Търси

Васил Канисков: Седемте цвята на дъгата ни показват как да живеем в синхрон с Природата

Още по темата ...
Love

Васил Канисков: При тежки условия само с вибрацията на любовта можем да излезем от тях

Виж повече
Рилски езера

Васил Канисков: Духовните енергии слизат на земята през Рила

Виж повече

Галя Маджарова: Заветът на цветните лъчи на светлината (ЛЕКЦИЯ)

Виж повече
01.06.2021 г.
2205
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
И рече Бог: “Поставям дъгата си в облака, и тя ще бъде белег на завета между Мене и Земята”. Битие 9:13 

„Дъгата има свое вътрешно съдържание седем ценни неща, седем цвята, дадени на човека, като символи. Всеки един цвят от нея, представлява определена абсолютна истина Принцип, който показва на хората, как трябва да живеят в синхрон с Природата“, споделя лечителят Васил Канисков.

Първото появяване на дъгата в небето показва и това, че вече потоп от вода няма да има, което е от особено значение за бъдещият ни живот. Ной и синовете му разбират само втория основен символ, а първия: - Как трябва да живеем в мир с Природата? - Е, неразбран от нас и до днес, казва лечителят. По думите му - условията, в които живеем с физическото си тяло, са създадени върху четири основни елемента на материалната част от Всемира: въздух, вода, светлина и земя. Тяхното вътрешно съдържание, триединност и постоянни взаимовръзки в енергиен обмен са основна предпоставка за осъществяване на човешката практика в три измеримите - материални светове. „Ще разгледаме проявите на светлината, в нейните многообразни форми, тук на Земята и техните вътрешни и външни връзки с по-високо измеримите светове. Човешкото същество и всичките представители на растителните, минералния и животински светове приемат слънчевата светлина и се ползват от тях.

Съвременните учени познават светлината, която идва от Слънцето, изнамерили са законите, по които се трансформира при преминаването си към Земята. Създават съоръжения за използването на тази светлина, извършват физически и химически реакции, събират нейната енергия и я впрягат на работа. В края на миналият век откриха и скоростта на разпространението на светлинните лъчи, която за съжаление и до момента приемат за абсолютна скорост във Вселената. В своята научно - приложна дейност стигат до там, че могат да пресъздадат топлината и светлината, която пристига при нас от Слънцето. Наистина, те познават слънчевата светлина. Но какво нещо е светлината, която излиза, като през фокус от Слънцето? - Не знаят. Не познават, или по-скоро не признават Етерната среда, която е условие за разпространение на светлинните лъчи.

Как могат да обяснят “научния” факт, че пространството между звездите, галактиките и планетите ,според болшинството от тях е в абсолютен вакуум, с абсолютно отрицателна температура и в абсолютен мрак, а в същото това време през това "абсолютно мъртво пространство” преминават светлинни лъчи… А, какви взаимовръзки съществуват между светлината и “другите” нематериални форми в Космическото пространство, а и тук на Земята…? 


Всяко едно тяло в триизмеримото пространство с форма, притежава неотменно съпътстващ елемент - сянка. Нашето Слънце не прави изключение в този принцип, и То има сянка. Същевременно разположението на Земята, спрямо Слънцето в Слънчевата система и пространство, спрямо друго, Невидимо от нас Централно Слънце е такова, че  ние постоянно приемаме светлината на неговата сянка т.н. светла сянка. В така поднесения факт, Науката на Истината, разглежда главно два вида светлинни лъчи в Природата: низходящи, наречени лъчи на тъмнината и възходящи, лъчи на светлината.

Там, където енергиите от двете лъчения се кръстосват и уравновесяват, започва разумния живот във Вселената“, обяснява инж. д-р Васил Канисков.


Лечителят казва още, че в този разумен Вселенски  живот има светли и тъмни зони, вследствие, на което се образуват сенките. Именно тези сенки са материалния израз на предметите, с които човек живее, прави опити да изучава и преобразува, в досегашната си земна практика. 

Д-р Канисков разглежда лъчите от светлината в материалния свят. Те стават видими за нас човешките същества само, когато се пречупят. Това пречупване става при преминаването им в дадена среда различна по плътност от тази, в която са се разпространявали първоначално. Щом лъчите се пречупят, се създава определен образ. Така образуваното многообразие от образи създава възможност на разумно организираната материя в това число и човек, като част от нея, да мисли, чувства, осъзнава и твори. В основата на тези процеси се крият и корените на последователното и непрекъсната движение в Природата, на което активни участници сме и ние.

Какво още трябва да знаем за светлинните лъчи?

