Първо блаженство: "Блажени нищите духом..." (Матей 5:3-12)
Когато бедните духом (нищите) се смятат за богати, те стават фарисеи и лицемери.
Първото блаженство е за нищите, т.е. тези, които имат стремеж, нищите, които търсят Духа със своя чист и силен стремеж.
Второ блаженство: „Блажени скърбящите, защото те ще се утешат“. (Матей 5:4)
Скръбта произлиза от тежестите, които животът носи, от материалните потребности на живота. Духовната сила в човека е, която противодейства на чисто материалното, и духовното е, което създава лекотата в живота. Тежестта на физическия живот се чувства толкова по-силно, колкото повече човек е обеднял духовно. В човека има една скрита сила, която носи тежестта и бремето на съдбата. Силата, която свързва душата с тялото, в окултната наука се нарича „етерно тяло“. Именно в това тяло работи скръбта (болки, страдания и т.н.) Едно същество, което има астрално тяло, може да страда само чрез повреждане на етерното тяло. Точно затова второто блаженство гласи: „Блажени скърбящите, защото те ще се утешат“, т.е. те ще се утешат, защото чрез Христос една нова сила е била донесена за етерното тяло. И когато хората се свържат с Христос и възприемат новата Истина, те ще изживеят в себе си утеха за всяка скръб и страдание.
За скръбта: Посветените черпят сили и от скръбта и нещастията. Това се отнася до силата на Духа - особена гледна точка. Скръбта и нещастията сломяват някои, а на други дават сила, енергия и израстване. Който има истински стремеж, израства и разбира някои тайни на живота. Когато обичаш по човешки начин някой човек, ти се привързваш към този човек и към скръбта, защото самата човешка любов е скръб. Божествената Любов е свободна от привързаност, същевременно от скръбта и нейното разрушение. Когато майка се тревожи за детето си, това е мярка, че любовта не е Божествена. Човешката любов е една голяма тревога и с тази любов никога не можеш да влезеш във висшия свят, защото, за да влезеш във висшия свят, се иска не сила, а могъщество. Това идва от Божествената Любов.
Скръбта е много изгодна за Черното Братство, защото тя води към отчаяние. А отчаяните често нямат защита. Затова Черното Братство разчита много на отчаяните хора.
Третото блаженство: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“.
Кротост не значи овчедушие. Това е едно състояние на съзнанието, при което човек е господар на своите страсти, инстинкти, вълнения, гняв, ярост, възбуда и т.н. Това означава висока степен на контрол. Кротък във висш окултен смисъл е само този, който има пълна власт над себе си. Той не се стреми да владее другите. И Христос казва за Себе Си: „Елате при Мен, защото Аз съм кротък и смирен“. (Кротък и смирен - две много силни думи, които вървят заедно.)
За контрола: Като цяло контролът надминава всички науки и религии. Когато мразиш, ти си извън контрола и размножаваш своите врагове. Когато изпращаш силна струя на Любов към врага си, това е истинската заплаха за него, защото злото бяга от енергията на Любовта - това е енергията на Бога. Когато енергията на Любовта се сгъстява, тя става Бог, т.е. покоряваща сила (принцип). Любовта е първична енергия, затова има власт над злото.
Тъмните сили, адептите на Черното Братство също знаят ясно цената и силата на мълчанието. Те знаят, че:
1. Мълчанието е неизразходвана енергия.
2. Мълчанието съхранява живота, т.е. силата и могъществото.
Важно за контрола: Който няма контрол, неговото въображение може да се превърне в убиец за самия него и за много други хора!
Учителят казва:
Въображението трябва да бъде слуга на волята. Само който е кротък и смирен, може да бъде истински ръководител и учител на хората. За пропагандата окултната наука казва: Всеки стремеж да се прави пропаганда на едно религиозно учение или каквото и да е то, произхожда от липсата на контрол. Това е знак, че тук има жажда за власт. Това произлиза от егото и от липса на контрол. Третото блаженство има отношение към астралното тяло на човека, което е носител на егоизма, страстта, жаждата за власт, гняв и т.н. Точно тук е силата на кротостта - тя побеждава астралната област. Затова е казано: „Блажени кротките…“. В егоизма винаги се сгъстяват силите на злото. Ако един човек е голям егоист, това е знак, че в него са обединени много същества на астралния свят. Егоизмът е качество на ума и понеже вътрешните неща са затворени за ума, той се насочва към външна пропаганда и външни методи. При егоизма няма себепознание, няма себеконтрол. Себепознанието е най-важният метод за откриване на Истината. Философските разсъждения не са важни, а методът (ключът), как да се постигне Истината. Тя се постига на степени. Без метода може да създадеш религиозно учение или система и въобще да не познаваш Бога.„В човека трябва да командва волята, а не въображението“.
