Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Водеща: Щастлива съм да Ви приветствам отново в нашата телевизия, в нашето студио. За втори път сте гост при нас, и в тази връзка и по-точно във връзка с тазвечершната лекция, която ще изнесете, искам да конкретизирам въпроса си: каква е ролята на Мъдростта в еволюцията на съвременните институции?Ваклуш Толев: Аз споделям щастието Ви и приемам, че наистина е достойнство да бъда пък поканен от вашата телевизия.
Въпросът с присъствието на Мъдростта като Мирова същност и като Духовна вълна налага сама за себе си – това, което ми казвате: „Би ли могла тя да даде някаква промяна на институциите, с които човечеството е навикнало?“. Защото човечеството се е изживява в хилядилетия, минавайки през институционности. Това ме навя на времето на мисълта да кажа нещо, което не променя, това е, че личността е свещена, а институцията изчерпаема. Следователно логично е да се каже: може ли, когато влиза една нова Духовна вълна, да направи промяна в институции, с които сме навикнали; институции, които имат хилядилетен живот?
Ето една институция, каквато беше институцията на митологиите, която има наистина хилядилетен живот. Една Римска империя е нейният защитник. Нейната, така, опорност на митологията е в това, че една мирна, голяма държава, ширнала се из света, покровителствува и изгражда храмове, на които прави поклонения. В тази доктрина на митологичното съзнание се раждат и култури. Култури, които безспорно изграждат храмове на богове. Култури, които раждат трагичната съпоставност човек и богове. Всичкото това в края на краищата се изразява в института. Институтът, който изгражда Партенона. Институтът, който в края на краищата при юдеите изгражда Йерусалимския храм. Институтът, който в своята митологична цялост изгражда пирамидите. Следователно всички тези институти са напоени със своя културен образ. И все пак ние сме свидетели, че когато дойде една нова Духовна вълна, която наричаме Учението на Иисуса, на Христа, който постави нова духовна енергия в живота на човечеството, постави на преценка това, което институтите даваха и религиите бяха оставили; постави, ако щете, на опровержение цялата доктрина на Правдата. Защото когато изпречиха грешниците, Той ги повика: Който е праведен, да хвърли камък срещу него!, и оказа се, че след 1500 години институцията за Правдата показа, че няма един праведник. Разбирате…
Значи, логично е да се търси това, което поставяте: ще има ли промяна на институциите? Най-малко, което е – не само формата на храма ще си отиде. Както виждате, и Партенона се загуби, и храмът на Аполон, където отиваха на поклонение… В храма на Аполона отиваха на поклонение, за да питат оракула какво да правят – доктрината да получавате информация от проницанието, а не четяха, че там имаше един надпис: Познай себе си и ще познаеш боговете. Ето защо след това християнството ги отмени! Отмени всички тези ценности, но не отмени едно нещо – това, което ще твърдя в цялата своя същност, когато говоря за доктрината „Път на Мъдростта“ – не може да отмени човека. И тогава виждате опорността на тезата ми – че човекът е свещен, а не институциите. Верно е, че институциите са имали властност да унищожават човека, но човекът не може да бъде изчерпен. Дали един човек като Христос, като Кришна, като Хермес и пр. са създавали културите на човечеството – те са достатъчни. Те са били предпоставки някой да прави материализация на духовната възможност.
Та така че, безспорно е, че Учението „Път на Мъдростта“ и тази лекция, която довечера ще изнеса, която е: „Присъствието на Мъдростта (в какво?) в личността, в социалната даденост и в Мировото присъствие“ – от планетността до Универсума. Ще променят ли институции? Безспорно, щом някой дава нещо друго. Какво е то? Ето, вземете в таблицата на Мъдростта, на нравствените поведения – Няма зло, има нееволюирало добро. Или вземете в другото: По-добре е да бъдеш, отколкото да имаш. Субстанциалността на Духа пред материализираната мисъл. Или да вземем другото, което в Учението „Път на Мъдростта“ поставя пред човечеството: Знаещият е повече от безгрешния. Грешният не може повече да влачи веригата на греха, така както юдейската религия му го сложи. Тази свобода от натрапена грешност! Защото когато ядете плода на знанието – да сте станали грешни, бог когато бъде, гони Адама, който от него клонираха Ева, защото роди идея за знание. Каза на Адам и Ева и на своите Съсътворници, че: Те станаха като нас богове, да знаят що е добро и зло. Значи щом знанието ви дава морална, нравствена и културна таблица, тогава какъв грешник е той?! Аз съм дал обяснение откъде идва потребата да направиш някого грешник – себе си да направиш теократ.
