Първият импулс беше в Египет, на херметистите. От тях се родиха древните окултни школи.
Вторият импулс бяха есеите в Египет и Палестина - Мойсей, Авраам, Пророците и Христос.
Третият импулс беше свързан с манихеи, богомили и розенкройцери. Поп Богомил и Боян Магът - това са архангели, които обновяват учението на Христос. Манихеите (манис - ум) от IV-ти век имаха задача да пречистят ума; богомилите продължиха, а розенкройцерите завършиха тази идея.
Четвъртият импулс е свързан с Учителя и Учението, Което дава синтез на всичко от миналите окултни школи.
Закон от Боян Мага: Храмът е сияещ, когато познаеш Бога.
(В предходното си прераждане) лично Боян е учил Йоан на Кабала и как да се пише Откровението. Кабала е точно тази наука, която е дала Мистичното съдържание на Откровението.
Според Учителя Истината поразява и съществата на мрака, и съществата на светлината. В свещената книга Зохар е обяснен дълбоко този въпрос, което означава, че всички ще бъдат изпитани от Истината. Няма да остане същество, което няма да бъде изпитано от Истината, независимо от неговото ниво, независимо дали е ангел, архангел и т.н. Разбира се, на земята са слизали архангели и в човешко тяло. Един от тях е Боян Мага, истинският ръководител на богомилите, спада към архангелска йерархия, а не към ангелски йерархии и затова той носи в себе си една много дълбока мъдрост. В един от томовете за мъдреци и мистици съм изнесъл какво говори Боян Мага.
Боян Магът казва: За да се роди човек в Словото, в своето Начало - затова е Пътят. Който не е достигнал до своето Начало, до своя произход, той попада в непозната земя. И затова мнозина са тези, които са се изгубили в непознати земи. Според Богомилите, човек не е роден цял живот да върви напразно и да умре някъде по средата на пътя. Той е роден да намери Пътя, а това е Словото, това е неговото Начало.
Словото е Началото на човека, началото на Великия Път, началото на Вечността. Едно от най-мистичните неща на този свят е Пътят на Словото.
Пътят е Път на проникване в Словото или навлизане във вътрешността на Словото. Това проникване означава връщане в Духа. Наистина какво струва целия твой Път, ако не успееш да се върнеш в Духа?!
Според Кабалата, да имаш Божествена цел в живота си, това значи да се научиш да летиш със скоростта на светлината и постепенно да я надвишиш. Според Зохар - свещената книга на Кабалата - проблемите на обикновените хора, както на учените и на религиозните са, че те не могат да се научат да надминават скоростта на светлината. Разбира се, в това има и нещо добро, защото, както се казва, ако днес учените не могат да уловят със своите прибори тайното движение на атомите, това е за добро. Докато в Египет Посветените са проникнали във вътрешното движение на атомите и са построили великите пирамиди. Как? Чрез тайния процес на Космическата енергия на мисълта. Това е мощната мисъл на Посветените, които са се освободили от робството на удоволствията, т.е. са се освободили от желанието за робство.
Боян Магът казва: Трябва постоянно да увеличаваш в себе си Непознаваемото – един много дълбок Окултен закон.
Според Боян Мага от всичко най-лошото не е грехът, а да не искаш да се върнеш при Бога – при Истината. Съвършените богомили са изцяло посветени на Бога. Значи не както другите – 50%, 70%, 10%, а изцяло са посветени на Бога. За разлика от вярващите и слушателите. Казва: “Най-дълбоката проповед е изстрадването на живота.” Без това изстрадване Истината не може да оживее. Човек е длъжен да проникне в тайната на самия себе си.
Боян е нещо изключително: тайният ръководител на българския народ. Някои мислят, че е Учителят. Учителят е по-дълбока степен и е нещо друго.
Боян е древен жрец, посветен от мистериите в Египет и Атлантида. Абсолютен върховен ръководител на тракийските жреци, на древнобългарските жреци и на богомилските магове. Едно изключително същество от много висша степен. Хем архангел и хем има таен път за него към божествата, хем е едновременно и скрито божество. Така че когато говорим за Боян, говорим за нещо изключително.
Боян е силен в тайните и вътрешни неща. Той винаги е жадувал за неизвестност. И в миналото е било така, и когато се ражда като Боян. Както ще видим после, в Египет са го наричали „жреца на булото, на забулеността”. Той сам си избира за разпространение на своето учение верния свой брат от миналото — поп Богомил.
Боян е мистичен образ. Даже не е духовен, той е преди всичко мистичен образ. Той идва от високо място. Той е знаел, казва едно предание, тайни страшни за живота, но не ги е споделил, защото България не може да ги понесе.
