Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде възвисен

"Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен,
а който се смирява, ще бъде възвисен." Лука 14:11

В основата на тези Слова на Христос е понятието за смирение, което в християнството и много други духовни традиции се разглежда като основна вътрешна ценност и качество, необходимо за духовното израстване. Смирението не означава овчедушие или липса на самоуважение; напротив, то представлява реално себепознание на собствената ни ограниченост и зависимост от Една по-висша сила. Това смирение отваря Портал към вътрешно преобразяване, като ни позволява да приемем божествената милост и водачество.

Противно на смирението, превъзнасянето на себе си символизира духовната заблуда и егото, което търси признание и власт заради самото себе си. В този стремеж към самовъздигане се крие коренът на духовното падение, защото то ни отдалечава от истинската същност и божествената Любов. В мистичния контекст, превъзнасянето е вид отказ от истинският Път към вътрешното просветление и единение с Бог.

Христос посочва, че духовното въздигане не е външно постижение или признание, а вътрешно състояние на единение с божественото. Духовното въздигане е процес на вътрешно разширение на съзнанието, достигнато чрез освобождаването от егото, неговите стремежи и лъжи.

Учителя Беинса Дуно осветлява:
Първото условие за придобиване на живота е присъствието на Любовта. Който отвори сърдцето си за любовта, той има живот в себе си. Казано е в Писанието: „Любовта не се превъзнася, не се гордее, не мисли зло.” Любещият е смирен. Той се отнася с дълбоко почитание и уважение към всичко живо. Кой човек е смирен? — Който работи съзнателно върху своята градина. 

Елеазар Хараш казва в тази връзка:
Гордият няма път и затова той ще се сблъска с мълчаливата воля на живота. Животът коригира всичко. Да имаш смирението в себе си, това значи да виждаш отвъдното, защото смирението е Врата към тайните. Смирението в ученика е свързано с нетленната светлина, а това означава, че смирението има много дълбоки корени. Знае се, че дъбът - царят на дърветата - има много дълбоки корени; той не страда от сушата поради своята дълбочина. Учителят казва: Знанието има широчина и височина, но няма дълбочина, т.е. няма дълбоки корени. И така, знание, което няма корени в Духа, е илюзия; това е знание, с което умираш. В обятията на смирението злото загива, а това е така, защото чрез смирението си буден. Гордостта е его, а егото създава бедността. Пътят на гордостта завършва с един удивителен знак накрая на изречението, т.е. накрая на човешкия живот, това е знак за чудене... и човек започва да се чуди, защо животът му се е объркал. И аз се чудя, как хората не разбират толкова елементарни неща и от неразбиране са си въобразили, че смирението е овчедушие и слабост, но животът ще ги коригира. Пленници на мисълта си - освободете се от отровата на своята гордост и своето его и не чакайте добрите условия на живота да дойдат! Злото не се намира в лошите условия, то се намира в корените на твоето сърце, в твоите скрити желания.

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята“

Кротост не значи овчедушие. Това е едно състояние на съзнанието, при което човек е господар на своите страсти, инстинкти, вълнения, гняв, ярост, възбуда и т.н. Това означава висока степен на контрол. Кротък във висш окултен смисъл е само този, който има пълна власт над себе си. Той не се стреми да владее другите. И Христос казва за Себе Си: „Елате при Мен, защото Аз съм кротък и смирен“. (Кротък и смирен - две много силни думи, които вървят заедно.)


ВИЖТЕ ВИДЕО ПО ТЕМАТА: