Търси

Ангел Манев: Господ е направил Аналоговият свят непрекъснат и неповтарящ се. Защо? (ПЪЛЕН ТЕКСТ+ВИДЕО)

Още по темата ...

Ангел Манев: Тайните изследвания на Никола Козирев (Огледала на Козирев, тайни на Слънцето, Луната, времето и Космоса)

Виж повече

Космогонията на богомилите и апокрифните учения (ЛЕКЦИЯ - Танев / Манев)

Виж повече

Ангел Манев: Лекция за автентичната българска история и князете на Плиска (ВИДЕО)

Виж повече
23.01.2022 г.
4286
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
 

Днес ще интерпретирам.

Не съм го писал, не съм го обмислял толкова дълбоко, но ще се опитам, не да ви давам знания, а да ви накарам да мислите!

Да мислим простичко и да огледаме нещата как са.

 

Значи, седят бащата и сина и си приказват.

И синчето вика:

“ -Тате, сега ако вземем калашниците и ги избием всички лоши хора, ще останем само добрите, нали?

- А, не - рекъл - сине! Ще останем само убийците!”

 

...Имам едни приятелки...много са ми близки...

Ама те работят със светлината, много със светлината! “Светлината, светлината, Слънцето…” - години наред.

И един ден като ги гледах, викам:

-Абе, вий, преди да бъде Светлина, що беше бре?

-Какво искаш да кажеш?

-Ами, искам да кажа, че “...беше Тъмнина!” И какво правите вие? Ами, работите със -Светлината! Е, като работите със Светлината, вие си “сваляте гащите, да ви работи Тъмнината отзад!”

-Ти, това ли искаш да кажеш?

-Точно това искам да кажа!

 

Значи, в тия приказки, колкото да са ей тъй казани, има следната мъдрост:

 

Ние всички приказваме за Духовен живот, за Дух, за материя.

Обаче, никой не е наясно за какво става въпрос!

И всички работим с материята, пък си мислим, че работим с Духа. Ей това е!

А, ние трябва да ги познаваме и двете.

 

И мисията на тая конференция е точно такава!

Да има изследвания и от едната и от другата страна, но когато сме наясно за какво говорим.

Кога ще говорим за чиста физика? Кога ще говорим за чиста езотерика?

И силата на конференцията е в това, че нещата се обединяват. Сега ще ви покажа точно как се обединяват и за какво става въпрос…

 

Господ направил света!

Всички Го познавате: материалистите, идеалистите, духовните - всичките.

Как го е направил?

Той го е направил аналогов.

Какво ще рече това?

Това ще рече, че всички неща в природата - и в духовният и във физическият свят - се преливат, няма насеченост. Всяко нещо следва след другото. Всичко е плавно, всичко е хармонично!

(Там работили различни същества, различни видове Йерархии...)

И сега, гледайте:

Аналоговият свят е това:


 

Една хубава, хубава маслена картина.

(нарисувана - приказка!)

Гледате - планини, зеленината - всичко го има. И ви е приятно.

 

А сега да помислим:

Кой го е нарисувал и що го е нарисувал?

И що ви е приятно?

Ами, да вземем един пример:

Аз и моят приятел Динко сме близнаци. Обучени сме еднакво.

Расли сме, яли сме едно и също нещо. Учителите ни са едни и същи - всичко, техниката ни…

И сме художници и рисуваме перфектно - и единият и другият. Никаква разлика няма! Заставаме пред едно ей такова нещо и рисуваме двамата. Той рисува и аз рисувам. Хубаво, но до нас стои Гошко, който ни е приятел и взел един фотоапарат и снема (цитров фотоапарат - направен)

И после какво правим? Изнасяме двете карти и и снимката на стената.

И гледаме публиката как действа.

Край моята картина - някой се спира, гледа, край динковата - всички, спират, и седят и гледат, и се чудят.

Покрай снимката на Гошко никой не се спира.

Що тъй? За какво става на въпрос? Нали еднакво рисуваме? Всичко е абсолютно едно и също. И снимката - още по-добре там.

Нашата, физическата наука не може да го обясни това - дарба, талант - дрън-дрън!

 

Сега, моето обяснение, какво е:

Значи, двама с Динко рисуваме. Всичко е едно и също - техниката, обекта. Само че, той има една по-друга способност, отколкото съм имал аз (или имам) и нося с мене си.

Той успял да отпечата на платното състоянието на Душата си, когато е гледал тоя пейзаж.

И хората, като минават да го гледат, това им въздейства. Затова го гледат!

Аз съм го направил нескопосано, някак си - от технически. А на снимката, никой не се спира. Ами, защото там Душата я няма.

 

Значи, тук стигаме до следният извод, че:

В материалното изкуство има елементи, които са свързани с Духа.

 

Ама тях не ги казваме, не ги определяме, щото “правим се на незнаещи”.

А, сега да видим, как стават нещата?

 

Значи, Аналоговият свят на Господ, направен прекрасно - преливащ се, вижте!

Тук, мога да стоя с часове - да медитирам и да ми е удоволствие!

 

Сега, представете си, че на тази аналогова картина, ние сложим една мрежа (каквато мрежа сте виждали) и в пресечните точки на тая мрежа вземем цвета, съответно който художникът е мацнал там, като е рисувал с маслените бои.

Ние на тая хубава аналогова картина слагаме една мрежа с едра стъпка. Вземаме тази мрежа и я слагаме на един бял екран и цветовете в пресечните точки. Ще получа нещо подобно на картината, която е рисувал художника.

Хубаво, ама следващата стъпка ще направим тъй:

Ще вземем една по-гъста мрежа и по същата технология ще получим на второ платно, по-близко до оригинала изображение. Близко, ама не е същото.

После на тоя Аналогов свят - ще вземем още по-гъста мрежа. И ще получим още по-близко подобие на аналоговата картина. И така, до безкрай.

 

Така, представете си сега, нашата наука какво прави?

Нашата наука прави тъй:

На този Аналогов хубав свят, който Господ направил, слага една мрежа и вика: “Те това е науката.” - точките, в пресечните точки на мрежата.

И колкото по-гъста е тази мрежа, толкова по-близо се доближаваме до творението на Господа!

Как?

Чрез нашите дигитални инструменти.

