Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Едва ли има културен човек, който да не е чувал за древната Атлантида - огромен остров в средата на Атлантическият океан, потънал с всички свои жители в резултат на грандиозна геологическа катастрофа в зората на човешката история.Елеазар Хараш: На Рила има тайно място, което е вход към Агарта (ИНТЕРВЮ за Атлантида)
Най-напред за Атлантида светът узнал от гръцкия философ Платон, живял в V - IV век пр. н. е. В своите диалози “Тимей и Критий” Платон споменава, че египетските жреци разказвали на Солон за съществуването на Атлантида, която потънала под водите на океана преди 9,000 години. Като се има предвид, че Солон е посетил Египет в 584 г. пр. н. е., може да се заключи, че Атлантида е съществувала преди около 12,000 години.
Атлантида се простирала според Платон в Атлантическият океан зад “Херкулесовите стълбове” (Гибралтарския проток) и била по-голяма от Либия (северозападна Африка) и Азия (Мала Азия), взети заедно. По-нататък следват твърде интересни редове. Платон пише, че в онова време на мореплавателите било удобно да преплават от тези острови на други острови, а от тях на противолежащия (т. е. задатлантическия материк, който ограждал това море - Атлантическия океан).
От този текст следва, че на Платон е било известно съществуването на материк, по-голям от Атлантида, разположен на запад, т. е. - Америка. ( т.е. Америка далеч не е открита от Колумб).
По-нататък се казва, че на Атлантида съществувал велик и могъщ Съюз на царе, на които принадлежала властта не само над самите острови, но и над много други страни, както и на задатлантическия материк (Америка).
От сведенията на Платон може приблизително да приемем, че общата максимална площ на Атлантида е била около 1,000,000 кв. км. Описанието на Атлантида дадено от Платон, дава указание, че островът е бил изключително богат с руди и с разни метали, особено цветни. На атлантите са били известни среброто, златото, медта, калаят и желязото.
Интересни са и сведенията за климата на Атлантида. Зимата била мека и водата не замръзвала. Реколтата се събирала два пъти през годината - един път през зимата, когато използвали дъждовете, а втори път през лятото - посредством изкуствено напояване. Това говори за сухост на климата, сходен със сегашния климат на Канарските острови.
В описанието на Платон има сведения и подробности за столицата на материка, за държавното му устройство, за някои обичаи и др. Съобщава се и за съществуването на писменост у атлантите. Според някои автори останалите живи обитатели на Атлантида емигрирали в Централна Америка (района на Гватемала - цивилизацията на Маите), където положили началото на древната ѝ култура.
Това са накратко сведенията, които дава Платон, но какво казват по този въпрос геоложките и палеографските проучвания, океанографските изследвания?
Много руски учени изказват мнението, че в отдалечена геологична епоха сред Атлантическия океан е съществувал материк. В. Белоусов пише: “Има признаци за неотдавнашно съществуване на големи участъци суша на мястото на Атлантическият океан…”. В книгата “Геология на моретата” от М. В. Кленова четем: “Следи от някои неотдавнашни потъвания в Атлантическия океан са отбелязани по всичките му брегове. Значителен по размери континентален монолитен къс, потънал под морското равнище, се намира в района на Канарските острови и на островите на Зеления нос. Той именно се предполага да е бил Атлантида, за катастрофалното потъване на който е известно от древногръцките източници.”
Появяването и изчезването на острови сред океана в по-малки мащаби е познато и в наши дни. Това явление е особено характерно за Атлантическия океан, дъното на който е неспокойна част от нашата планета и постоянно става поприще на вулканични и земетръсни явления. Областта на Атлантика е мястото, където вековните колебания на сушата са с най-голяма амплитуда и скорост. Редица други фактори говорят в полза на схващането, че в миналото съществували материци в някои части на съвременния океан.
Под водата са открити цели потънали планински системи понякога с много сложна структура, произходът на които по пътя на подводно планообразуване е съмнителен. Батиметричната карта на дъното на Атлантическият океан показва простирането на централен планински хребет или планинско плато във формата на латинската буква “S”. Всички острови в Атлантическия океан освен Атлантическите са върхове на този хребет.
Установени са подводни продължения на десетки, даже на стотици километри речни долини (подводни каньони). Тези подводни каньони понякога се проследяват на дълбочина до няколко хиляди метра. Подводните речни долини са резултат на континентална ерозия и в миналото са били на територията на материците.
Далеч от брега има континентални материали с явен материков произход (кварцови пясъци, огладени камъчета и др.), съществуването на които не може да се обясни с пренасянето им от плаващи ледове. Така например в редица пунктове на Атлантическия океан са извадени пясъци с размери на частиците 0.6 - 3 мм., които са от явен материков произход. Те били извадени от дълбочина 2,900 до 7,200 м.Това води до заключението, че трябва да се допусне кратковременно издигане на участъците, където са намерени тези пясъци с амплитуда 2 - 3 км.
Известни учени като Е. Ф. Хагемейстер са на мнение, че Атлантида е причина за възникването и прекратяването на ледниковия период в северното полукълбо. Този огромен остров, възникнал на средата на океана, е препречвал пътя на топлите морски течения…
очаквайте продължение, а междувременно вижте видео клиповете по темата:
