Веселин Орешков: Радвайте се, българи, радвайте се на това, което идва! (ВИДЕО обръщение за новата 2024)

Сега планетата жадува за Реалност. Реалност която е действителна, а не измами и илюзии някакви. И трябва точно така да бъде. На новата епоха, която тече от началото на миналия век. И там в Раювци се усети Възхода. Ама тъй ярко се усети! Аз само наблюдавах. В сравнение с предната година и тази каква огромна разлика само за една година. Значи идва такъв глобален и космичен подем, че ние трябва да сме с него. Аз споменавах напоследък за какавидата, копринената буба. Накрая свие пашкул. Влиза какавида да прави пашкула и после излиза пеперуда.

Ей сега между 2023-та и 2024-та - лягат с един акъл, стават с друг, с друго съзнание. Ей туй ще става. Те ще се чудят. Но това е. Това трябва да стане. Няма друго спасение.

Българите носят в себе си космичен морал и етика, разберете го! Ето туй винаги ни е въздигало отново и отново. Защото тези принципи космични, които ние българите ги прилагаме, те важат навсякъде във Всемира. И винаги важат навред в този свят на Светлината. И българите са воини на Светлината. А сега какво става - тъмнината започва да сдава багажа. Макар сега да свети светлина като една свещичка, да допуснем. Но от една свещичка могат да се запалят хиляди свещички без тази свещичка да загуби от светлината си. Затуй казвам: от Нищото отново ще се въздигне това българското.

Ние сме призвани да дадем на света новата епоха. Ненапразно Петър Дънов, Беинса Дуно, предаде най-новия Завет на българите, на български език, в България. И беше казал: “Вие трябва като българи да го предадете на останалите народи. Ако го не направите, ваша воля. Изборът е ваш”. А пък всеки да си помисли, щом като е поръчал на Небето туй да стане, дали пак да се правим на ибрям башии и да се отплеснем. Или да се вземем в ръце и да го предадем както трябва според повелята на Всемира.

Българи… да погледна камерата... Обръщам се към всеки един лично с лице към него. Осъзнайте каква задача ни е спуснал Всемира! Запрятайте ръкавите, взимайте се в ръце. Имаме невероятна Земя. Имаме невероятни условия, които Всемира ни ги е дал за проявление. Ако допуснем да се обединяваме, да мързелуваме и най-малко даже, ще си патим ние. Дадено ни е в ръцете, ние го изпускаме. Може ли тъй! Затуй туй, което очакват от невидимия свят от нас да го направим, трябва да го направим и винаги сме го правили, колкото и да е било трудно, ние сме били напред. Ако славянството е меч, който да разцепи тъмнината, острието, на което е заточен мечът и е закалено… Те ковачите знаят как става тази работа... Това са тука бившите траки от хиляди години, които ние, като дошъл Аспарух, сме се смесили. То е диамантено острие.


Ако цялото славянство да размаха този Меч, всички ще го видят. Целият Всемир ще го усети. Ние като планета малка наречена Земя сме частица от Всемира. И не случайно тук са ни посяли и човеците, и животинки. Такива форми на живот, такива растения, такива чудесии. А аз имам 3 тома за изчезнали видове растителни и животински. Ако допуснем в тази книга да се самозапишем, че този човешки вид, с образ и подобие на Бога, е решил да се унищожи - от нас си е. Те нямат намерение да ни съсипват. А ние с акъла си ако допуснем, няма на кого да се сърдим.

Те ме питат как ще посрещам Коледа, Рождество Христово. Той Христос се е родил преди 2000 години и още не се е родил в сърцата и умовете. Той беше пратен да спре човечеството от инволюция, да пропада. И след 2000 години като направят толкова в Негово име дивотии, дойде Беинса Дуно в България и каза в едно мъничко възвание към народа ми български: “На вас ще предам едно Учение. От него ще вземам, на вас ще давам”. Той разгърна.. Само за 1 неделя е говорил до Голгота. А той, (Учителя), го разгърна в хиляди томове и беседи. Ако човек ги чете трябва… и един трудов стаж и половина по 8 часа на ден не може да ги изчете. Това е нещо уникално! Няма аналог на земното кълбо и в историята човешка. Затуй да разберат, че е дошъл един невероятен върховен момент. Не планетарен - космичен. Да осъзнае всеки един и да се вземе в ръце. И да отговори както трябва на това. Никакво затваряне на очите. Никакво желание да се върне доброто старо време, защото в този хаос и безпорядък мислят, че им е лесно, а то не е лесно. Защото сега ще го усетят - когато има ред и порядък, тогава е лесно. Обаче всичко си отива на мястото. Вече седми ден живеем, още се караме в новото време астрономическо на 2024. Като тупне календарната и тръгваме, такива събития ще стават, невероятни, защото трябва да станат. Но българите имат условия, ако решат да ги оползотворят. Защото съм казал, напоследък много пъти - условия, думи и време, тези три неща ако минат и се срути, назад не се връщат. Изпуснеш добрите условия, които имаш, няма да се върнат вече. И ако дойдат при други обстоятелства още по-зор ще е. След това речена дума-хвърлен камък, назад се не връща. И минала е секунда - назад се не връща. Затуй онуй интервю велико, което го кръсти “Всеки миг е ново начало”. Ето го сега идва този велик миг и от 2023 между 2024-та разликата е огромна. 