Защото това е дигитализация.

Значи, нашата наука, не само в художественото изкуство, физика, химия - всичко е така построено.

Ние стъпваме на възлите на тази мрежа и се мъчим да възстановим, това което Господ направил ей те така - Прекрасно, Аналогово! Само, че ние ще го направим цифрово.

 

Това не е работа на Господа!

Това е работа на друг Господ, други същества. (За тях след малко ще говорим.)

Вижте, пак картини: прекрасни картини.

Ето ви го Айвазовски. Той освен цветовете, освен това, което е направил като картина, е успял да предаде стихията - морската - да предаде моряците, емоцията, която е в него.

Е, те това ни въздейства на нас! Не комбинацията от цветове. Не! Не точно как го е нарисувал и що го е нарисувал. “Перфектно!” - И всички седим и викаме:

“А! Що тъй?”

“Ми, тъй! Защото той е успял да вкара нещо между възлите на мрежата, която ние после ще копираме с принтера, така нали ще го дигитализираме.”

 

Водя ви към едно разбиране - Разбирането за Дух и материя!

Вижте, сега тук съм показъл една цифрова редица - безкрайна и безгранична. Тези две понятия първо да си изясним.

Ами, какво значи това?

Това значи, че целите числа: 1,2,3...n...на брой…, можем да сложим още едно отгоре ,още едно отгоре...И тази редица клони към безкрайност. Тя няма край. Винаги може да сложите единица отгоре.

Ето това е представата за безкрайност!

Което обаче не е Безграничност!

 

Ето една друга такава цифрова редица: 1/1, 1/2, 1/3, 1/n... Винаги в знаменателя може да слагате по 1 отдолу. И ще става все по-малко и по-малко числото - безкрайно малко!

Колко безкрайно малко?

Ами до Нулата. Никога няма да я достигнем!

Ние ще се приближим до нея, все повече и повече, но няма да я направим тая граница.

 

Ето това е Безграничното!...

И граничната линия - Безкрайно, но гранично.

 

Е, как си представяте вие Духа, Духовният свят и физическият свят?

Материята знаем какво е?

Плътна материя - всички познаваме - химия, физика са ни учили добре. За Духовният свят се догаждаме.

Било “нещо си еди как си” и всички уж разбираме едно и също.

 

За мен, Духовният свят е Нулата.

Ей това е физическият свят - близко, близко, все по близко, но никога няма да го достигнем.

Или, представете си го:

ако искате вертикално, хоризонтално -някъде много нагоре в Духовният свят, който не е материя.

Какво ще рече това?

Това значи, че там това е Нула. Там не може да се достигне.

 

Как става връзката между Духа и материята долу?

Ами чрез уплътняване, уплътняване, уплътняване на материята надолу. И в крайна сметка - твърдата материя.

И ние какво правим с нашата наука?

Ами мрежи, мрежи, мрежи, все по-гъсти, да стигнем до Господа. Но няма как да стигнем до Него.

 

И сега, тази представа, нататък как работи?

Ето, това е материалният свят, в който човеците творим отгоре: 1,2,3...тъй..много знаем всичките.

А, Духовният се догаждаме, че има някаква граница, ама не може да я стигнем.

 

1 1,2,3,4,5...n…

1 1/1 ,½ , ⅓, ¼, ⅕, ...1/n… 0

 

Ето това е смисъла на границата на Вселената.

Знаете, физиците приказват, че Вселената имала граници. Да, има граници, които не могат да се достигнат.

Как е тъй?

Те точно така…(Ние се стремим към Духа, но няма да го достигнем, защото работим с материалистически инструменти.)

 

Преди, точно 6 години, тук на вашата конференция, приказвахме за една еволюция на човешките Духове в материята. Говорихме за едни честоти.

 

Дават се обяснени по слайд: (картина-схема на Еволюцията.)

 

Някой някога Си, преди…, е Решил кога кой (няма да го коментираме), определен вид Духове да минат през материята и да изградят седемте си съставни части: физическо, етерно тяло, астрално тяло, Азова съставка, Духовно Себе, Дух-Живот, Дух- Човек.

 

И как се реализира това във физическият план?

Ами посветените, на физическо ниво, виждат във времето как се появява Стар Сатурн - една еволюция на Духовете там, материята си нещо си става, след което “тази топка” - посветените казват така - “изчезва” от физическият свят, отива в астралният свят, после нисшия Девакан, после висшия Девакан, след това слиза надолу.

И след това, отново в пространството, се появяват тея топли и студени участъци. Почва отново Развитието - повтарят Старият Сатурн.

След време, този Стар Сатурн (правят каквото правят) отива нагоре в световете, слиза надолу и така се получават 7-те Еона или седемте планетарни състояния на нашата планета Земя в момента.

 

Между Старият Сатурн и Старото Слънце не е ясно какво става. Там няма време!

 

Ами как така няма време?

(Ами какво правим ние? Подминаваме го така и спокойно спим.)

Хора, как така няма да има време там?

Ние в момента какво виждаме?

Има ли цикъл?

Ами...има: 1,2,3,4,...повтаря се. “Нещо” си се повтаря. Пък изведнъж “няма време”.

Значи излиза, че може да има цикли без да има време.

Как така?

 

Следващ слайд: (Еволюцията и вибрационните числа на октавите на Еоните и генераторативните им ноти.)

 

На предходна конференция:

18 hz - довеждахме една честота преди Старият Сатурн, преди да почне творчеството на материята, след това всеки Еон му съпоставяхме едни честоти, които смятахме по особен начин и доказвахме, че 432 hz е честотата на жизненият терм на Земята. Това го правихме тогава.

 

Има някакво повторение, но не всяко повторение е цикъл.

 

Ние много обичаме да говорим за цикли:

Слънчеви цикли, лунни цикли…, дрън-дрън! Опа!”

 

Всички заспивате всяка нощ, но никога два пъти по един и същи начин - винаги различно!

Защо? Ами, защото Господ го е направил тъй! - Да няма повторяемост.

 

Господ е направил Аналоговият свят непрекъснат и неповтарящ се.

 

Тогава, чие дело е тази цикличност и повторяемост?

Ами, на някой друг Бог (по-малък) - Бога на материята, Ариман, който управлява материята, от когато му е дадено там да тръгне надолу.

 

Сега, леко отклонение ще направя за малко яснота:

Значи, Бога на материята, който управлява материята преди да бъде създадена и да тръгне Ариман се страхува…

Значи, Той не може да мести камъни, не може да твори нищо в материята. Той го прави чрез Неговата Йерархия, чрез човеците. Само чрез човеците може Духовният свят да твори в материята.

 

И...знаете, че стана Там една Мистерия на Голгота - (Eдин.., нашият Човек го разпънаха на кръста.)

После Духа какво?

Слезе Христос...Как слезе в земята, как влезе в етера на Земята и в материята?

В междуатомните, междумолекулни пространства на Земята. Това всичките го знаете.

 

Бога на материята, обаче, вижда тая работа. Още тогава се води една страхотна битка в Духовният свят между Христос и Бога на материята Ариман.

В Мистерията на Голгота, Ариман побеждава Христос. Вкарва го в материята. Христос ги знае тия работи. (Няма да говорим за библейските истории. Всичките ги знаем. Той много добре го знае...Знае там и за Тома-та, и за Юда-та и така.)

Значи, това беше явление на Духа Христос във физическият свят, които всеки който имаше виждане-сетивност Го видя!

Много хора не го видяха, нали? Който могъл го видял.

 

Чували сте, че предстои и Второ Пришествие!

“Той ще дойде...” - така, и така.

Къде ще е това Второ Пришествие?

Ами, то вече няма да бъде във физическият свят. Той няма да се появи като проявление в човек, във физическо тяло.

(За това ще говорим после, ако искате - Дънов и там, Кришнамурти и ще го дискутираме после.)

Той ще се появи в етерният свят- жизненият свят.

Хора, които имат сетива да виждат в етерният свят ще Го видят. Другите пак няма да го видят.

 

Хубаво, ама, Ариман знае за тая работа. И какво прави?

Тръгва да втвърдява този Етерен свят. Прави го твърд, твърд, твърд - ама още от тогава - от Мистерията на Голгота.

Що?

Когато се появи Духа - Христос, да не може да шава, да не може да твори, за да му създаде трудни условия.

Е, как го прави тоя Бог-Ариман, това втвърдяване на Етерният свят?

Ами простичко: чрез хората по два начина:

Първият начин е лъжата. Всеки път, когато човек излъже, Етерният свят се втвърдява.

И затова, Оня там ви каза: “Не лъжете!” и влиза в 10-те Божи Заповеди и го има във всички религии и Учения.

А, вторият начин на втвърдяване на Етерният свят е цикличното действие:

Всеки път, когато човек нещо повтаря, той втвърдява Етерният свят.

 

Ей, точно за това Господ ви е накарал да заспивате, но по различен начин. Никога по един и същи.

 

Това, което ние правим с цикличните си действия, втвърдяваме Етерният свят под въздействието на Ариман, а не на Онзи, Който е Създал света Отгоре.

Това трябва да го осъзнаем, когато наблюдаваме и анализираме какво става край нас.

 

Тази, дискредитизация на Аналоговият свят, който Господ направил, слагайки мрежата и дискредитирайки, е чисто Ариманична дейност, осъществявана чрез човеците.

 

И ние трябва да сме наясно, когато говорим за Духа, че Той се намира в разстоянието между точките на мрежата.

Той не е в точките на мрежата. Точките на мрежата са нещо, което идва от сатанизма, от Ариман.

 

В тоя смисъл, цикли в Природата няма.

Няма цикли! Сега приказвам еретизъм.

Как тъй ? Ами, тъй.

Щото никой цикъл не е точен. Всеки има някакво число, точка, и цифри зад запетаята, които могат до безкрайност да вървят. И не се повтарят. Тъй е построен света.

 

Значи, някой се мъчи в Духовният свят да слага мрежа и да го оприличаваме с физическият свят. И ето, ние сме станали много духовни…

(“Не, не сме станали...Останахме само убийците!”)

 

В тоя смисъл, нататък…

Има едно понятие Ентропия. Ентропията е мярка за подреденост.

Тука съм ви показал:

Когато Ентропията стане Безкрайност, или всичко в света се подреди, така че да е неподвижно...А между другото, тук сега ми идва на ума да ви спомена нещо интересно…

Говорихме, че на Старият Сатурн започва творчеството на материята. Как започва това творчество на материята?

Ами простичко:

Първо се създава пространство. В това пространство няма време. След това се създава времето. И след това се създава Етера. След това “тръгва” и...уплътнението на материята.

Но, кажем ли “тръгва”, това значи вече, че има време.)

Ако няма “тръгване” няма да има време.

 

Е, за това Първо Време, тоя който Първи създава пространство е Бога на нашите християни - Апостолската църква (апостолите).

По-нататък Бог роди Сина Си Христос.

Ами щом Го е родил, значи вече има време.

Значи, Той е роден от Него. И какво става?

Отец, Син и Свети Дух - ей тъй построени.

Това е кодовият камък на Апостолическото Християнство - това, което ни дава Духът-Христос, чрез апостолите.

 

Синархия, при която най-отгоре седи Отеца, Сина и Светият Дух. Това на Никейският събор го обръщат “ей тъй” гърците и го правят...тъй…:

Те били Единосъщни.”

Което ще рече, че Синът може да роди Баща Си.

Да, да, ама не. Това е работа на Ариман. Това е ариманизиране на Християнската църква почнало от тогава. Във времето постепенно вземат глас и в момента те управляват и го правят.

Значи, нашите хора, в Апостолическата църква - трако илирийската - много добре знаят, че:

Първо, Тоя, Който е най-Отгоре прави пространството, а после времето.

 

Изравните ли ги, става анархия - антипод (контрапункт) на синархията.

 

Ентропията - това е свят, при който няма движение!

 

Ентропията е мярка за подреденост.

Когато нямате движение, имате абсолютно всичко застинало. Абсолютната нула - 273 °С, под нулата.

(Когато нямате вибрация, когато атомите спират да се движат, електроните спират да се въртят.)

Това е нулата, до която ще се стигне при топлинната смърт на Вселената.

 

Другото състояние, когато ентропията е по-различна от Безкрайната, е това подвижно състояние.

Колкото една система е по-раздвижена, толкова Ентропията е по-малка в нея, защото подредеността е по-малка (по-голям хаос и тук могат да действат втвърдителни сили).

 

Или имаме две крайни състояния:

Едното състояние е състоянието на смърт, при което няма живот, няма никаква дейност. (Когато ентропията, енергията е нула, всичко е замръзнало.)

И другото е, когато енергията е малко повече от нула.

 

Тъй...това са приказки казани ей тъй - тук-таме Антропософия, тук-таме духовни науки, тук-таме физика, тук-таме...нещо си - общи приказки.

 

Появява се един юнак навремето, в Съветският Съюз, който се казва Николай Козирев.

За този Козирев, съвсем случайно, аз научих 78-79-та година (някоя от тези години). Попаднаха ми една-две статийки, по прочетох ги. (Козирев почива 83-та.) През 84-та съм в Москва, на някакъв “Интеркосмос”(Интербол*) - правихме един голям проект. И след като свършиха проектите, попитаха ни руските другари: “Искаме ли нещо?

Викам: “Какво да искам? Я, да ме срещнете с учениците или последователите на Козирев?” (Щото това ми работи в подсъзнанието още от седемдесет и някоя година...)

Един възрастен човек ми даде знак и аз излязох извън залата. И той ми каза тъй: “Млади човече, ако искате да гледат сериозно на вас и науката, няма да питате за Козирев.” - Толкова!

И аз спрях да питам. И не съм питал. Хубаво, но в последствие започна да излиза информация.

 

Дайте, сега да видим кой е тоя Козирев?

Това, което аз чух навремето и четох, че той прави някакви експерименти, които нашата физика не може да обясни.

(И експериментите ще ги разкажа след мъничко.)

И в един момент тоя Козирев умира като директор на Пулковската обсерватория - най-голямата обсерватория на Съветската Академия на науките. Значи, не кой да е.

Този Козирев, историята му е простичка:

Астроном в Петербург, 37-ма г.,“Пуч-а”..., астроном...и т.н. Вкарват го в концлагер - прекарва 11 години. Там се запознава с Солженѝцин и стават големи приятели.

Един ден, докато е в затвора, си мисли... - (Прави си някакви негови сметки) - трябва му някакъв справочник… - няма!

Той е затворен в килията. И почва да се моли! Моли се, моли се, моли се и един ден вратат се отваря, и един от надзирателите влиза, слага справочника на масата и си излиза. Нашият гледа, гледа, на другият ден надзирателят влиза, взема този справочник и си излиза - толкова.

Е, тоя Козирев, работи нон-стоп. И след като излиза от концлагерите, по нататък го реабилитират, между другото, с годините. Три-четири месеца след това става доктор на науките. И този юнак успява 62-63-та година (мисля някъде) да докаже тектонична дейност в Ядрото на Луната.

Нещо, което е абсурдно за нашата наука.

Как тъй студено тяло? Каква тектоника, какви топли неща? Никой не го признава.

Да, ама, след време се оказва, че е прав.

Международната Астронавтическа Федерация го прави лауреат с големи медали. И когато американците отиват на Луната и наистина регистрират тектонична дейност искат те да бъдат приоритет. Да, да, ама Козирев, това го е предсказал и доказал 62-63-та година.

Е, същият този Козирев се оказва страшно интересна личност. Освен, че прави официална наука - признат е като учен в Пулковската обсерватория - той прави следните експерименти, които до момента се провеждат. Всички ги гледат, обаче физиката мълчи.

Що мълчи? Защото не е изгодно.

Ето какво прави Козирев:

Взема жироскоп - едно търкало, което се върти окачено на три оси. Така е направено, че ако го завъртиш, окачването го променяш, диска продължава да си седи на мястото без да си променя посоката на въртене. И затова се използва при ракети за насочване - посоката да се запази, въпреки клатене.

Взема той един такъв жироскоп и го слага на една везна. Уравновесява везната и завърта жироскопа наляво. И тоя жироскоп се вдига нагоре. Завърта го надясно, жироскопа пада надолу.

От никъде не следва в нашата наука в момента, ние не можем да обясним, защо въртенето на диска на жироскопа води до ей тези гравитационни ефекти.

 

Защо ние играем хоро и въртим в посока обратна на часовниковата стрелка?

 

Ами, танцуват тъй щото им е хубаво.

Защото въртейки се така краката им олекват, играят леко.

 

Ако се въртяха в обратната посока щяха да им натежат краката. Ей какво прави Козирев. Този експеримент, точно това доказва, че:

Въртенето в посока обратна на часовниковата стрелка поражда антигравитационен ефект.

 

Това го виждате есента, когато жеравите тръгват на юг...Наблюдавайте ги как се въртят.

 

Те се въртят така, за да се зареждат с енергия и да летят надолу. Те го знаят, а ние се правим на незнаещи.

Защо? Щото сме много учени, имаме компютри. Кой като нас - в Космоса ходим.

 

Разбирате ли, ние отказвайки се от наличието на Дух, ние се отказваме да се приближаваме към Господа!

 

Слагаме мрежи, мрежи и спираме донякъде и сме спокойни.

 

Сега, какво прави Козирев по-нататък?

Явно тука някой нещо бърка. Тука физиката не работи.

Това нещо работи! Всеки може да го направи, в която и да е лаборатория. Това си върви, но се правим, че го няма.

 

Козирев взема един жироскоп, уравновесява го, завърта го и слага до него една гореща чаша вода...Нищо, не става уравновесен. В момента, в който пуска една бучка захар този жироскоп си променя теглото.

Как така разтварянето на бучката захар ще доведе до това жироскопа да олекне?

Еретизъм?

Две статии имаше преди 10-ти ноември пуснати в нашата преса. Това беше и на Запад между другото, не само на Изток. Цензурата беше жестока в това отношение - и на Изток и на Запад.

 

Значи, това са физични ефекти, които не можем да обясним. Ама не можем да ги обясним, не защото не искаме, а защото не ни дават.

Нас ни казват:

Мрежата е това, вие нямате право да пипате в междувъзловите пространства.

 

Козирев създава една хипотеза, в която дефинира едно понятие “време”.

И сега, какво е времето според Козирев?

