Търси

Веселин Орешков: Днес светът има спешна нужда от пробуждане на съзнанието (ЛЕКЦИЯ - пълен текст)

Още по темата ...
Дон Мигел Руис

Дон Мигел Руис: Виждам свят на справедливост. Духът ни подтиква да променим своя сън и съня на планетата

Виж повече
Елеазар

Елеазар: Само пробуждането може да заличи миналото на човека. Пробудените очи символизират Духа

Виж повече
д-р Михаил Стоицев

Спомените на д-р Михаил Стоицев - Учителя ми каза: Работи, бъдещето е на Славянството!

Виж повече
16.11.2022 г.
4245
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Накъде сме тръгнали?  (Пътят не е правилен)  Трябва да си дадем реалистичен отговор. Много често, без да съзнават, хората си казват като видят някой, че не върви в правият път - викат: “Внимавай! Тръгвай в правият път!”  Кой е прав път? Правият път е оня, който има допирни точки с реалностите в Живота. Не, че е опънат като конец - той не значи, че е прав.

За толкова неща има да се поразмислим, още повече сега, когато вече сме изправени пред едно космично явление. Нашата планета преминава през един сериозен етап - тази човешка раса, на която ние сме представители. 
Трябва да знаете, че от хиляди години са ни съветвали - да не вървим по този начин в живота както го караме - аз съм го написал в книгата си “Накъде вървим и какво да правим”.

Още преди хиляди години пред Енох, се явяват извънземни в скафандри - блестящи и той се сепнал. Рекли: “Не бой се, не сме дошли за лошо. Ще те вземем на Небето, за да ти покажем как тука (да кажеш на) твоите хора да живеят ”
Взели го наистина и го върнали. Казал им е той вероятно на своите хора, но и досега човеците не си “купуват акъл” - живей им се леко, сгодно…да им е все приятно…топличко…Какво ли не?

Махалото не виси в равновесната точка, а го държат високо тук в доброто положение. А, за да го поддържат там работят на две-три места - уж да са добре. И като се уморят един път и то отива в другият край - апатия и какво ли не там му дойде до главата и той не може да се сети, че той сам си ги прави тези работи. А то, как е хубаво наредено! Махалцето точно надолу сочи и се клатушка леко: добро-лошо, ама се понася. Не може само в едната или в другата страна да стои. 

Колко хора сега са депресирани, изпаднали в апатия и какво ли не... -  защото само едно нещо да се счупи (дето пере, дето туй…) и…пълна паника. По-рано, когато туй го е нямало, нищо не го е бъркало. Колко спокойно са я карали.
Не е зле, който иска наистина да живее, да си помисли как ще се приспособи към това, което си е естествено - не зависи от тока…ако щеш котлона да се загрее; отвориш чешмата - ако от нея не протече вода - да му мисли ВИК-то. И накрая излиза, че всичко трябва да е безкрайно…винаги да има туй, винаги да има онуй…

А, в миналото какво беше? Дървата на дръвника се свършваха и отиваш в гората да си докараш нови - ако не, ще ти е студено. В селската чешма имаше чучур и ако си донесеш с медника вода - ще имаш у вас, ако не - тя си тече на чучура…А сега? Водата трябва да ти е вътре. И какво? Всичко беше така…На газеничето газта се свършваше, или на свещта…, а сега - щък лампата и веднага трябва да е светло… Енергото къде се намира, а? Затуй, вземете и се размислете! Туй нещо ще спре!

Ще ви кажа един случай:
Един туарег в Сахара натиска канчето в пясъка да се отлее малко водичка и пълни в мяха (където има оазис), а не чучури някаква чешма. Закарали го в Африка да види водопада Виктория. Гледал той, гледал…как много вода падала…и по едно време сметнали, че е достатъчно и рекли: “Хайде да си тръгваме!” - Той рекъл: “Моля ви се, почакайте! Не може Аллах толкова вода да прахосва…ще спре!”

И сега…и ние да се не заблуждаваме като него, че тъй както сега върви тъй ще си бъде. Много са се родили при тези условия - те друго не знаят. Но, нека се сетят - описано е, ако има някой по-стар човек да им каже и да се подготвят за естественото нещо, което наистина не спира…а, туй нашите човешки работи. 

