Ванга беше като олтар, пред който всеки се молеше! Навършват се 28 години от заминаването на Пророчицата

Ванга беше като олтар, пред който всеки се молеше! Навършват се 28 години от заминаването на Пророчицата 

На 11-и август се навършват 28 години, откакто обичаната от българите пророчица се пресели в невидимия свят. Днес, събота, в храма „Света Петка Българска“ в Рупите отец Живко отслужи заупокойна молитва за душата на пророчицата. Стотици нейни поклонници от цялата страна дойдоха за панихидата. Ванга беше духовната майка на българите и почитта към нея не угасва. Тя остави незаличима светла диря в духовния живот на България.

Жени Костадинова

От 27 години пиша за Ванга.
Откакто тя си замина.

И продължавам да откривам думи, спомени, послания, фрагменти от живота й, които не спират да ме вълнуват. Защото животът на тази мъченица беше белязан от Съдбата да бъде тежък, ала тя неизменно да прави добро – да помага на хората в беда, да ги напътства как да разрешат житейски проблем, кой лекар да потърсят, в коя болница да отидат... Щом чуеха от нея само две думи за свой болен – "ке живее", възелът в душите им се развързваше и камъкът от сърцата им падаше.

Ванга даряваше надежда като никой друг в родината ни в продължение на 55 години. С нея се съветваха политици и дипломати, хора от творческите среди и всякакви вип-персони. Но Ванга страдаше най-вече за обикновените люде, изживяваше болките им като свои и с мъка понасяше срещите си с лошите хора, дошли "от горе" с "този товар", с тази тежка "присъда" от съдбата. А тя, съдбата, всеки човек си я кове сам – и нищо не остава неплатено, припомняше ни Ванга. 

„Ако не в този живот, сметката ке дойде в другия.“

За първи път представям два спомена, непубликувани до сега в моите книги. Те са на хора, които остават до Ванга до самата й смърт – Владимир Дайреджиев е пенсионер, учител по история, от Петрич – той много често е бил с Ванга, при най-различни поводи и ситуации. А Гълъб Зегвелиев е неин роднина – той почина няколко години, след като пророчицата си замина. Споменът му е от 2012 г. 

Владо Дайреджиев 

Ванга казваше: Лошотията е съдба – човека идва с нея от горе 

Ванга беше като олтар, пред който всеки се молеше. Тя беше една голяма надежда за българския народ. Щедро раздаваше своята душа, не щадеше сили да вдъхва кураж на хората. Тя превръщаше отчаянието в светеща надежда. Изпратена от Небето, помагаше на изпадналите в беда като им посочваше пътищата за преодоляване на трудностите. Правеше хората по-добри. Нейното човеколюбие беше безмерно. Без да го показва, скрито изстрадваше негативните чувства, които оставяха завистливите и злобни люде, и само в тесен кръг говореше за тях – с много болка. Тя твърдеше, че това е проклятие, което им е заложено "по съдба" и те го носят в себе си от раждането си. Ванга говореше за прераждането и за въздействието на клетвите, които преследват рода до „девето коляно“. 

Учеше ни да се пазим от такива хора, да не ги допускаме в мислите си, защото така "ги храним" и на себе си вредим. Споменаваше, че тези хора са „дяволите“ на земята и са причинители само на беди и нещастия.

Пророчицата ни съветваше да не бъдем алчни, да не ставаме роби на парите, да бъдем щедри и да помагаме на бедните и болните. Тя казваше, че многото пари носят много нещастие. Напомняше на когото трябва (политиците, които се навъртаха около нея, знаят…), че на тази земя идваме голи и голи ще си отидем, че нищо няма да отнесем със себе си в Отвъдното. 

Ванга много държеше на образованието и искаше парите да се използват за получаване на знания, за добиване на професия, на добро възпитание и за добри дела. Тя подчертаваше, че човек е призван да остави следа, която да го надживее. В тази връзка ще разкажа един случай, който чух от нея: 

При Ванга отишъл беден човек от близките петрички села за гледане. Няколко вечери поред сънувал, че в двора пред къщата му, до останките от съществувал преди много години бунар, има заровено злато. Това го измъчвало, не знаел как да постъпи. Ванга му казала привечер да посипе около мястото пепел и рано сутринта да провери дали върху нея има някаква следа. После да отиде при нея. Човекът изпълнил указанията, явил се при Ванга и тя като разбрала, че няма оставен нишан, го посъветвала да копае и да извади скритите там жълтици. Успокоила го, че нищо лошо няма да му се случи. Трябвало само да мълчи, да не се хвали на никого и да скрие жълтиците вкъщи. Казала му, че това е дар от Бога и че с част от тези пари трябва да изучи трите си деца, а с останалите да стори някакъв себап – добро. Тя виждала, че децата са умни и имат добро бъдеще. Беднякът изпълнил всяка дума на Ванга. След години той отишъл при нея да й благодари и я поканил да му гостува, да я почерпи с вода от построената от него чешма в центъра на селото...

Този случай, на нещо хубаво, с което я бе срещнал животът, е от малкото в нейното битие. Животът й беше изтъкан предимно от безконечни мъки. Защото повечето хора, които идваха при нея за съвет, носеха след себе си своите тегла и болки и тя ги преживяваше като свои. С достойнство, стоически понесе тежкия си кръст и отдаде последните си сили за построяването на храма в Рупите в кратера на угасналия вулкан Кожух. 

