Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Жените в Богомилството
Здравейте, г-н Дамян Попхристов! Радвам се, че отново сме заедно. Благодарим ви, че ни приемате във вашият дом. В тази обстановка това са вариантите, за да може да ви срещаме с вашите почитатели, които вече не са малко.
Радвам се, че отново сте тук. Да, в тия пандемични времена това е вариант.
Днес с вас ще говорим по една тема, която дълго време бяхме планували:
"Жените в Богомилството." С нея ще затворим един цикъл от материали, които ние подготвяхме през месец март и бяхме посветили на жената. Благодаря ви, че се съгласихте да разговаряме на тази тема. Жената в Богомилството е свързана със седмият херметичен принцип. Всичко е в рода...
Откакто свят светува, хората на първо място почитат Богинята Майка. Това е в абсолютно всички религии и всякакви вярвания на хората от най-древни времена.Богомилите не измислят нещо ново. Те просто издигат женският принцип до първенствуващ. Той е основният, той е градивният. Той е този, който създава, а мъжкия реализира.
Богомилите смятат, че женската енергия има първенствуваща роля. Не, че в ранното Християнство - в апостолското Християнство не е имало същата идея, но все пак там е било по-скоро Бога-Отец, Богинята Майка и Детето. Не се уточнява пола на детето. То остава “То” - или е мъжко, или е женско:
“То” е Принципа на Сътворението.
Женската енергия присъства като равнопоставена от много древни времена и т.к. Богомилското учение възражда тези раннохристиянски, апостолски вярвания и импулси, женската енергия присъства на равна нога с мъжката.
Новото в Богомилското учение е, че те решават, че женската енергия е първенствуваща. Тя е тази, която твори. Тя създава, мъжката реализира, но по-късно отново се намесва женската енергия, за да балансира полученото Цяло, то да бъде хармонично, защото хармонията радва. Цялото Съзидание е създадено да носи Радост. Затова женската енергия на Любовта създава, но и радва.
Затова и богомилите са казвали:
“Радвайте се, каквото и да се случва, то е само за добро.”
Присъствието на женската енергия е много възлово за цялостното им разбиране: и за космогонията им, и въобще за начина, по който Богомилското учение след това се реализира на практика. Интересното с Богомилското учение е когато Боян Мага го създава и му дава старта. Прави го не, за да бъде поредното някакво учение или, за да се появи поредния гуру, а това учение да има някакво конкретно практическо приложение. То да може да се реализира в завършен вид в обществото. И Богомилите успяват да го направят в богомилските общинарии.
Казахте ключовата дума “космогония”. Аз държа вашата книга за богомилите: “От уста на ухо”. И в тази връзка съм си отделила един цитат за обединяването на мъжката и женската енергия.
Жената казала:
“Аз съм Алфата на сътворението” и направила един човек.
Тогава мъжът казал: “Не, Аз съм Алфата на сътворението” и убил човек.
Тогава се намесила Любовта и казала: “Аз Съм Алфата на сътворението и събрах в едно живота и смъртта.”
И всъщност се появява знака-символа, който ние познаваме - на вечността.
Да. Хоризонталната осмица - вечното движение. Така е. Женската енергия е и балансьор. Защото, както казах, тя се появява в началото да създаде модел, но се появява и във финалния момент, когато трябва да хармонизира частите.
Като говорим за мъжко-женски принцип, говорим не за полове, а за вид енергия, която е основна част от Съзиданието и в тоя Смисъл Любовта е Първата.
Идва това време. Затова е актуална темата. Затова решихме, че е добре да поговорим на тая тема, защото се връща този момент на зареждането на планетата ни, на живота ни с нова енергия на Любовта, която да внесе един съвършено друг Импулс - да хармонизира доста разместения в стойностно отношение свят и да го положи на едни нови основи, в които бъдещето да изглежда по различен начин от това, което сме преживели до сега.
Да посее едни семена. Затова ви предлагам да се върнем назад във времето, в момента който Боян Мага основава движението заедно със своите първи апостоли. Сред тях, още в самото начало..., сред тези ученици има и една жена.
Това е Макрина, която е била само 17 годишна. Твърде млада, но изключително интелигентна. Много будно момиче е била и Боян мага я посвещава на равно с останалите мъже в своя най-приближен кръг.
В последствие тя получава висше посвещение и приема името Михаил - на Архангел Михаил, като свой покровител. Остава в историята с името Михаил Унгарец.
Можем ли да направим един паралел с Христос - неговите 12 ученици и Мария Магдалена?
Абсолютно, Абсолютно! Просто модела се повтаря в същия вариант така както на времето Исус Христос е делегирал основни задължения и отговорности на Мария Магдалена. По същият начин е било с Михаил Унгарец. Заедно с Поп Богомил - двамата, обикалят Европа да създават Богомилски центрове. Макрина става Михаил Унгарец, защото дълго време остава в днешна Унгария, където е отговаряла за координирането на всички европейски богомилски центрове. В последствие вече при едно от завръщанията си в България с нея се случва най-лошото.
