Търси

Великата черта на Манихейството е, че то изучава ролята на Злото и на страданието в света

Още по темата ...
Шестата епоха

Рудолф Щайнер: Тайнствена подготовка за Шестата епоха, вече се върши от народите на Източна Европа

Виж повече
тайни общества

Мария Арабаджиева: Гностицизъм, структура на Вселената, душите и Природата (ВИДЕО ЛЕКЦИЯ)

Виж повече
Баба Тахир

Баба Тахир: Когато се моля на Създателя, душата ми става светла за миг (СТИХОВЕ)

Виж повече
14.11.2022 г.
3318
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Разликата между Окултните Братства преди и след Християнството е, че преди появата на Християнството главната им мисия бе да пазят свещеното предание; след него бе да формират и оформят бъдещето. Окултната наука не е абстрактна и мъртва, а действена и жива.

Християнският окултизъм произлиза от манихейците, чиито основател - Мани (Манес), живя на Земята 300 години след Христос. Същността на Манихейското учение е свързана с доктрината за Доброто и Злото. В обикновената мисъл Добро и Зло са две неизменни величини, едната от която - Доброто - трябва да унищожи другата - Злото. За манихейците обаче Злото е съществена част от Космоса, съдействаща в еволюцията му, и накрая ще бъде погълнато и преобразено от Доброто. Великата черта на Манихейството е, че то изучава ролята на Злото и на страданието в света.

Елеазар Хараш казва за Мани:
"Един от най-дълбоките гностични учители. Живял във Вавилон и Персия, син на персийски родители. Учител, пророк, мистик. Учението му е гностична световна мъдрост, основана около трети век, за която много се е говорело около хилядолетие. На 12 години получава първия си гносис и посланието му е (когато Бог му се явява, му казва): Отдели се от хората, ти не принадлежиш към тях, ти си предопределен за съвсем друг път. На 24 години получава втори гносис, напуска всички религии и навлиза в Мъдростта, получава право за Мъдрост. Второто послание е: Времето настъпи, разгласи своето учение. И това разгласяване започва в Индия, Египет, Китай и на много други места. Мани отрича напълно църквата и казва: Аз съм апостол на Христос, а не служител на някаква бедна църква, не служител на паднала църква – служител на Христос. Аз узнах Бога и разбрах, че Той е моята същност, а не църквата; църквата никога не може да бъде моята същност. Аз съм свързан с Бог, а не с църква. Чрез Бога виждам, а не чрез църква. Книгите му са главно на арамейски език и голяма част от тях са горени, защото Истината е всякога опасност за света.

Мани е получил великото си откровение от „Ал Таум“, на арамейски – Велик Приятел от най-дълбоките висши светове. И тогава Мани е казал: Откровението ме откъсна от света на хората.

Учението на Мани е смятано за велика ерес и за голям противник на християнството, т.е. там, където не иска да се чуе и друго мнение, което не само че може да обогати някой път, но и може да те спаси. „Мани“ на персийски означава Реч, Слово, изливане, проводник или „Изливащият манна“. На сирийски името му има значение на Скритост. Има и други имена Мани, например Сураик, а също и на древносирийски – Мани хайя, т.е Мани-животът или Живият."

Рудолф Щайнер разсъждава по темата за Манихейството, разглеждайки еволюцията на човечеството, но реалната такава, а не тотално погрешната теория на Дарвин, споделяйки следното:

За да бъде разбрано развитието на човечеството, то трябва да бъде погледнато в неговата цялост. Само тогава можем да видим неговия висш идеал. Да вярваме, че за действието не е необходим идеал, е голяма грешка. Човек без идеали е човек без сила. Ролята на идеала в живота е като на парата в двигателя. Парата включва огромен обем "сгъстено пространство" в малко място - затова и огромната й сила на разширяване. Магичната сила на мисълта е от същото естество. Нека тогава се издигнем до мисълта за идеала на човечеството като цяло, водено от нишката на неговата еволюция през времевите епохи.

Системата на Дарвин вижда само низшите, долни елементи. Така тя е с чисто физически обяснения, които не разпознават духовната същност на човешкото същество. Теории на еволюцията, основани изцяло на физически факти, приписват на човека животински произход, защото науката е установила, че при пещерния човек челото липсва. Окултизмът, знаейки че физическият човек не е нищо повече от израз на етерния човек, вижда нещо много различно. В настоящия момент от време, етерното тяло на човека има практически същата форма като физическото тяло, макар и да се простира малко отвъд него. Но колкото по-назад се връщаме в историята, толкова по-голяма е разликата в размерите на етерната глава и на физическата глава.

