Астралният план - това са обикновените хора, спящите, човешката любов. Обикновеният човек е спящ и естествено хаотичен. Неговият слух е фалшив. Ще обясня:много желания, много посоки и нищо задълбочено, нищо изяснено, нищо смесено. В тази връзка може да се размишлява много. Неговият слух е фалшив, той е насочен към външните неща, които оформят неговия сън. Сънят при него е една много интересна способност. Чрез съня той превръща духовните неща в мечти, това е основното качество на астралния свят – мечти и халюцинации, колко големи, няма значение.
Всички въпроси на астралния човек са въпроси на съня, защото той не пита, за да разбере, той няма такава способност. Той може да пита много, но не може да слуша, понеже има две уши. Когато придобие третото ухо, символично това се нарича тоталния слух на душата. Когато се научи целият да се трансформира в слух, той ще стане от астрален духовен, ето прехода. Докато човек е астрален, той винаги ще търси илюзията и ще я намира. В това отношение астралният свят е пълен с помагачи – дори и да не искате, те шепнат.
Когато обикновеният човек те обича, той търси ползата. Когато духовният човек те обича, т.е. този, който обича Бога, тогава той те вижда Божествен и търси все по-дълбоко истината за живота и битието дълбоко в тебе. Ако обикновеният човек те обича, накрая той ще види в тебе илюзията. Наистина, обикновените хора имат големи постижения в илюзията. Всъщност те виждат в тебе своето отражение, своето огледало. Те имат постижения в илюзията, но нямат постижения навътре, в себепознанието, макар че има нещо по-дълбоко от себепознанието.
Човек не може да пожъне любов, освен след мъчително отсъствие, горчиво търпение и черно отчаяние. Когато Любовта ви проговори, тя ще срине всичките ви мечти. Няма да има мечти, Любовта не е мечта. Това е тотална реалност, няма място за мечти.
Eгото е привързано към Земята, към звездички, към науки, към някакви мечти, към зодиаци и незнам си какво. Науки и всякакви видове глупости, даже към имоти. За дявола най-хубавото нещо е човек да се посвети на своето его. Това е неговото царство. За толтеките най-хубавото нещо е да се посветиш на безупречността. Толтеките нямат цел, защото всяка цел е ограничение. Те се посвещават всеки свой живот на безупречността, защото са разбрали колко много е важна тя, когато дойде момент за среща с Истината. Така безупречността узрява и се постига безусловна безупречност. При срещата с Истината оцеляваш. Това е единственият начин да постигнеш такава висока безупречност, за да можеш да оцелееш и да постигнеш истинския живот. Затова те отделят голямо внимание именно на тази идея и това е правилно, защото ако малко се окажеш извън безупречността, при сблъсъка с Истината ти ще бъдеш разпилян. Там се иска голяма мобилизация, голям огън, голяма организация, за да можеш да оцелееш. Само твоят чист дух може да издържи на страхотните вибрации на Истината и да оцелее на ново ниво. Затова богомилите са минавали през огън. Минавайки през огъня, тяхният дух заяква много, укрепват се в тайната. В следващото прераждане имат тяло, което е много мощно, организирано да издържа мъдростта, не знанието, а мъдростта. После те идват по нов начин в света, с нови стратегии, с нови начини и се движат по друг път. Понякога са много скромни и смирени и хората даже не могат да разберат, че това са били богомили, тъй като нещата се променят.
Когато е била на 9 годишна възраст Золайра казва:
Аз съм винаги малка поради Величието на Бога. Още от дете си нямах мечти и затова си избрах Чистия Път
Забележете тези, които са се посели от миналото, как говорят още от деца и по какъв път вървят.
На 11 години в един разговор майка й казала: „Ние сме семейство“. А тя отговаря: „За какво ми е семейство, ако не съм се оженила за Бога?“. Кратко, ясно – не може да е по-ясно.
По-късно казва: „Не са ми скъпи хората; скъп ми е само Бог“. Това е Първата Заповед на Библията: Любов към Бога; любов към хората е на второ място. Директно си го казва: „Не са ми скъпи хората...“ – защото, когато ти е скъп само Бог, Той ще те научи правилно да обичаш хората и с мярка. Когато Бог е номер едно – точно това вчера казах на пловдивската група, нали: „Кое е това, което трябва да избягвате?“. Отговорът е на Суфи, на Баязид Бистами, великия Суфи (след Ал Халадж) – казва: „Това, което трябва да избягвате, е духовните практики“. Забележете: каквито и да са практики. Трябва да се концентрирате само в Бога. Който е концентриран изключително в Бога, той почва да става неспособен на грешки, а който само практикува, но е поставил Бог на второ място, много ще има да практикува всякакви практики, но най-същественото нещо е Бог. Такъв е Пътят на Суфизма и затова ви говоря отдавна за него.
„Светът – казва още от дете – никога не е бил мой водач; той никога не знае къде отива. Истината е моят Водител.“
Често казвала: „Господи, позволи ми да страдам, за да не Те изгубя“. Тука говорим все за детската възраст, когато е била малко момиченце. „Позволи ми да страдам, за да не Те изгубя.“
„Бедността – казва – ме извиси, страданието ме благослови, а мъката ме освети.“ Ето как приема Дълбоката Душа нещата.
Трябва твоята цел да е издигната много високо над тебе; тя не трябва да е като мечтите, които се постигат. Истинската цел трябва да е непостижима – защото, когато я постигнеш, влизаш в разрушение. Когато е непостижима, развитието непрестанно тече и ти отиваш към шеста, седма и осма степен на Атлантите, където там се обединява Великата Мъдрост. Така ти излизаш над своето ограничено съзнание и се завръщаш в Чистото съзнание – това означава да издигнеш своята цел към Бога.
из лекции на Елеазар Хараш