Един каруцар навремето с циганската каручка му трябвало малко тел, за да завърже една спица и отрязал една жица от дерека, ама прекъснал телеграфа. И като почнали да го съдят - рекъл: “За толкова парче жица, бе!” (показва дължината на предмишницата)

Представете си колко неща има да се сетим и да са ни ясни в главичките? Всеки един, по Закона на Всемира е длъжен да отговаря лично (след като му е дадено живота и здравето за него да се грижи), затуй той трябва да си осигури да има водичка - чучурче и да го не съсипва…и да си прецени. Творецът ни създава, ама Той няма да седне да върви след всеки един като пъдар. Той си има толкова и друга работа…оставя той (човекът) поне да се поддържа. Размислете се “Какво и как ще постъпите?”, защото този момент много скоро ще дойде.

Знаете ли? Има една приказка: “Когато си подготвиш нещата, 50/100 е свършена работата.” - Дано не се случва на никому да го свари тая промяна без гащи - много ще е неприятно за него. Затуй да се поразмисли…То, почне ли човек да мисли, вече работата е тръгнала на една страна.

Понеже тук сме се събрали все човеци - човешки работи ще ни интересуват. И затуй, който и да се обади с някой въпрос, той неминуеми касае всеки от нас.  Всички сме Едно…Нека да осъзнаем… Затуй, бих желал, после като гледате интервюто да си сверите компаса - “Какво ви е вълнувало главичките?” - Самички да разберем, на тоз етап в сегашното време, като идем в бъдещото време, какъв ни е бил акълецът? Какво ни е вълнувало? Дали сме били подготвени да посрещнем бъдещето или сме си живеели с надеждата, че ще се върне “доброто старо време” и “всяко е за три дена”? Ама този път не се знае колко по три дена ще бъде. Ако е за три - няма кусур, ама ако е за повече - да се приготвим. 

Господин Орешков, какво имате предвид под “подготовка”? Чисто емоционално и психически ли визирате, или по друг начин?
Да се подготвим да посрещнем събитията, които сами сме ги докарали до този ред. Във всяко едно отношение - физическо, психическо и емоционално трябва да се подготвим. Защо? На всеки натиск отвън, трябва да има напомпана пружина да издържи. Всяко действие има противодействие. То е физичен закон. Онова, което ке ни дойде въз главите, ако не можем да издържим ще ни сплещи, а ако можем - ще издържим. 

Примерно: вкъщи не си си донесла дръвца и нямаш печка на дърва - разчиташ на ток, на газ…, но те са малко вятърничеви. И печицата...ако ще и най-елементарна на нея можеш да си увриш нещо в тенджерата… Ако, разчиташ на това, което досега е вървяло и тъй ще си бъде, ама като се разбута положението и изведнъж ти изгорят бушоните..Е, значи емоционално не си устойчив…изпаднеш в депресия, хване те страхова невроза и не знам какво ли… Знаете ли, само преди 100 години от Беломорска Тракия, от Одринска Тракия са изгонвали нашите хора. Някои от тях - каквото могат да носят на гръб или на ръце и бягат, а те са били устойчиви хора. Идват тук в България и създават родове. 

Ей, в Карнобатско има един. Преди да умре Ламбо, повикал своят внук, който носел неговото име, да дойде при него. Рекъл: “Ще отидете с каруцата в Карнобат и ще ми купите нов кат дрехи. Не искам като умра да отида на Небето с тия дето съм работил по нивата. Но, бързайте да се върнете да ме заварите жив.” - Да, ама те се позавъртели из Карнобат, върнали се, а той сдал багажа и го изнесли на двора на дръвника, но още бил топъл та го облекли в новите дрехи.

На такива хора Небето им подсказва кога ще си заминат, защото са разумни същества - живеят според принципите, а пък напоследък, повярвайте ми, заминаването е внезапно. Отговорете си “Защо?” След като има нещо на мегдан, има своя причина. Има доста неща върху, които да се замислим, с които да сме подготвени да посрещнем натиска, който ще бъде оказан върху нас.

Ние живеем винаги с едно от най-ниските съзнания - сигурност. Единственото сигурно е, че един ден, след като сме се родили, ще трябва да очистим света. Иначе, то се насъбира толкова много, че няма накъде да ги денеш…
Да ви кажа: Дали тези от Държавна сигурност са много сигурни, а? - Всичките плачат за сигурност…Токът щом тече - сигурно е. Водата в чешмата щом тече - сигурно е…всичко сигурно! В магазина - сигурно  (по рафтовете има каквото искаш)! Размислете се? Дали всички тия работи са толкова сигурни?

Планетата Земя може да издържи още 3 пъти по 7 милиарда, обаче повярвайте ми, покрай тия 7 милиарда човеченца има 70 милиарда животинки, които ни обслужват: пернати, космати, рогати, копитни, безкопитни…И те се нуждаят от вода, от въздух, от храница.