Четвъртото блаженство: „Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще бъдат наситени.“
Четвъртото блаженство спада към втората група блаженства, която има отношение към душевния живот на човека, защото гладуването и жадуването оживяват душата. Гладуването и жадуването за правдата е стремеж навътре. Четвъртото блаженство има отношение пряко към сърцето.
Когато човек иска да изживее в себе си Христос, той трябва да изпитва много силен порив - точно така, както тялото жадува за вода и гладува за храна. Тази жажда за Христос в най-широк смисъл може да се нарече жажда за правдата и когато човек се изпълни в своето сърце с Христовата сила, той може да утоли в себе си своята жажда за правда.
Стремежът навътре: Когато има стремеж навътре, идва един особен работник на Бога, който изкушава хората. Защо ги изкушава? Дяволът изкушава хората, за да ги направи силни и святи. Няма светци и Посветени, които да не са били изкушавани, в това число и Учителите. Борбата винаги е била голяма, защото дяволът е винаги логичен. Окултната наука казва: „Логичен значи сляп“. Накрая истинският стремеж побеждава тази логичност и се освобождава от злото.
Петото блаженство: „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани“.
Петото блаженство е свързано с равновесието - то стои по средата на деветте блаженства. Тук човек се научава да проявява Любовта. Това е Любовта на душа към душа, която извира от самото Божествено естество на душата. Човек лесно може да разбере дали обича: като изолира тялото мисловно, ако Любовта остане, значи е Божествена. Чиста Любов на душа към душа може да има само този, който е намерил себе си, който е разкрил Бог в себе си, защото който е познал себе си, той е познал и Бога.
Петото блаженство е свързано с ума. Тук умът се учи на отношение, тук се пробужда неговата сила. Тук се развива милосърдието, което е свободен дар от човек към човек. Онзи, който е приел Христовата Любов, той я дава безкористно на друг. Когато обичаш някого и искаш той да те обича, това е нарушение на Божествения Свят закон, защото Бог е Любов и никой не може да задължава другия да го обича. Който не е приел Любовта, той се придържа към формалната страна и закона със своя интелект. Формалната любезност, това са книжниците и фарисеите. Учителят казва каква е разликата между тях и Христос. Христос е висял на кръста, докато при фарисеите и книжниците кръстът виси на тях.
Любовта е сила, която дава равновесие на човека. В Кабала се казва, че за да възродим религията, трябва да приспим богословието и да събудим милосърдието. Буда не е бил благосклонен към никаква вяра. Той е смятал, че най-важното е опитът, то е същността. Само чрез опита се излиза от пределите на ума и илюзията. Докато има ум, за истинска Любов и равновесие не може да се говори, защото умът винаги има едно силно желание, което е отклонено. Силното неразумно желание, това е силен вампир, вселен вътре в желанието.
Учителят казва: „Има хора, които отричат Сатаната дори когато той ги води за врата“.
За ученика положението е друго. Той взема енергията на желанията и я трансформира за по-висши цели. Така постепенно той се домогва до контрола, а контролът е метод на безсмъртието.
Метод за омагьосване на гнева от Духа, кажи: „Светлина и Сияние!“ и гнева ще просветне.
Шесто блаженство: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“.
Това се отнася до съзнателната душа. При това блаженство Духът навлиза все повече в човешкото съзнание. Когато човек изживее Любовта в своето чисто сърце, той изживява Бога. Така чистото сърце вижда Бога, понеже Духът във физическото тяло се изразява чрез кръвта, а кръвта се разнася чрез сърцето под влияние на космическия ритъм. Този човек, който пречисти кръвта си, той ще пречисти и сърцето си и тогава чрез Христовата сила, която е приел в себе си, ще види и Бог в себе си.
