Търси

Ваклуш Толев: Книгата История на религиите представлява отворените Двери на Храма (ИНТЕРВЮ)

Още по темата ...
Спас Мавров

Спас Мавров: Вмени се грях и страх, защото се искаше покорство в невежеството!...

Виж повече
алфа омега

Учителя: Мъдростта създава форми между алфата на Любовта и омегата на Истината

Виж повече
Кои са Космическите йерархии във Вселената?

Кои са Космическите йерархии във Вселената? (СПИСЪК)

Виж повече
29.08.2023 г.
2524
Добавена от: Николай Василев
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

 

„Великата тревога на човечеството“ – така духовния учител Ваклуш Толев определя религията. „Тя докосва трите му свята – и социалния, и верския, и духовния. Само тя може да докосне и пещерния човек и гениалния.“ – споделя авторът.

Читателите могат отново да разгърнат неговата „История на религиите“, в ново издание, посветено на 100-годишнината от рождението му, която се отбелязва през тази година. В книгата си той обхваща всички значими учения и изповедания, включително атеизма.

Публикуваме извадки от интервю със самия автор по повод издаването на „История на религиите“ през 1992:

 

Г-н Толев, какво да очакваме да намерим в книгата „История на религиите“?

Ваклуш Толев: В нея всеки ще намери част от себе си – от тотемното божество, което всеки още носи, до съвършения Бог на Възкресението. Аз не казвам, че всеки, който я прочете, ще прогледне, но достатъчно е едното му око да знае да гледа.

И когато можем да усвоим и приложим Бог, ще разберем, че страданието е развитие, а не мъка. Нека се освободим от този воденичен камък. И нека от планината на нашето минало битие, и предстоящата ни стъпка на върха на новото ни битие, със своя жезъл, наречен Дух, ударим канарата на вечните води, за да пием Живи Води, които ни правят богове.

Тогава ще имат оправдание думите, които бях казал: Радостта е усмивка на Мъдростта! Този израз Христос го казва в един друг аспект: Дерзайте, Аз победих света!

Винаги съм казвал, че облаци могат да затулят слънцето, но никога няма да го лишат от светлина! И, когато противоречията са повече от знанието, което притежава човечеството, се ражда необходимостта да се търси посвещението. А то дава друга Духовна вълна, която е друго оцветяване!

 

Наричате религията велика тревога. Защо?

Ваклуш Толев: Защото религията е духовна потреба, нравствена градация и социална сила. По този начин тя преобратява човека. В концепцията за съответните учения съм казал по нещо върху тотемизма, паганизма, дуализма, пантеизма, монизма и монотеизма. А като приложение и изповедание в настоящите религии още като живителна струя и нравствени правила засягам индуизма, юдаизма, зороастризма, будизма, християнството в неговите три разклонения и мохамеданство. Това е като преглед на съдържанието.

Бях наистина щастлив да отворя една от седемте врати на Тива. Тива е имала седем врати, както има седем врати еволюцията на човешката култура и една от тези врати е религията. Именно това направихме с този труд. Може да бъде бледа сянка, но никога лунно изповедание.

Религиите имат един бавен темп в еволюцията. Той се дължи предимно на едно пристрастие и традиция. Аз имам страх понякога от преповтарянето, наречено традиция.

 

Вие наричате традицията „убийца“ в книгата си. Защо?

Ваклуш Толев: Защото Иисус Христос, ако беше запазил традицията на закона на юдаизма, ние нямаше да бъдем честити с християнството. Ето защо наричам религията „великата тревога на човечеството“. Тя докосва трите му свята – и социалния, и верския, и духовния. Само тя може да докосне и пещерния човек и гениалния. Тя създава йерархията светци, докато социалната градация ви създава учители, професори, академици, велики герои, но не светци. Това е, което можем да наречем тревога и то велика тревога, преобрат, себеотричане в името на развитието.

Всички религии, както казвам са една потреба и в същото време една нравствена градация. Оттук бихме казали правото на упражнение или на светителство. Още в предговора още казвам: „Всеки има своето щастие като приложи свещеното си учение в живота и признае на другия правото на ближен, както е казал Христос.“ Така че тази схема осъществена ни говори за една йерархия в нашето развитие. Ние сме взели по нещо от всяка религия – от тотемното поклонение до Христовата Вълна на Любовта.

Ще има и Духовна Вълна на Мъдростта, и Духовна Вълна на Истината, и Духовна Вълна на Свободата, когато няма да се разграничаваме. Още Христос ни сложи първото стъпало: Аз и Отец сме едно!. Не е онова, което пророците в Старозаветието рекоха: Вие сте синове Божии! Не! Христос не е син Божий, Той е Синовността в Единосъщието и затова се сублимира в Светата Троица Единосъщна.

А всеки е един Бог в развитие. Това е битие, с което книгата слага своя последен стъпък за нашето присъствие на Небе!



 

Примерът за Сизиф е, много интересен, който давате в книгата.