Тоест, на база на този закон в Херметизма за рода, Боян Мага неслучайно избира жената - женският принцип, който да направи тази нишка в цяла Европа - родова нишка?
Точно така. И тя го прави с огромен успех. Сега, като говорим за Х - ХI век, за една жена да пътува из Европа е било изключително сложно и опасно начинание. Тя затова е пътувала в мъжки дрехи. И затова Михаил Унгарец - създава се впечатлението, че става въпрос за мъж. И това е била чисто защитна реакция. Но тя е всъщност носител на този женски принцип, който Боян Мага в най-висша степен уважавал и желаел той да бъде вграден във всичко онова, което богомилите ще създават. В тоя смисъл, мястото и стойността на това, което прави Макрина е огромно. Той е балансиращият фактор във всичко онова, което създават богомилите извън България.
Тоест, една жена запалва цяла Европа?!
Запалва цяла Европа. Така е! Така както и Мария Магдалена е запалила южна Франция в I - ви век.
После за съжаление са се случили и други неща и този огън е бил до голяма степен потушен, но пак този женски принцип е носител на факела.
И не случайно, когато богомилското учение вече се пренася и в останалата част на Европа, особено в южна Франция, при катарите, женският принцип отново е водещия, основния - двигателя. Там имало ли е също жени - водачи...?
О, да.
...на Богомилските общности? Какво може да ни споделите за това?
Най-известната жена, това е Есклармонда Дьо Фоа. За нея има много повече документи и факти от историята , които разказват за живота й.
Есклармонда Дьо фоа всъщност по езотеричните теории е преродената Макрина. Защото тя е родена 1155 г. И е 17 годишна когато се среща с папа Никита, който отива в южна Франция в Сан Феликс дьо Караман, за да проведе първия богомило-катарски събор.
Срещата им е много интересна. Те реално се засичат пътьом и само един поглед от папа Никита към Есклармонда е нещо, което я взривява в буквалния смисъл на думата. До последният миг, когато умира, тя си спомня този поглед.
И папа Никита само направил един жест с ръка към нея, което тя тогава не е разбрала какво означава, но след време разбира, че всъщност това е “жеста на консоламентум” - Посвещение при богомилите.
И от тоя момент нататък живота й се променя рязко и коренно. Тя започва да се занимава - да търси, да се интересува: кои са тия хора, какъв е тоя странен човек, защо е дошъл?” Навлиза много решително и много целенасочено в Богомилското Учение.
Баща й обаче се намесва - граф Роже Бертран Първи, Дьо Фоа. Омъжва я за един земевладелец, който е доста по-възрастен от нея. Тя обаче се отнася като абсолютно преданна съпруга. Ражда му няколко деца, но когато той умира тя се връща обратно в техния фамилен замък “Де Фоа”, който до ден днешен е туристическа атракция в южна Франция.
Тя започва да се занимава активно с богомилска дейност.
Първо навлиза чисто теоретично, идеологически в учението, след което преминава в практическите дейности. Създава общинарии.
Какво се случва точно в този момент, когато една жена с такива познания, с такава идеология започва да посява учението и да го прилага на практика в живота?
Случва се шок. Просто, никой не е очаквал такова нещо. Защото тя го прави много сърцато, с много познание и мащабно. Тя създава една огромна общинария, в която всички които работят са равни. Това е времето на крепостничеството. Няма крепостни - всички са свободни, работят на равна нога. Пристигат от цяла Европа, защото се разчува за дейността на Есклармонда Дьо Фоа.
Естествено това привлича много вниманието на католическата църква, която преди кръстоносните походи, започва да прави диспути между катари и католици. Интересното е, че Есклармонда се включва в тях на равна нога с мъжете. И до такава степен зашеметява противниците си, че започнали да й казват: Есклармонда-учената, защото знаела Светото Писание, и въобще била толкова добре подготвена, че нито един от католическите свещеници не е можел да й опонира.
Това я насърчава да направи школа, в своите владения. Тя прави комуна, няколко училища за млади момичета, което за XI, XII, XIII век е пълен скандал. Било е нещо абсолютно неочаквано.
В началото е възприето като нещо скандално, но е получила една огромна подкрепа от населението, което е застанало зад нея. Това я окуражава и започва да прави работилници, в които наема жени, които са били повече от мъжете. Те са правили сериозно производство в тази комуна.
Следва следващият велик ход: да създаде болници.
Тя прави няколко болници. Това е във време, когато болния, когато е бил болен си е стоял вкъщи.
Изведнъж идеята болните да бъдат отделени от здравите, за да не заразяват по-нататък и същевременно да могат да бъдат лекувани на едно място, е била абсолютно новаторска идея. Това е нейна идея.
Тук идваме и до момента, все пак нашите зрители го знаят, че богомилите са имали невероятни познания в лечителската практика..?