Знаете ли защо сме ги навъдили? За да ни обслужват. Но, колко на тях им е угодно, че ги гледаме е вече друг въпрос. Дори кучета сме навъдили толкова много по къщите си, защото хората взеха да се необичат, а пък кучето като го посрещне му се радва и той е доволен, че има някаква живинка да го обича. А то му се радва, защото му дава храница. И те му купуват бонбончета едни и никнат ветеринарни лечебници като гъби, защото почнаха да имат диабет като нас, нам какво си…Проверете го да видите… По-рано кучето беше на двора - хвърли му един комат хляб там нещо…и си живееха животинките на свобода. А сега? Питал ли го е стопанинът животинчето дето си го е донесъл вкъщи дали му е много сгодно, както ако го остави да си живее свободно? Обаче, стопанинът знае защо го гледа и защо го храни…за негов кеф. Но, дали задава въпросът на животинчето? Освен това, в големите мегаполиси направиха така, че да няма къде да се гледат крави. По-рано на селският мегдан се събираха крави, кози и тръгват и ги пасат на паша поотделно, щото са различни видове.  Сега ни се виждат такива животинки, обаче извън погледа на хората какви фабрики за кокошки са отгледали, за бройлери, крави, за мляко…телета за бифтекове… - нямате си на представа.  Вземете и проверете - идете в такива огромни фабрики за животни при какви адски условия ги отглеждат. Защо? Защото в магазините трябва да има: яйца, мръвкалаци, кашкавали, млека, сирена…безброй боклуци, които ви изброявам. Обаче, инерцията е огромна. Хората са приучени на тази работа - дава им се това, с което ги приучват. Даже децата - най-обикновена храна, обаче трябва да има вкус на шоколад. Може да няма шоколад…само аромат или някакъв вкус и да му дадат какви ли не буклуци и утре да се чудят защо им е болно детето. Но има ли вкус на шоколад, то лапа като патка. Това е просто приучване да върви търговията…Колко имитиращи продукти…Има случаи, в които истинско сиренце ако дадеш на един, по не е вкусно отколкото това дето е имитиращо от магазина - то докарано “баш” на вкус.
Е, видите ли колко неща има да се поразмислим!

Вече е време да се спрем (то няма да стане ей тъй, а доброзорно), защото и земята и океаните са напълнени с боклуци.  В Сиатъл през 1850-а година, на един индиански вожд, Франклин Пиърс, който е тогавашният президент там от 57-ма година на по-миналият век, му праща писмо-предложение, за да му продаде от индианските земи. Сегашните еколози ако прочетат отговорът му (на индианският вожд) ще видят, че той се оказва невероятен еколог. Писмото му завършва с едно изречение: “Като гледам белите братя как живейте, ще погинете на върха на блясъка си, потънали в собствената си мръсотия.”
Няма и 150 години и изглежда, че ще му се сбъднат напълно думите. И туй трябва да се размисли. 

…Да се концентрираме върху съществените неща, които в момента…останалите - те се знаят стига да искаш да се обърнеш назад във времето, което сме изживели, срам ще ни хване като човеци какво сме направили - гарантирам ви! Срам!  Обаче, ако се не обръща човек назад в извървеният път - там дето е миналото - няма да върви уверено напред в своето бъдеще.  А сега, в този момент, сега сме тук (аз прав, а вие - седнали и си приказваме), обаче след малко ще стане минало това, което сме си казали. И ако утре се сетите какво днеска сме си приказвали ще разберете, че не е било напразно. 

Затуй, няма минало, няма бъдеще - има само Сега!
Всеки момент…утре, когато отидем ще бъде “в този момент” на утрешният. И тогава да се сетим от опита, който сме си натрупали. И каквато попара сме си надробили, такова ще сърбаме, защото друго положение няма.


