Изгрев, Севър, Париж, 28-и Септември 1947 година
Днес дойдох да ви кажа “довиждане”...
Откакто съм сред вас, ви давах всичко, което можех, и занапред мога да ви дам още много, вие не знаете на какво е способна Любовта, която нося у себе си. Но, изглежда, че тези, които дойдоха специално от България, за да ми попречат да изпълня мисията, която Учителя Дънов ми повери, са на път да успеят…
Вижте в каква ситуация се намирам: докато някои от вас се отнасят към мен с уважение, наричайки ме “Учител” - което никога не съм изисквал от тях, защото за мен единственият Учител за Братството си остава Петър Дънов (заминал 27.12.1944) - други ме представят като обществена опасност, наричат ме мошеник и сатир, и ми обещават куршум.
Дали това са подходящи условия за да продължим заедно духовната си работа? Съпротивителната ми сила има граници. Ако все още стоя изправен, то е защото непрестанно се боря вътрешно срещу всички тези сили, които се опитват да ме повалят на земята. Обвиняват ме за незначителни неща и ми приписват намерения, каквито никога съм нямал. Зная и чувствам, че онова, което се крои срещу мен, може да ме прати в затвора. И това е още по-лесно, защото съм чужденец във вашата страна. За целта са достатъчно няколко лъжи, а вече има хора, които да ги изфабрикуват!
( бел.ред.: От 1948 г. започва т.нар. процесен период: след обвинения, основани на лъжесвидетелстване, Омраам е жертва на заговор и е арестуван. Той прекарва две години в затвора. Впоследствие е напълно оневинен (1960 г.) и получава официално извинение от френската държава. За тези събития Омраам споделя: „Клеветата е нещо, което чувстваме като смъртоносна отрова. Но инициативната наука беше там, за да ми покаже, че това е най-доброто нещо, което можеше да ми се случи, защото ме принуди да вървя по непознат път, да намеря в себе си неподозирани “оръжия” и ресурси, енергии, които иначе никога не бих намерил“ .)
Разбира се, познавайки добре човешката природа, бих могъл да съм по-благоразумен и да държа някои индивиди на безопасно разстояние. Защо не постъпих така..? Аз бях като езеро, в което тези хора дойдоха да хвърлят боклука си: те ме натовариха със своите амбиции и желания, с физическите и умствените си заболявания, а сега обвиняват мен, защото начинът, по който им помогнах, тях не ги устройва. Но към кого са смятали, че се обръщат? Дали са си въобразявали, че ще направя чудеса, за да ги удовлетворя?... Занапред ще се опитам просто да изгоря в огъня на божествената Любов всички нечистотии, които хвърлиха върху мен. Ако не успея да го направя, това ще е последният път, когато съм сред вас и никога няма да се срещнем отново.
Върху мен лежи голяма отговорност. Аз съм и си оставам ученик на Учителя Дънов. Той ме изпрати при вас не защото си мислеше, че съм съвършен, а защото вярваше, че ще се усъвършенствам в тази съвместна работа, която ще предприемем тук заедно.
Без моето знание той ме подготвяше дълго време и един ден ми каза:
Силата ти не е за тук, а за друго място.
Впоследствие, след пристигането ми във Франция, той продължи да ме насърчава в работата ми и в моите методи чрез мислите си, чрез писмата си и чрез пратениците, които идваха от България по негова заръка.
Сега, когато е напуснал Земята, ме обвиняват в предателство спрямо Учението му, поти навсякъде издигат пред мен прегради, като разпространяват клевети: твърдят не само, че съм дошъл тук без негово съгласие, но дори и че той ме е изгонил от своята Школа.
Защо трябваше да се изчака неговото заминаване от този свят, за да започнат някои хора да пускат тези слухове? Ако онези, които са ме познавали в България смятат, че съм си присвоил, без да имам право мястото, което сега заемам, нека да се изправят тук и ясно да го заявят - чакам ги….
(последва мълчание и хората, към които бяха адресирани тези думи, напуснаха залата и повече не се върнаха)
Не се интересувайте толкова много от мен. Ако мъдростта, която ви нося е способна да ви помогне, то е, защото тя идва от Учителя Дънов. Той е работил върху мен в продължение на години, затова аз съм негов духовен син - ще разберете това по-късно.