Абсолютно. И тя е била една от тях. Тя развива даже и гадателски способности, заради сериозните й занимания в Богомилското учение. Тя навлиза много дълбоко и в езотеричните нива. Есклармонда получава посвещение от един от висшите посветени катари - Дьо Кастр. Това става в Анжу, в присъствието на нейният брат Раймонд Роже. От този момент нататък тя получава познания, които надхвърлят средното ниво на посветени - тоест, тя е висш посветен.
С познанията, които има е помагала на много хора - с гадателските, и с лечителските си способности.
Самата идея да направи болница е била абсолютно новаторска. Било е нещо ново, неочаквано и нечувано тогава в Европа. И тя прави не една. В цялата област има вече няколко болници, които тя организира.
Впоследствие, Есклармонда решава да направи приют за по-възрастните посветени богомили, които по каноните на Богомилското учение не притежават абсолютно нищо. И когато те вече достигнат до една възраст, когато не могат да ходят, да обикалят страната, тя ги събира на едно място, за да могат да прекарат спокойно старините си.
След, което започва Албигойския кръстоносен поход - папата организира среща срещу катарите и богомилите в южна Франция. И тогава тя прави в Пиринеите специален приют за висшите посветени, за да ги запази и да им даде възможност да бъдат на едно място, да си помагат един с друг, и в същото време да бъдат обгрижвани.
Следващият много важен момент е замъка Монсегюр..?
Баща й и завещава руините на Монсегюр. Тя решава да го превърне в “слънчева лаборатория”.
Есклармонда поверява на един от нейните васали, Раймон Де Перей да го управлява. Поставя му задачата да го превърне в “слънчева лаборатория”. Поканват петима български богомили, които да възстановят замъка по този начин, че той да работи като “слънчева лаборатория”.
Тогава замъка е построен като петоъгълник и в него имало определени отвори в стените. В тях на пролетното и есенното равноденствие, и съответно лятното и зимното слънцестоене, Слънчевият Лъч, минавал през точно определено място.
Проверихме го на практика. Ние, с нашата Фондация “Български център Просветление”, правихме шест пъти посещение до южна Франция, и всеки път до Монсегюр. Целта ни, в две от тези пътувания, беше да проверим дали реално тази лаборатория действа и до ден днешен. Бяхме там единият път на пролетното равноденствие и следващият път на лятното слънцестоене. И в двата случая, слънцето минаваше точно през определеното място. Има много снимков материал, който го доказва.
За замъкът се носят много легенди, включително и когато е бил обсаден. Самите кръстоносци не са повярвали какво виждат вътре - левитиращи хора, светещи хора, хора с невероятни способности..?
Първо, много дълго време са го обсаждали и без успех да го завладеят.
Настъпва един много критичен момент, когато водата свършва и е много сухо времето. Тогава, вътре в замъка са се намирали 183-ма от най-висшите посветени. Той е бил нещо като тяхната лаборатория. И те правят една обща Молитва, след което завалява един невероятен дъжд и напълва цистерните с вода. Това отлага завладяването на крепостта с няколко месеца.
Но идва вече един решителен момент, когато и храната свършва, изтощението е голямо и тогава Раймон Де Перей решава да преговаря с кръстоносците и ги моли за двуседмична отсрочка.
Кръстоносците казали: “Който се покае и доброволно се предаде ще (му) бъде спасен живота”.
И Раймон Де Перей казва: “Добре, само ми дайте две седмици отсрочка” - без да обяснява защо.
И кръстоносците, след като почти цяла година са обсаждали замъка си рекли “две седмици още” - с тях, без тях. Дали им отсрочката, но не знаят какво се случва.
Това, което се случило е, че 183 - та висши посветени правят една обща Молитва, в която трябва да се съхрани Богомилското Познание - това, за което се говори - Граала.
Най-общо казано, Монсегюр - една от легендите му е, че е Пазителя на Граала. И Есклармонда Дьо Фоа, като конкретния Пазител на Граала.
Това, което разказва езотеричната история и това, което до ден днешен катарското общество (защото има такова в южна Франция - запазено!) все още говори е следното:
“Посветените с обща Молитва създават един енергиен код, който реално представлява Богомилското Познание в най-висшия му вид, съхранено под формата на енергиен код.”
Те правят едно масово посвещаване на всички, които са в крепостта - някъде към 400 души, включително последните войници, странници. Там приемат консоламентум.
В нощта, преди да отворят портите на Монсегюр, четирима от най-висшите посветени напуснали крепостта.
Затова напускане има сигурно 101 легенди, но информацията си съвпада в няколко неща:
- първо, че са четирима, тези които са напуснали;
- второ, че те изнасят най-ценното съкровище на богомилите или както го наричат “Граала”.
Това, което се е случило, според това, което разказват и катарите във Франция е така нареченото “Звездно пътуване”. Четиримата посветени, които владеят левитацията, успяват да се издигнат и с въже, наистина, но хвърлено хоризонтално, те се движат по него. Насочват енергията, за да преодолеят хълма. И така, напускат замъка отнасяйки съкровището на богомилите, което е всъщност този енергиен код.