Боян произхожда от истинските и дълбоките степени на египетските, най-вече на египетските мистерии. Боян се е занимавал с висша магия. Да обясня какво означава това, тъй като думата „магия” е много чиста, впоследствие и тя е опетнена. Според Кабала думата „магия”, буква по буква и преведено, означава практична божественост. Нищо друго, практична божественост. За Боян какво означава тя? Чистият път навътре. И той познава този път, истинския път навътре. Това е нещо много по-дълбоко от медитация, но друг път ще го обяснявам.
Боян е дълбина. И всяко дълбоко, истинско същество се стреми всякога да остане скрито в тайна — вътре в Божията тайна, подобно на Мелхиседек. Боян е същество, което може реално да разбулва и природни, и мистични тайни. Достатъчно е само да каже точно определени думи, както е бил обучаван в хекао в Египет (говорили сме за хекао). И така той е събудил поп Богомил за свой изключително верен разпространител. Макар че тука има и друга причина, друг път ще говорим за нея — поп Богомил му дължи услуга от миналото, която е голяма услуга, и тука той едновременно с това и си я връща.
На 13. 04. 928 година, във Велики Преслав, се поставя началото на богомилството. Присъстват великият княз Боян Магът, поп Богомил, трима българи и двама велики, мистериозни сирийски Учители. Това е началото на истинското богомилство — точно в този ден, в малката обител „Света Параскева”, която се намира в параклиса в Преслав. Между тези българи се намира и патриарх Стефан — изключително чиста душа, която напуска църквите и става ученик на Боян, тъй като той знае кой е Боян и разбира се — поп Богомил.
Тези 7 души поставят великото начало на богомилството. Поп Богомил поставя началото на борбата за истинската духовност. Той създава впоследствие стотици църкви, написва тридесет и една книги и създава таен център в Малта. Тука Боян, Богомил и другите петима искат да спасят човека и човечеството от заблуденото християнство. Но борбата е огромна. Това е старо човечество с огромен застой. Те са знаели, че това е борба на живот и смърт.
Тези, които познавали Боян, често го виждали до една скала да се моли усърдно и той използвал много хекау, за да даде особена сила на поп Богомил и на богомилите да могат да издържат на кладите. Благодарение на неговото огромно застъпничество пред Бога и наистина познаване на тайните имена, той успял да им вдъхне огромна сила, особено на поп Богомил, както и на всички негови последователи.
Това било велика битка за истинска духовност, на която църквите и държавата обявяват война. Но тайна сила се вля в богомилите, идваща от Боян Мага и от невидимия свят. И това беше чудна война, с любов, правда и убеденост. Значи истинските хора воюват с любов, правда и убеденост, смирение и т.н. Това са неща, които идват от Духа, т.е. от Спасителя на човека, върху избраните и върху достойните. И именно този Дух ги спаси на кладите. А другите? Какво стана с другите хора? Те също умряха, но умряха в смъртта и умряха без възход. Те останаха в застоя, защото не разбраха богомилското послание, което е чисто Божие послание. И както казах, голям дар за България, защото Бог ги изпраща съвършените и те тръгват от България, и то толкова същества на едно място.
Боян Магът е древна и тракийска, и българска тайна: архангел, маг, жрец и мистерия, обичащ изключително две неща: скритостта и пречистотата. Тези две неща са неговите любими неща, за които след време пак ще говорим какво означават.
Боян е забуленост. Тази забуленост му е като роден дом. Образът му е странен, скрит, неопределим, защото това е истинската същност, която е подобие на Бога. През деня Боян излизал много рядко, с наметало на главата; вечер излизал също рядко, с наметало и много често е бил в покоите си, където е изучавал древни, гностични книги. Боян е нямал образ в смисъл такъв: не е смятал външното за образ и затова денем е ходел с покривало, а вечер се е криел в подземията на Преслав — там, при своите любими ръкописи. Както казах, още в Египет са го наричали „жрецът на булото”, „жрецът на скритостта”.
Боян не спада към външната култура на народите, той спада към мистичната култура на жреците.
Боян казва: Тайният и чист начин, по който мислиш и живееш, това е, което правиш реално за своя народ. Това е всъщност високото служене. В едно предание се казва, че пред Боян занемявала дори и легендата — толкова тайнствен е той, подобен, както казах, на Мелхиседек.
Неговата тайна е страшна и безмълвна, защото тя е съкровище, за което България не е готова. За нея ще се говори в бъдеще. За Боян малко се говори и по неговото време. Защо? Да обясня: първо, той няма връзка с политика, никога не държи на политика и на войни, и на погроми; второ, държавните грижи въобще не го интересуват. Боян се интересува само от едно: от Бога и от истинското духовно израстване.
Духът на Боян се извисявал най-вече в дълбините не на природата, а на самите тайни вътре в Бога.
Боян казва: Любовта подарява на човека Истината за неговото развитие.
Пътят към себепознанието ще роди нови хора още тука на земята.
Избягвайте, казва, неразумното желание. То е черна, мътна вода: който я пие, боледува.