Ами знаете, че материята - тримерното пространство - всяка една от осите е еднаква, равнопоставена е - свързана е с материалистически характеристики на веществото (всичките му паралели). Обаче само времето е еднопосочно - скаларна величина и го смятаме като математическа абстракция.

Да, да, ама Козирев казва обратното:

“Времето е също толкова значимо и по характеристики еднакво с трите останали оси, характеризиращи нашият физически свят.”

 

Или, времето, освен че процесите протичат в него, самото време може да влияе върху физическите процеси, върху материята.

 

И той тръгва да се мъчи да обясни, защо стават тези неща, които нашата наука не обяснява.

 

Той дефинира понятието: “плътност на времето”:

Време, което се излъчва и време, което се всмуква.

 

Той казва така:

“Времето е свързано с подредеността, с ентропията (с подредеността на частиците).

 

Ентропията, когато стане максимална подреденост, е Смърт - състояние на смърт.

 

Когато обаче това нещо се раздруса, вече има възможност да възникне живота.

Какво прави нататък Козирев?

Казва така:

“Знаем къде е една звезда в момента. Ще насочим телескоп. Но светлината, докато стигне до нас, минава еди колко си светлинни години, но човешки.

Значи, докато светлината върви до нас, тази звезда някъде се е мръднала. Я, да видим да насочим телескопа натам, ще я видим ли?

И се оказва, че я вижда. Експеримент, който нашата наука, сега мълчи.

 

Какво прави Козирев?

Той, за да регистирара тези потоци на време, конструира няколко детектора.

Единият е така нареченият Уитстонов мост. Това са четири съпротивления, навързани, които са уравновесени - батерията с напрежението - един волтметър по средата. И на едното съпротивление(R2) - той слага термосъпротивление. Термосъпротивлението е едно съпротивление, което като го нагрееш си мени стойността. То не е постоянно във времето, заради температурата, нагряването.

Взема той един такъв Уитстонов мост, слага го във фокуса на телескопа, слага термосъпротивлението, фокусира върху него - уравновесен е моста.

И какво прави?

Тръгва да изследва затъмненията - лунно и слънчево затъмнение.

Знаете, че когато Луната е нагрята, там температурите са 100-120°C. Когато сянката на земята покрие Луната, започва изстиване. Започва процес, при който температурите падат: - 70°, -90°, -100°C под нулата (градиент на температурата).

 

При, което, той казва така:

“Ако моите хипотези и виждания за времето са верни, би трябвало, ей това съпротивление да реагира тогава, когато диска на Земята открие замръзналото изображение на Луната.” (Или когато започне нагряването отново на Луната.)

Ние гледаме, когато е тъмна, при затъмнение там е -100°C. Когато започне да се нагрява, ако е вярна неговата хипотеза, трябва да реагира.

Е, Уитстоновият мост реагира, а науката мълчи.

Той казва така:

“Това е температура.”

(Слага азбестови покрития, екрани - покрива пред телескопа. Въпреки всичко, това нещо си реагира.)

Козирев анализира няколко слънчеви и няколко лунни затъмнения.

 

Казва така:

“Времето носи ентропия.

Има физически процеси, при които могат да доведат до това, че да се излъчват потоци време.

Такива процеси на излъчване на време са процеси, при които имате горене, стапяне, изпарение, имате разтваряне. Това са процеси, в които извън мястото, в което стават тези процеси, навън се излъчва време.

 

Когато се излъчва време, нещо се всмуква навътре.

(В средата отстрани, в пространството между, това което излъчва.)

 

Когато има всмукване на енергия, има втвърдителен процес. Втвърдителен процес е когато нещо се втвърдява: като парафин, когато изстива водата, когато се натяга пружина.

Това са процеси, при които има всмукване на енергия и ентропия - всмукване и на време.)

 

Какво става?

Става всмукване на време навътре, а навън излъчване!

 

Експериментът с жироскопа:

Какво прави Козирев?

Като слага тази чаша с вода нищо не става.

Щом сложи вътре захарта и захарта започне да се разтваря - става излъчване на време!

 

И това време какво прави, след като го излъчва?

Води до подреденост. Хоп - вдига се нагоре жироскопа.

Променя се теглото, заради излъченото-изсмукано време.

 

Процесите на втвърдяване са процеси, при които вътре става подреждане, но то излъчва ентропия, или излъчва безпорядък - навън.

 

Със същият тоя Уитстонов мост и с Бекманов термометър (живачен термометър с две камери), той анализира следното нещо: процесът на разтварянето на захарта.

Вижда, че когато тръгне да се разтваря захарта, реагира и Уитстоновият мост и Бекмановият термометър.

Обратното въздействие настъпва, когато до тези две неща той поднесе натегната пружина (ръчен часовник - пружина, която е натегната).

Тя води до какво? До обратният ефект. Тези две процеса той ги детерминира - много добре ги определя Козирев.

 

Да видим ние как разсъждаваме нататък?

Значи, разбрахме, че се излъчва енергия - излъчва се време и какво се всмуква? Всмуква се ентропия.

 

Когато се всмуква енергията, времето се всмуква - излъчва се ентропия, тоест излъчва се безпорядък.

 

Когато имаме излъчване на енергия и на време, а всмукване ентропия, причината са така наречените втвърдителни сили, за които говори Окултизма: Втвърдителни сили и разредителни сили.

 

Втвърдителните сили водят до компресация във втвърдяването.

Значи, тези процеси, които са вътре - втвърдяват, те излъчват време.

В същото време - обратно, когато излъчвате време, става всмукване на ентропия.

Излъчваме енергия, всмукваме ентропия.

Това нещо Козирев го разказва.

Минералът - кристала, при него става другото.

Там действат разредителните сили. Или, в него - всмуква се времето, а той излъчва ентропия.

 

Тези процеси влияят по някакъв начин и на живите организми. Това Козирев го допуска като хипотеза.

И след като влияят върху живите организми, те ще влияят върху здравето ни.

 

Когато Слънцето излъчва енергия и време, а ние се намираме до него - какво става?

Той(човека) всмуква разредителните сили.

Или на Земята започват втвърдителни сили.

Чували сте, че: “От Слънцето идва само смърт?”

Ако я няма атмосферата…?

Втвърдителните сили са тези, които умъртвяват хората, водят до смърт.

