Всяко познание е болезнена промяна и преодоляване на себе си

Можеш цял живот да живееш близо до истината и да не я забелязваш.

Ти можеш да я видиш, но не можеш да я разбереш. Можеш да се докоснеш до истината, но да я изопачиш.
Всичко зависи от нивото на духовната енергия на човека, тоест от способността му да обича.

Реалността около нас се определя от нивото, на което можем да се изкачим. Дълго мислих над това и след това стигнах до странно заключение. Всяка истина се изопачава от нашите несъвършенства, от слабостта на душата ни.
Истинското разбиране е невъзможно без любов и енергия.

Разбирането на истината от един по-развит човек може да бъде напълно неразбираемо за слабите.
Тогава възниква страхът, осъждането или омразата - като защитна реакция.

Човек смята, че защитава и спасява истината, а всъщност спасява себе си, защото не е готов да приеме истината от по-висш порядък.

Освен това той подсъзнателно усеща, че притежаването на тази истина е смъртоносно опасно за него. Тогава се включва защитен механизъм, развит от еволюцията в продължение на стотици милиони години - агресивни действия към другия. Това е най-примитивната форма на защита.

Така истината се убива заедно с нейния носител. Затова още в древността хората унищожавали пророците и се опитвали да изгонят истината, която им била дадена като бъдещо спасение. Цели народи и цивилизации загинаха след като се затвориха от истината.

Щом сме готови да убием човек, който се опитва да ни разкрие истината, как може да разбираме Божественото?

Всяка истина е свързана с нашата физиология, с нашата енергия.

Всяко познание е болезнена промяна и преодоляване на себе си. Идва със смъртен риск.Приемането на нова информация често се усеща като стъпване в ръцете на смъртта.

А този, който е твърде привързан към живота и свикнал да се защитава, не може да се докосне до нови знания и няма бъдеще.

Който се кланя на човешкото щастие, особено на духовното, никога не може да приеме унищожението му, защото всяка нова истина унищожава познатите връзки на старите истини.