Така че институцията ще си отиде. Ще има промяна! Естествено, че това не става... Както знаете, едно християнство три века изживя борба с каменни божества. Сега поне божествата са личности, които са знаели да говорят.
Моят ужас е някъде другаде. Аз не отричам иконната възможност на бабата да има моление. Става въпрос как ще се освободи човек от икона. Дали с това насилие, което християнството в доброволна жестокост извърши – да махне каменните божества, или с проницанието вече, че знанието е повече от безгрешния. Идеята да освободите човека от грях е идея за една нова духовна енергия. Тогава, когато човечеството влезе с нова енергия, каквато е било Учението за Любовта… Това прави Христос!
Христос прави Учението за Любовта в идея да простите на тези, които не знаят. И другото – да обичате врага. Той не отмени възможността човекът да извърши грешка. Той не каза на грешницата: „Ти си безгрешна!“. Каза ѝ: Осъдиха ли те? – Не! – И аз не те осъждам, но ти повече не греши! Виждате, че Той променя мярката на възмездие! Вместо Правдата в жестокост да я убие с камъни, Той ѝ даде прощение, за да може в себе си да не греши повече. Ние не сме работили с това, което пише в надписа[1]. Ние не сме работили едно зло, което трябва да еволюира в добро; или едно зло, което го няма, трябва доброто да еволюира, за да промени зло. Точно това направи Христос в идеята си с прощението.
Така че аз съм убеден – така както си отидоха голямите храмове, така както си отидоха Елевзийските тържества, така както си отиде и сибилското моление, друидскит дъбове на храмове наречени и тотемните жертвоприноси, така ще си отидат и това, което в хилядилетия още е отстоявало. Христос няма да си отиде, но християнството в неговите обрядни служения, което: „Дай едно агне в жертва и считай, че си простен!“… Или както Христос ги упрекна: Що се кланяте и признавате златото на храма, а не олтаря?. Ето тази тайна – да освободиш един олтар от кръвни жертвоприноси! Защото Христос освободи човечеството от жертвоприносите кръвните – Себе Си постави. Той направи една социална пътека, наречена Голготски път, те обявиха ден на страданието. Глупости!...
Водеща: Доколкото Ви разбирам, институцията е нещо преходно?
Ваклуш Толев: Много преходно е, макар да има и хилядилетен живот. Това няма никакво значение колко има. Сравнено с това, че на времето не може да се сложи определение, нищо не са 1000 години, 2000 години и така. И тогава – умението от една институция и институционност да ги направите това, което се нарича паметници на културата.
Водеща: А какво е Вашето виждане след може би 2 или 3 хиляди години, когато институцията вече отпадне като същност, какво ще бъде управлението?
Ваклуш Толев: : Знаете ли, тогава институция ще бъде човекът, на когото съм предоставил в Учението „Път на Мъдростта“, че човекът е един бог в развитие. Той е институционност и институт! Щом е бог в развитие, тогава неговият олтар е това, което дадох и таз година в Посланията – олтарът на бъдещото човечество е Книгата му на Живота. За нея не можеше да говори никой, преди Христос да възкръсне. Възкръсналият Христос за първи път постави идеята за Книга на Живота. Аз казвам, че бъдещият олтар на човечеството е тази Книга на Живота. Тя ще бъде олтар, защото е съзнание на Бога. Когато пред съзнанието на Бога осъществявате своето развитие за бог, тогава осъществявате и това, което се нарича идея за свобода. Идеята за Свобода е единство с Божеството. Вие в дадени моменти търсите и ставате божество, но не сте Бог още. Тази голяма тайна на човека, която му се забраняваше. Той може да стане съвършен, но никой не му каза, че може да стане божествен. Точно това прави доктрината „Път на Мъдростта“ – предоставя на човека възможността от съвършенството, както Христос го каза: Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец, но и Той не можа да им каже да бъдат божествени, както е божествен вашият Отец!
Водеща: Благодаря ви!
Ваклуш Толев: Аз Ви благодаря от сърце!
Водеща: Нека завършим нашия разговор с тази прекрасна мисъл!
Ваклуш Толев: Така.
Поздрав на Вашите слушатели и нека това, което съм казал: Да бъдеш!, да бъде повече от това, което е да имаш!
[1] Надписа Няма зло, има нееволюирало добро.