Излъчването на Слънцето и всмукването на разредителните сили в нашата среда, водят до какво? Водят до смърт и до заболявания.

 

Вие да сте виждали ракиджии?...Варят ракия - тъй, тъй.

Ами да се виждали стар казанджия?

Щото аз не съм виждал. Все са така: 30, 40 ,50 години я стигне някой казанджия.

(Все болници.., разболяват се и някой друг ги замества.) Ами просто?

Процесите вътре в казана са процеси, при които се всмукват разредителните сили. Или всмуква се ентропия и той човека там в него почват втвърдителни процеси - съответно болести.

 

Какво става когато имаме излъчване на разредителни сили, или на ентропия?

Ами всички сте чували за лекуване с парафин.

Правят парафинотерапия.

(Слагат един парафин на коляното - седи там 30-40 минути и коляното оздравява.)

Що тъй?

Не е температурата тази, която лекува.

Щото ако беше тъй щяхме да се лекуваме с електрически възглавнички. Става само с парафин.

Ама защо?

Не заради температурата, а заради процеса на втвърдяване.

При който какво ставаше?

Значе, времето влиза вътре - втвърдителните сили, които то изсмуква и излъчва разредителни сили.

Омекват ви ставаите и организма, или там нещо друго само се лекува. Това е лечебният ефект на парафина!

 

Всичките ей тези работи са свързани с нещата край нас.

И ако ние сме с будно съзнание, да гледаме, много лесно можем да ги идентифицираме.

 

И много лесно тогава ще отделим оргоновата енергия от другият тип енергия. Ще ни стане ясно за какво говорят.

 

Времето:

“Не си пораснал ако не си разбрал, че времето лети.

Не си обичал ако не знаеш, че времето може да спира.

Не си страдал, ако не знаеш, че времето може да пълзи.

Не си прощавал, ако не знаеш, че времето може да Диша.”

 

Какво значи това?

Ние всички си мислим за времето като за нещо откъслечно, а то е свързано с нас.

И Козирев казва за ето тези процеси на втвърдителни и разредителни сили, и въздействието върху човеците.

Става и обратното:

Живите организми също могат да моделират “Потока Време”.

 

Времето тече по един начин за човека, който е скочил от 10-ят етаж и слиза надолу и по друг начин тече за двама влюбени в леглото.

Що тъй?

Точно, защото, живите организми, ентропията в телата ни, влияят върху времето и ние това го усещаме.

Реално го моделираме и го виждаме като ефект.

 

“Времето е в нас... и ние сме във времето.”

Васил Кунчев (Левски)

 

Ние сме във времето - вътре, и то е в нас и можем да го моделираме.

Той директно казва, че живите организми могат да моделират времето.

 

Тука, като говорихме за еволюцията, вибрации и честоти, ви говорихме за това, че материята ей така някак си “слиза” - уплътнява, уплътнява, уплътнява от Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Земята и твърдата субстанция се получава при Земята, при честота 288, отговаря на нота “До” или 432 Hz на Жизненият Етер.

Сега, какво става в тоя момент обаче?

 

Чували сте, че: “Борбата е за всяка Душа.

Чували сте, че: “Духът Христос дошъл тука да обърне Еволюцията.”

Знаем всички, че Юпитер, Венера и Вулкан са следващите Еони. Знае се всичко какво ще става там и…

Ами какво става с материята?

Значи, тука вече отговорност поемам изцяло - Духът Христос освен, че свърши много, много други неща, свърши и нещо...може би най-важното: направи така, че да се даде възможност на човешките Духове да еволюират. Ама не всички!

Що всички решиха, че всички ей тъй ще стигаме и ще се възвисяваме, и ставаме духовни?

(18 Hz - 36 Нz - 72Hz - 144Hz - 288Hz (Земя)

След 288Hz на Земята следват две разклонения:

Първи клон:

от 288Hz - 144Hz - 72Hz - 36 Нz - 18 Hz

Втори клон:

от 288Hz - 576Hz - 1152Hz - 2304Hz - 4608Hz

 

Значи, на Земята е повратна точка в Еволюцията на ей тези Еони, за които приказвахме.

 

Ако тия честоти продължат надолу да се повишават, от тоя момент - от Мистерията на Голгота и надолу от Земята - става разделянето на нашата планета Земя на Еони Земя в две форми.

Едната форма е форма, при която материята ще се уплътнява все повече и повече (ето го от тук: 276 и надолу, надолу, надолу) със съответните ѝ характеристични честоти и в същото време ще започне разреждане на материята като вещество. Значи, от плазма (плазмата на Старият Сатурн - близо до плазмата), през газа на Слънцето, през течното състояние на Луната, до твърдата субстанция на Земята. От тук нататък ще започне процес на разреждане. Или, какво? Ще се достигне отново през следващите Еони до ей тия 18 Hz.

И при края на човешката еволюция, когато вече няма да се създава материя, какво ще стане?

Ами там, ще се срещаме с демона, с… и така, и така.

 

Как става този процес?

Нещата в Природата, в света - Духовният и физичният свят - не са детерминирани, а преливащи се.

От състояние преди появата на материята, преди появата на пространството, се появява пространство, после време, после се появява плазма, топлина, после се получава газ, течност, твърдо състояние, до следващият момент, когато - на Новият Вулкан (7-та).

След Вулкан се казва: “Няма да има повече материя.”

Какво значи това? Да няма да бъде отрязана?

Ами тя ще извърши абсолютно същият път, както от Старият Сатурн до сегашната Земя, само че в обратен ред. И в един момент, разреждайки се, разреждайки се, материята ще стигнем до състояние, в което тя просто ще изчезне - повече няма да се създава.

Ей този детерминистичен подход, който се налага и в Езотериката и в Окултизма от материалистически сили, ние да ги детерминираме тези неща, ни води до заблуда!

И до каква заблуда? Проста заблуда, хора!

 

Как пеят в Атон?

Не съм ходил, но съм чувал, че там пеят фалцетно - по-високи честоти използват.

Как пеят в Сибир? - Басово.

Едни шамани пеят там. Така пеят и в Тибет.

Що тъй?

Друго нещо, което няма как да прочетете, до което се докосваме чрез тоя тип разсъждения - простичко (някак си го стигнахме).

