Търси

Билките са лековитото злато на земята ни

Още по темата ...
Живот на село

Защо връзката с природата става все по-голяма необходимост за един осъзнат живот?

Виж повече
Веселин Орешков

Веселин Орешков: Животът се състои в даването, не във вземането (ИНТЕРВЮ)

Виж повече
Еньовден

На Еньовден билките говорят и могат да бъдат чути само с гласа на сърцето

Виж повече
22.06.2021 г.
3293
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Има страни със залежи от злато, други – от петрол. Нашата земя е благословена с изключителна природа, която ни дарява с изобилие от лечебни растения. Билките са най-голямото богатство на България, те са нашето лековито злато, златните ни мини.

„Те са живи същества като нас!, казва за големият народен лечител Петър Димков. Днес се оказва, че целебните им свойства не действат по-бавно от техните аналози в  химията, както се твърди от официалната фармация. Напротив – те са по-ефективни, и „по-бързи“, защото са „познати“ еволюционно от клетките на физическото ни тяло, казват съвременните билколечители. За разлика от традиционните антидепресанти например, които водят след себе си редица странични ефекти, билките помагат функционирането на централната нервна система без да вредят на организма. Именно затова са предпочитано средство.

Нашата народна медицина не е просто „пий тази билка и ще се оправиш“, нещата са много по-дълбоки. Лечението с целебни растения е свързано с душевността и бита ни и е в синхрон с народния ни календар, който е започнал да се съставя преди хиляди години.

 „Българите са пазители на милосърдието. Практиката, теорията и душевността в българското народно творчество и народно лечение, преплетени с ритъма на българския народен календар и годишните цикли в космически и земен мащаб обуславят изразяването на това милосърдие, чрез достигането на високи терапевтични резултати при прилагането на природно-научни методи на лечение и профилактика“,

пише в доклада си за Народната медицина билкарят инж. д-р Васил Канисков – лечителят, посветил живота си на това да помага на хората. Лечителят казва, че народната медицина и билколечението в България се оценяват като едно от най-големите богатства на нашия народ, което е свързано с живота и борбите му през вековете.

 „Днес в целия свят се разтварят широко вратите за фитотерапията, или билколечението, а у нас се създават достатъчно възможности за приложението и разумното използване успоредно с методите на официалната медицина. Аз дълбоко вярвам в Божия промисъл, че България е призвана да спаси света от смъртоносните заболявания. Забележете – не САЩ и Русия с техните несметни богатства, а малката България със своите неповторими билки – все още чисти в екологично отношение, със съхранени лечебни качества, пълни с божествена енергия! Благодарение на Божията Милост, България и хората, живеещи по българските земи, са отрупани от Божията Благодат с минерални извори, реки, планини, море, равнини, уникална природа и най-вече — билки. Нека споделим това богатство с другите народи. Явно, както в миналото, така и сега, ние сме призвани от една върховна Повеля да оказваме помощ на страдащите, да станем и бъдем Лечебницата на Европа, а защо не и на целия свят“, казва д-р Канисков.

Как са лекували траките?