Етерната глава се оказва много по-голяма. Това бе съществено в периода на земното развитие, предшестващ нашия. Хората, живели по онова време, бяха атлантите. Геолозите всъщност започват да откриват следи от древната Атлантида, от минералите и флората на тази древен континент, сега потънал в океана, носещ неговото име. Следи от самия човек още не са били открити, но това е само въпрос на време. Окултните предсказания винаги предшестват достоверната история.

Предната част на човешката глава започна да се развива в европейските раси, които последваха тези на Атлантида. Фокусната точна на съзнание при атлантите лежеше извън челото, в етерната глава. Днес тя лежи вътре във физическата глава, малко над носа. Нифелхайм или Небелхайм (земята на мистите) в германската митология е страната на атлантите. В онази епоха Земята бе по-гореща и обвита с парни облаци. Континентът на атлантите бе унищожен от серия потопи, вследсвие на които земната атмосфера се изчисти - едва тогава дойде синьото небе, бурята, дъжда, дъгата. Ето защо Библията казва, че когато спрял Ноевият ковчег, дъгата, "дъгата в небето" била нов знак за съюза между Бог и човека.

"Азът" на Арийската раса можеше да бъде съзнателно реализиран само когато етерното тяло бе централизирано във физическия мозък. Едва тогава човекът можеше да каже "Аз". Атлантите говореха за себе си в трето лице.
Дарвинизмът е направил много грешки по отношение на различията на расите, понастоящем съществуващи на Земята. Висшите раси не са произлезли от низшите; напротив, последните представляват деградацията на висшите раси, които са ги предхождали. Предположете, че имаме двама братя - единият от които е здрав и интелигентен, а другият - тъп и глупав. И двамата произлизат от същия баща. Какво би трябвало да си помислим за човек, който вярва, че интелигентният брат произлиза от идиота? Това е единия вид грешки, направени от Дарвинизма спрямо расите. Човекът и животното имат общ произход; животните представляват деградация на единия общ предшественик, чието висше развитие се изразява в човека. Това не трябва да ни кара да се гордеем, защото само благодарение на низшите царства висшите раси са били способни да се развият.

Христос измива краката на апостолите. Това е символ на смирението на Посветения пред по-низшите от него. Посветеният дължи съществуването си на онези, които не са посветени. Затова е и дълбоката смиреност на онези, които наистина знаят, пред онези които не знаят. Трагичната страна на космическата еволюция е, че една категория същества трябва да се принизят, за да могат другите да се издигнат. В този смисъл можем да оценим красотата на думите на Парацелз:

"Наблюдавал съм всички същества - камъни, растения, животни - и те не ми изглеждат нищо повече от разпръснати букви, докато човекът е словото, живо и цялостно."


Животните са кристализирани страсти.
В хода на човешката и животинската еволюция низшето се издига до висшето. Противоречията в човека, начинът, по който елементите се смесват в него, съставят неговата карма, неговата съдба. Точно както човекът се е изтръгнал от животинското, така той ще изтръгне себе си и от злото. Но никога досега той не е преминавал през толкова тежка криза като тази на настоящата епоха.

Злото и Доброто още са вътре в човека, точно както някога и животните бяха вътре в него. Целта на Манихейството бе да пречисти хората, за да бъдат те спасители. Учителят трябва да бъде слуга на всички. Истинската моралност извира от разбиране за могъщите закони на Вселената.


Няколко мъдрости от Мани:
  • Любовта символизира велико осъзнаване на Бог в себе си.
  • Змия е всичко това, което е изгубило Божествената Любов и се е превърнало в желания. Желанията са бедствия. Желанията са змия, а Любовта е Божие дело
  • Само частица от Божествената светлина е заключена в мрака. Тази полусветлина се нуждае от много чист опит, за да се върне в чистата, пълната светлина. От тук идва и началото на космическата смесица, наречена Дървото за познанието на доброто и злото.
  • Всеки който допуска лъжата в себе си, ще бъде поразен във всички свои важни очаквания.
  • Адам и Ева са създадени от смесена светлина, пленена светлина. Спасението идва, когато пленената светлина се освободи от материята и се завърне в своята изначална чистота. 


 

Препоръчани книги:

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12