Значи, ние влизаме в контакт, чрез честоти.

 

Чрез тези Честоти ние “комуникираме” с Духовният свят.

Как? По два начина:

Или като пеем фалцетно или като пеем басово. Щото има разлика в тая работа, иначе щяхме всички да пеем по един и същи начин.

Значи, аз и приятелите ми имаме следното виждане:

Връзката с Йерархиите чрез честотите става така:

Ако искате да се свържете с висшите Йерархии над нас: Ангели, Архангели, Архаи, Елохими, Сили, Тонове* (Власти, Сили, Господства), Престоли, Херувими и Серафими, вие трябва да пеете все по-ниско, ниско , басово.

Ако искате да се свържете с адовите и сатанинските Йерархии, които са под минералният свят надолу, трябва да вдигнете честотата си - да пеете фалцетно.

 

И какво излиза?

Ние сега всички: “Ще си повишаваме честотата!”

Опа, кой го каза?

Кой каза, че ние трябва да се приближаваме до Светлината?

Докъде се доближаваме? - До Сатанизма.

Това е инструмент на Сатанизма, с който ни вкарват в един коловоз - там, където те ни водят.

Само, че само в дебелата книга пише тъй:

“Злото ще дойде на света и няма кой да го спре.

Тежко му този, чрез когото това стане!”

 

То това ще стане. Тази еволюция на Земята - надолу, ще продължи в материята, но ще се създаде възможност, било то чрез създаване на ново тяло, нова цивилизация, нови извънземни (ако щете ги наречете).

Този път, обратният път нагоре - към 18Hz, отново ще бъде за тези, които какво?

Ами развиват съставните си части.

Които какви бяха тука?

Физическо, етерно, астрално, Азова-съставка, Духовно Себе, Дух-Живот и Дух-Човек.

Ако вие тръгнете по тоя начин да се развивате, вие ще тръгнете по този клон на Еволюцията, при който, когато материята престане да съществува и стигнете тия 18Hz, вие вече няма да имате нужда от материя.

И тогава какво беше?

Получавате тела нетленни”.

Какви са тия дето получават?

Не всички - тия, които са успели да изградят тея седем съставни части.

Другите какво правят?

Другите тръгват по ей тоя клон надолу. Когато материя няма да се създава, а те си имат високите честоти, те изпадат в състояние на смърт - няма да имат възможност да се реинкарнират в материята - в жизненият етер, в жизнените процеси.

 

Искате да кажете, че само някои се прераждат и преминават, или какво?(Въпрос от присъстващ)

 

Някой, някога си (Кои са тия? - Не знаем...), решава определен вид Духове да минат през материята.

Този Път през материята се нарича “Еволюция”.

И какво става?

Първо, този Някой, прави материя, иначе къде ще минават Духовете.

Как, как, как?

“Бог сътвори (Бог отдели) Небето от Земята.”

Преди да бъде Светлина беше Тъмнина.

“Божият Дух се носеше над Земята.”

Това е това състояние за което говорим.

Ама щом “се носи”, значи вече “има време”.

Ама това е късно.

А тук говорим за първото създаване на материята ето тук - на Старият Сатурн, когато време няма.

Тогава почва творчеството, с тия 18Hz, за които говорихме - фундаменталната база (*фундаменталния бас).

Тогава Онзи, или Ония Отгоре почват Творчеството Си.

Те не го почват, когато времето е създадено.

И какво правят? Посветените отиват там и гледат на физическо поле какво се получава?

Извъднъж каза: “В пространството се появяват топли и студени участъци.”

Но, топли участъци, не като нашата топлина, ами нещо подобно на вдъхновението - като ви стане ей тъй топличко - чувате химна, нали свирят ви - въодушевлението.

Ей това въодушевление - за такава топлина говорим.

Това е състоянието на Старият Сатурн, което “състезателите - Духовете”, които ще минават и ще правят тая Еволюция, разполагат с тези топли участъци. И всеки влиза в едно ей такова и почва да го мачка - работи, работи дълго време.

И как работи?

(От тук нататък всичко, което ще говоря е условно - малко близко, но не е то.)

По този начин тези “състезатели” си изграждат физическите тела на Духове, които ще минават през материята.

В това време, какво става в това първично състояние на материята, след създаването на пространството и на време?

Почва да се появява материя във вид на плазма - топлите участъци.

Или законът е такъв в Езотериката:

“Ако нещо се сгъстява, нещо се разрежда.”

 

И какво става?

На Старият Сатурн имате Топлина и имате отгоре един - Топлинен Етер.

 

Това са двете състояния на материята. Тука съм показал как материята еволюира с Еоните.

Значи, дълъг период, процес от време, при което тези “състезатели” мачкат, мачкат тая “топка нещо”. В същото време и висшите йерархии и те работят върху тая топка. След време, когато свърши еволюцията на тая топка, тя изчезва.

Всички Посветени казват: “Ами няма.. - Период на Паралая. Няма нищо ни в пространството, във времето, няма Тъмнина.”

Това те го казват. И какво е това?

Това е времето, през което тази топка от Старият Сатурн изчезва от физическият свят, вдига се в астралният свят, минава през нисшия Девакан, отива към висшия Девакан. (Ние нямаме знание за тях. Някои имат, ама аз имам само до астралният свят на доверие.)

След което, тази топка слиза, спуска се надолу, и отново в един момент (ама кой е този момент не се знае), щото това е Паралая - няма време там. В един момент (посветеният) вижда, че в пространството почват топлите и студените участъци, газови молекули и тук-таме пресвятквания на светлина (на светкавици) - това е Старото Слънце.

И който бързо си е направил физическо тяло от “състезатели”, тръгва и си прави етерно тяло. Другите изостават. Те продължават да си правят физически тела.

Това нещо престава. В един момент отново се вдига нагоре - отива в Астрала, в нисшия Девакан, висшия Девакан, и тръгва надолу. След което, отново Посветените виждат как в пространството пак се повтарят - това, което е станало на Старият Сатурн, Старото Слънце. Духовете отново почват да работят там.

Работят, работят и какво? Тези, които са си изградили на Старото Слънце етерно тяло, започват да изграждат и астрално тяло.

Или материята какво прави?