Без вътрешна чистота човек не може да се развива правилно в окултния път на еволюцията. Затова въпросът за чистотата не е само морален, но и духовен. И само тогава, когато човек се пречисти, в него може да се оглежда висшият свят и самият Бог. Фарисеите са хора, които се стремят към външна чистота. Чистотата на сърцето е голяма наука, защото чистото сърце отразява Божествената Любов не само на небето, но и на земята. Съхраняването на чистотата е свързано пряко с волята. Великата тайна в живота на ученика се явява само когато в ученика се пробуди цялата воля. Възпламеняването идва от Учителя, но трябва да има условия. Самата воля се проявява в търпението. Нетърпението е липса на воля.
Седмо блаженство: „Благословени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии“.
Седмото, осмото и деветото блаженства се отнасят до висшата Божествена природа в човека. Мирът се явява като резултат на сливането на душата с Духа. Връзката между тях е интуицията. Тогава, при това сливане, в душата настъпва такъв мир, какъвто дотогава не е наставал. Тогава в душата утихват всички бури и вълнения. Затова миротворците са хора, които са приели в себе си Божествения Дух и са станали негов външен израз. Именно чрез сливането са постигнали дълбок вътрешен мир.
Учителят казва:
На дъното няма вълни, в ума и сърцето има вълни, кошмари, сънища и т.н. Дълбокият сън без сънища е символ на сливането на душата с Духа. Той е също като дълбините на океана, там няма вълни, има пълно спокойствие, дълбок вътрешен мир. Миротворците постигат дълбок външен и вътрешен мир, понеже са съединени с Бога - затова се наричат Синове Божии. Мирът на фарисеите е външен - това е мирът на гробищата. Зад този мир се крие човешкият призрак, човешкият скелет, и затова Христос казва: „Вие сте гробници варосани“. Духовната смърт се представя външно и лъжливо като мир.„Ако твоето сърце е океан, кой може да окаля водата ти?“.
За мира: Дълбокият мир е дълбоко познаване на основите на живота и затова Учителят казва: „Само спокойствието може да те научи да мислиш дълбоко“ - защото самото спокойствие е Мъдрост.
Седмото блаженство е свързано с Любовта. Основно правило: За да бъдем в мир с другите, трябва да бъдем в мир със себе си. Дълбокият мир идва, когато познаеш себе си. Това става по време на големите, тежки изпитания. Например как умира ученикът при големи изпитания? - Астралният труп се изпарява като чист тамян. Големият мир на душата е пълно съгласие с вечния порядък.
Осмо блаженство: „Блажени преследваните заради правдата, защото тяхно е Царството Небесно“.
Това блаженство има отношение към Мъдростта и просветлението. Онези хора, в които Духът е напълно проявен, са малцина в света, те са избраници на Духа и другите хора не могат да ги разбират, и затова ги преследват. Правдата е външно проявление на Любовта и Мъдростта, т.е. когато Любовта се съедини с Мъдростта, се явява правдата. Тя е Божествена справедливост. Тези същества са възстановили правдата в себе си (постигнали са мярката) и сега я възстановяват в света. Те работят за възстановяването на правдата.
Девето блаженство: „Блажени сте, когато ви похулят и ви гонят заради Мене, и говорят всякакво зло против вас на лъжа. Радвайте се и веселете се, защото ще получите добра заплата на небето. Затова преследваха и пророците, които бяха преди вас“.
Това блаженство има отношение към най-висшата Божествена природа в човека - Истината.
Учителят казва: „Само чрез тялото на Истината човек става гражданин на Божествения свят“. Това е тялото на Възкресението. Окултната наука казва: Възкресението, това е най-великата магическа сила, която Христос е показал, и чрез него се побеждават най-тъмните сили. Ученикът трябва да знае, че за да възкръсне, първо трябва да мине през Голгота.
Учителят казва:
Значи ученикът трябва да се подготвя старателно за страданията, за този изпит, наречен Голгота. Тези, които изпълняват външни закони, малко или много се превръщат в служители на Черното Братство. Смъртта е в служба на Възкресението. Това е нейната задача. Това е ученикът - да понесеш смъртта с радост, значи да я победиш. Радостта е елемент на светлината.„Зад страданията се крият благата на живота. Ако едно страдание е голямо, и благословията е голяма“.
Идея за тялото на Истината: Тялото на Истината - това е Посветеният, това е завършената воля. Това не е казано все още в абсолютен смисъл. Волята не е още абсолютно завършена, има много степени на развитие, докато се стигне до абсолютната воля след завършената воля.
Елеазар Хараш