Което не е чаша, не е..?
Не е чаша, не е кръв, не е сандъче, няма злато и всичките тези неща, които също вървят във фолклора там.
А, знаели се, кои са тези четирима?
Да.
Има ли предположения?
Знае се точно кои са, защото кръстоносците са го записали.
Когато на следващият ден, защитниците отварят вратите - кръстоносците нахлуват готови да бесят, да убиват. Изведнъж виждат едно общество от хора - всички облечени в бяло, които пеят и нито един от тях не се отрича от вярата си.
Тогава отишли при коменданта на Крепостта и му казали: “Предайте ни съкровището на богомилите. Граала ни предайте!”
Анри Марти, така се е казвал коменданта, казал: “Никога няма да го намерите, защото снощи четирима от нашите хора напуснаха Крепостта с Него” - Анри Марти е посечен намясто, но преди да го убият, той успява да каже имената на четиримата и те са документирани.
Трите имена не ги помня, помня четвъртото: Хъро Българин. Което директно показва, че българското присъствие там е било голямо, значително и от най-висш ранг. Съответно няма Граал и всички са закарани на Кладата - изгорени са като факел в основата на Хълма под Крепостта Монсегюр, където днес има един скромен паметник, който документира мястото, където това се е случило.
Там се провежда всяка година, на 17 - ти март, когато са изгорени богомилите, един малък събор на останалите потомци на катарите, които си пазят това общество.
Имах щастието да присъствам на тези тържества - изключително емоционални и интересни, в които се разказват случки, които те знаят от своите предшественици. Сега, във Франция, очевидно това не е голям проблем да си проследиш родословието до XII век. Има някои от тях, които разказват конкретни неща за своите предци, които са били там и пазят някакъв жив спомен от това, какво се е случило.
Един от тези спомени е свързан с Есклармонда де Фоа.
И той е?
И той е, че Есклармонда де Фоа, освен че е била наречена Есклармонда-учената, започнали да й казват Есклармонда-великата, защото малко преди да умре (тя е предчувствала и знаела кога ще се случи), се издигнала.
Става дума за някаква форма на левитация. Положила си ръцете над Крепостта, хълма се разтворил, за да прибере Съкровището на богомилите - Граала, и след това хълма се затворил, а самата тя се превърнала в бял гълъб. И от тоя момент нататък местните хора потвърждават тази легенда. Тя е много жива и в това отношение всички я разказват абсолютно по един и същи начин.
Аз си направих труда, в селото не знам дали има и 50 души жители, но при едно от пътуванията ни, си направих труда да разпитвам хората за белия гълъб - Есклармонда де Фоа - всички разказваха историята по един и същи начин.
Казваха, че на 14-ти март, когато са изгорени богомилите, винаги над Крепостта един бял гълъб лети. Уверих се, че това е вярно на двата пъти.
Когато бях там на 14-ти март, в деня, когато са изгорени богомилите - единият път беше много студено. Имаше и сняг даже. Направих си труда да стана рано сутринта и да се изкатеря до крепостта.
Пътеката беше ужасно заледена, но някак си стигнах до горе. И чаках да се съмне, за да видя ще се появи ли гълъба. Е появи се.
Тази легенда до ден днешен се пази. Този гълъб от време оно се превръща в символ на Катарското движение и в най-скромния възможен паметник, който е направен в Минерв. Той представлява един камък, в който е издълбан един гълъб. И през него слънчевият лъч минава и огрява входа на една църква, която е точно срещу камъка.
В тая църква има олтар, който не е католически, а е чисто богомилски. И този бял гълъб става символ на Катарското движение. До ден днешен той се използва като някакъв свещен техен символ.
И всички казват: “Това е гълъба - Есклармонда дьо Фоа”, която вече става Есклармонда дьо Фоа - великата.
Есклармонда дьо Фоа става легенда още приживе. Освен тези истории за гълъба - как се разтворил хълма, как тя е левитирала и какво се е случило, тя е възпята и в много трубадурски песни.
Една такава песен пяха на едно от тези събирания по повод годишнина от Монсегюр. Понеже пееха на окситански и нищо не разбрах. Помолих ги да ми кажат за какво става дума. Ставаше дума за следното:
На окситански език “Есклара и мунда”, означава “Светлина на света”. И в песента се пее, че дамата, която дава светлина на света - Есклармонда.
Толкова е била популярна на времето тази трубадурска песен, че всички селяни са я знаели. Когато трубадура я запее и каже “дамата, която дава Светлина на света” всички са запявали. Вярват, че който се обърне към нея не го хваща зло. Това вече не е легенда. Това реално се е случвало и тази песен я изпълняваха на един много странен инструмент - средновековен инструмент - хоризонтален, все едно хоризонтална китара с четири струни.
Този, който пееше песента беше един от доайените на Катарската общност. Него точно го помолих: “Моля ти се, кажи ми, какъв е текста?”.