Беше месец май 1996 година. Имах сериозен личен проблем и около обед отидох на Рупите да поговоря с Ванга, да потърся съвет. Многолетната ми близост с нея ми даваше привилегията да я посещавам по всяко време. На поляната пред къщичката заварих два служебни автомобила със сини лампи. Паркирах колата си близо до тях и се отправих към къщичката на Ванга. Когато наближих видях, че на верандата имаше 4-5 човека, които разговаряха с Ванга. Изчаках около половин час, докато гостите си тръгнат. Сред тях разпознах само академик Благовест Сендов, по това време председател на Народното събрание. 

Аз влязох при Ванга и я поздравих. Тя ме попита дали съм видял кои хора са били при нея. После със загадъчна усмивка само спомена, че са я гледали на рентген. Скоро дойде Митко (Димитър Вълчев) и каза, че е изпратил гостите. Ванга се поинтересува дали е доволен от това, което те са му казали и той отговори, че е чул само добри вести. Разговорът им беше с недомлъвки. След това тя с повелителен тон каза на Митко да не отлага повече пътуването до Америка…

През месец юли по настояване на Ванга Митко замина за лечение на крака си в Америка. Ежедневни грижи за нея полагаше Витка, която вече 12-13 години работеше като нейна помощница. Аз почти всеки ден ходех на Рупите, опитвахме се с Витка да разхождаме Ванга пред къщичката, но тя изпитваше болка и отново я връщахме на леглото да си почива. Явно, имаше някакъв здравословен проблем, но не смеех да питам…

След около две седмици Митко се завърна от Америка. Забелязах огромната му изненада от отрицателната промяна в здравословното състояние на Ванга. Пред мен се свърза по телефона с един от лекуващите лекари, сподели тревогата си и уговориха пътуване до София.

На 3-и август сутринта Ванга и Митко заминаха с линейка за Правителствена болница. На тръгване Ванга поръча на мен и Витка да се грижим за цветята и токачките й, и че скоро ще се върне. Минути след заминаването им, Витка сякаш се срина, започна да плаче и ми разкри истината за здравето на Ванга. От нея научих, че от няколко години Ванга боледува от рак на гърдата. Това се пазело в тайна и лечението се провеждало от най-добрите специалисти от София. Те често идвали на Рупите, проследявали развитието на болестта и назначавали лекарства. Не се налагало хирургическа намеса, а и Ванга не желаела да постъпи в болница. При последното посещение през месец май, лекарите заявили, че състоянието на Ванга е стабилно и в близко време не очакват влошаване. Ванга казала на Витка много добри думи за лекуващия екип, но споменала, че този път Небесните силите са им попречили да видят с лекарския апарат раковите разсейки в тялото й. Разкрила й, че скоро идва краят на нейните мъки…

Гълъб Зегвелиев
Последни наставления

На 5-и август 1996 година привечер отидох в болница Лозенец да видя леля Ванга. Медицинският персонал на отделението ме познаваше отпреди и без проблем ме пуснаха да вляза. Тихо отворих вратата на стаята, в която лежеше леля Ванга. Тя държеше ръката на Димитър Вълчев и тъжно му говореше. Така станах свидетел, може би, на последните наставления на леля Ванга към Митко. Включих носения в мен малък касетофон. Предходният ден при посещението ми при леля Ванга получих нейното разрешение да записвам нашите разговори. 

Ето извадки от това, което каза:

„Мите, това е краят... 

Моите дни са преброени… Искам погребението ми да бъде скромно... Да бъда изложена за поклонение в Храма и погребана на мястото, което определихме… 
Ще чуеш какви ли не измислици и лъжи… Въоръжи се с търпение… Не забравяй на какво съм те учила… Всеки може всичко да каже, но ти трябва да мълчиш! Важно е ти да не кажеш… И близки, и далечни ще те наранят... много мъка ще ти причинят, но от теб нито една дума не трябва да излезе… Ти знаеш… Ти си посветен в тайни… Мълчанието е тежък товар, но на теб е отреден да го носиш до гроб.

Тепърва ще разбереш и какви хора си имал около теб. Едни ще те предадат, други ще те отвратят... Но свестните, те са повече, те ще те подкрепят, ще помагат и заедно ще постигнете много... Владо (Дайреджиев) също ще те огорчи, но на него не му се сърди. Той ти е другар и има тежка карма. Помагай му с каквото можеш... Владо много видя, много чу от моята уста и един ден ще разкаже истини. 
Владиката (Йоан Богослов) ще бъде предан към всичко, което правиш на Рупите… В най-трудните моменти голяма подкрепа ще получиш от Иван (Драмов) и Гълъб (Зегвелиев)…
Павката (Канджиков) ти е верен приятел.
За Петър и Кирчо (децата на Митко) не се тормози… 
Ще отидеш на работа в София…
Венко (Колев) няма да забрави доброто…
За Рупите ще ти помогне турчин…
С теб построихме храма, направихме фондацията, но има още бая работа и на теб е дадено да я свършиш. На Рупите ти ще направиш чудеса! Но славата и завистта ще вървят ръка за ръка. Твоята орисия не е лека… 
Прави добро, но не забравяй, че не всички хора са добри…
Моята душа ще идва на Рупите…“

На 11-и август сутринта (1996) свърши земният живот на леля Ванга. 
Поклон пред святото й дело! Да почива в мир и покой!


Снимките са от архива на Фондация "Ванга".
На лявата снимка, вляво е Гълъб Зегвелиев; на дясната снимка вляво – В. Дайреджиев; на средната снимка – Д. Вълчев при Ванга в болница Лозенец.

Прокурорът на България Димитър Татарчев често посещава Ванга и говорят за любимата им тема за Македония.