Търси

Брат Михаил - Омраам: Само идеята за Братство може да донесе реален мир в Света

Още по темата ...
Омраам

Брат Михаил - Омраам: Аз съм и си оставам ученик на Учителя Дънов

Виж повече
Омраам

Омраам: Съмнението, ревността и злословието, натрупват нечистотии в астрален план. Какво е истинската Чистота?

Виж повече
реалността

Брат Михаил - Омраам: От човека зависи дали ще освети или затъмни реалността

Виж повече
07.05.2022 г.
1523
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Разказ на Брат Михаил - Омраам:

"В стаята си имам снимка на Дева Мария, склонила с любов глава над младенеца Иисус, когото тя държи в ръцете си. Аз често гледам това толкова чисто изображение. Мога да посоча към него и да кажа: „Вижте, това дете е Братството и аз го държа в обятията си.“ Защото това Братство, което Учителя Петър Дънов ме изпрати да създам във Франция, в известен смисъл е мое дете и аз го държа нежно в прегръдките си.

Идеята за братство, за което работим, все още е като новородено дете. За да може то да порасне, трябва да му осигурим храна и дрехи. И аз ще потърся тази храна и тези дрехи чак на звездите. Всеки ден искам от тях нещо за това дете и звездите се надвесват над него. Аз се обръщам и към дърветата: „Ще ми дадете ли нещо?“ Говоря с цялата вселена за това дете, което иска да расте, да се учи да ходи, да натрупва знания и опит. Познавам всичките му нужди и постоянната ми грижа е да осигуря неговото хранене и израстване; нямам по-важна задача и трябва да бъда много бдителен! Разполагам с цяла лаборатория за анализ на "храните", които му се носят. Така следя те да бъдат чисти и здрави и се убеждавам, че не съдържат никакви зародиши на разпад. Всъщност когато порасне, това дете трябва да е в състояние да повали на земята стария свят. Затова искам същото и от вас - грижете се за него. То се нуждае от много любов. Лишено от любов, то може да загине като всяко друго дете.

Тази идея за братство само и единствено тя има силата да донесе мир в света. Един ден, разхождайки се в гората, си пеех песента на Учителя Петър Дънов: Ние сме славейчета горски. И ето, че отнякъде долетя един гълъб и кацна на главата ми, а после и върху ръката ми. Сега навсякъде рисуват този символ на мира, но не е достатъчно той само да бъде рисуван, както и само да се организират редовни срещи, на които да се обсъждат средствата за спиране на войните. Гълъбът, кацнал върху мен, ми говореше за такъв мир, който произтича от най-дълбоката Същност на битието.

Казано е в Евангелията, че в мига на своето кръщение, Иисус е приел Светия Дух в Себе Си под формата на гълъб.(Лука 3:21–22) А смъртта Си е срещнал на кръста. Какви символи само! Катарите са ги обединили в едно цяло в символа на гълъб, носещ кръст в човката си.

Доколкото при нас атмосферата е населена с различни светли същества, привлечени от нашите песни, мисли и молитви, затова тя е жива, и вие все още не осъзнавате в каква защита може да се превърне тя за вас. Да, когато човек е свикнал да диша чист, свеж и лъчист въздух, как може да не почувства контраста с тежката потискаща атмосфера и присъщите й опасности? Често атмосферата е основният показател, по който можем да съдим за хората или ситуациите.

Трябва да работим върху себе си, за да се превърнем в живи книги, които вдъхновяват всеки, когото срещаме. Без дори да си отваряте устата, вие ще говорите; това именно е прекрасно! Невинаги думите са тези, които са най-убедителни. Следователно да се превърнете в живи книги - ето работата, с която трябва да се заемете занапред много сериозно: така вие ще придобиете много благотворно влияние върху всички онези, които се приближат до вас. Същото нещо важи и при братската любов.