Може ли да ни дадете някои практически насоки за размисъл? 
Например (просто вие да прецените дали е правилно) ако всеки човек си спомни какво са му говорили близките и възрастните хора някога, или пък има възможност сега да разговаря с тях, дори и нещо да не разбере отначало и да не осъзнае веднага, то ако дойде такъв момент, за който  вие говорите, ние ще си спомним…
Както например за родовите неща, които моята баба е говорила преди повече от 40 години…и съм и благодарна.
Добре, Душа. Нещо конкретно искаш:
Все едно сготвена манджа сипана в паница и само трябва да се сърба. 
Баба ти е приказвала, ама толкова си слушала на ония времена.
Има една индианска поговорка:
Ако ти го кажа ще го забравиш (защото ушите са едно срещу друго). 
Ако ти го покажа ще го запомниш, защото видяното се помни. (90/100 от информацията, която събираме е чрез гледане…и запомняш - “аз видях еди какво си…видях” - когато можете да се спасите да не гледате някоя нелицеприятна грешка - спестете си. Защото ако видите тя се запечатва яко, но ако ви я кажат… “абе тъй ли беше, иначе ли…?” - изветря. Затова, просто за да си пазите емоционалното здраве се спастряйте. 
Та, видяното - каквото ти покажа ще го запомниш.
Но, ако те накарам да го направиш (баба ти е приказвала, но ако е имала възможност да те “накара” да го правиш, сега вече нямаше да си чула от нея, ами щеше да го знаеш.) разбираш как става. 
Ние практически живеем…, не в илюзиите си. Не по принцип, а конкретно…конкретно живеем.
Животът е конкретен.
Вярно, животът е философия, но Учителя има един израз:
“Философия, ама не дървена.”
Защото има дървени философии. Затуй, нека всеки конкретно да прецени обстоятелствата, при които живее, защото по принцип е едно, а конкретно е друго. 

Много духовни хора казват, че ние българите като род и като народ имаме специална роля (специална мисия), която трябва да изиграем. Как по най-добрият начин трябва да изиграем тази роля?
Хее…, да облягаме на този акъл, като че ли сме специални…
Истина е. Додето има истина - Истина, от там нататък почват илюзиите. Българите обичат да си преувеличават много. Да знаете! И Учителя го е забелязал като качество. 
Абе казва едно, ама…
И в нашите приказки има: Отишъл в гората: “Ооо” - нам какво си - “било голяма мечка, не ами то - няколко мечки” - накрая се оказало, че нещо шумтоляло там…
Но както и да е. 
Вижте какво, не случайно за тази територия тука - България на Балканите - знаеш ли колко си точат зъбите? Да ни няма и тук…те да са. Обаче, още ни държи Небето тука.
Няма друга държава в света, където да граничи със собствените си граници. Нас не ни е дадено да се разширяваме, да се проливаме със собствените си граници. Обаче, Невидимият свят нас ни е сложил на грънчарското колело и като сложиш топката тук отдолу и грънчарят като си намокри ръчичките с водичката…и почва да източва глината. 
Нан нас ни е дадено да сме народ с развит ум. Повярвайте ми? 
Българинът като качество е приспособим към най-невероятни условия, защото е научен да мисли. Туй говоря за който е истински българин, а не само по лична карта.
Личната карта - могат да издадат на толкова…, но зад понятието “българин” трябва да отговарят определени качества, иначе само по паспорта му е написано. 
Когато са намерили във Варненския некропол, в Панагюрското златно съкровище (което обиколи целият свят да ги смае) и тук - Стара Загора, на тази територия, където е особен климата, са живели човешки същества от преди 10 - 15 хиляди години.
Виждате ли ги тези камъни? Не са случайни.
На това място такива същества са минали…та Римска империя, та…

Хубаво ни е дадено…и ненапразно Новият Завет го дават тук в България. 
Петър Дънов, който взима духовно име Беинса Дуно е изнесъл за 22 години школа толкоз беседи - 22 години я подготвя. Тези беседи са стенографирани и напечатани.  Имайте предвид, че ако седнете да ги четете по 8 часа на ден - колкото един работен ден, ще ви стигне един трудов стаж и половина да ги изчетете.  Няма аналог в света - друг някой на Земята да е направил подобно нещо! Той е засегнал в беседите си целокупният живот.  Подготвял е българите още в по-миналият век, като отпраща едно Възвание към народа Си - български. 

“Българи - на вас ще дам Едно Учение на български език…” - …”на вас българите!”


Между другото, Той споменава, защото са корави главите, но “...хванете ли Го (Учението) вий - ще бъде добре. А вие ще го предадете на останалият свят.”

И какво излиза? След като си заминава 1944-та година на 27 декември, досега всячески се стремят по никакъв начин Тази Светлина, която е дал, там в най-Новото Евангелие (най-Новият Завет) към хората, да ни влезе в главите. 
Защо ли? Защото тъмните сили работят на мрак - те не допускат и свещ да светне…, защото отпъжда светлината.
Но така или иначе: “Не се гаси туй що не гасни” е рекъл Славейков. И много точен…
Ето, виждате ли? Щом е дадено тук, значи (пак народна приказка): “Дето е текло, пак ще тече.” 
Тези беседи са напечатани на български език преди 50 години. Минаха из цялата държава. По списък ги знаят (от сигурните хора) и събраха беседите им и ги изгориха. И въпреки всичко - пак ги има.
Тук, в България, така или иначе, исторически са сложени тези неща. Просто те съществуват. Това е реалност. 

