Веселин Орешков: Кой ще оцелее и кой няма, туй ще се решава на съвсем Друго Ниво (ВИДЕО)

“В Истината е скрит Живота.”
Сърцето се задвижва от специален Космичен Център.
Още преди Плодът да се оформи и да се роди тази човешка форма, Сърцето тупа. То се задвижва и се спира от Там. 
Импулсът на сърцето се отнема от този Център.
Сърцето не лъже и не се лъже.
Ако следваш Сърцето си ще разбереш кое е Истина.
Сърцето е Единственият Път да можеш да разбереш кое е истината и кое е лъжа.



Истината без твое усилие Тя си съществува.Тя си просто - съществува. Край! 

Религията не е създадена по творчески принцип. Тя е построена на вземането. 
Всички тези религии - те не дават. Те са построени изкуствено.
Там, всичко е в най-простото - скрито.

В Камиока, върху камък-обсидиан е издълбано и изписано: 
“Един Бог, Един свят, Един език.” (От Движението “Оомото” в Япония.)
Нима не е Истина? Нима всички не се раждаме по еднакъв начин, без оглед на религия, на цвят на кожа и какво ли не? Факт е! 
Нима не живеем на една планета? И Един е светът около нас. 
И Един език - Езикът на Любовта!

“Това племе няма да изчезне!”

Този свят е много добре устроен. Каквото трябва да остане ще си остане. Каквото не е животворно ще си иде. И чиста работа…Няма защо да се безпокоим. Ако трябва да се давим - има достатъчно вода за всички. Просто трябва да си Живеем с Радост и да видим какво ще оставим, а не просто така да се боим за душичките си.
В краят на краищата целият Живот е една невероятна Забава.

Българите са били народ на честта и са живеели без протекции. Всеки е доказвал себе си.
Който е българин по Сърце и Дух си личи. То не може да изчезне туй. Честта е свързана с Чистотата. (Защото най-са се пазили човек да не стане за маскара на хората - по някакъв начин да урони Чистотата в себе си.)

