Къде се крият причините на пълния с недъзи обществен ред?
Отговорът е еднозначен – в нас самите, казва духовният лечител Васил Канисков. В своите книги той пише, че както в човешкото общество, така и в отделния човек са в непрекъсната борба два основни закона, два центъра, около които се движи човешката еволюция.
„Първият закон, това е законът за самосъхранението, а вторият е закона на дълга. Във времеви план, първият закон е възникнал и действа още от началото на ерата на човешкия род – т.н. от нас първобитен човек. Закона за самосъхранението е бил жизнено необходим на човека за да оцелее и приспособи в безмилостните условия на планетата Земя преди милиарди години. Без неговото действие е било немислимо, човешкото възрастване и изправяне, не би могло да се създаде човешкия ум - най-съвършеното оръдие за работа в материални условия. Подчинявайки се на закона за самосъхранението човек има предвид изключително своя живот и щастие, по-точно живота и щастието на отделния индивид. В изпълнението на закона всичките други същества трябва да служат на неговите интереси за щастие. Това щастие с течение на времето човек схваща в неговия най-материален израз: да яде, да пие, да се весели, да се чувства охолен и да има свобода да върши каквото му хрумне“.
Тогава според Канисков самосъхранението е породило себелюбието, а себелюбието е покварило душата, поробило разума, потъпкало правдата, потушило съвестта, създало робството във всичките му форми, изгонило истината и заточило добродетелта.
И днес за съжаление опитът показва, че във всекидневния ни живот страстите владеят, а разумът "слугува“, казва лечителят и припомня думите на Учителя Петър Дънов: „От този факт страда днес нашето общество. Понеже не избираме онова, което разумът ни диктува, а напротив, онова, към което страстите ни влекат. Обаче, всеки знае, че страстите са слепи и неразумни. Тогава не е възможно една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и просветен живот. Кой е онзи народ, който е успял под такова ръководство? Има ли поне един пример в историята? Нито един. Всеки народ или общество, което се е оставяло да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало под ударите на съдбата. Но можем ли да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на СПРАВЕДЛИВОСТТА и ЧОВЕКОЛЮБИЕТО. Съмнително е”.Роден е свещеният егоизъм, който започва своето пътуване във вековете на човешкото съществуване и приема все по-деликатни и примамливи форми. И днес все още се издигат паметниците на себелюбието, като свидетелство на всичко, което се е вършило в миналото.
В природата има закони и то неизменими, които движат човека напред, без да го питат дали техните действия са съгласни с неговите възгледи или не. „Покрай първата еволюция на човека с действащ активно закон за самосъхранението, Природата поставя в живота на човека втората еволюция - Еволюцията на Дълга. Наред с първата цивилизация на себелюбието, тя внася културата на Любовта. Така действа Мировият Дух, замествайки първата еволюция на първобитния човек с втората – на духовния. Носителя, Предвестника на Ерата на Любовта е Сина Божии Христос“.„Природата не закъснява и възстановява своя върховен ред“, казва още Канисков, а събитията в света според него не се управляват от нашата воля, нито пък живота взет в неговата целокупност, се урежда и устройва според нашите детински схващания.
Двата центъра на нашият живот разкриват историята на миналото, сегашно и бъдещо съществуване и развитие на човешкия род. Тези два центъра пораждат и два вида основни сили, които се борят за първенство в човешките умове. И едните и другите представители на тези сили се опитват да убедят с огромни усилия цялото световно общество, че техните стремежи, желания и цели са най-добрите, и че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне към по-добро. Но, всеизвестно е, че всичко в Природата се подлага на опит, в който опит всичко може добре да се прецени.Според Канисков двата закона – за самосъхранението и дълга, представляват двете противоположни страни на нашето човешко общество. Те са онези два центъра, около които се върти цялата наша човешка практика в живота на Природата.
В крайна сметка всичко се свежда до следното: ПОЛЗА, във връзка с възрастване и съживяване на човешкия организъм, в който душата действа, или ВРЕДА, констатирана по разстройството на същия този организъм. Това е общовалиден закон, Принцип в целокупния живот на живата Природа. В този Принцип нашият ум е придобил истинско мерило, което достатъчно ясно показва: - Кои от явленията са подходящи и съобразени с истинската човешка триединна същност и кои не. По точно казано: характера на всяка по вид дейност в живота ни се определя по своите последици и резултати в полза или вреда за нашето съществуване. За жалост във всекидневният живот, човешкият ум е подложен на пагубното влияние на нашите страсти.Явно, силите, които действат в живото ни, се ценят според качеството на произведената енергия, която причинява полза или вреда на личността, така и за обществото.
