Везането на шевици връща жената към изконната й роля да одухотворява

Везането и бродирането са били част от ежедневието на всяка българка. Ппод ръцете й са излизали истински шедьоври на изкуството, без да е ходила на курсове, уоркшопи и т.н. Красотата и вплетената сила на шевиците са били част от живота на българската жена. Днес разговаряме с Глория Ангелова за изконната роля на жената да вдъхва живот и да одухотворява всичко около себе си и как можем днес да се завърнем към българската шевица като начин на себеизразяване, творчество и проява на чиста женственост.

Глория работи като уеб дизайнер, но едно от любимите й неща са българските шивици, на които посвещава голяма част от времето си. Родена е в сърцето на Лудогорието, в град Исперих, където се заражда любовта й към изкуството, към всичко това, което ръцете могат да сътворят. Истинска магия се случва пред очите й, когато за първи път вижда майсторка везбарка как везе и само с няколко бода и цветни конци създава цяла картина. Толкова се впечатлила, че поискала и тя да се научи. Така влиза в света не само на цветните конци, а и на символите: елбетицата, дървото на живота, богинята майка, грифони, пауни и бичи глави. Оттогава този свят радва душата й и я вдъхновява. Особена слабост има към богинята майка и дървото на живота. „Впечатлявам се от гениалната стилизация и безбройните интерпретации на символите – това как умът и сърцето в перфектна хармония са сътворили образи със съвършена простота, но дълбоко съдържание и въздействие“, казва Глория. Според нея най-точните анализи и достоверни източници по темата са книгите на Юлия Боева, Ирен Ямими и Иван Коев, както и изследванията на старите етнографи.

„Шевиците са мистерия, но колкото повече се занимавам с темата, мисля, че те са една естествена комуникация между хората и природните сили“.

Ето какво ни сподели пазителката на шевиците - Глория Ангелова за мистичността, силата и кода скрит в българските шевици.

Имат ли целебна сила българските шевици?

Целебно е всичко, което е направено с любов, а шевиците провокират в нас необясним магнетизъм, сякаш нещо ни притегля към тези чудни образи. 

Във всяко нещо, което е докоснато от човешка ръка е вложена енергия, която ни въздейства - целебно или обратното, зависи от намерението. Затова е много важно, кой, как и защо прави нещо за нас.

Не само дреха или шевица, но и храната например. Кой ще ни я сготви, в какво състояние е бил и от това зависи какво ще предаде на храната и как тя ще ни въздейства. Така, че вярвам че, можем да превърнем шевиците в целебни, ако вложим в тях най-хубавите си чувства, и везем в хармонично състояние на духа като избягваме да го правим, когато сме ядосани и сърдити. Също така като пеем, както едно време на седенките. Представяте ли си вибрацията, с която ще са наситени везбите. В миналото тъкането, преденето, везането са се правели ритуално, съпроводени с молитви, за да запечатат в дрехата тази енергия, която да въздейства благотворно на човека.

Влиянието на шевиците върху телата ни

Шевиците влияят с формите и с цветовете си. Багрите им са пъстри, живи, рисуват природни картини в които са вплетени изкусно символи преминали през вековете. Това неминуемо се отпечатва в подсъзнанието и ни въздейства благотворно. Пъстротата и цветовете им повдигат духа и настроението ни. Влиянието обаче е различно - когато човек е облечен с везана блуза или когато е хванал иглата и съсредоточено везе шевици. И при двете състояния има магия, която ние се опитваме да рационализираме и да обясним, но по-важно е усещането, което ни носи, досегът до този пъстър свят.

Шевиците държат съзнанието ни будно

Всяка работа свързана с ръцете, везане, свирене, предене, миене на чинии и мн др. кара мозъка да си почива, но не да заспи. При везането процесът не може да е механичен, въпреки, че бодовете се повтаря многократно. В момента, в който отклоним мисълта си от действието, правим грешка. Затова се изисква определена будност. Това е като активна медитация,  фокусира ни в този повтаряем процес, в който умът си почива от всички жужащи мисли. Процесът ни помага да се насочим навътре и да заглушим за малко външният шум. 

Шевиците - кодът на българите, който пази от злини

Една от функциите на символите в шевиците е предпазна. Много жени разказват, че са чували от своите баби, че шевицата никога не е абсолютно симетрична, за да предпазва от “лоши очи”, защото асиметрията обърква погледа.

Леката асиметрия, незавършения мотив, умишлената грешка във везбата правят композицията жива и одухотворена, а не стерилна и изкуствена. 

Важно е да подчертаем, че символите в шевиците не са само български, те са българската интерпретация на символи идващи от древността, които се срещат във много култури по света, както във везбата, така в архитектурата и в целия бит на човечеството. 

Как геометричните форми влияят на нас хората?