А междувременно, молете се всичко онова, в което ме обвиняват с надеждата да ме повалят завинаги, да се отърси от мен, защото има още много да ви дам. Ако някои от вас искат да ме напуснат, нека го направят, но само ще ги помоля никога да не се отказват от Учението на Учителя, защото това е съкровището, което той ни остави. Решението, което ще вземат, не трябва да зависи от моята личност: те не трябва да следват това Учение само защото ме харесват, нито да го отхвърлят само защото аз лично не им харесвам…
Благодаря на тези, които продължават да ми оказват доверие…
****
След излизането от затвора през 1950 г. – В Южна Франция се основава духовното училище Бонфен, където се установява Брат Михаил - Омраам. От тогава нататък в продължение на няколко месеца в годината се събират хора от цял свят, за да слушат Учението и да живеят живот, вдъновен от него.
1959 г. – На 11 февруари 1959-а годиnа Брат Михаил заминава напълно сам за едногодишно пътуване до Индия. Този период представлява повратна точка: посещава различни ашрами и се среща с различни духовни Учители. В Тируванамалай той е топло посрещнат от учениците на Рамана Махарши, един от най-великите мъдреци на съвременна Индия, където му е позволено да медитира в стаята на великия мъдрец.
В Калкута той се среща с Ма Ананда Мойи, в която разпознава проявлението на Божествената Майка, докато в Ришикеш среща Шивананда.
Близо до Бомбай, посещава Бхагаван Нитянанда, Учителят на Свами Муктананда. Виждайки Брат Михаил, той навлиза в дълбока медитация. Когато отваря очи, той казва следните думи на английски: „Чисто сърце, мир в душата му и всички сили са му дадени“ .
Най-важната среща се провежда в Алмора с Ним Кароли Баба. Той говори за него, с голяма преданост, като за изключително същество. Бабаджи представя Брат Михаил на учениците си така: „Френският садху… йогин и велик светец“.
В Алмора той се среща и създава дълбоко приятелство с Лама Анагарика Говинда.
В Индия той получава духовното име „Омраам“ от „...някой, който е над Бабаджи…“
Говорейки за своето духовно име, обяснява значението му:
„Новото ми име е Омраам Михаел Айванхов. „Ом“: този звук разбива всичко негативно; то съответства на „Решаването“ на инициативната наука. „Решаване“ изпраща нещата обратно към Източника, превръщайки ги в Светлина. Звукът „Раам“ със своите вибрации има силата да кондензира, да коагулира божествените Неща и да ги направи осезаеми: това е „Коагула“. Следователно в това име са обединени двата процеса „Solve” и „Coagula”.
При завръщането на Омраам в Париж през 1960-а година учениците трудно разпознават брат Михаил, а само година по-рано: всичко около него се е променило и сега той прилича на Петър Дънов; така спонтанно започват да го наричат вече не „Брат“, а „Учител“.
По този въпрос Омраам казва:
„Истинският Учител никога няма да ви каже, че е Учител, никога! Той ще ви позволи да го чуете и разберете; той не бърза да бъде разпознат."
„Истинският Учител е някой, който знае истината, който перфектно разбира законите и принципите на съществуването и ги уважава. Той също така притежава волята и способността да доминира над собствения си вътрешен свят и да използва това самообладание с уникалната цел да прояви всички качества и добродетели на безкористната любов”.
През 1971 г. Омраам създава в Швейцария издателство Просвета, което публикува съдържанието на многобройните му лекции (над 5000). Книгите от своя страна са преведени на много езици: към днешна дата повече от 40.
През 1986 г. Брат Михаил Омраам напуска физическото си тяло в пълно съзнание на Коледа 1986 г. По негова изрична воля новината е съобщена само три дни по-късно: той намекна, че през тези три дни има работа във финните полета , и поради тази причина физическото му тяло трябваше да остане в изолация.
Неговото Учение интегрира и разработва принципите на отминалите западни и източни духовни традиции, за да ги адаптира към нашата епоха в нова форма, в която духовният идеал и познание се прилагат конкретно в практическия живот.
Изнесеното от Брат Михаил - Омраам Слово е в съответствие и се основава на древните Учения на велики Учители на човечеството като Хермес Трисмегист, Орфей, Рама, Зороастър, Буда, Кришна, Мойсей, Питагор, Христос...Учителя Беинса Дуно.
То се основава на съществуването на двата велики космически принципа, мъжки и женски, Дух и Материя, и почива на великите универсални закони. Тези Закони, познати от всички велики Посветени от всяка епоха, се разкриват от Такната Наука чрез великите Учители на човечеството.
