Войната е процес, който тече и се превръща в мир. Войната е в единство с мира и накрая точно затова тя става в мир. Противоположностите преминават една в друга постепенно, те текат една в друга. Болестта тече и се превръща в здраве; здравето тече и се превръща в болест. Животът тече и се преобразява в смърт.
Бог е война и мир, защото и мирът е лошо явление, когато той ражда застой. Когато се ражда застой, започват да се раждат много демони, идва на помощ войната. Тя задвижва всичко, всичко го прави в движение, в мислене, в развитие и после отново идва мира. Всичко тече. Войната идва да обнови мира, войната идва да обнови застоя.
От различията произлиза прекрасна хармония. Война има, понеже няма развитие. Хората застояват, а застоят е по-лош от войната. Защо? Защото застоят ражда демони. Значи не просто лоши хора, не полу-добри, става демонизиране; на помощ идва войната. Бог е война и мир. А войната е движение. Войната е вразумяване.
Истината за този свят е най-голямата опасност и затова този свят е лишен малко или много от нея
Защо има война? Защото хората не са воювали със себе си вътрешно и затова воюват отвън. Когато се научат да воюват със себе си и станат победители на злото, войната ще си отиде. Това е пътя, по който войната си отива. Това означава, че всеки човек трябва да победи себе си. Това е неговата лична война. Войната с другите е заблуждение.
Който вярва във войната и в борбата, е подведен. Той е загубил будността си. Според окултната наука, врагът е една ментална, умствена илюзия. Войната започва с логиката.
Когато един човек е победил себе си, в него вече не се заражда война, не възниква. Той е свободен от подвеждането и от хипнозата на ума. Когато воюваш с другите, натрупваш в себе си смърт, елементите на смъртта.
Който е победил себе си, е прекратил всички видове войни: физическата, астралната, менталната и в причинния свят. Който е победил себе си, е станал единен, цялостен - това е неговата заслуга.
На еврейски думата "праведен", означава цялостен. Който не постигне тази цялост, не може да оправдае тази дума.
За външния свят войната е една необходима илюзия, защото в нея всеки е поставен да се огледа. Когато воюваш с другите, това неправилно чувство се превръща в самоубийство. Заплащането е наречено съдба.
Ученикът има една особено трудна и изключително важна задача: той трябва да направи дявола в себе си Божество. Не в другите, а в себе си! Така, както Бог е станал дявол в човека, по обратен път дяволът трябва да се възроди в Божество и тогава човек ще познае себе си. Това е всъщност пътя на окултното ученичество, крайният резултат на ученичеството - ученикът да стане Божество. Дяволът е лошият полюс на великата космическа енергия. Но той може да се претопи и трансформира така, както войната може да стане мир. Тогава вече човек няма да мечтае за вътрешен мир и да го търси в другите, защото вътрешният мир - това си ти. Важно: Да постигнеш Бог в себе си, това означава велики и изключителни усилия. В тези усилия злото угасва, докато накрая се стигне до посвещението. Тогава злото е напълно изкоренено.
Тогава войната е свършила, няма нужда от сключване на мир, тъй като ученикът вече става цялостен. Той вече няма избор. Той живее наистина в един дълбок вътрешен мир, защото е извървял пътя. Посвещението е, което заличава диханието на злото. Тук войната не съществува, защото ти вече си цялостен: ти си мъж и жена, дух и душа, ум и сърце - ти си цял.
Смокинята е горчива, когато е зелена. Но като узрее, става сладка. Енергията в смокинята е една и съща. Но докато е зелена, е горчива, а като узрее, става Божествена, става сладка и дава сила. Смокинята е символ на сила. Трансформацията на тежката и горчива енергия е въпрос на окултна алхимия - всеки трябва да я трансформира в себе си. По този път горчивата енергия се превръща в светлина, дяволът се превръща в Божество. Или: когато осветиш дявола в себе си, когато го преобразиш, когато го образоваш, когато му дадеш образа на светлина - първичния образ - тогава вече ти си ученик.
Пример: Някой се стреми да стане добър човек - това е напълно излишно. Това е също подвеждане. Просто вярвай, че по рождение си такъв, че си добър, защото това е така. Обяснение: когато вярваш, че си добър, това е така. Но когато се стремиш, ти вече не си добър, защото когато се стремиш, ти вече искаш да наложиш доброто, прилагаш насилие, това е отклонение. Така се явява неразбирането, промъква се проблясъка на войната. Това е началото на борбата, на войната. Доброто няма нищо общо с насилието. То е нещо естествено, само трябва да го разбираш и проявяваш.