Там един археолог беше намерил - искал разрешение в Соди - Девня да правят разкопки - там са изпарявали в панички сол (в по-малка паничка - по-малко сол се изпарила, а в по-голяма - по-голямо количество се изпарило). И те играели ролята на монети. И намират там закопан някакъв високопоставен. В гробът му имало 960 артефакта от Карпатите…там на запад, до Триест, Италия - тука цялото Беломорие са разнасяли тая сол. И там са общували с тия хора и са купували тези неща. И намират един бик (бичета) с дупчици разни - то се оказало геодезичен инструмент, със сложни ъгли. По туй са строили и пирамидите… и какво ли не. Тук е имало високоорганизирана цивилизация.



Сега, напоследък, прочетох на едно място, че меридиана между изток и запад - нулевият, не е в Гринуич, нито пък във Франция - през Notre Dame да минава, а било на чепеларска река, там дето е Клептуза (защитена местност разположена на десния бряг на Чепинска река. Местността е обявена за защитена и заема площ от 412 хектара. Това е един от символите на Велинград. През 1966 г. районът около карстовия извор Клептуза с площ 412 хектара е обявен за защитена природна местност. Името вероятно идва от гръцката дума клептос – укривам, крада и дава представа за голямото количество вода скрито в недрата под извора). 

Сега…доколко е верно или не…?  Но, да направим така: да вземем картата на света и да я сгънем от изток - дето изгрява, до запад - дето залязва, да ги съберем горе и да теглим гънката, ако съвпадне с чепеларска река, значи е вярно.  Можете…да го проверим…

Това, което е написано за нас от Учителя и го е изказал, е действителност. Хубаво е да го знаем, обаче да не облягаме на тази кълка, а ние да допринесем още нещо - да докажем наистина, че ние сме носители нa този Нов Завет. 

Туй лято в Раювци - “под Дъба” - там, трябваше да отправим “Завет към Небето”. И на туй място, на 16-ти юли беше определено аз да говоря “под Дъба” - един голям 300 годишен дъб. И на края, знаете ли…? Пак беше събеседване. И може да пуснете и да видите какви неща са вълнували тези човешки души, които дойдоха там.

Утре, когато видите какво става и отново го погледнете, ще разберете колко са били в час с нещата. Това е едно наше проверяване - с какъв акъл сме живели? Разбирате ли? Или сме били заспали, или сме били събудени?

Да си преценим сега…


 

Препоръчани книги:

Веселин Орешков
Веселин Орешков
Веселин Орешков или още наричан Чичо Веско е е човек с невероятно търпение, непоколебима вяра и силна интуиция.
Той е обичан народен лечител, автор и будител на българския дух. Чичо Веско впечатлява с ясният си взор и силен дух, с който отдадено и вдъхновено споделя в кръгове, лекции и беседи своят многогодишен опит по темите за важните неща в живота.

Роден в Троян, агроном по образование той посвещава времето си и описва в книгите си ценните качества на растенията, както и дава насоки за здравословен начин на живот. Автор е и на много статии и научни публикации. Редовно приема групи млади хора, които обучава и на които предава своите умения за живот в синхрон с ритъма на природа.
 

„Мъдрият забогатява, а не обеднява, като дава на другите – всички сме едно.” – казва Веселин Орешков.”



Целият му съзнателен живот е минал като интродуктор и една от големите му мечти е да въведе във флората на България растения от други флористични райони на Земята, за да се увеличи благоденствието на всички ни, в райското кътче – България.

В голяма степен това вече е факт, защото растения като планински лимон /Chaenomeles mauley/, арония, актинидия, шизандра, левзея, персимон вече присъстват в не една българска градина и със своите уникални цветове, плодове и лечебни свойства. Именно той преди около половин век въвежда вече всеизвестната с лечебните си и хранителни качества (присъства в менюто на космонавтите в космоса) – арония.
 

Условието за пълноценно съществуване на Човека е постоянният духовен ръст, в основата на който трябва да бъде любовта към Вселената, към Цялото и преходът към частите: любовта към родителите, децата и към себе си. Това трябва да бъде непрекъснат процес както дишането - пулсиращ от Цялото към частите и обратно. 



Спонсори на Портал 12