Точно така. И го чакам този миг от миналия век. Но 20 и няколко години задържаха да се пукне балона. Защото не им е лесно дето ще правят нов световен ред. Никак не им е лесно. Ако им влезем в кожите, ние ще се потресем. Ще се потресем, защото те знаят какво трябва да става. Значи … Хайде да се въздържа да кажа една приказка, която на времето е пророкувано: “Ще дойде ден, в който живите да викат “излезте мъртви, да влезнем ние”. Огън всепояждащ ще бъде по земята. Всичко, което не върви в крак, ще трябва да изгори. Няма друго спасение. Както на 22 август аз отговарях точно и казах не че съм човекомразец, мизантроп, аз обичам хората. Но всеки трябва да обича себе си. Ако не обича себе си, той не обича света, защото в себе си е творчеството, заложено космично в него. И ако върши и дела, които не отговарят на космичния етика и морал, той и себе си мрази. Твори срещу себе си. Но сега туй трябва да го направим. Всеки обичайки себе си и всичко, което е около него, ето това дето викат “Бог е любов”. Ами Той се проявява във всичко чрез Любов. А ти не обичаш нищо и в Бога в тебе ли - не. Ти си извън Него, значи на друго служиш. Изборът си е твой. Никой не ти пречи. Туй е най-великата свобода - сам да си избереш какво, туй или онуй. Като вземеш решение с твоя избор, ти сам се осъждаш. Затова българите казват го много пъти - “съдба” е думата българска. На индийски е “карма”, но нашата е точна. Съд ба - осъждаш душата си. “Ба” е душа, а “баба” е стара душа. Бабата предава на децата устно космичните истини, по които трябва да се живее. Това е великото у българите. То се не забелязва ясно, но се проявява точно. Точно. И всеки се осъжда сам - на добро ли или на тегла. И какво се получава… има една песен на Марин Камбуров: “С пръчка в ръката след нас върви съдбата. Чукне те тук - ох. Чукне те там - ах. Ще вървиш в пътя прав.” Колко простичко е казано. Такива хубави неща са подложени за България. Разберете ме. Не в смисъл, че ще ни направят баница и ще ни я сложат, и ще ни поканят. Ще възпретнем ръкавите и ще строим Новата Земя и Новото Небе с ново съзнание. А това не е малко. На нас да ни възложат тази задача.

Радвайте се, българи, радвайте се на това, което идва. Идва Истината, идва Светлината, идва Топлината, която носим в сърцата си. А не сега, което всички излъчват, негативни енергии. Защо ли? Защото ние се нуждаем от енергия. А колко хора заради мързели чувстват, че им липсва енергия. Цялата Земя е пълна с милиарди хора и енергийни вампири, които се нуждаят от енергия. А то в Космоса ни заливат отгоре с енергия. Ама те не могат да станат канали и да я проявят. Ама според нашите норми на живот човешките, българските, може да стане и няма нищо трудно. Само трябва да пуснем да тече Светлината и космичните енергии и всичко от раз ще бъде променено. Туй ще го … тез, които са кози и се отделят от стадото. А туй става. ….. Яко яко.

Боже, колко работи наприказвах. Уж с две думи, а колко нахвърлях. Но няма значение. Дадено ми е да го кажа, защото на мен ми се спуска какво да казвам. И носи се отговорност за думите и трябва да ги облека в дела. Аз се стремя да го покажа, не да го кажа. Да го покажа, защото какъв българин съм, ако аз като част от българския народ по ми е лесно аз съм тъй… вземи се в ръце и аз като частица от този български род да бъда на ниво. Българите са воини на Светлината. И затуй пиша десетата книга, повече оставям писалката. Тя ще бъде на върха след деветата, наредени десет. Предсказаха ми, когато бях направил четири седморки на 28 години. И 2012 г. започнах да ги пиша. И сега, когато напиша, ще бъде всички неща малки книжки, но със синтез на неща, които са важни. И десетата ще бъде всичко синтезирано. Оня ред, който върви космичен, искам да го спусна в тях. Той е даден на български на българите, на българките и да го живеят. Ето това нещо. И толкова съм радостен, честно ти казвам. Защото за нас, които са българи, идват дни на радост. Ама на невероятна радост за живота на душите и духа, който е в нас.