Медицината им е имала магически характер – лечение с музика и песни (Орфей), с нашепвания, беседи и добри думи. Основна част от здравната им култура е била познаването на билките – кентавър, пелина, змийско мляко, червен кантарион, сладка папрат, мащерка, копър и много други. Използвали са и водолечение с минерална вода. Още Херодот го описва големите балнеологични центрове в Пауталия. Не е ясно как са се хранели, но има данни за някои храни от растителен и животински произход – кисело мляко, наречено Елексир на траките е висш лечебен фактор. Използвали са го и като козметично средство, за болести на стомаха и други.
Най-големите медици са с тракийски произход, да не говорим за богомилите, които също са били прекрасни лечители. Те са единствените в света, които изнасят медицината сред народа, дотогава тя е само за висшата класа. Голяма част от многобройните сподвижници на богомилите ("съвършените"), ученици и последователи, били избити по времето на цар Борил със съдействието на гръцкото и българско духовенство. (Кармично обремененото царство България е пет века под Османско иго заради гоненията си над богомилите. А, в кармично обременената, сега разделена на две, българска църква вярват едва по-малко от 10% българи - сега, в миналото и в бъдеще - б.а.) Останалите живи се пръснали голи и боси из цялата тогавашна Европа, носейки на гръб по две торбички: в едната хляб, в другата - билки. Най-прочут богомил и лекар след Боян Мага е Василий Врач, който в края на XI в. и в началото на XII в., по време на византийското робство, оглавявал богомилското движение. Той бил изтъкнат философ, учен и лекар, поради което с право го наричали българския Авицена. Огромната му популярност сред населението не само в България, но и в цяла тогавашна Византия, става причина под натиска на гръцкото духовенство (и не без българско участие) да бъде изгорен жив на клада на хиподрума в Константинопол през 1114 година. Тогавашният византийски император, посъветван от своите приближени, и най вече от духовниците българи и гърци, си послужва с измама. Потърсва Василий Врач, за да поиска помощ - да го лекува, защото е болен. Верен на своя хуманен дълг, въпреки предупреждение, Василий Врач отива в императорските покои. Там той бива хванат, измъчван и разпънат на кръст, изгорен жив на клада. Тази първа лумнала клада дава сигнал на мракобесните сили да започнат своето пъклено дело. От Константинопол, през българските земи и през цяла Европа, горят огньовете на мракобесието. Тези огньове поглъщат за 2-3 века цвета на току що покълналия Ренесанс - 30 милиона цвята! А сегашна Европа, към която се стремим, дали се е променила, оттогава?) Делото му обаче не умряло. Неговите ученици, разпръснати из Европа, допринесли да пламне и да се разгори реформацията. От тези исторически факти се вижда, че българската земя е родила и откърмила големи мислители и че нашият народ в някои области е вървял с векове пред останалите европейски народи.”

Факти

Има данни за използване на лечебните растения в създадената през VII век Българска държава със сливането в единен български народ на трите племенни общности – траки, славяни и прабългари. В малкият речник Глосар записан в Шестоднева на Йоан Екзарх, който се пази в Британския музей, се говори за плеврита, наречен с чисто българското име ребреница, като се посочва и лечението му – с върба и топола, съдържащи салицилати, както и с кукуряк.

Първият български лекар, получил образованието си на запад, е доктор Никола Савов Пиколо (1792-1865). От времето на робството са известни 19 ръкописа на народни лекарственици, които датират от 18-19 век. Състават на повечето от рецептите е от лечебни растения.

В тефтерчето на Васил Левски билката котешка стъпка е записана наред с други две билки, и е била една от най-често употребяваните от него. По всяка вероятност сподвижникът и съратник на Левски, поп Матей Миткалото е този, който го запознава с лечебните свойства и приложение на билката.

През Руско-Турската война билката Котешка стъпка се ползва в руските полеви болници и лазарети, като допълнително средство за лечение на рани, като се приема вътрешно и се прилага външно. Въвеждането на билката в лечените практики при раневи процеси прави силно впечатление на руските екари и лично на проф. Николай Пирогов (1810-1881). Участва в Руско-Турската война, на 10 октомври 1977 година пристига в България, села Горна-Студена до Плевен и организира всичките полеви военни болници и лъчения през време на войната. Човекът, който провежда лечението с билката котешка стъпка е доброволец българин от българското опълчение в помощ на руската армия и се казва Васил Тодоров Чардаклиев – първи братовчед на Васил Левски. Дори нещо повече – първият братовчед на Апостола е и първият официално признат фитотерапевт не само от Апостоловата рода, но и в България. По-късно неговият внук носещ същото име Васил Чардаклиев пристъпва към отглеждане на котешката стъпка като култивирано растение в опитното поле край Пазарджик.

Проф. Борис Китанов ги класифицира по баграта на цветовете

„Огромен е броят на диворастящи растения, които се употребяват в народната и съвременната медицина — 750 вида от около 3300 вида, растящи в нашата страна“, пише ботаникът проф. Борис Китанов. Професорът разделя билките на групи по един белег — баграта на цветовете. „Приети са седем групи растения, като първата обхваща билките без цветове (папратовидните и голосеменните), втората — билките с жълти цветове, третата — с кафяви цветове или съцветия и т.н. 

