за Аспарух". 

Една от най-дълбоките книги на акад. Антон Дончев, обаче безспорно си остава  “Странният рицар на свещената книга”. Произведението е посветено на богомилското учение и тяхната тайна свещенна книга, която изминава своя път от България до Франция, за да бъде опазена и съхранена.

Проф. Дамян Попхристов, сподели за Портал 12, защо богомилството беше една от важните теми за акад. Антон Дончев:

“Темата за “Богомилството” беше една от най-важните теми в неговото мислене, в неговото светоусещане, в начина по който реагираше на това: как да възприемаме света и за тази Чистота на Богомилския Дух, за величието на подвига на Богомилите, пред които той наистина се прекланяше. Говореше за тях с такова вдъхновение и такова красноречие, че човек просто се запитваше: Дали на света има нещо друго по-стойностно от това Богомилско Учение, което придава на човека една особена стойност,извисява го духовно, прави го почти равен на Бога. Това беше нещо, което споделяше винаги в разговори и което лично за мен беше много вдъхновяващо. Книгата му “Странният рицар на свещената книга” е най-блестящият езотеричен прочит представен в художествена форма на същността, величието и силата на Богомилското Учение. Един Заветъ, едно Послание, едно изконно българско послание не просто към българите - то е послание към човечеството, към света.

Посвещаваме следващите материали на акад. Антон Дончев - един от съвременните стожери на българския Дух!



Това е един частен разговор направен с него през 2018 г. по време на изданието “Българският дух през вековете”, проведен във Велико Търново, който той беше позволил да публикуваме: "когато му дойде времето". В него Антон Дончев ни разказа своето преживяване по време на кома, в която е изпаднал в миналото и неговите преживявания в света на отвъдното.

“Тъй като аз умрях, ( бел ред. преди години, по време на кома) - главното на смъртта е, че те пращат извън времето, пращат те в междузвездното пространство, в което няма време, в което нямаш нужда от енергия и това е самоосъждането. Нямайки време - неограничено е. Между другото, те посрещат и ти обясняват с няколко думи за какво става дума. Веднага след смъртта те посреща човек (човек е пак - нормален човек) и всъщност, теб те изстрелват в междузвездното пространство, но тъй като няма време, никой не може да ти каже колко време ще трае цялата тази работа…няма измерване.”

Целият материал, прочетете от тук: Главното на смъртта е, че те пращат извън времето и това е самоосъждането (АУДИО)

Публикуваме част от лекция на Антон Дончев , държана през 2019 г., по време на "Форум Българският дух през вековете", проведен в Пловдив, защото тя е един актуален призив в днешните разделни времена, в които живеем!

“Има една дума, която, Слава на Бога, тя седи и пред сградата на Народното Събрание - думата: Съединение. Като махнете С - то, остава още по-хубава дума - Единение.
Единствената възможност да си запазим стойката на човек, който стои на два крака е да гледаме Истината в Очите - да казваме Истината. Това е обединението на хората, които признават това нещо в общество (Съ-общество) на съмишленици, които говорят Истината, покланят се на Истината и казват: “Само Истина, само Истина, само Истина!”


Целият материал може да прочетете тук: Във време разделно, да запалим Искрата! 

Темата за Богомилството беше изключително важна за акад. Антон Дончев, макар той да не беше популярен с нея в обществените и академични среди:

…Да нарисуваме една фантастична земя, една земя, която свети…
Аз съм виждал картата направена…
Има места в България, където човек - побъркал се, закъсал…се възражда…Тия места са при нас. Тия места са при нас и те са на местата, където траките, след това келтите, и прабългарите са имали Светилища. 
Това богатство ние си го имаме…
Ако знаеш, че имаш сандък със злато, можеш да не го изкопаеш, но да живееш с вярата и силата, че имаш сандъка със злато. 
Аз ви казвам: Имаме ги бе, хора! Имаме ги бе, хора!
Нека, дори в момента да не използваме златото, което е закопано в земята ни - знайте, че ние го имаме! Вярвайте, че ще го изкопаем!
…Нека спомена за тези хора, които все пак са успели духовно да покорят Европа, да ни вдъхновява! 


Целият материал може да прочетете тук:  Идеите на Богомилите се превръщат в основа в събуждането на човечеството

Думи на проф. Дамян Попхристов от фондация "Български център просветление" за големия човек, Българин, Дух - акад. Антон Дончев, към които екипът на Портал 12 се присъединява, за да изразим дълбокото си любов и преклонение:

Маестро, Безкрайно липсваш!
Липсва ми твоето “Синко”, което ме зареждаше с толкова много енергия и толкова много желание за работа и толкова много безкористност.
В нашата работа, Ти беше нашата Опора, нашето Вдъхновение за българското, за  Българския Дух, за Несъкрушимата Любов към това - какво представлява България с нейните герои, с нейната история, с нейната слава, с Величието на Богомилския Подвиг и с Величието на Българския Дух. 
Липсваш ни, но ние те обичаме и ще останеш завинаги в Сърцата ни със своята безкористност, със своята Любов, затова Поклон и Мир на Душата ти. Знаем, че ще бъдеш в най-светлото възможно място, защото го заслужаваш, защото България ти го дължи. 
Обичаме те! Поклон!

Акад.Антон Дончев
Акад.Антон Дончев

Антон Дончев има огромен принос към националната и световна литература. Той е съвременен български писател, който създава  исторически епоси. В тях на фона на историческите процеси и тенденции разкрива силата на българския национален дух.

Писател мъдрец и хуманист, който цени силата на детайлите, долавя вълненията на своя народ, обича красивото и се прекланя пред духовното. Първият му роман „Сказание за времето на Самуила“ е публикуван през 1961 г. Става световноизвестен с романа си „Време разделно“, който е преведен на 30 езика с над 2 млн. тираж. Романът е екранизиран през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков.
 

„Всички книги, които съм написал, са изпети“



казва човекът, който търси светлина за хората и за когото историческите извори са най-достоверният път за преоткриване на далечното минало.

Стилът на работа на Антон Дончев  е особен: само за 41 дни написва „Време разделно“, но работи 4 години над „Трите живота на Кракра“ в Бачковския манастир, където живее като монах, и 23 години посвещава на  „Сказанието за Аспарух“.
 
Роден е на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане. Антон Дончев е академик на Българска Академия на Науките. Удостоен е с множество награди и ордени от цялата страна. Един от първите лауреати на новоучредената награда от Народния театър за духовен принос на името на Иван Вазов.Притежава званието доктор хонорис кауза на СВУБИТ  и на ВУАРР Пловдив. Роден е на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане. 

 

“Всеки трябва малко да остане сам със себе си и съвършено честно да си признае какво става с него, към какво се стреми, какво иска всъщност да направи и какво от това, което иска да направи, действително има стойност. Нужна е една беседа със себе си за установяване на твоите собствените ценности и за признанието, че част от ценностите ти са резултат на признанието на чужди ценности, които ти си приел, без да се замисляш за какво става дума!”





 

“Днес ние попадаме в едно време, което е едновременно благословия и проклятие. Това е времето на промяна.”

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12