Ние сме заобиколени от геометрия и математика. Дали го осъзнаваме или не формите, цветовете, звуците, думите, ароматите и много други неща ни влияят. Оставят своя отпечатък в подсъзнанието ни. А именно от там идват голяма част от нашите действия, мисли, състояния. Шевиците са мисъл облечена във форми, ръцете са инструмент на мозъкът, който ги пресъздава. Но хората не са измислили геометричните форми - видяли са ги в природата.

В шевиците откриваме геометрията на природата, цветовете на цветята и принципите на всемира. Шевиците са изградени от  простите геометрични форми: триъгълник, квадрат, правоъгълник, спирала и други.Хората са се опитвали да научат езика на природата и да комуникират с природните сили, да ги помолят за помощ или да ги омилостивят. Със степента на своето съзнание са осъзнавали, че има движещи сили и закони, които управляват живота.   

Везането като медитация 

Везането е вид освобождаване на ума, изместване на фокуса, терапия, концентриране, творческа практика, медитация, изява на красотата, трениране на търпение, на постоянство.

Това изключително женско занимание връща жената към изконната й способност да одухотворява, да създава красота, да озарява бита с красиви неща. Любима ми е приказката на будистките монаси, които казват, че: “Когато ръцете работят, умът си почива.”

Бродирането на шевици помага да развием търпение и постоянство.  Учи ни също как да свършим една голяма работа като прилагаме много прост принцип, когато я разделим на малки части. Когато имам да избродирам нещо сложно и голямо, се отчайвам като видя колко работа ме чака, тогава следвам един принцип. Казвам си, че всеки ден ще везам, без да определям точно време или площ. Дори и един бод да направя през деня, той ме приближава към крайната цел. Прилагала съм го, и толкова неусетно и леко се свършва една голяма работа с малки стъпки. 
 

Богинята майка във Везбата - символ на творческият принцип във Вселената

Богинята майка е очарователен символ, за мен един от най-любопитните. Тя е присъства в много култури, които са я изобразили не само в бродериите си, а и в каменни, бронзови релефи и други. Тя символизира култа към творческия принцип, към великата богиня на живота.

Богинята майка е фертилен символ, който представя изконната способност на жената да зачева, ражда и продължава живота. Символ на плодородието, на изобилието, мощен източник на творческа енергия.

Понякога е силно геометризирана и стилизирана, а друг път по-реалистична, но колкото повече се проучват символите в шевиците, толкова повече окото свиква да ги разпознава. Съществуват разновидности на богинята майка: Богинята майка и двуглав кон, богинята майка с вдигнати ръце, богинята с рога и вероятно и други.

Елбетицата олицетворява слънцето и житейския цикъл

Елбетицата представлява двоен еднораменен кръст. Двата кръста се пресичат под 45 градусов ъгъл. Приема се, че символизират четирите основни посоки на света и 4 допълнителни.

Самата дума е много интересна. В едно изследване на този символ Юлия Боева разказва, че баба й от с. Добри Дол, Варненско използвала думата “елбетя” в смисъл на “Ако е рекъл Господ”, “Ако така е правилно”. Също пояснава, че в арабсия “ел бет” означава “домът, къщата”, но в старата арабска митология обратното съчетание “бет-ел” означава “домът на Бога”. Ирен Ямами твърди в своята книга “Архаични символи в бродерята”, че елбетицата се бродира единствено и само върху женски ризи.Свастиката е не по-малко интересна, но за съжаление е натоварена с малко негативно отношение по обясними причини. Този символ се среща в много култури и религии по света. Свастиката е слънчев знак, производен на елбетицата. Свастиката може да бъде завъртяна в двете противоположни посоки. Ирен Ямами пише в книгата си, че тя е основен символ в индуската религия, означаващ щастлива съдба, но олицетворява и Слънцето и житейския цикъл.

Автентичните шевици запазват познанието за законите на Вселената

 
Това е наболяла тема  за всички уважавани майстори и изследователи. Народното изкуство е застрашено от подмяна с някакви нови образи, плод на болно творческо его. Но все още има хора, които работят смирено и кротко да се запазят автентичните бодове, символи, кройки и модели. Важно е да ги съхраним в чистия им вид, защото са пазители на историята, наследството и паметта ни.

В наши дни експлоатираме свободата, която имаме по неподходящ начин. Да сме свободни не означава да правим каквото си искаме, в случая да творим безразборно образи като ги наричаме “шевици” и ги сеем в пространството. Защото тези “шевици” са като генно модифицирани семена. Какво ще изникне от тях, сами можем да си отговорим.

Свободата означава да познаваме творческите закони и да ги следваме. Така именно да запазим ценните символи и образи идващи от далечното минало, натоварени с уникална енергетика и магнетизъм. Разбира се, че можем да ги претворяваме като вложим нещо наше и ги направим лични, но да запазим автентичния дух на първообраза.

Шевиците са се развивали благодарение на колективното съзнание. За толкова години никога не съм виждала на сто процента две еднакви шевици. Винаги авторът е дал нещо малко от себе си. Така се е оформила идентичността на региона - една от функциите на носията е да отличи принадлежността ти.