Та, той ми разказа, че това е трубадурска песен и така нататък. Това е за Есклармонда дьо Фоа. Фамилният им замък - “Фоа”е туристическа атракция до ден днешен. Той е съхранен. А за замъка Монсегюр се знае, че това е Замъка на Граала и неговата пазителка - Есклармонда дьо Фоа.
Казахте, че Граала всъщност е изнесен от четирима катари. Един, от които е българин.
Хъро Българина. Хъро означава - търсех етимология на тая дума - защото “хъро”…
И какво открихте?
“Храбър”.
Тоест “Храбрият Българин”. А, дали този храбър българин, всъщност, не е върнал този код обратно от там, откъдето е тръгнал?
Това е теорията, заради която Папата праща една делегация от негови посланици минорити при Иван Асен II. Пристигат в Търново и Иван Асен току-що е починал. Неговата последна съпруга, Ирина, е фактически тази, която управлява. Те са дошли, за да търсят Граала, защото са решили, че Той е пренесен в родината на Катарското движение, тоест в България. Искат да Го притежават и започнали едни преговори.
Ирина много бързо се усетила, че това не е просто дипломатическо посещение на пратеници на папата, ами искат нещо конкретно. Досетила се е какво е и са отпратени много безапелационно без да получат нищо.
Не е тайна, че Иван Асен II бил горещ поклонник на богомилите. Защитавал ги е, доколкото е можел, в онези времена.
Аз винаги съм си мислила, дали той не е бил всъщност богомил?
Около него, всичките му най-приближени са били богомили. Той е живял много скромно. Стаята му, където всъщност са неговите покои, казват, че са били абсолютно като на един отшелник, съвсем скромни, без никакъв разкош, дори като монашеска килия.
Така е. Няма преки доказателства, че той е бил такъв, но около него са били много такива. Не само, че не ги е преследвал, пазел ги е.
Когато пристига папската делегация нещата са били досатъчно добре назрели. Знаело се е за какво става дума. Ирина просто ги отпъжда и те си тръгват с празни ръце, откъдето тръгва легендата, която я знаят в южна Франция, че Граала в крайна сметка се намира в България и той ще бъде възроден отново, когато дойде момента да се възроди Богомилското учение. Това ще стане в 2021 г. според пророчеството на Гийом Белибаст - последният изгорен богомил, който 1321 г. от кладата прави едно пророчество и казва, че Богомилското учение ще се възроди след 700 години в Родината му.
Французите знаят за това. Не им е много приятно да говорят за това, че нещо ще става в България, а не във Франция, но поне знаят. Не го оспорват. Пазят този спомен и имат такова очакване.
Ще стигнем и до днешният момент. Да се върнем още малко назад във времето. След изгарянето на катарите, след Гоненията в България, България пада под турско робство. Учителят, Беинса Дуно - Петър Дънов, казва, че това е всъщност кармата, която плащаме за изгонването на богомилите. В периода, от тяхното прогонване, изгаряне до днес, прераждали ли са се богомилите? И конкретно, тези жени, тези велики посветени?
Точно тази женска нишка продължава. Сега, тая теория, че България пада под турско робство заради богомилите дразни изключително много оказионните историци, за което търсят някакъв документ - черно на бяло. Но Вече мисля, че за никого не е тайна, че има и една друга Реалност, в която няма черно на бяло документи, но се случват неща, които са реални.
Богомилското учение минава в нелегалност. То мимикрира в други неща - като Розенкройцерите, Тамплиери, по-късно Масони. В България обаче оцелява. Точно като нелегално учение.
Доказателство за това е една депеша на Султана до валията на Шумен. В нея казва: “Ефенди, в твоя вилает - Преслав и прочие - се е зародило едно учение, нарича се Богомилско, което ако беше оцеляло света щеше да е наопаки.” - Това се пише в 1473 г. - може да сбъркам, но някъде там, 15-ти век, втората половина. Което значи, че това движение там е живо. Пази се сред мюсюлманите.
И сега, тука е: защо и как?
Защото, когато започва насилственото помохамеданчване има специална депеша на Султана да се пазят “лечителите”- не се казват богомилите. Защото, според Корана, лечителите са Боговдъхновени. Нямат право да ги горят, да ги пипат. Напротив, трябва да ги пазят.
Оказва се, че най-добрите лечители са точно богомилите, които са били вече световно известни с тези си способности. И се оказва, че в едни много жестоки времена, едните те убиват, другите те хвърлят на кладата, преследват те, изселват те, изгонват те, отнасят се с теб безкрайно зле и агресивно, а пък едни други хора казват: “Тия са Боговдъхновени, дайте да ги съхраним”. И те приемат Исляма, само че не оказионния, а суфи варианта му.
Днес някакви варианти има в района на алевитите - в района на Разград, Търговище. По-интересното е, че остават в Родопите. Въпросът е: Как и защо?
Когато Борис I прави този невероятен дипломатичен ход с Християнството, той не е покръстил България в буквалния смисъл на думата за една нощ, но прави това, което е направил Константин Велики за Римската Империя - обявява Християнството за официална религия.