Има цветя, има дървета, които са все още неоткрити в някои места на земята, където човек не се е осмелил да стъпи и вероятно никога не ще го направи. Понякога се чудим за какво служат тези растения, от които никой не се възползва, доколкото никой няма да ги види: това няма смисъл, казват си мнозина, няма никаква разумност в природата. Някои материалистически философи дори използват този аргумент, за да докажат, че творението няма никаква предначертана цел, че всичко е резултат на случайност. Възможно е и на вас самите да се е случвало да минавате през почти диви места, далеч от всичко познато, където сте намерили изключително красиви цветя и сте се питали: „За какво биха могли да служат тези цветя, за чието съществуване никой дори и не подозира? Защо те растат там непознати, безполезни и изоставени?“ Ами не, всъщност никое цвете, никое растение не остава забравено в природата, никое не е изоставено без полезна употреба. Ако не човешките същества, то съществата от невидимия свят идват дори и при най-скритите цветя, за да събират от техните ухания и излъчвания.

Всъщност защо хората трябва да са единствените, които могат да познават и да използват растенията, минералите и животните? Има също така много същности, които не виждаме, но които съществуват: духовете на четирите елемента, душите на мъртвите... Подобно на химици, те извличат от тях определени вещества, с които се хранят и които пренасят на друго място, за да помогнат и на други създания. Нищо не е безполезно в природата или в обществото, нищо и никой. Спомнете си добре какво съм ви казвал по този въпрос. Да, въпреки че остават непознати и скрити, любовта и светлината, излъчвани от човешкото същество, са събирани от невидими същества, които се хранят с тях, и тези същества могат освен това да ги пренасят много далеч, за да спасяват други създания, които зоват за помощ.

Когато се молим, колко духове могат да дойдат и да вземат от нас квинтесенциите, които да послужат за лечение на болестите на човечеството! Помислете затова и изведнъж животът ви ще придобие нов смисъл. В огромната си мъдрост Всевишният не е оставил нищо безполезно. Колко пъти съм се уверявал в това и точно затова сега ви казвам: вие също можете да станете източник на благословение за цялото човечество.

Случва се някои хора да ми казват: „О, Учителю, колко ли се чувствате самотен?“ Всичко зависи от това кое точно наричаме самота. Разбира се, когато осъзнавам, че не съм нито разбран, нито подкрепен в работата ми с вас, мога да се чувствам и самотен. Но в невидимия свят никога не се чувствам самотен. Често съм ви говорил за закона на сходството, според който всички същества, които споделят един идеал, които имат сродни мисли, чувства и желания, поддържат контакт помежду си във финия свят. Така че в невидимото аз чувствам и зная, че ми се помага, че съм подкрепен от всички хора от миналото и настоящето, които са били и които са вдъхновени от същия стремеж като мен да донесат мир и братство в света. Когато ви се случи да се чувствате самотни, припомнете си този закон за сходството. В действителност ние никога не сме сами.

Последния ден от пътуването ми до Турция прекарах в Истанбул. От прозореца на хотелската си стая гледах към улицата: къщи, коли, минаващи хора... Съседната къща имаше двор, където видях да влиза някакъв старец с окаян външен вид: дрехите му, които бяха съвсем избелели, приличаха на дрипи. Той носеше малко килимче, но толкова изтъркано, че спокойно можеше да се гледа през него. Човекът разстла килимчето много внимателно на земята, след което коленичи, за да каже молитвите си според мюсюлманския обичай. От този момент поведението му привлече цялото ми внимание. Той се молеше с такъв плам, с такава вяра и концентрация, че аз също започнах да се моля, обръщайки се към Небето с искане молбите му да бъдат чути. Неговата поза, жестовете му изразяваха цялото преклонение на едно същество пред неговия Създател. И въпреки своята бедност, беше очевидно, че старецът не се молеше за пари. Но той изглеждаше толкова изпаднал, че поисках да направя нещо за него. За съжаление, докато успея да сляза, той вече беше изчезнал. Не успях да го открия и бях разочарован, защото той наистина ме трогна.

