Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
В ограничителните условия трябва да се бориш не за свободата си, а за придобиването на Любовта. Защо? Защото Любовта е истинското Начало, а освобождението ще дойде отпосле, като резултат.За да стане още по-ясно, ще обясня още нещо. Ако по някакъв начин излезеш от ограниченията без да си придобил Любовта, ти си изгубил напразно своето време и силите на природата, които са работили за теб. И тогава Великата Разумност трябва отново да създава условия за теб, за да надмогнеш вътрешното зло (което е ограничението) и да се организираш за един нов живот.
Ако разбереш Дълбоко Пътя и съдбата си, те ще се съединят в едно Цяло. По друг начин казано: форма и Дух ще се съединят в едно неразривно Единство – ето освобождението, ето Пътя към всички достижения.
В този свят злото е творчески принцип. Този принцип е имал в себе си силата да обърне оная инертна (мъртва) материя в природата и да създаде от нея един свят. После идва доброто и работи върху света, за да го уреди. Това са окултни процеси.
1-во: Злото разбужда мъртвия хаос, дава му движение и посока. Но това още не е достатъчно.
2-ро: Затова после идва доброто. Доброто идва по-късно и устройва и организира съответния човек и света постепенно.
3-то: Когато един човек е организиран, ще дойде Любовта като блаженство, т.е. като висша духовна храна.
Изразът “Бог е Любов” в случая трябва да го разберем така:
3.1 Бог ни прекарва през хаоса, през огъня на страданията и изпитанията, нещастията, трудностите и т.н. Това е първият задължителен момент. Много малко същества могат да прескочат този момент – на хиляди са единици.
3.2 Бог чрез този огън ни пречиства и подготвя.
3.3 (числото 33 - Христовия Принцип) След като сме преминали през огъня на страданията и пречистванията, Бог ще вложи в нас най-хубавото, което има в Себе Си. Това е Истината. Това означава, че страданията подготвят хората за свободата. Те работят за нея. Вътре в свободата всичко, което е дисхармонично и което злоупотребява със свободата, се разрушава, защото в свободата е силата на Истината. Това означава, че свободата ще даде своя живот само на хармонията, на един организиран живот.
Съмнението е болест на злото. Вярата е болест на доброто. (По-добра болест от съмнението, но все пак си е болест.) Съмнението е болест на злото и на ума, вярата е болест на доброто, а доверието е любов. Същото се отнася и за търпението. Търпението в своята най-висша фаза, в най-висш смисъл е самата Любов. Търпението е Любов. Доверието е също Любов. Доверието е мярка на Любовта. Любовта е тясно свързана с доверието, защото доверието е цялост – Любовта може да живее в човека само когато е цялостен. Това означава, че когато ученикът е стигнал до областта на доверието, той е вече в своя дом. Той е вече приет в невидимия (не астралния) свят.
Доверието е едновременно завръщане в невидимото и символично завръщане в Любовта. И само който има пълно доверие в Любовта, може да бъде преобразен. Не казвам, че трябва да отричаме вярата – да не бъда погрешно разбран – защото тя е една важна подготовка за идването на доверието. Първо се минава през съмнението, после през вярата и накрая се влиза в доверието. Това е път. Библията дава окултен пример за това: например апостол Петър беше вярващ, но Христос му каза, че три пъти ще се отрече от него, и той се чудеше на себе си, защото при вярата и съмнението не познаваш себе си. Но впоследствие той влезе в областта на доверието и Христос го избра за основен камък. И каза: "Ще построя на този камък своята църква." При доверието животът е напълно отдаден и човек познава себе си.
Доверието в Любовта, от друга гледна точка, е най-добрият лекар на сърцето, защото в условията на доверието сърцето придобива устойчивост и сила и се освобождава от всички болезнени състояния и внушения. Доверието е светлина. Да имаш доверие в един човек, означава да му изпратиш постоянен поток от светлина. Доколко той я възприема, е друг въпрос, но гласуването на доверие е изпращане на поток от светлина.
Доверието е светлина. Когато с доверие навлизаш в себе си, в своето безмълвие, ти откриваш в себе си Бога и свободата. Свободата е едно от най-тънките имена на Бога. Това се съдържа в думата свобода.
Елеазар Хараш
Още по темата:
