Търси

Веселин Орешков: Бъдете внимателни! Животът трябва да се наблюдава! (ВИДЕО + пълен текст)

Още по темата ...

Веселин Орешков: Внимавайте, защото най-малките пукнатини могат да ви разцепят (ЛЕКЦИЯ)

Виж повече

РАзговори под Дъба с Веселин Орешков (форум - Портал12 - 2022 - село РАювци)

Виж повече

Веселин Орешков - лекция по време на Здравей Здраве 2022 - Ботевград

Виж повече
Веселин Орешков

Веселин Орешков: Кой ще оцелее и кой няма, туй ще се решава на съвсем Друго Ниво (ВИДЕО)

Виж повече
02.10.2022 г.
27938
Добавена от: Таня Борисова
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

Имайте куража да се откачите от увеселителният парк, за да оцелеете

БЕСЕДА с Веселин Орешков
( вижте видеото под текста )

 

Знаете ли? Пазете си геометриите дето Господ ви ги е дал на телата! Всяка промяна в геометрията говори, че нещо не е в ред и му обърнете внимание.

 

Като изкарахме гимназия 1958 г., планираха след 15 години първата среща. След това през 10 години, а след това през 5 години. Рекох: “О, ще дойда на 50-та година. Кой ще се разправя с тия шашми?” - И наистина, канех се няколко пъти преди туй да ида. И рекох: “Чакай, бе, аз казах на 50-та година.” И все се бъркаше. На 50-та година костюма в гардероба - той не ми иска хляб и вода - влязох в него и отидох на срещата. Не съм си променил геометрията ни най-малко!

 

Тая година се събираме - вече решихме напоследък да не пращаме писма, защото един сега пукне, друг догодина пукне - не го знаем кой е жив, кой е умрял…Всички знаят, че първата събота на юни месец, в 12 ч. на пладне, пред Кметството се събираме. Който дойде - дойде, другите…Тоя път 7 дойдохме, оная година 11, от 80 випуск - оредяхме яко.

 

Единият дойде - викаме му “Доктора” - Тодор. И той куца. Рекох: “Тошко, какво става бе? Можеш ли да си вършиш работат, гледам накуцваш?” - “Абе, ваксинирах се и на вторият ден получих аритмия. След туй тромби и за догодина, ако успея да дойда... - Възможно е и да го няма, завалията. Просто са гаднал - допуснал тая грешка. Иначе окряка до тук.

 

И знаеш ли, какво ми направи впечатление? Един от тях, Колю, е роден на 20-ти декември, аз съм на 4-ти март същата година - 1940-та. А има един Иван Личев. Той се е родил на 20-ти януари 1941 г., ама върви с набора от 1940-та година. Между Колю и него е един месец разликата. И прави сметка - един месец, обаче има значение. Значи, аз когато съм се родил, Колю - наборът, на 20-ти декември - той тогава се е раждал, а аз съм бил на 9 месеца - вече крача. Затуй и на малките деца личи и на старите личи. Месеци, ама…току виж, след един месец…айдей…- то на надолнище…

 

Та, така е Колелото на Живота! Много е добре направено.

 

Въпрос: Вчера каза едно много интересно нещо. Ако може да го разясниш. Очакваш часовете да минават така, както за нас сега са дните. Какво точно имаше предвид?

 

Какво ли? В природата има Закони, Принципи, които са неотменими.

Ние не ги признаваме като човеци - караме през тях, обаче те си важат и последствията си ги носим ние.

 

Сега, точно в тази връзка сега говорех - как, аз, който съм се родил през март и Колю Василевски - моят набор, дето на 20-ти декември е роден, и се усеща. Както едно малко дете: дойде, бозайниче, а пък другото се родило същата година, ама да речем през пролетта, а пък туй чак декември - хвърля! Веднага забелязваш - разликата е голяма! Онуй даже, ако е момиченце, може и да е прощрапало. Така и накрая на живота, пак се дава отражение.

 

Затова, идват моменти, в които сега, при нас събитията текат все по-бързо, все по-бързо, защото отиваме към един Преход, който трябва да се свърши, да стане! И затуй, ние трябва да сме готови на тази експлозивност, бих казал, на събитията. Толкоз бърже, че нямаш време да отреагираш. Не ти стига достатъчно акъла - туй ли, онуй ли? В края на краищата, не бива да ни сварва в такова положение живота. Далеч напред можем да предвидим какво ни чака.

 

Повярвайте ми, навремето, когато един пътувал за Атина от Перея и попитал Сократ: Кога ще стигна? - Сократ му рекъл: Върви! - Ами, като не му отговаря продължил да върви. След 20 метра рекъл: След 2ч. - Що не ми каза веднага? - Не те знам как ще вървиш, бе. Аз те гледам как ще вървиш, бе.

Сега, туй са принципи. В една част, ако един човек живее по този начин, може със завидна точност да му предвидиш, какво го чака. Гарантирам ти!

 

Казваш: “Да сме подготвени за това, което ни чака.” - Как точно разбираш “да сме подготвени”? В смисъл, като не знаем какво ни чака, какво най-просто да си пожелаваме ли, да се настройваме ли, или как? Какво беше? Парче земя, мотика…

Виж, какво, да си пожелаваме ние…

 

Имаме три най-ниски степени на съзнание: сигурност, командорене и желание.

 

Всеки човек иска да е сигурен. В какво? А? Много викат: да съм сигурен, че няма да умра. - Добре! - И иди на доктор и той му рече: Не бой се, бе, няма да умреш. - Той се радва горкият.

По принцип ще умре.

 

Да. Това е единственото сигурно нещо, че всички ще умрем.

Да бе, абсолютно, бе!

Ти разбираш ли каква особена постановка? Сега, по нататък, като почнем да разсъждаваме. Един вика: Аз не смея да отида на доктор, че ще ми каже, че съм болен. - Той чувства, че нещо не е добре и току го страх. - Амчи, като няма да идеш, и да не ти каже, ти си в кюпа. После, един отишъл и докторът го пратил да си прави лабораторни изследвания. Носи книжките - тогава на отделни листчета ги даваха - и рекъл: Докторе, умирам от страх, какви са ми изследванията. - Докторът ги погледнал и рекъл: Слушай, няма да умреш от страх, от друго ще е. - То личало какво е.

 

Вижте какво, ако сте наблюдателни, а това е много хубаво качество, безкрайно хубаво - живота тече пред нас като кинолента. Ако наблюдаваш събитията - кое става, как става - ти ще научаваш толкова много, щото разумен не се става от четене на книги. В книгите пише за накакви други животи, а ти си живееш твоя живот.
 

Няма да забравя, аз съм го казвал други път, които ми следят видеата ще се сетят:

Един филм американски го помня, само по един кадър. Камерата беше стопирана на тринога и отпред снимат двама затворника на двойни легла. Отвън е решетка, защото са чешити, а другите, които са по-тихи затворници, при тях има вратичка - надзирателят отвори и надникне да види какво прави и го оставя на спокойствие. А тези са били чешити. Единият протегнал ръката от горното на долното легло и книгата му пред очите. И отгоре му вика: Прочети тази книга. - Оня вика: “Why?” (защото филмът беше дублиран, преведен за другаде на английски. И той: “Защо?” - Защото, в тази книга пише за друг живот, а пък аз искам да си живея моят.

Това ми се запечата в съзнанието.
 

Всеки живее собственият си роман, скъпи мои! Слабо да ви интересуват другите, освен в случаите, когато като сбърка той, вместо да бъркаш ти, ти ще си купиш акъл за чужда сметка. Това много евтино ти излиза. Разбираш ли? Пътьом наблюдаваш, купуваш си акъл и продължаваш напред. А иначе трябва ти да го провериш, пък то да не е хиляда години да живееш.

 

Ще си купим акъл от теб. Купуваме си акъл един друг.

То, добре и ако и туй направим. Тези неща са важни, защото…

 

Един духовен брат имам във Варна. Казах му да дойде при мене, нещо работеше с хладилни инсталации. При едно натоварване на организма му се повреди нещо по гръбнака и отиде на Павел Баня. Рекох: Ела бе!..
 

Обаче, човек, когато го е хванала кашлица, можеш да му викаш “недей да кашляш”. Както и ако не иска да кашля му викаш: “кашляй” - ама не става…
 

А, пък иначе имаше приказка нашенска:

“Човек трябва да си напари кашлицата и тя си минава.”

И той отида в Павел Баня и повика един наш приятел от Варна да иде с влака, че да го върне с неговата кола. Той не можеше да се върне у тях. После го докара при мене. И след една неделя го водих при една жена да пие яйце, топличко от полк. Тя далеч живее, ама ходихме за яйцето. Той като се върна във Варна, отишъл при една бабка, тя изнесла десетина яйца и той си взима по едничко и опа по едно…се оказа престояло и се беше натровил.

Рекох: Ти не си наблюдателен, бе. Не помниш ли колко път бихме да ходим там? Не обърна ли внимание защо ходим ние…? Ние можехме да купим от магазина цяла кора яйца бе, да се не разкарваме.

 

Бъдете внимателни! Животът трябва да се наблюдава!

 

Какво ни очаква? Първо ще дойде глад. След това съчетан със студ и много работа ще ви се отвори. Запомнете го! Аз може вече да не съм на Земята, ама много скоро може да стане възможно и аз да го усетя така.

 

Това защо?

Защо ли? Защото сега голяма част от храните в суперите са докарани на боя, на миризма, на какво ли не - да става за ядене, ама те не вървят в крак. Освен това, земята не е достатъчна да ви произвеждат каквито и да са продукти… - ГМО ли, какво ли не. Сега пишат “Био”, обаче то трябва да е биологично. А, то е само “Био”, колкото да не е изкуствено. Минало през растение, ама то пълно с боклуци вътре: раундъп, пестициди, хербициди…След това какви ли не още шашми. Само “Био”.

 

Дъщеря ми от 20 години е в Америка и на последните времена пише: еди какво си… “органика”. По-рано никога не е пишело, защото не е имало синтетика.

Тези корпорации, които са обхванали като паяжина земното кълбо да изхранват хората, щото живеят в небостъргачи, хората още от край време, за да бъдат командорени, трябвало да ги отделят от земята.

 

Спомняте ли си Херкулес? Една от заповедите, които трябва да изпълни на Евристей беше: Да се пребори с Атлантите! - Вдигни го на ръце и оня увехне. - Щом е отделен човек от земята, той няма заземяване.

Ако има земичка, никой не може да ти каже нищо. Едно буренче да расте, да имаш тенджера с по-дебеличко дъно и малко дръвца и на два камъка ще го сложиш. Или гърне от пръст - ще си го опечеш и пак ще изкараш. И да не забравяте, че всичките ще трябва да чоплите земята. За да се изхранвате през тая тръбичка трябва да минават вещества.

Аз съм ги написал в книгата си СТИНФ, което е съкратено “Структурна ИНФормация”. Ако го напишеш на латиница, значи “Structural Information”

 

Всяко растение носи своя структурна информация. Дали доматчета, краставички, копър, магданоз или нещо друго, ще слагаш… - трябва да минава през тръбичката всеки ден. Ако прескочиш няколко дена, огладнееш повече и налиташ на ядене…

 

Другото е, че всеки от нас е една проста Душичка, която има Дом Горе някъде…на Небето и се е инкарнирала тук в някаква форма. Виждаш колко форми има. Това е пръст и ще стане на пръстчица. Даже и аз да се пипам и аз съм пръст.

 

Ако човекът забрави, че тялото е опаковка на Душата…Това тяло е все едно автомобилче.

Всеки ден, като ни събуди Творецът и отвориш очи:

“О, и тоз ден ми го подаряват! Почвам го…Сега, гаранция дали ще го досвърша няма, ама поне го почвам. Този ден ми се пише на мене! И колкото ми отредят от него, трябва да го изживея максимално разумно. И тръгвам напред.” - Сяда Душата в автомобила, слага ключа отпред и вика на навигатора - Духът: Днес, на къде ще я караме? - Днес туй ще правим! - Бръм. Ако палне, работата е наред, ако не - в гаража, ремонт - язък за тоя ден, пропадна.

 

Затова, ако не се грижиш за кончето, за автомобилчето…Защото, един каруцар, вместо да му дава зоб на коня отпред, бие го с камшика - днес бие, утре бие, накрая той паднал и край! - трябвало той да си тегли сам каруцата. Поддържайте си телцата, обаче не се дръжте за тях като слепци за тояга. Грижете се! Те, нищо че са ви дадени ей така, даром.

Кой си е платил за телцето, я да се разберем? Има ли някой?

 

Никой!

А, така. Затуй, когато излезе Душичката и Духът и си хванат пътищата, тялото остава тук да натори земята. То от туй е станало.

Основното нещо, на което трябва да обръщаме внимание - Душите ни не умират! При инкарнации: една, втора, трета…Колко прераждания може да имаме? Трупаме опит. Еволюират Духовете ни.

 

Трябва да се установи връзка между Небето и Земята. Осигурете си земя - заземете се. Иначе в следващите времена зор ще видите. Разбрахте ли ме? Колко простичко.

 

Дайте да решим нещата по принцип, защото частните случаи са неизброими, но Принципът важи за всичките. Как ще се приспособи към даден Принцип всеки от нас, е от акъла му.

 

“Ум царува, ум робува, ум патки пасе.”

 

Колко хубави приказки имаме ние - уникални!

 

“И освен това, каквото човек си направи на себе си, никой от цялото село не може да му направи.”

 

Навремето селото е било краят на света за тези дето живеят в селото. А сега, Земята е едно малко село - вземем един телефон и след малко може да приказваме с Австралия.

 

Написал съм 9-та си книга. Тя е озаглавена с работно заглавие “Живеене след 22-ра” - От 2023-та година, вече ще е различен живота.

 

Притча: Един господар имал слуги и земи. Добре се отнасял с тях. И посяли нивата с пшеница. Една нощ господарят минал покрай мястото, където живеят слугите му. Един от тях не спял и познал господаря. Той го проследил и видял как отишъл в нивата и пуснал плевели. На сутринта господарят става и вика: Кой ми е посял плевели в нивата? Всичките слуги слисани - брей, направили му беля. Понеже бил добър към тях, с иконома се хванали за ръка и претърсили цялата околност, за да намерят злосторника. И никъде го ненамерили. И този дето видял господаря, и той обикалял с тях.

След няколко дни отишъл и рекъл: Икономе, аз видях и знам кой пося плевелите. - Кой, бе? - Господарят! - Ами, що не ни каза, ами и ти търсиш с нас? - Ами, как да се опълча срещу него “Ти ги пося!” - Той вървеше и спеше и ще ме обвини, че го клеветя. И когато вече всички се уверихте, че го няма, не можах да изтрая и ето, казвам ти тая истина.

 

Тази притча никъде не е написана, в никое Евангелие, даже и на Тома, дето са го намерили тук скоро Евангелието. Защо ли? Защото Църквата от хиляда-две хиляди години след Христа ни плаши с Оня - Сатана: “Той ни прави лошото!” - А, туй показва, че и доброто и лошото е в нашите чутурки. И затуй ще отпадне нуждата. А пък сега те ходят там да се пречистяват, да се изповядват - ала бала.

 

Даже имаше един случай: Дяволът го набили - ама голям бой. И той “Помощ!” - Минал един поп, разтворил храстите и го видал: “О, Сатана, назад!” - и бяга. - А, той: “Моля ти се, помогни ми!”- А попа: “Не ща да имам вземане-даване с тебе.” - Рекъл: “Моля ти се, послушай ме малко. Ако аз умра, няма да ти влизат в църквата. Всичките знаят, че Дяволът умрял и край!” - И той наистина се чатнал и вземал го на гръб и го изцерил. Иначе хлябът му не е сигурен.

 

Та, виждате и тая приказчица дето са я пуснали. Практически всеки носи и едното и другото в него си. Затова никога, през ум да ви не минава да обвинявате, че другият е виновен за твоите или моите неблагополучия. Ние трябва да търсим всичко вътре в нас. То е там - и конструктивното и деструктивното. Много простичко направено. Идеална работа!

 

Както някой, дето си “търси здравето” - отнякъде си тръгнал… - един от Силистра и идва при мене. И аз се сетих в тоз момент и си рекох: Ако аз бях тръгнал при него в Силистра да си търся моето здраве…и се загубим някъде из гората, нито той ще намери неговото, нито аз моето. И той ме пита: Какво да правя? - Рекох: Човеко, петият ми сън, да дойде някой да ме пита: какво да не прави? Ти от много правене си на този хал, бе.

 

Аз съм цитирал някъде, възможно да е в някои от изказванията, един мой братовчед, ама той е корава глава, издейства разрешение да доведе внучката си при мене, че тя като студентка нещо не вървели нещата: и здравенцето куца и туй онуй. Дойдоха и там се качи на баира, а има път - отделно с джип с четири по четири колелета - да не върви пеш. Аз изкачвам баира всеки ден по 20, 100 пъти понякога. Седна братовчеда и внучката тук и бабата отсам, и си мълча. Вика: Аз какво трябва да правя? Рекох: Първо ще разберем какво да не правиш. - И си млъкнах. Стоя си тъй….

След малко рече: Сигурно трябва да се откажа да пуша. - Рекох: От там ще почнем. - честно ви казвам. На тази Емилия имам телефона. Ако знаеш как се пряпна. Колко разумно живее - нямаш си на идея! Това е практически да се докаже, че всеки един носи и доброто за себе си и лошото в себе си. Край! Не е някъде си. То е толкоз далеч от нас, ако търсем здравето, колкото можем да си протегнем ръката. По нататък - не! повярвайте ми! Това е Истина за мен. Ако го осмислите и го приемете и го проверите…, ще се убедите. Не е по-далеч!

 

Има друга приказка: И 1000 съвети да ти дават, от акъла си се недели.

 

А сега, милиарди човеци се съгласиха да слугуват на батьовците, които печата книжки. Дето му викаме банкноти или парички - “книжни”. Срещу тези пари си продават живота, здравето, силите. Защо? А те им удовлетворяват някакви нещица и те си кротуват и слушат. А сега вече не могат и не искат дори и сега ще ги накарат да се уморят един други, защото седят и си правят сметката винаги.

 

А човек, ако не си направи сметката, другите му я правят.

(Пак българска приказка.)

 

Обаче, забележете едно: Дали батьовците, които изпълняват една воля на Небето по някаква причина? Защо? Те участваха в тоя процес, извлякоха с труда на хората - плащаха им да влизат в мините да вадят каменни въглища. Колко са заринати под земята срещу тея парички! И те се наслаждаваха, че печелят от техният труд. Но, накрая и те са по-бедни от нас, макар че имат в авоарите трилиони. Ето, чели сте за лихвата какво значи? Лихвата е измислена от дяволска работа - от човеците, от братята там - евреите. Стигна една експоненциална крива. Когато тук се вкътяват дребни числа и всички ние, които си влагахме паричките и дето сме спечелили от рода си - да има там за нещо…и ни залъгва с лихвите. Лихвите едвам обират инфлацията. Обаче, нащите пари, които ги влагахме там и отидоха за онези и те се вкътяват не трилиони, не милиони, милиарди, трилиони, а квинтилиони, сикстилиони...Практически, на някои от тези богаташи на Земята, ако трябва банкноти по 100$ - Георг Вашингтон, на пачки да им се закарат - трябват влакови композиции. Всичко е докарано до абсурд. Повярвайте ми…ей сега! И точно тази експоненциална крива идва - да се пукне балона. Ще го пробие като шиш. Когато се пукне той, това е илюзията, в която са потопени милиарди човечета.

 

Казвам ви ги тези работи, защото смятам, че сте достатъчно откачени, за да дойдете в тоя гъстак. Видяхте ли, то е обявено в мрежата на всеослушание - само вий сте се отправили да дойдете тука. Значи, сте яко откачени. Защото всеки, който е закачен за тоя увеселителен влак…, а вие сте се откъснали от него. Затова ви ценя безкрайно много, разбирате ли ме? Защото, вие имате кураж поне да се откачите. А от там нататък ще видим дали ще ви стиска да издържите. Има много препъни камъчета от тук нататък. Но, самото туй нещо като факт, за вас значи много. Един ден всичките ще идем, обаче вие отивате вече с ново съзнание. Разбираш ли какво нещо? Макар да не успеете по-нататък. Но ако успеете да се утвърдите…За тази цел е необходимо, ако още имате бащиния и ако има там порутена къща, да вземете малко да съберете от материал и да направите едно местенце да се сврете някъде на топличко и на сухо. А ако имате по-големи възможности още по-добре - оползотворете ги! Всяка придобивка е плюс за вас, за оцеляването, защото идва момента, в който ще трябва просто да оцеляваме. А това е първата динамика. Ако не оцелеете, не зависимо какви планове имате, какви намерения, просто всичко отпада. Вас ви няма. А след като веднъж оцелеете, всяка придобивчица, тя ви помага. Най-малката дори…, най-малката!

Забележете, тези тъмните сили, те знаят Принципите и Законите във Всемира. Те не са гола вода - да го знаете! Ни най-малко не са за подценяване! Ни най-малко! Най-малките пукнатинки - вкарват клинче и ви цепят! Всички възможности използват.

Те знаят, че в Писанието е казано:

 

“В малкото и скрито голямото.”

Успехът е скрит в подробностите. Те са чародеи.

 

А, сега, Учителя Дънов е учил всичките, и във всичките беседи ги е написал много правилно. Точно за новото време, в което ще отидем! И там, тези хора ги е карал да бъдат с будно съзнание, да са всеки Миг тук и сега! Туй е аналог на будно съзнание, само че западен образец: “Тук и сега!”

 

Ако ти тук не присъстваш, реално, каквото приказваме да се чуем и да се разберем за какво става дума, а си имаш грижа някаква и акъла ти там някъде у вас…Както онази дето отивала в театъра и през цялото време викала на мъжа си: А, бе, аз изключих ли ютията, че се гладих? Накрая я нарисували - тя стои с ютията, спокойно си гледа театъра. Значи, всичко тук е наред. Затуй, туй са много важни моменти да ги осъзнаваме.

 

Аз съм цитирал много пъти Георги Иванович Гурджиев. Той е бил много прозорлив човек и е съветвал хората. Другият - Успенци. Двамата са руснаци. Той е по-издигнат…

 

За да можеш да хванеш Мига, трябва да присъстваш в Него.

 

Не става тъй как да е… - И наблюденията и много други работи…

 

Дойде едно момче при мен от Австрия. Отишло на 4-ри години. След 34 години, без да се връща в България, да речем, решава да се върне. И стояли седмица ли, две ли у дома. И аз му давам неща, които има да свърши там…и аз съм в разход. Обяснявам му, обяснявам му, обяснявам му. А, бе тъй, тая неделя…, другата. И накрая един път, при поредната работа, която трябва да свърши - “Абе, дядо Веско, ми то логично.” - Рекох, браво бе! Ти прогледна, бре. Ами то, всичко логично. То няма нищо измислено.

 

Имаше и друг един - обръща земята до пладне, да сеем: чесън, лук. С приятелката му ние сеехме друго: магданоз, копър, разни там лехички. И накрая той попита: “Колко да е широка алеята?” - Рекох, слушай, сега момче: Ти си стъпил тук и ще трябва да направиш леха. В зависимост от това, колко са ти дълги ръцете, да си стъпил в края, щото ти трябва да минаваш по тая пътека, иначе ще посееш, ама ще угазиш. То не е логично. Примири, ей до там стига, сложи там на пръста, тури оттатък, там ще е стъпка - пътечката, и до тук, за да може да плевиш, иначе трябва по-нататък - трябва да стъпиш в лука. То проста логика, бе как…Всичките да не да ходят на училище да мерят - как да си прави гнездото…Ние се смеем, но ще ни дойде до главата.

 

В България шансът да се оцелява е по-голям в сравнение с много други места по света. Само ще ви цитирам някои неща, дето съм ги споменавал вероятно.

 

В National Geographic, в един от броевете, бяха публикували, че на Земята има 5 % удобна за земеделие земя. В смисъл: сееш и се ражда с лекота. От тези 5%, 3% са на България. Другите 2% са тук-таме.

Вижте какво, още повече има едно такова нещо: София, като се измете, да се върне, има къде да се наместят. Два милиона и половина - голяма работа. Все ще намерят земица. Тя си почина сума време, от как паднаха текезесетата. А там дето си дадоха под аренда земята, и да ги върнат на тях, по някаква причина, дълго време няма да могат да я ползват като свят, защото я съсипаха през 30 години. Трябва сега направо тия арендатори, още приживе да ги разстрелят всичките, но търпят го туй. Търпят го туй, търпят го защото, и в Европейският съюз дават парите да ги хранят хората с тия боклуци, а гледат да се успокои топката за известно време. Ако може още малко - едно или две годинки да получават големи заплати. А те знаят, че ще се срути тоя свят. Но, те са престъпници. Това е. Затуй, общностите са се правили.

 

В Америка, една изследвала много общности, които са се откопчили от социума и са решили, щото не се живее в тоя ад…, но всичките са пропаднали. Дори и в България, по време на Учителя, въодушевени Негови последователи, отиват и създават за други комуна. Аз познавам едни, лично, братя Камбурови - чичо Марин и брат му Петър, съветват баща си - дядо Иван и баба Кутинка - да си продадат имота в Казанлък, да идат в Арбанаси и да правят комуна. Отиват там. Парички имат, брашно имат. Баба Кутинка меси баници. Събират се, хапват, приказват хубави приказки. Като се свършило брашното никой ги не посещава. Нямат и те за хляб даже. Тогава батьо Петър се хванал на кантара в Захарни Заводи Горна Оряховица, да приема цвекло.

чорбаджията му закарал една волска кола - 800 кг. Натоварил цвекло. Рекъл на кантарджията: Пиши 1000 кг - 100 за теб, 100 за мен. То, на кюпа дето ще го стоварим няма да се разбере от чорбаджията. А, тоя нарочно го пратил тоя, да го провери на кантара дали е верен. После му дал друга работа. После те се преместват в Прослав. В стопанството в Мечкюр, организирано от италианците.

Чичо Минчо, дето пушка не искал да държи - снощи ви разправях - номер 1 е неговият дом, а на номер 10 - е чичо Марин Камбуров. Имали са невероятно стопанство. Но те са обединени по някакъв принцип.

А в Америка всичките имали банкови сметки и всеки за него си държи. А, когато пропаднали в България комуните, Борис Николов се връща - той е бил някъде из Странджа, в една комуна. Рекъл: Учителю, що пропаднаха комуните?

Той отговорил: “Рекох, защото комунизирахте благата, а не труда.” Запомнете го!

 

Защото, човекът - третото ниво на съзнание - желанията му. Второто: Иска да властва. Той да дирижира моментите. Той да ги командва.

 

А, Животът е построен на това - всичко се случва без нашата воля! Разбираш ли? А, ние, с мислите си предизвикваме какво ще ни се случи.

 

Има една приказка:

Каквото не ти е дошло до ума, туй ти не е патила главата.

 

Третото желание е…да - егото

 

Егото иска още. Ти му дадеш още малко. То още…

 

Като оня англичанин: дето един режел диня в купето и на него едно резенче и той рекъл: “Thank you”

Абе, резнал по-дебело. Дал му го. Рекъл: “Thank you”

Още по-дебело разнал и накрая рекъл: Е, сега ти искаш цялата диня, май? - Той пак рекъл, че му тънко.

Но, егото иска още. Ти може да дадеш целият свят, то иска още, още една вселена, и една галактика…Още иска. Да ви не казвам каква приказка има за такива…Та, затуй, ще ви кажа едно.

 

Учителя е казал:

 

Евреите се спасиха в тоя свят и просперират досега, като общност еврейска. Те се подкрепят едни други, благодарение на Десятъка, който дават на Бога! Обаче ще дойде ден, когато ще давате 9/10 на Бога и 1/10 ви стига.

 

Помнете и тези приказки!

 

Я, ще изчетете всичките беседи, да намерите туй изречение.