До тогава Царският Двор се е управлявал от Петимата магове, така наречените “пу-маг” - “пу” е 5 , на стар български език, “маг” - значи, не магьосник, а мъдрец. Тоест петимата мъдреци, заедно с Царя представляват ръководството на държавата.
Затова Борис се обръща към тях и казва: “Напуснете пределите на България и идете в неутралната територия.” - неутралната територия е била Родопите, която е била нещо като буферна зона между Византия и България.
Петимата магове правят едно тайно общество, което съхранява Богомилското познание до ден днешен.
Който иска да вярва, който иска да не вярва - това общество съществува до ден днешен.
Съществува?
Съществува! За тях имат тайни книги, в които е записано цялото им родословие.
Имах невероятното щастие и късмет да се запозная с една дама мюсюлманка, която като я попитах : “Госпожо, вие каква точно мюсюлманска вяра изповядвате” - тя ме погледна право в очите и каза: “Аз съм богомилка”. Това беше преди 6-7 години.
Оказа се, че има книги написани на тая тема, затова че помаците, са всъщност не някакво странно племе там, ами са си много здрави българи - пазители на едно древно познание, което до ден днешен се съхранява там.
Миналата година, когато бяхме из Родопите и търсихме разни неща се запознах с един учител по история, който е помак. Седнахме да си приказваме откровено. И тогава го попитах - разбира се мина време, докато той прояви някакво доверие към мен: “Виж какво, тая история вярна ли е? Или са поредните легенди, конспиративни теории, че някакви тайни общества се въртят тука?”
Той погледна, поозърна се така, наляво-надясно и каза: “Вярно е.” - Разбрах, че той знае, но не пожела да ми каже повече подробности. Но и това, че го потвърди за мен беше един сериозен и сигнал.
Така, че това Учение е живо.
Когато Учителя, Петър Дънов - Беинса Дуно, казва: “Ако искате да разберете как са живели богомилите, елате при нас на Изгрева” - Е Абсолютна Истина!
Понеже говорим за женската енергия, говорим вече за нишката - как се движи тази женска енергия, която никога не е изчезвала. Тя е поредното пре-раждане. И то е в България, на Преподобна Стойна.
Не знам дали вече има българин, който да не знае за нея - любимката на леля Ванга, която е казала, че: “Преподобната е много по-силна от мене.” и така нататък. Ходела е при нея да зарежда. Знае се, че Преподобна Стойна е левитирала, потвърдено, да.
Даже свещеника, който е обслужвал тогава храма, признал факта, че тя е във въздуха - левитира. И пророческите й, и лечителските й способности са документирани.
По-интересното е, че в спомените на Преподобна Стойна, които излязоха наскоро, от една дама, която тридесет и няколко години е пазела едни тетрадки, Преподобната й се обадила и казала: “Остават ми три дни.” - Това е била жена, която преподобната е спасила в буквалния смисъл на думата, излекувала я е.
Като малко момиче. Да, след това много й помага...
Да. И я извикала при себе си. Казала й: “Остават три дни, вземи калемите и тетрадките.”
Да, защото е знаела, че тя може да пише и е била ходила на училище.
Да. Имала е абсолютно доверие на нея. И три дни преди да си замине, тя разказва за живота си, включително и спомени за това как тя е била богомилка.
И коя е тя?
И тя е Макрина. И тя си спомня. По-интересното е друго - разбира се веднага ще се намерят хора, които ще кажат това са глупости, някой си нещо вижда.
Но в тези спомени Преподобна Стойна описва много точно как е изглеждала тя като богомилка - как ходи с голямата роба с качулката, как има два огромни джоба - един отпред, един отзад на робата. В едното са книгите, в другото са билките, как държи тояга.
Богомилите са били разработили, оказва се, някаква бойна техника на книга и тояга, но са я използвали само за защита. Тя разказва тези неща.
Вижда се в различни места в Европа, което доказва, че Макрина наистина, навремето е обикаляла за създаването на такива центрове.
Преподобна Стойна съвсем откровено говори за богомилския си живот. И тя го описва като такъв.
Защо Макрина се връща точно в този период според вас?
Връща се, защото настъпва времето на генералната промяна.
Можемли да кажем, че това е и времето на “котило”, така да се каже, на пророци, лечители, които да подготвят това, което предстои?
Да. Смяната на епохите в големия смисъл на думата.
Започва времето на “Църквата на Любовта” - така са я нарекли навремето самите катари.
Преподобна Стойна говори за това, че започва едно ново време на връщането на тези ценности обратно в живота на хората.
Беинса Дуно - Петър Дънов, говори за същото нещо: За настъпването на този критичен момент в човешката история, когато се сменят епохите и преминаваме към Шеста Раса. Време, когато енергията на Земята се повишава, благодарение на това, че е повишена енергията на Любовта - тоест, връщането на женският принцип обратно.
Махалото, за което сме говорили и друг път, се връща обратно откъдето то тръгва. Връща се в България, защото тук е най-благоприятната почва за това то да може да просъществува и да се развие.
Западният свят, към който толкова много сега сме се обърнали и непрекъснато гледаме натам и се опитваме да имитираме и се стряскаме, че ни размахват пръсти, всъщност е обречен. Той е толкова безнадеждно потънал в материализма, че няма никаква духовна перспектива за неговото развитие.
Докато ние тук, в България, все още оцеляваме в този промеждутък на: “Ами сега, накъде да гледаме? На изток ли да гледаме? Ами сега, да гледаме на запад?”.
Разбрахме, че Запада не ни носи нищо кой знае какво. И отново има едно такова връщане към себе си: “Защо сме ние?; Откъде сме ние? - което е ценното за това да се върнем към Корените си.
Преди седмица мисля, имаше годишнина на Кольо Фичето. Той е един от най-интересните личности - висш посветен. И тогава прочетох една негова мисъл:
“Който няма корен, не връзва плод.”
И тогава се замислих за това какво значи “да се върнеш при корена си?” - Значи, отново да дадеш плод.
Какъв плод ще дадем ние? Ами онова, което сме го съхранили. - Което някога е било наше, тръгнало е от нас, съхранили сме го, и сега отново е дошъл момента то да върже плод.
Стигаме до днешно време. Вие споменахте за жената, която ви е казала в Родопите “Аз съм богомилка.”
Да.
Има ли отличителни черти “жената - богомил”? Какво би трябвало да се откроява в нея? Някакви отличителни черти, според вас - нещо, което е запазено характерно?
Това, което ми направи впечатление, конкретно в тази жена, защото след това имах възможността още да пообщувам с нея, това беше някакво невероятно вътрешно спокойствие и усмивка.
Тя беше непрекъснато усмихната. И излъчваше една особена благост - ама, около нея стават разни неща, някой се кара, нашето ежедневие - тя оставаше усмихната, спокойна, уравновесена и блага. Говореше много тихо, много спокойно и с много красиви думи.
Това ми направи много силно впечатление, защото напоследък езика ни така е загрубял, толкова е станал агресивен, а тя използваше едни такива красиви, топли и хубави думи, във всяко нещо, което описва и за което говори.
Това е общо взето, поне в моето съзнание, така като съм чел и се занимавал с богомилите - усещането за това какви хора са те.
(Лили Димкова говори така.)
Лили Димкова говори точно така, наистина. С едно такова вътрешно озарение, спокойствие.
По тоя начин си представям, че е изглеждала и Преподобна Стойна. Не съм имал щастието да... - След като тя си е заминала съм роден, но си представям, че общуването й с хората е било такова. Поне това, което разказват тези, които са очевидци, и които са общували на живо с нея.
Тя е била точно това.
Това връщане към себе си, търсенето на баланса вътре в тебе, за да може да се синхронизираш с външния свят и с по-Висшия свят.
Понеже почнахме в началото с херметичния принцип, пак се връщаме на него с постулата, че: “Каквото Горе, това и долу” - тоест, ние трябва да успеем да постигнем тая хармония, този баланс, тази вътрешна красота в себе си, за да можем да бъдем хармонично свързани с външния свят.
В тая посока са и посланията на Преподобна Стойна, които напоследък са доста интересни, доста категорични. Насочени са конкретно към нас, към България.
Вървят доста легенди, между които има голяма доза истина за това какво е казала Ванга, какво е казала Слава Сервюкова: “...че българите трябва да се съберат, да се върнат до 25-та година в България.”
Това ми напомня, преди две години, когато правих едно голямо пътуване в Щатите и Канада. И се срещах с българските общности. Нямаше случай, в който да не ми се зададе този въпрос: “Верно ли е, че са казали, че трябва да се прибираме в България” - и аз тогава: “Ами, вярно е.”
Реакцията беше много интересна. Абсолютно еднаква навсякъде - пълна тишина, след което започваше едно невероятно жужене и шумолене, защото се оказва, че те започват да изчисляват - “Колко години имам до пенсия?; Кога завършва сина?; Кога дъщерята?; “Дали ще мога да се вместя в тоя период, за да мога да се върна, да си уредя там намясто нещата.” - така де, това в кръга на шегата.
Истина е това, че в България вече започва да ври и кипи. Това се усеща навсякъде.
Тоест, пророчеството за 2021 - ва година.
Съвсем реално-възможно да се случи, защото назряват такива съществени промени, които ние българите, като генна структура ни е дадено от време оно, просто защото сме твърде древен народ - да разчетем, да можем да се синхронизираме.
Не е случаен факта - нали, ние се хвалим с това, вече стана малко и клише, че най-старата държава, която не си е променяла името - колко хиляди години все сме България и така нататък, но това е абсолютна истина. Ние сме свидетели на гибелта на много империи.
Като почнем: Римска, Византийска, Османска, Британска, Съветска - бая империи си отидоха, ние сме тука.