Още дълго продължих да мисля за стария човек, казвайки си: „Боже мой, невъзможно е молбата му да не бъде чута.“ Без да подозира, че някой го наблюдава, той се молеше от дълбините на сърцето си с такава простота и искреност! Но това, което най-вече искам да разберете, разказвайки ви тази случка е, че по същия начин, когато се молите от цялото си сърце, винаги има някой, който ви гледа, пък макар и от прозореца на хотелската си стая. Винаги има някой, който ви наблюдава от невидимия свят и ако докоснете сърцето му, той може да реши да прибави мисълта и любовта си към вашата молитва, за да бъде тя чута. Да, вие никога не сте сами, винаги се намира някой „недискретен“, който ви гледа.
И когато види, че сте искрени и безкористни, той решава да ви подкрепи.

В света има толкова много страдание, за което ние дори не подозираме! Научаваме по нещичко чрез информацията от вестниците, радиото и телевизията, но е невъзможно да се изброят и опишат всички нещастия, които сполетяват човечеството всеки ден, защото това, което се случва, е неописуемо. Духовете от невидимия свят биха искали да се облекчи това страдание, но те самите не могат да направят това, защото не разполагат със средства да се намесват пряко в земните дела. За да окажат въздействие, трябва да използват посредничеството на самите хора. Къде обаче са тези, които имайки силата и властта наистина са готови да направят нещо такова? Затова ето каква е нашата задача: да предоставим необходимите средства на небесните духове. А средствата, това сме ние самите. Ако срещнат предани служители, които се поставят в тяхна услуга, духовете могат чрез тях да съдействат за големи подобрения в земния живот.

Веднъж, по средата на една сбирка, придадох много сериозно изражение на лицето си и с тържествен глас попитах: „Скъпи братя и сестри, знаете ли кой съм аз?“ Всички, силно впечатлени, си помислиха, че ще заявя, че съм Питагор, Орфей, Буда, Зороастър... или Чингис хан, нещо такова? Във всеки случай, някоя прославена личност. Те ме гледаха, чакайки това откровение, но след малко, със същия сериозен вид и тържествен глас казах: „Аз съм предателят номер едно!“ О, бедните те, каква изненада, какво разочарование! Някои дори бяха леко разтревожени. Предател, това наистина не е прослава!

Затова се наложи да обясня: „Цялата земя е като непревземаема крепост, в която дори и най-мощните същества от божествения свят не са в състояние да въведат ред, справедливост, мир и любов. Защо? Защото тези същества не са изградени от физическа материя. За да се намесят, трябва самите хора да им дадат тази възможност. На земята хората са толкова мощни, както и всички небесни войнства, и ако решат да упорстват, тогава нищо не може да се направи! Божественото може да проникне в тази крепост само ако вътре се намери някой, който поне да му отвори вратата. Това изненадва ли ви?... Ами колко книги и филми разказват за съпротивата на обсадени градове, които врагът не успява да превземе, докато не се намери предател отвътре, който накрая да отвори портите!

Е, добре, същото важи и за земята. Тя никога няма да бъде обсадена и превзета отвън от небесното войнство. Необходимо е отвътре да се намерят „предатели“, които да пробият дупки в стените, за да може то да проникне. Ето защо реших да стана „предател“... Признавам, че думата звучи малко неуместно, но това няма значение; чрез това понятие и представата, която то поражда, вие добре ще разберете какво имам предвид. Следователно аз съм „предател“, който се опитва да отвори някъде пролука, през която да нахлуе небесното войнство и да спаси хората, като ги вдъхнови за по-истински братски чувства един към друг. В този смисъл не бихте ли желали да ми помогнете малко, като вие също станете „предатели“?

Ако човешкият род не е изчезнал, ако той все още оцелява въпреки онези, които съзнателно или несъзнателно правят всичко, за да го унищожат, то е благодарение на малък брой хора, които се опитват да неутрализират разрушителните течения. Тези хора работят в тайна, повечето са непознати, скрити неизвестно къде, но те са толкова щастливи, когато видят съзнателни мъже и жени, решени да участват в работата им, в най-полезната работа за спасението на човечеството! Именно в тази работа бих искал да увлека и вас заедно с мен.

Спонсори на Портал 12