Когато светлинният лъч се пречупи, създава у нас усещането, уловено със зрителните ни органи, за образ, ако няма това пречупване, светлината преминава през нас невидимо, без да я уловим с наличните си сетива. Това невидимо преминаване на светлината ни най-малко не е показател, че през нас не преминават светлинни лъчи. В този невидим, в момента за нас процес, имаме известно интуитивно усещане за неизвестно движение, пораждат се в нас мисли и чувства, които намират своето място в нашето съзнание. Именно тези невидими лъчи, приемани от човешкият организъм, в определени часове от денонощието, главно сутрин, при изгрева на Слънцето, са носители на т.н. от индусите “прана” или по-точно жизнена енергия. 

Посоченото до тук, а и по нататък Канисков обяснява, че се гради върху принципи от Всемира:

„Слънцето е видимо за нас, поради пречупването на светлината от друго Централно Слънце, от нашата Галактика (в момента учените го улавят, като струпана тъмна материя в центъра на Млечния път). И че зад всяко проявено, съществуващо движение видимо или невидимо за нашите сетива, стои разумност, независимо от нейния произход. А, именно разпространението на светлинните лъчи е разумно движение, на което, засега не сме открили произхода и законите, по които се ръководи. Нека добавим и още едно реално обяснение на част от тези процеси: Външната светлина, която виждаме е резултата на мисълта на възвишени същества, които са над нас. Тя излиза от очите на тези същества. А животните възприемат оная светлина, която излиза от нас“.


„В Окултната наука цветовете се разглеждат, като пасивната страна на светлината, твърди се също, че при проява, взаимодействие на светлината с материалните форми се отделя студ. Ако развием тези и други твърдения, можем да разглеждаме цветовете, като завършена крайна форма от светлина в материалния свят. В същото време, може и твърдим, че същите светлинни форми съществуват и в другите по-високо измерими светове. Там те, светлинните форми са в по-ярка цветова гама, и характера и вида на вълновите трептения е по-фин. В тези разширени области на проявление на светлината, трябва да обърнем внимание на принципа: късите вълни на светлината са с по-висока степен на проходимост и дълбочина на проникване, отколкото дългите вълни. И когато погледнем на всичкото това в една дълбоко взаимовръзка със заобикалящата ни видима и невидима част на Всемира ще открием, че светлите лъчи са носители на Разума - цветова гама с различни, безкрайни по вид дължина и интензивност светли лъчи“.

Дъгата, рожба на материята и духовните светове е съставена от седем цвята, подредени в следната последователност: червен, оранжев, зелен, небесно син, тъмно син и виолетов. Първите три цвята са характерни за физическото поле на материята, вторите три за астралните полета, а последният-виолетовият е характерен за духовните светове.

Всеки един светлинен лъч, който прониква и се възприема от човешкото физическо тяло, поражда определена реакция. Червеният лъч произвежда оживление; портокаловият - благородно индивидуализиране; жълтият уравновесява чувствата, мир и спокойствие; зеленият - растеж; небесно синият - повишава вибрациите, подем; тъмносиният - решителност, устойчивост; виолетовият - придава сила на характера. Определено, голямо значение за проникването ни във високо измеримите полета на Вселената има познаването на взаимовръзката между цветовете на светлите лъчи и музикалните тонове. Равнозначно е съответствието във вътрешното съдържание на цвят и тон. Светлинните нюанси, музикални тонове и акорди се преплитат и вибрирайки проникват във всяко едно кътче на Всемира до сливане в Едно с Парвоизточника. Древните мъдреци, запознати с този принцип, разглеждат хоризонталният и вертикален модел на Вселената, като едни в други различни по големина сфери с характерни вибрации, звуци и цветови гами.

Съответствието между музикалните тонове и цветовете на светлите лъчи е следното:

До – Червен, Фа – Зелен, Си – Виолетов, Ре – Оранжев, Сол – Небесносин, Ми – Жълт, Ла - Тъмно син. Съществува и тясно взаимодействие между планетните тела от Слънчевата система, дните от седмицата и цветовата гама на светлите лъчи: Понеделник – Луна - Червени лъчи, Петък – Венера - Розови лъчи, Вторник – Марс - Червени лъчи, Събота – Сатурн - Виолетови лъчи, Сряда – Меркурий - Жълти лъчи, Неделя – Слънце - Портокалови лъчи, Четвъртък – Юпитер - Сини лъчи.