И още други империйки предстои да си отидат, както се оказва.
Това пророчество не е безпочвено. То не е нещо - “стига, ни занимавахте с фантасмагории.”
Това означава, че пред нас има една огромна отговорност.
Абсолютно.
И отговорността на жените в този период.
Отговорността на жените - да поемат кормилото, да го задържат здраво и ние мъжете малко да си смалим егото и да минем на втори план - да подкрепим със Сила и мощ онова, което женската енергия трябва да сътвори.
Тя трябва да се върне към онзи Изначален Съзидателен Импулс, Нейн, който Тя носи - да сътвори нещо ново. Пък ние мъжете да го подкрепим, да оцелее и след това то да стане нещо ново, хубаво, балансирано, красиво - да живеем по един нормален начин.
И на финала на нашия разговор, вие сте ни подготвили едно от посланията на Преподобна Стойна.
Да. Едно от най-скорошните.
Готови сме да го прочетем:
Това послание е дошло юни месец, миналата година, сравнително ново. Ще го чета, така както ми беше предадено на мене. В нейният стил на говорене:
Преподобна Стойна“Ке бивате повеке и повеке. Ке се сбирате и ке се познаете. Няма да се изгубите. Като се погледнете ще познаете кой е и що е. Няма да се овръщате един от друг оти силата си попилява. Като вързоп ке се държите, ке споменувате Името Господне Оти Силата Му Е голема и нема друга Таквази нийде.
Който е клепал, как ке си клепа, ама то си е у него. Тея маскари ке си одат. Ама, още ке се посмотат по тая земя. Ке настане време и земята сама ке ги отнесе. Ке ги отнесе на друго място, дека има и други като тех и нема да са самини. Няма нивгаш вече да се повърнат, оти им е свършила тука работата и всичко са се наплели и трябва да идват веке други сили.
Нема да се косите, нема да си дърпате косите, наедно да сте. Сила ке си давате и благост ще ви спохожда. Който не е благ ще се познае и веднага ке си оди.
Немам време века време да се молите с таквизи дека се преправят. Саате си работа и е нужно мир да е вас. Без мират у вазе, нма да стане. Пушки не требат, нищо не требе. Само оная сила дека е у вазе и си я знаете Оти Она ви чека да я завърнете о Зарана и да я пръснете навред.
Навред да я зъвърнете, за да светне. Тъмнина ке е. Ке ви стиска гърлото, ке се чудите дали сте у правото. Ама вие да знаете, тамо сте. Нема време повеке да се поначудвате. Времето веке е мерено.
И има едни ора дето знаят Мярата. Те затуй им е дадено да ви хортуват и да ви сбират. Дръжте се у тех. И не се носете по други пътеки. Тех ке ги ясно познаете - Оти, те са се готвили и затуй ви сбират. И неме да се плашите. Ай сте се наплашили, ай сте се попилели.
Нема да се прайте на туй дека не сте. Оти пак ке се види. Доде време веке всичко да се види. Нема да има тайни, няма да има поправки. Ке се отървете от тия маскари, оти те от тук насетне не са у вазе работа да я чинят.
От тук насетне няма да си отдъхвате и на Господа ке служите, оти Само Той е Пътя да се спасите.
Идат трудни времена дека не сте ги виждале, ама вие ги знаете. Бивали сте у тех нявгиш и затуй сега сте тука.
Ке ви помете кат вихрушка, оти земята веке е много разсърдена.
Българи, няма да е лесно, ама ке ви се даде да се не топите. Аз съм тука, оти времето е настало и нема да се повърне.
Сбирайте се и се сплотявайте. От леко по леко и ке се навървите един на друг, оти тая земя вази чека.
Кой от къде е да се повръща. Времето не остана и пътя у дома ке свърши. Скоро е. Който си знае ке се повърне, който не, ке се преобръща.
Нашата земя е свидна у Бога и Оня си знае дека ке постели. Ама отпреди това ке биде туч и мрак - ке се натъркаляте и ке се чудите надека да се повърнете.
Нема да ви е светло, нема да ви е топло, ама ке имате сила оти Оня Отгоре, Той Е у вазе!
Ората дето е нужно знаят кога ке биде и коги ке пристига.
Слушайте ги смълчано и се дръжте един у друг. Здраво се дръжте! Друго нема да ви помогне.
Наръки има. И да ги знаете и да се готвите затуй трудно. Ке ви служат, оти затуй са пратени и онии - тези, които знаят иска да каже.
Сполай ви! И се пазете! Със силата бъдете, в Тишината Огин кладете. Едино друг се пазете. Бога в душата топлете и споменувайте само с добро!”
След това послание, ние с вас, едва ли има какво повече да добавим.
Благодаря ви, за този отново изключително интересен разговор.
И аз се радвам, че отново имахме възможност да се видиме и да си поговорим. Дано да настъпят едни по-добри времени, да го правим по-често и в по-друга атмосфера и възможност.
Дай Боже!