 

Знаете ли колко малко ни трябва на нас? Знаете ли? Право ви разправям.

 

Хенри Дейвид Торо - 1850 г. напуска моливната фабрика на баща си и отива на брега на езерото Уолдън и си прави една дървена колиба. Вземал си картофи, ечемик, ръж. Посял си ги там. С една брадвичка и пирончета малко си издялал една колибка. Често пъти имало дупки да зеят като пръстът ми. Занесъл си една печица да се топли зимно време. Две години и половина си живял царски. И преценил: един месец и половина труд положен да посее картофите, да си обърне мястото за ръж и ечемика, са били достатъчни да се изхрани цялата година. Останалото време - 10 месеца и половина си щракал с палци. След две години и половина отиват данъчните и го заставят да плаща данък. Викал “Защо?” Знаете ли защо? Хайде сега да видим, защо са отишли, специално са изпратени данъчните след 2 години и половина, когато той станал значима личност в Америка.

 

Сигурно, ако не плаща данък, другите ще им хареса и те ще направят така.

Точно така. Дай си ръчичката.

 

Личен пример.

Личен. Той от отказал. Прибрали го и го запрели в затвора.След 3 месеца една негова почитателка му платила и излязъл. После е преподавал като преподавател в едно училище. Бил е на Емерсон личен приятел. И дъщерята на Емерсон, щото му разграбили колибката, да вземат парчета от трески, толкоз са го почитали в Америка. Той е бил особен ориентир. И напоследък преведоха някои негови неща.

 

Индианците не са знаели какво е да купуваш и да продаваш земя. Когато Франклин Пиърс (1850-та - 1854 - 1857 г.) е бил президент, той е бил пълен нещастник. Децата му умират, жена му умира… - лош живот му се стекъл. Но и той толкоз му е акъла: да праща писмо да му продаде земя. Той е имал задна мисъл. По негова заповед почват масово закарване в резервати. Ако прочетете историята на 2 хил. северноамерикански индиански племена, какво нещо са направили белите срещу тях, ще ви се изправят косите прави. А после докарват негри от Африка и ги продават като добитък.

И една племенница на Учителя, преподава там, професор на Дънов в Дрю, той е държал всеки човек да бъде индивидуалност. То е истина такава.

Хариет Бичър Стоун - неговата племенница - написва “Чичо Томовата колиба” и предизвиква борбата между севера и юга и това петно го изтриват.

Обаче, отново те ги освободиха от робството и ги вкараха в едно ново робство, защото им толкова акълите.

 

Наблюдавайте какво става! Всичко е пред очите ви.

 

За тия 150 години робство, на тия африканци, гледали са като добитък, когато Втората Световна Война, влизат във война и американците. Основният контингент войници са черни. Другите са кекави - белите. Виждате ли отбора какво значи?

 

Вчера говорихме за историята. Обръщайте се назад и вижте на какъв хал са докарали сега човеците.

 

Аз преди 50 години, помня в Троян, имаше само 4-ри легла в една сградичка и туй беше болницата. И един доктор само - Бальо. И сега построиха толкова легла и продължават да строят. Пълно с такива и пълно с аптеките. Само едни точеви продаваха хапчета, и го сложиш във вода и го изпиеш. Прах! Не е за фабрични хапчета. А фабричните хапчета, ако знаете, от активното вещество, ако са няколко милиграма - 3 кг. боклуци, за да стане хапче.

 

Два-три % само.

 

Слушайте, осъзнайте на какво ниво сте докарани!

 

Както на този батут скачате, ама се помпи и отдолу въздух. И тъй сте седнали и вие на един балон. Като излезе въздухът - хайдеее…

 

Нашите понеже не могат да си платят някакви скъпи хотели, ги назначили в атомни скривалища. Отдолу всичко комфортно, разбираш ли? Там могат да си готвят, там всичкото. Докато гърмят бомбите навън, те да си живеят. Обаче ги изоставили, защото се оказало абсурдно. Докато те са в скривалището отвън всичко изпепеляват и като излязат, какво ще затварят? И просто се отказали. Колко други дивотии. Първо, правят ги тия скривалища и след това осъзнават, че е нямало нужда да ги правят. Ама не се задава въпроса “защо?”

Както с онези, дето се канили да вървят на Марс. Ти разбираш ли какви дивотии правим?

 

Нали направиха адронен колайдер. 15 милиарда евро и горница са пръснали да цепят атома. Е, какво: цепят го, цепят го, цепят го. Само за няколко секунди остава, докато се стигне до началната точка. Ама там не могат да стигнат. И разбрали, че е дивотия да цепят атома.

 

Това е най-малката частица - казал Нилс Бор.