Раждането и развитието на основните раси в човешкото общество е подчинено на звездният ритъм и хармоничните трептения на Слънчевата система и Звезди Галактики. Всяка една раса, през която сме преминали, и ще преминем е с определен, присъщ на нея цвят. Светлите лъчи с определена цветова гама пронизват началото, възхода и развитието на расите, потопени в Един от Седемте Духа, Които ги ръководят. Червените лъчи са характерни за III - та Лемурийска раса, която е съществувала на Земята 6 855 138 години. От Седемте Духа, Червените лъчи са проява на Духа на Любовта. През тази раса човешкото същество се сдобива с физическо тяло. Червените лъчи са тези, които внасят в нас, през тази епоха физическа сила и ни оживотворяват. Четвъртата раса - Атлантска, просъществувала 304 167 години, е потопена във вибрациите на Оранжевите лъчи. Те са присъщи на Духът на Обещанието, също Един от Седемте Духа. Този цвят е катализатора в Атланската раса на благородното индивидуализиране, предизвиква подем на личното самочувствие и подтиква за изява личното - “Аз”. Нашата V - та Арийска (Бяла) раса е с продължителност от 12 960 години, в момента ние сме потопени в Зелените лъчи на светлината. Този цвят е изява на Вечният Дух. Зеленият цвят дава импулсни за развитие и растене на човека в паралелно физическо и духовно направлениe, с него крачат прогреса и цивилизоваността на Земята. По причина на прекомерната му наситеност, ние се намираме в период на краен материализъм, който се отразява и върху науката, религията и обществено - икономическия живот. Крещяща изява на този материализъм е огромното увлечение към паричните знаци със зелен цвят. Ограничаването и неутрализирането на това противоречие може да стане с вибрациите и методите на действие на Червените лъчи. Небесно синият цвят е цвета на VI - та раса, която ще съществува 365 000 години. Той е носител на Духа на Истината. Ясно синият цвят внася духовен подем и разширява чувствата, окриля идеализма и укрепва вярата в човешките същества. Само този цвят ще ни донесе правилните понятия за: Хубост, Истина, Чистота, Правда и ще създаде благоприятни условия за изглаждане и премахване на споровете от религиозен характер. Човешките същества ще завържат еволюцията си на планетата Земя в светлите лъчи на Жълтия цвят през VII - та раса, която е с продължителност от 11 992 991 години. Посредством вибрациите на този цвят, човечеството заживява с Духа на Мъдростта. Той внася в човека вътрешно равновесие на мисли, чувства и постъпки. Той произвежда високата човешка интелигентност.

От 1914 година, ние сме започнали качествено нов еволюционен път на развитие, Слънчевата система е преминала под знака на Водолея. Човек след тежка победа над низшето в себе си отхвърля кръста, като символ на ненужни вече страдания и навлиза в пътя за решаване на личната, расова и общочовешка земна карма.

От многовековната неподвижна агония на кръста, през едно ново измерение, вече Ученик, той се активизира в един динамичен свят, символизиран от знака на Новата епоха - Пентаграма. През същата година, в град Велико Търново се повежда годишен събор на Бялото Братство в България. Там, Учителят разкрива дълбокото мистично съдържание на Новия символ. И наистина, когато разглеждаме Пентаграма, виждаме, че фигурата петолъчка съответства в голяма степен на човешкото тяло в движение. Всеки един от петте върха е лъч, носител на определена добродетел и качество, които трябва да изградим в себе си в пътя на съвършенството.

Всяко едно качество отговаря на  определен цвят, с който можем да работим в земни условия за нашето повдигане: Любов - Розов; Мъдрост -Жълт; Истина - Син; Правда - Портокалов; Добродетел - Зелен.


Как и откъде можем да се ползваме от цвета на светлите лъчи?

Дъгата е естественият източник на седемте най - чисти цвята в земни условия. Нея, случайно можем да зърнем, обикновено при спирането на валежа от дъжд, на небето, и то не винаги. Можем да приложим и по-простия метод за разлагане на светлите лъчи в цветови гами от прозрачна кристална призма. С нейна помощ, също се получават основните цветове на дъгата. Но, цветните лъчи можем да приемем и не само зрително, техните хармонични трептения се съдържат и в Светото Писание. Стиховете от Библията при внимателно и благо четене, предизвикват и образуват силна вълна от седемте цвята на дъгата, и още пет, които в момента не са в обсега на нашите възприятия. Този метод за мнозина от нас е трудоемък и сложен. Създаден е прост, лесен и удобен всекидневен начин за работа със светлите лъчи. Това са стихове от Библията, внимателно подбрани и подредени според трептенията си , с които се предизвикват различните цветове гами на светлите лъчи.

На 15 август 1912 година е дадена от Учителя, една малка книжка: ”Завета на цветните лъчи”, с цел да я ползваме за нашето по-нататъшно духовно развитие и усъвършенстване. Когато работим с тези хармонично подредени стихове, ние започваме творчески градивен духовен процес. Светлите лъчи се пречупват от нашата душа,Тя поражда трептения, които действат върху нашето сърце.
 
Драгомира Иванова
Драгомира Иванова
Драгомира Иванова е журналистка. Завършила е Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Пише статии в печатни и интернет издания, свързани с духовното развитие.  Вярва, че мисията ѝ е да е полезна с тях. Стреми се да развива духовното в себе си и да има хармонични отношения. В словото на Учителя Петър Дънов намира отговорите за живота.
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12