Според Боян Любов към Бога и любов към църквата са различни неща. Те не са едно и също нещо: Любовта към Бога е същественото. Това означава, че църквата е трябвало да бъде отстранена. По него време това слово е било като меч. Църквата и светът не са могли да го понесат, понеже те не са избрали пътя на себепознанието и на Бога. И това за църквата било непоносимо.
Неговата мощна идея за себепознание и развитие хвърлила в ужас всички църкви и свещеници. Защо? Ще обясня: себепознанието застрашава църквите и света, защото то застрашава всички заблуждения. Човекът на себепознанието задължително напуска църквата и света. Той става човек на Бога, служител на Бога и единствено на Бога. Бог го прави блажен, а за блажения човек не важат никакви промени в света. Какво означават заблужденията? Себепознанието ги отстранява. Заблужденията, това са самите дяволи. Самите дяволи трябва да напуснат човека; не просто заблуждения — самите дяволи.
И всички тези, които знаели, че себепознанието е опасно, те се страхували. Защо? Защото когато не си готов, срещата с Бога е огромна опасност. Срещата с Бога е смъртоносна, когато не познаваш себе си. А Боян държал на това.
Боян казва: Истинският човек не взаимодейства с църквата и с религията, а с Бога. Истинският човек служи на Бога, а не на църквата.
Който е отдал живота си на Бога, той не греши, той е на прав път. И казвал още: Тези, които се покоряват на църквата и света, стават тъмнина и мрак. Малко или много те се отказват от развитието. А Боян ясно го е казал: Покори се единствено на Бога! Това били тежки думи за онези времена. Те са тежки и сега за този, който не ги разбира. Като казвам това, това не означава да критикуваме църквите и света, защото застой малко или много има даже в братството. Тука става въпрос за различаване, а не за осъждане.
И така: Духовният човек, казва Боян, не се бори, защото той знае, че борбата е за невежеството и борбата увеличава невежеството. Борбата е за света и за невежеството, а Любовта е за търсещите Бога. Невежеството въвлича човека в борбата и в света, а Любовта въвлича човека в Бога.
Боян казва: Бог е Дух и Истина, а не църква, религия, ритуали и свещеници.
Само незнайното може да те направи човек. Незнайното обладава дълбочина.
Любовта към Истината, казва Боян, е първата крачка към незнайното.
Човекът е длъжен да проникне в тайната на самия себе си. И после казва: Всяка голяма трудност съдържа в себе си врата към незнайното. Ако съумееш да изтръгнеш ново съзнание от трудността, ти правилно си минал през вратата.
Всеки трябва да разбули собствената си тайна, дълбочината си, себе си, докато стане спасител на самия себе си. Значи няма спасение отвън, а човек трябва да се спаси отвътре, но трябва да разбули себе си, тъй като Бог е отвътре Спасителят. Царството Божие наистина е отвътре.
Истинният Бог е неизречена Дълбина и Мълчание — казва Боян. Тази Дълбина не обладава никакво име, нито качества. Тя е Абсолют Незнаен.
Чистото търсене на Бога е винаги изпреварване на времето. После Боян казва нещо важно: Доста трябва да търсиш, преди да намериш верния път на търсенето.
Съвършен е само този, който се е посветил докрай на своето търсене. И после Боян казва, че лъженауките са знамето на света, а поведението на човека и неговото излъчване са истинската наука.
Боян е познавал тайната Мъдрост на Индия, Египет, Сирия и прабългарската и тракийската мистика. Сам той, както казах, е върховен жрец и на траките, върховен ръководител и на прабългарските жреци, и по-късно на богомилските магове и жреци. За него в Преслав казвали: Не виждаше го никой денем, а нощем се страхуваха от него. И дълги дни се носеха за него мътни мълви. Дори някои казваха: Душата си на Сатаната е продал. — Забележете как мислят тези, които не познават Незнайното... И затова знаел страшни тайни, знаел големи тайни и сякаш неговата сила и мощ нямали граница.
Боян често живеел в подземията на двореца или в обителта — любимото му място — „Света Параскева”. Много рядко човек влизаше в покоите на Боян Мага, защото той обичаше най-много тайните и дълбинното уединение. За него това уединение беше навлизане във висши светове и най-вече вътре в световете на Бога.
За него казваха приближените му: Лицето му е странно, делото му е тайнствено, душата му е велика, а духът му е табу и секрет за другите. Такъв път е избрал от миналото той.
Виждали са го често усамотен до една скала и много дълго да се моли, и много усърдно. Но неговите молитви не са изнесени на света.
Сам Боян посвети много богомили в тайните на старите български и тракийски жреци. Той казва: Човек става господар на себе си само след посвещение.
Из лекции на
Елеазар Хараш
на водещата снимка: картина на Боян Мага, из серията "Богомили" на художничката Лили Димкова