Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Блез Паскал е френски мислител, математик, физик, изобретател и духовен писател, живял между 1623 и 1662 година. Роден във Франция, той оставя следи в математиката, физиката и философията, но истинската му същност се разкрива отвъд научните му открития - в преживяното вътрешно огнище на Божественото.Още млад, Паскал достига върхове в науката, които за други са недостижими за цял живот. Но колкото по-надълбоко прониква в законите на света, толкова по-силно усеща границата на разума. За него човекът остава „мислеща тръстика“- крехък, но призван да съзерцава Вечността.
Кулминацията на неговия вътрешен път настъпва през нощта на 23 ноември 1654 година, когато изживява събитие, което той сам нарича „Огън“. В кратък, но изключително наситен текст, впоследствие записан и зашит в дрехата му, Паскал свидетелства за пряко преживяване на Бога като живо Присъствие:
„Огън. Бог на Авраам, Бог на Исаак, Бог на Яков - не на философите и учените. Увереност. Увереност. Чувство. Радост. Мир.“
Това мистично преживяване преобръща живота му. Паскал постепенно се оттегля от светската наука и се посвещава на вътрешното търсене, свързано с духовното течение на Янсенизъм и манастира Пор-Роял. В неговите фрагменти, събрани по-късно като „Мисли“, се открива борбата между разума и вярата, между бездната на човешката нищожност и сиянието на Божествената благодат.
В своите „Мисли“ Паскал разкрива идеята за divertissement, състояние на непрекъснато разсейване. Човекът насочва вниманието си към външни занимания, към успехи, към разговори и съревнования, за да поддържа чувство за значимост. В този процес се изграждат представи, които се споделят и утвърждават между хората. Всеки участва в игра на образи, в която външното има по-голяма тежест от вътрешното. Паскал казва:
Човешкото общество е изградено върху взаимна измама
Паскал отбелязва, че уважението в обществото се основава върху знаци. Звания, титли, облекло и богатство служат като символи на стойност. Един съдия получава почит заради своята мантия, един военен заради униформата си. В тези знаци хората влагат доверие, което поддържа реда. Така възниква взаимно съгласие да се приема видимото като израз на същност.
Тази подредба създава удобна илюзия. Всеки участник поддържа образ пред другите и в същото време приема образите на останалите. Взаимната измама тук се проявява като съгласие за участие в обща сцена. Човекът желае да бъде възприеман като значим, а другите откликват чрез същия механизъм. Така се оформя мрежа от очаквания и роли.
Пример за това се открива в обществения живот. Политик излъчва увереност и сила, дори когато вътрешно изпитва колебание. Публиката възприема този образ и го утвърждава чрез доверие и подкрепа. В деловия свят предприемач представя успех и стабилност, за да привлича партньори и клиенти. В личните отношения хората също изграждат внимателно подбрани образи, които целят одобрение и приемане.
Паскал насочва вниманието към склонността на човека да търси величие чрез външното. Тази склонност води до създаване на обществени структури, които функционират чрез символи и представи. В този смисъл взаимната измама се явява основа на социалния ред. Тя поддържа взаимодействието между хората и създава усещане за стабилност.
В дълбочина обаче Паскал открива и възможност за прозрение. Осъзнаването на тази игра на образи отваря път към по-истинско познание за човека. В този поглед се разкрива напрежението между външното и вътрешното, между представата и същността. Именно в това напрежение се ражда стремежът към истина, който придава дълбочина на човешкия живот.
- Истинската религия се състои в това човек да унищожи своето себелюбие пред всеобщото Същество.
- Хората са тъй необходимо безумни, че да не бъдеш безумен би означавало друга форма на безумие.
- Какво е човекът в природата? Нищо спрямо безкрайното, всичко спрямо Нищото, средина между Нищо и всичко.
- Цялото нещастие на хората произтича от едно единствено нещо, че не могат да останат спокойно в своята стая.
- Единственото, което ни утешава в нашите нещастия, е развлечението, а то е и най-голямото ни нещастие.
- Ние не се задоволяваме с настоящето. Настоящето никога не е нашата цел. Така ние никога не живеем, а се надяваме да живеем.
- Чрез пространството вселената ме обгръща и поглъща като атом. Чрез мисълта аз обгръщам нея.