 

Обаче, от там нататък, частица, която съдържа като цяло нещо, тя е…атомът има сума електрончета, а той взима един атом и го цепи на парчета…И, виж какво, тези учени направо са ви взели…

 

Знаеш ли Менделеев, дето го спомена нашият приятел днес - той е уникален човек.

 

На него му се дава как всеки елемент, като почнеш от водорода, върви в строг порядък от Висши Сили. И той, празните места, с невероятна точност им определял тегло, всичко, с качества и свойства. Защо на него? Неговият живот е уникален. Той е особен, невероятен човек. И не напразно той го спомена на няколко пъти. Той е от малцината колоси в този свят, дето Небето имало Специално Отношение към тях.

 

Повярвайте ми, който си е дошъл малко по-напред, аз…вече съм спрял да им приказвам. Ако трябва да им кажа, ще им кажа голата действителност, която ги чака. Те не могат да се устроят. Ще направят опит да тръгнат насам. След това, как я мислят, а? Особено дето е през море.

Аз съм се зарекъл, не мисля вече да излизам из България, но от последните години, викам си: щом трябва да газя море - не стъпвам на такава земя. Дето мога да се прибера пеш…иначе наистина става…

 

За да можете да успеете в тези времена, които идват, трябва да имате силна вяра в Творческите Сили на Природата. Да не се боите от нея. А да знаете, че тя винаги работи за вас. Тя никога не ни предава, защото ние сме нейни чеда.

 

Всеки случай, природата е вън от нас и същата тази природа е вътре в нашата кожа. Просто трябва да го осъзнаете!

 

Всичко става бавно, с много търпение, от мъничкото, към голямото. Това е Принципът.

 

А, бързо и лесно е деструкция.

 

Ей, сега бързо и лесно, ще видиш какви работи ще станат…Ама те са натрупани ототдавна. В книгата ми “Накъде вървим и какво да правим”, почнал съм още от Енох. Отиват с едни скафандри извънземни и той следобед си почивал. И изведнъж като видял тая светлина и се стреснал. И рекли: Ноше, не бой се, не сме дошли за лошо. Ще те вземем на небето. Искаме да предупредиш домашните, че известно време няма да те има - да се не чудят къде е и какво е, и после ще те върнем.

 

Закарали го на Небето. Показали му как трябва да се живее на Земята, щото ние сме Космически Същества.

 

А, кой ме попита днес: Има ли други животи в Космоса?

Рекох: След като ние логически, по някакъв си логизъм сме космично тяло - част от Космоса - едва ли само тук да има такива форми на живот, а...?

Затуй, всичко си е наредено. Първо да си помислим тук за нашият живот, пък после ще оправяме другите.


 
Таня Борисова
Таня Борисова
Таня Борисова е създател на сайта Портал12. Има дългогодишна практика като журналист и мениджър на медийна група в периода 2007-2016. Работи активно по утвърждаването на Портал12 като алтернативна медия с изконни принципи, ценности и цели за себепознание и чисто духовно развитие.

За запитвания и предложения за заснемане на интервюта с личности, отразяване на семинари, лекции и събития в сферата на себепоизнанието, здравето и духовното развитие, можете да пишете на: tanya@bgmedia.bg 
Веселин Орешков
Веселин Орешков
Веселин Орешков или още наричан Чичо Веско е човек с невероятно търпение, непоколебима вяра и силна интуиция.
Той е обичан народен лечител, автор и будител на българския дух. Чичо Веско впечатлява с ясният си взор и силен дух, с който отдадено и вдъхновено споделя в кръгове, лекции и беседи своят многогодишен опит по темите за важните неща в живота.

Роден в Троян, агроном по образование той посвещава времето си и описва в книгите си ценните качества на растенията, както и дава насоки за здравословен начин на живот. Автор е и на много статии и научни публикации. Редовно приема групи млади хора, които обучава и на които предава своите умения за живот в синхрон с ритъма на природа.
 

„Мъдрият забогатява, а не обеднява, като дава на другите – всички сме едно.” – казва Веселин Орешков.”



Целият му съзнателен живот е минал като интродуктор и една от големите му мечти е да въведе във флората на България растения от други флористични райони на Земята, за да се увеличи благоденствието на всички ни, в райското кътче – България.

В голяма степен това вече е факт, защото растения като планински лимон /Chaenomeles mauley/, арония, актинидия, шизандра, левзея, персимон вече присъстват в не една българска градина и със своите уникални цветове, плодове и лечебни свойства. Именно той преди около половин век въвежда вече всеизвестната с лечебните си и хранителни качества (присъства в менюто на космонавтите в космоса) – арония.
 

Условието за пълноценно съществуване на Човека е постоянният духовен ръст, в основата на който трябва да бъде любовта към Вселената, към Цялото и преходът към частите: любовта към родителите, децата и към себе си. Това трябва да бъде непрекъснат процес както дишането - пулсиращ от Цялото към частите и обратно. 



Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12