Дълбокото "Аз" в тебе е вечно, вечно добро. Не е необходим стремеж, достатъчно е разбиране.
Да превърнеш войната в себе си в дълбок вътрешен мир, означава да превърнеш кабалистически дявола в сияние. Това, сиянието, е твоето дълбоко вътрешно Аз, твоята изначална Божественост. Това е една трудна, красива и велика задача на ученика.
Вътрешната война е подобна на външната. Тези два вида войни са една голяма болест на човека, наслоена от много прераждания. Тъй като за да победиш злото не е необходимо да воюваш - нито външно, нито вътрешно. Злото се побеждава без борба. Затова е казано човек да си обърне другата страна, ако му ударят плесница. Това е метод за разрушение на злото, метод на Любовта. Затова още е казано, че Любовта няма съперници, няма противници.
До тези войни, вътрешни и външни се е стигнало, защото човек не е бил искрен към себе си и не е следвал пътя на себепознанието. Той е натрупал толкова много омраза и злоба, че по необходимост се раждат и външни, и вътрешни врагове. Не че Бог иска, но се явява закон на необходимост. Тези външни и вътрешни врагове са също стари търсачи на злоба и омраза. И всичко това трябва да се изхарчи, а най-голямото изхарчване е във войната, която е закон на необходимост.
Искам да ви кажа нещо деликатно: много от вас имат карма. В света хората, почти над 90% са кармични същества. Кармата е особено тежка в Индия, Китай, Япония и т.н. Казвам това във връзка със следното: те също не са разбрали един важен закон. Учителят и Христос са дали метод, който е съществувал още в Египет. За около 15-20 минути всички хиляди животи, които сте имали, кармата да се изхарчи. Обаче индиецът не може да разбере какво означава тази дума - тотално разкаяние. Просто не може да си представи, че това е един древен, окултен ключ от Египет. Тях са ги учили хиляди години да работят върху себе си, за да заличат кармата си, но не се получава. Не могат да разберат, че с 15 минути изключително на високо ниво, с много голямо и искрено желание, пълно, тотално разкаяние - и този древен ключ преобразява още в момента. В края на голямата изповед, за която е говорил и Христос, и Учителя, цялото минало си отива. Получаваш един дълбок, вътрешен мир, получаваш ново знание и пак продължаваш да работиш върху себе си).
Невежеството трябва да се яви на фронта, а оръжието се произвежда, за да задоволи невежеството. Пробуденият човек е единен и цялостен и затова той няма с кого да воюва, няма с кого да се бори. Невежият човек е двойнствен. Той е разделен. И най-малката двойнственост е началото на войната, война от всякакъв род в най-различни измерения: и в астрален план, и в ментален, и на земята и с всякакъв род същества. Затова всеки трябва да наблюдава как се заражда двойнствеността за да открие, че това се заражда от неговите погрешни желания. Всяка двойнственост си има враг и отвън, и отвътре. Това са призрачни видения, понякога материализирани, понякога призраци от другия свят, но все същества, с които той трябва да се бори, за да познае себе си. Всички тези врагове са проекции на ума. Дълбоко в своята основа те са нереални, понеже са проекции на ума. Понеже това пространство около човека не е изпълнено с мир и любов, т.е. с Бог, в човека се раждат много непотребни желания, които му носят врагове.
Външният човек търси външни победи, защото трябва все нещо да победи и да се успокои. Това успокояване му носи увереност, което е заблуждение. Победата дава увереност, но тази увереност приспива и умъртвява. Според окултната наука външната война, която водиш, е символ и означава, че осъждаш себе си и търсиш изход навън. Обикновените хора бягат от пътя навътре, защото пътят навътре изисква много усилия и изключително много разумни усилия, за да станеш Божествен. Но това е реалният път и това е пътят на ученика. Когато влезе навътре и стигне до предела на себепознанието, този предел е вечен. Но има една мярка, при която той може да се върне обратно в битието, но по съвсем нов начин, съвсем друго същество. Това е наречено посвещение. Значи, когато влезе навътре, има един момент, в който трябва да надрастне един предел и тогава може да се върне отново, по нов начин в света, във външния живот, но със съвсем други мисли, други чувства, друго съзнание, съвсем друг път.
Елеазар Хараш
