Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
„Връзките, които създаваме, никога не изчезват – те остават като нишки, които оформят тъканта на живота ни.“ – Ървин Ялом
Всеки човек, когото срещаме, всяка обич, всяко приятелство, всяка болка от раздяла – всичко това не е случайно. Животът е сложна и дълбока тъкан, в която нишките на нашите отношения се преплитат, късат, възстановяват и отново намират мястото си. Нищо не изчезва – дори тогава, когато вярваме, че сме затворили вратата завинаги.
Една дума, една песен, едно случайно докосване – и изведнъж в нас оживява споменът за онзи, когото сме обичали. Невидимата нишка, която сме си мислели за отрязана, отново трепва. Това е така, защото връзките не се измерват само във времето, когато сме били заедно. Те остават в паметта на душата.
Сергей Лазарев казва, че всеки човек в живота ни е огледало – в него виждаме своите слабости, своите рани, но и своите най-дълбоки възможности за любов. Затова нито една връзка не е напразна. Някои са дошли, за да ни научат да обичаме. Други – за да ни научат да прощаваме. Трети – за да ни покажат колко сме силни, когато трябва да продължим сами.
Много хора вярват, че любовта умира след раздяла. Но истината е, че любовта никога не умира – тя просто променя формата, вкоято се проявява. В своите нисши пластове, тя може да се преобрази от страст в приятелство. От болка – в мъдрост. От близост – в благодарност. В този смисъл всяка връзка е вечна, защото оставя отпечатък върху сърцето и душата.
Връзките са като корени – те ни държат към земята, дават ни сила и идентичност. Някои от тях са здрави и ни подхранват през целия живот. Други се пречупват, но остават в почвата на нашето битие. И дори когато не ги виждаме, те продължават да влияят върху начина, по който растем и се развиваме.
Да се научим да ценим тези невидими нишки е духовна задача. Лесно е да отречем онзи, който ни е наранил, или да забравим онзи, който ни е изоставил. Но когато го правим, ние всъщност се отказваме от част от себе си. Защото всеки, който е минал през живота ни, е оставил отпечатък, който ни е направил такива, каквито сме днес.
Карл Густав Юнг пише, че човек не може да бъде цялостен, ако не приеме и светлите, и тъмните си страни. Същото важи и за отношенията – ние не можем да разберем истинската любов, ако не сме преживели и нейната болка. Не можем да оценим силата на приятелството, ако не сме усетили тежестта на самотата.
Животът ни прилича на огромен килим, изтъкан от безброй цветни нишки. Някои са ярки и сияйни – те са миговете на радост, на пълнота, на споделеност. Други са тъмни и груби – миговете на загуба, на болка, на страдание. Но заедно те създават уникалната картина (везба) на нашата съдба. Мъдростта се явява в това да приемем цялата картина такава, какъвто е – с възлите, с несъвършенствата, с кръпките. Защото именно те придават дълбочина, контраст и красота.
И когато един ден погледнем назад, ще разберем: никоя връзка не е изчезнала. Всички те живеят в нас – като живи нишки, вплетени в самата тъкан на нашата душа.