Как работи Духът в нас? Той не умира. 
Тея форми ще изчезнат, но Духът ни ще остане. Те не умират - Душата и Духът.
Ако разглеждаш нещата на парче няма да стигнеш до Истината.
Всички ние сме проводници на някакви идеи. Зависи какви ще допуснем да се провеждат.
Ние сме космически същества и чрез нас идва някаква политика от Космичния Разум. Сега, да не гледаме в частност.
Истината си остава Истина. Ще я видиш с очите си. Ако не - ще ни я разкажат, ако идем оттатък. Така или иначе ние сме на предел - сега се решават кардинални неща, в които трябва ясно да ни е - кое е Истина и кое лъжа?
Можем да се заблуждаваме. Не ни пречи. Един ден ще разберем, че сме се заблуждавали. И пак ще проумеем какво е, но туй си е в реда на нещата. Който трябва да се заблуждава, допуска да бъде заблуден.
Всеки човек си практически за добро за себе си и за лошо.
(Каквото си направи човек (за добро или лошо), никой не може на света да му го направи.)
Няма колективно съзнание, няма колективна отговорност. Има Съзнание - ти за себе си, аз за мене си и всеки за себе си. И ако преобладава конструктивното, стойностното съзнание, според Космичният Разум - това ще бъде. Ако е обратното - друго ще бъде.
Колективно не съществува. Всичко е точно, конкретно във Всемира.
Няма - туй беше заблуда за колективните отговорности и какви ли не, които ни ги натрапваха тук последните десетилетия. Всички да се крием зад колективното. Няма такава работа! Носиш лична отговорност!
Всеки от нас би искал да знае за какво е призван: какво му е отредено на него да придаде към Живота.
Самият живот решава. Той претегля всеки. Написано е в Писанието:
“По делата ще ги познаете.”
От делата, които върши човек, той се осъжда сам. Никой не може да отмени онова, което той е направил.
Това, че някой е имал намерение, но не го направил - никой не може д аго съди. Но по делата…
В Акаша и навред всичко се отчита точно. 
Сега, дали съзнателно или несъзнателно си участвал в тези дела, никой не те пита.
Човек трябва да взема решение за действие - да е готов да отговаря за последствията. Не може. Всеки носи лична отговорност и за приказките и за делата и за всичко. 
Сърцето винаги ти показва точно. То, трябва да го почувстваш - няма как иначе. То ти идва в тебе и толкоз. 
Не мога да ти кажа как. Трябва по някакъв начин да си на “Ти” със Сърцето си. 
Ти си само една дреха - Азът. Като я хвърлиш, остава Същността ти. 
Трябва да се пребориш с егото: с малкият и големият “Аз” в тебе и тогава Сърцето ще излезе на преден план.
Какви планове си правим ние - кой ще оцелее и кой - няма, туй ще се решава на съвсем Друго Ниво.
Затуй сега имаме конкретни неща - житейски: В зависимост от туй как ги правим, какви решения вземаме, какви действия предприемаме - Те ни оценяват. Дори и никакви действия да не предприеме - не щем да се месим в тая каша - то е пак решение. Никой не е оставен без да вземе определено решение.
Дали ще действаш или ще бездействаш, ти пак се определяш. Край! Трябва да следваме “Себе си”. А Себе си е творческата Сила заложена в нас.
Двигатели има в човешкият прогрес. Единият е идеите, другият е гладът. За идеи са умирали милиони. 
Ако можете да осъзнаете при какви благоприятни условия живеем, а са безрадостни хората. 
Бъди дълбок вир. Запази си емоционалните изблици и слушай този човек, който върви срещу теб - той иска да ти каже нещо.
Всеки човек е невероятно значим…Невероятно значим! 
Преди да направиш нещо трябва да се определиш.
На всеки един от нас осигуряват време спокойно. Трябва съвсем разумно ти да си вземеш решение - без притеснение. Това е най-великото право, което ни е дадено - право на избор.
И когато един човек е лишен от тази възможност - да знае колко е значим - и вика “Ами от мен, какво зависи?” - Той е смачкан. 
Няма нищо случайно…без някакво начало, без нещо конкретно! Няма! Не съществува! Закона на причина-следствие е Принцип и действа без засечки. За да действа нещо има причина, има конкретен елемент, който да е предизвикал  туй нещо. 
Всеки и всичко има конкретно начало и във формовия и в идейният свят. Но тази конкретика опира до всеки един от нас. 
Ти, конкретно Душичко трябва да се определиш за своите начини на живот - по-нататък какво ще правиш. Ти също. Аз също…Аз трябва да отговаря конкретно за делата си. Никой не се интересува тук какви решения ние сме взели колективни. Това е.
Всеки от нас носи лична отговорност пред Творческата Сила, която го е създала и не може да се оправдава с никой друг.
Всеки от нас - вольо или невольо - участва в Процесът. Практически никога не може да бъде отменена личната отговорност - никога и при никакви обстоятелства.
Ако ти си животворна клетка в Целокупният Живот и Той има нужда от тебе, ще те остави жив - да оцелееш. Но ако някъде издишаш - някаква тънка човешка сметка има - няма!
Целокупният Живот е Един цялостен Организъм, в който всеки един е една клетчица.
Винаги светът има две лица - Той е дуален на тази планета: има добро , има лошо. В краят на краищата - винаги е Едно. Когато е лошо, не знаеш на какво добро ще стане, а когато е добро, не знаеш на какво лошо ще се обърне. Зависи от коя страна си го сложил Лицето.
Затова е необходимо Будно Съзнание!
Ние сме продукт на Един много по-Висш Разум.
Ние сме като на паша. Тези часове преживени Тук, нека ги пре(и)живяме дълго време! Да ги премелим…