Историята на човешкият род многократно потвърждава, че всеки народ и общество, които са оставени да бъдат ръководени от тях, безвъзвратно са пропадали и загивали под ударите на съдбата.Нашето човешко естество страда от това, че хората в обществото избират онова към което страстите ги въвличат, а не към онова, което разумът им диктува. Страстите са рожба на закона за самосъхранение, те са слепи и неразумни.
На въпроса коя е посоката, в която трябва да се движим, Канисков отговаря:
Двете мощни сили, които могат да му помогнат да поеме този единствено верен и правилен път са духовната наука и възпитанието. Възпитанието трябва да предхожда науката в първоначалния етап, след което тяхното движение става паралелно. Колкото и Марксически да звучи единственото място, където се създават условия за посяване и израстване на действително възпитана човешка личност е СЕМЕЙСТВОТО. То продължава да е градивна клетка на каквото и да е по форма общество. Разбира се в нашето еволюционно развитие ние търпим промяна, променя се формата и съдържанието на семейството. Силите, които действат в него представени от човешките индивиди променят своя характер, променя се тяхното място на действие, дава се предимство на този род сили, които работят с втория закон: на Дълга и Любовта. Каквото и да говорим в момента, каквито и теории да развиваме ние трябва да знаем, че на Майката е дадено върховното право за възпитание на детето, а от там и на цялото общество. И, когато искаме да определим към кой от двата закона принадлежим? И какви резултати можем да очакваме в бъдеще? - Единствено трябва да погледнем за степените на отношението в обществото и законите в него, към семейството и по-точно към майките. Друг критерий за оценка на типа държавност, освен наличието на най-високи права и възможности на майката в семейството и обществото - няма.„Всеки човек трябва изново да се роди от духа на истинския живот, ако иска да влезе в условията на новия за нас Вечен живот, вечен в естеството на енергиите, които пребъдват в него.
Майката е тази, която познава и прилага вътрешните закони, които управляват душевният живот на човека. А възпитанието е именно резултатът от действието на тези закони. Истинското възпитание е необходимо, за да се даде права насока на умствената дейност и разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждане на живота, а не за неговото разрушаване“.Така, както Природата е Майка на всичките енергийни форми, независимо то тяхното съдържание, така също и жената в момента е Майка на детето, Човека – най-висшето творение по замисъл на Всемира.Тя държи ключа на Любовта, най-висшата сила във Вселената.
Какво всъщност представлява човекът?
Като съберете ума, сърцето, душата и духа на едно място, и получите от тях едно сложно съединение, получавате това, което наричате човек. Човек носи качествата на ума, на сърцето, на душата и на духа заедно, но сам по себе си човек е същество, което по качества не прилича на отделните елементи, които го съставят. Навярно в съединението влиза нещо ново.Човекът е нещо повече от ум, от сърце, от душа и дух. Някога човек е бил ум, но сега е повече от ум; някога е бил сърце, но сега е повече от сърце; някога е бил душа, но сега е повече от душа; някога е бил дух, но сега е повече от дух.
В човека се крият онези първични елементи, от които може да се създаде един разумен живот, в него е тази великата лаборатория, в която той може да започне превръщания от и в самия себе си. Във всеки един от нас са вложени първичните елементи, първоначалните принципи, по които се е създала цялата Вселена. И в това няма нищо мистично и тайнствено. Ние сме в състояние с нашата триединна същност във Вселенското ни естество, да изградим всичките елементи на човешки разум, който в своята възрастваща еволюция е Вселенски Разум.
Но, предупреждава строго Учителя:
”Над едно нещо трябва да се бди: първо, да не се похаби вътрешната сила на човека, която превръща елементите на физическия свят и оползотворява за своето развитие и растеж, и второ - да не се пропуснат условията, които му дават възможност да постигне тази цел. Тук е тайната за успеха на всеки разумен живот“.