Ваклуш Толев: Да, във времето се е наложила една квалификация за поведението на Сизиф – безсмислен, безплоден труд. Аз казвам, че това не е вярно по същина. Смисълът на труда на Сизиф не е в безсмислието, а в липсата на отчаяние. Всеки от нас изкачва една планина, всеки от нас носи със себе си прегрешения или радости – самара на всекидневието. Когато липсва отчаяние, на върха се прави храм. Когато има отчаяние то води до безверие, то води до атеизъм. А казвам, че безверието е най-тежката болест на отчаянието. Тогава са отворени вратите на едно неоправдано битие.

 

Бог не се доказва, Бог се живее; няма зло, а само нееволюирало добро, което е основна теза на Учението на Мъдростта. Изстрадани истини ли са тези Ваши мисли?

Ваклуш Толев: Вижте, познанието за мен не е страдание. Ако вземем тезата за еволюцията, която казвам, че е безжалостна, но не и жестока, можете да си представите стихията, която ще опраши дървото, но и неговия плач, че го люлеят. Така че злото като нееволюирало добро носи тенденцията за своето облагородяване, а еволюцията ни донася развитието.

В този смисъл, дали това са изстрадани истини, или усвоени знания, аз бих отговорил, че това е път на усвояване на знанието, а будността на човека преценява дали е чрез страдание, защото Христос казва една знаменита мисъл: Когато ражда, майката страда и плаче, миг след писъка на детето тя е радостна.

 

Какъв е пътят, който извървяхте в духовен план до тази книга – книгата „История на религиите“?

Ваклуш Толев: Пътят може да се каже, че започва от пробудата на човешкия дух за себепознание, защото за мен религията е едно познание на Божия Дух. И в увода съм казал, че тя е дължимата дан от Бог на подобието Си. Следователно ние като подобие и образ Божий носим религията още от Него като дан. Сложил съм още в началото, че книгата е едно слово за човека, защото това е едно Божие творение, в което е съкровението на Божията воля; за Слънцето, което е първото соларно божество; за Небето в неговата цялост; за ония Богове, които са давали трапезен хляб на човечеството (независимо от това, дали са митологични или реални); за Времето, в което се осъществяваме, и за оная Всемирна цялост, която сме ние самите – както е казано от философията, че сме един микрокосмос. Това именно е лежало като изначален път, а една пробуда вече и една възможност на ума ми и на знанията да бъдат приложени в казано слово след това се отбеляза в тази книга.

 

Какво е вярата за вас?

Ваклуш Толев: За мен вярата е един вътрешен път в себе си, там е Самият Бог у вас. И аз казвам: „Бог у мен и аз у Бога“, т.е. човекът в Бога и Бог в човека. Тази взаимност е тръгнала изначално още с известни правила. Знае се, че на Делфийския храм е било написано: „Познай себе си и ще познаеш света и боговете“. Още в древността е питан Буда: „Защо не принасяте животни в жертва?“. Той казва простичко: „Аз принасям животното в мен в жертва“. Ето ви една теза за свобода. А Христос изрази в Своето велико Учение идеята да обичаш врага си. Това е да имаш вяра, че отвъдният е също Бог, както и ти си Бог! Вярата е знание за незнайното.

Защо?

Ваклуш Толев: Защото там нито експериментът, нито мисловните спекулации, нито аргументацията, с която цивилизацията чрез ум се удовлетворява, могат да стигнат. Това е пътят на откровението – откровение, което има докоса до съвършеното знание, у нас, защото сме същност от същността на Бога.

 

Стига ли тази книга „История на религиите“, за да ни кажете всичко, което искате? Вие подготвяте още два нейни тома – „Езотерични школи и мистични учения?

Ваклуш Толев: Не. Тази книга според мен е отворените двери на храма, но молитвата трябва да я прави някой вътре в храма (в наоса), а великото служение на жреца се върши в олтара. Ето защо в лекциите, които четох в Пловдивския и в Софийския университет, продължих разгръщане страниците на Книгата на Живота за Божията даденост. Това бяха вече окултните, мистичните учения. Там разгръщам живота и знанията, които са дали на човечеството Орфей, Питагор, Хермес, знанията на неоплатонизма, исихазма, който също така е бил една реална религия в живота ни, теософията, розенкройцерството и ред още други учения, които биха попълнили, бих казал, скалата на духовността, която историята отбелязва. Това е, което може да се каже, че прави вече онова, което мъдреците са казали – змията да захапе опашката си. Тя е мъдростта, а вътре в затворения кръг ще се разгърне и огледално Истината, а тя ще ни направи свободни, както казва Христос.


Николай Василев
Николай Василев
Николай Василев завършва кино- и телевизионна режисура в НБУ. Режисьор и автор е на редица документални филми и телевизионни продукции. Дебютният му филм "Пътят на Мъдростта" (посветен на учението на Ваклуш Толев), 2004 г., е отличен с награда от фондация "Култура Аними". Следват още много награди - за филмите: "Исполин", за "Бетон" - специалната награда "Джеймс Баучер", "Приказки", 2010 г. - награда "Jameson" за най-добър късометражен филм на София Филм Фест; "Диагноза", 2014 г. - специална награда на фестивала "Българската Европа", "Пътят към Тива" за най-добър документален български филм на фестивала Masters of art, 2014 г. и др.

Спонсори на Портал 12