Българската лечебна флора е не само най-богатата в Европа, но и най-добре проучената. Богатите архиви и хербарии на специализираните институти на Българската академия на науките са ценни за науката и достъпни за всички. България е основен доставчик на билки за целия свят. С територия десетки пъти по-малка от тази на Индия и Китай, пропорционално на площта си, страната ни ги изпреварва по количества износ на билки.

Най-често и широко прилаганите лекарства във всеки дом са прясно приготвените водни извлеци, наречени запарки и отвари. Листа, цветове и други растителни органи, от които лесно се извличат действащите вещества, обикновено се приготвят във вид на запарки. По-твърдите растителни части, като корени, коренища, кори и др., се приготвят под формата на отвари. За приготвяне на запарките и товарите растителните части се надробяват, тъй като от дребните частици по-пълно и бързо се извличат действащите вещества. Обикновено големината на частиците на листата, цветовете и стръковете не трябва да е над 5 мм. За кожести листа – не по-големи от 1 мм, стъблата, корените и коренищата  - не по-големи от 3 мм, плодовете и семената – 0,5 мм.

ЗАПАРКИ
Приготвят се по следния начин: надробената билка се поставя в емайлиран, порцеланов или стъклен съд и се залива с предписаното количество вярща вода. Съдът се захлупва с капак и престоява указаното време (желателно е поне половин час или дори повече), след което се прецежда през марля, памучен плат или неметална цедка. Билката се изстисква и течността се прецежда отново. Долива се с вода до предписаното количество.

Едно от главните изисквания към запарките е да се приготвят по възможност всекидневно или да се запазват на тъмно и прохладно място, например в хладилник, но не повече от 3 денонощия, тъй като бързо се развалят.

ОТВАРИ
Представляват водни извлеци, получени от различни лекарствени суровини след продължително нагряване на водна баня. Наситнената билка се поставя в емайлиран или порцеланов съд, предварително загрят на водна баня в продължение на 15 мин., залива се с предписаното количество вода, захлупва се и се нагрява на кипяща водна баня в продължение на 30 мин., при често разбъркване. Отварата се охлажда на стайна температура 10 минути, след което се прецежда като се изстисква растителния материал, и се долива с преварена вода до предписаното количество. Отвари, приготвени от дъбова кора и други растителни суровини, съдържащи дъбилни вещества, се прецеждат веднага след изваждане на съда от водната баня. По принцип като отвари се приготвят извлеци от по-плътни растителни части, като кори, стъбла, корени.
По-често отварите се приготвят чрез директно варене за 10-15 минути след което се следват указанията на рецептата. 

Важно изискване и към отварите е да се приготвят по възможност всекидневно или да се съхраняват на тъмно и прохладно място в хладилник, но не повече от 3 денонощия. Запарки и отвари от горицвет, момина сълза, корени и к оренища на иглика и дилянка се приготвят в съотношение 10:300 (10:200 за билки, съдържащи слузести вещества).

СПИРТНИ ИЗВЛЕЦИ (ТИНКТУРИ)
Получават се, като наситнената билкова суровина се залива с чист спирт най-често в съотношение 1:5 или качествен алкохолен концентрат (40-60 градуса), престояват на тъмно и топло място най-малко 1 седмица, след което се филтрират. Могат да се съхраняват по-продъжително време. Те се употребяват в по-малки количества, обикновено на капки.

МАСЛЕНИ ИЗВЛЕЦИ
Приготвят се като наситнените билки се заливат със зехтин или олио и престояват в стъклен съд определеното време, след което маслото се прецежда.
 

Препоръчани книги:

Драгомира Иванова
Драгомира Иванова
Драгомира Иванова е журналистка. Завършила е Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Пише статии в печатни и интернет издания, свързани с духовното развитие.  Вярва, че мисията ѝ е да е полезна с тях. Стреми се да развива духовното в себе си и да има хармонични отношения. В словото на Учителя Петър Дънов намира отговорите за живота.
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12