Газът започва да се втвърдява, втвърдява, стига до течност, появява се и химическият етер. Или на този Еон наречен Стара Луна, представляващ физически водна топка с водни пари около нея и Духове, които си правят нещо си там - градят си нещо с това. Старата Луна е това - там нямаме още твърда субстанция на материята.

Тези, които са си изградили бързо-бързо етерно тяло и си правят астрално тяло, вървят напред в Еволюцията.

Ами другите какво правят?

Ами, другите, някои си изграждат етерно тяло, други изграждат физическо тяло - изостанали в развитието си Духове.

Но, забележете! Те са тръгнали същите, които са тръгнали от тука - “състезателите”. Те не са по-различни Духове.

Сега, това формирование - този Еон изчезва - отново се появява старата картина - пак отново топлина, отново газ, отново течност, и в един момент този Еон наречен “Земя”, в тая топка, повторила развитието на старата Луна - водна топка, с вон.дни пари и газ - започват да се появяват камъни - островчета тук-таме. Появява се твърдата субстанция на материята.

И тогава, тези, които на Старата Луна са си изградили астрално тяло, започват да изграждат Азовата си съставка. Бързо си изграждат другите тела и правят Азова съставка.

Какви са тия същества, които си изграждат Азова съставка? Сегашните човеци - ей тея всичките, които ни виждате.

И ако те си изградят Азовата съставка, при следващото изчезване на тая топка и появяването ѝ като Нов Юпитер, ще продължат да изграждат Духовно Себе и на всеки следващ Еон да изградят и другите си съставни части.

Останалите какво правят? - Изостават.

Тези, които не са си направили физическо тяло на Старият Сатурн, на Старото Слънце, на Старата Луна, сега си правят физическо тяло.

Къде са тия Духове?

Ами това да Духовете в “не-живата” материя.

Всичко, което е камъни, скали, това са те. Там работят, но те са равни с нас.

Къде са Духовете, които не са си изградили етерно тяло и на Старата Луна, и сега на Земята изграждат етерно тяло?

Това са Духовете в растенията. Тези растения са Духове, равни с нас по произход, но те продължават да си правят етерно тяло.

Какво са тия, които не са си направили на Старата Луна астрално тяло и сега го правят астралното тяло, пък нямат още “Аз”?

Това са Духовете в животните. Духовете в животните са такива изостанали Духове.

 

И отговор на вашият въпроса:

Може ли един Дух, който си е изградил астрално тяло на Старата Луна (имате опитности), тук си е изградил бързо астрално тяло, направил си е и Азова съставка, да се прероди в животно?

Ами, не може!

Как тъй, ще се преродиш в крава или в крокодил?

 

Значи, не можеш да слезеш по-надолу?

Не можеш. Значи, така вървейки Еволюцията, това не го допуска.

Но допуска се следното нещо:

Когато Духът Христос…(споменахме за Земята - разделянето), в предните Еони е имало два случая, когато това е ставало пак така. От нашият Еон са се отделили две цивилизации, които в момента се развиват на две различни неща, да.

Колкото и да е странно…

Значи, има ги, но не е това, което ви се представя.

Не е това, което...летящи чинии, извънземни…

Да, да има ги.

Препратки искате ли да ви дам? Виктор Шаубергер - водният шаман на Австрия, който прави на Хитлер летящите чинии.

И запомнете от мен следната приказка:

“Докато на Земята остане един негър с лък и стрела, аз в извънземни не вярвам!”

Защото, нямате критерии дали това, което виждате не е експеримент на нашите военни сили (американско-руски).

Докато има оръжие на Земята…

 

Васил Левски е с езотеричен прочит:

Василевс-Ки” - владетел на енергията.

И ето:

“Времето е в нас...и ние сме във времето.”

 

Значи, нещата са простички, само трябва да имаме очи и да ги гледаме. И затова тая конференция е много ценна.

Вижте, ако само един от вас се замисли, като ги гледа край себе си, и му се насочи вниманието и изпита удоволствие като гледа край него си какво става - стига!

Не е необходимо всички да знаем. Не е необходимо всички да смятаме интеграли или да пеем и да ставаме велики хора. Това не е необходимо - хиляди маса народ, ние сме се отказали от тая платформа.

Важното е човека да е с отворени очи и да прозира кога какви сили действат.

Защото какво казахме?(Аз го бях казал вече=)

“Злото ще дойде в света, но тежко му този, чрез когото това стане.”

Само от нас зависи - индивидуално от човека!

Това е Философията на Свободата:

Дали ще тръгне по Пътя Подаден от Духа Христос или ще тръгне да се поддаде на ариманистичните и луциферистичните въздействия на сатанизма, който е край нас?

 

Забелязвате ли, как чрез подмяната на понятията, подменят и моралните ни категории и ценности?

Примерче:

Като ви кажат “българската армия” какво става?

Всички изтръпваме - тя е нашата армия. Ние сме се били в окопите, ние знаем какво е, ние сме съпричастни.

Ама, като ви кажа:

Български контингент заминал в Африка или на Антарктида”.

Какво си викате? “Един рейс отишли там, за нещо си, за пари и са се върнали.

Като ви кажа: “сирак” какво става? Всички изтръпвате! Знаем какво е сирак, тука няма мърдане. Всички…

Ама като ви кажа: “Дете в неравностойно положение” Какво си казваш?

Ей, така, чрез подмяната на… (Наистина е “смешно”.)

Чрез емоцията на Луцифер, това правят - подменят ни моралните ценности.

Ние губим Сетивата си да се Чувстваме Заедно.

 

...Нашата армия е била 611 хиляди, когато подписваме Ньойския договор.

Какви са били тия хора? Обучени, с пушките. Има села, които са давали по 50-60 човека жертви - 10% от селото. (Тогава селото е било 500-600 човека.) 10% са жертвите обикновено във войните.

Това са хора, които са от едно село, които са близки и които се бият срещу врага заедно.

“Айде сега (без да ми казвате), колко от вас, можете да изброите на едната си ръка хора, с които можете да застанете в окопа и да се биете срещу врага? Колко?”

Аз мога да събера трима!

Въпросът е прост:

“От вашето обкръжение, с колко хора, вие ще тръгнете в окопа, да се биете на война?”

Ей затова става въпрос! - Че ние загубихме ей тази си съпричастност с тоя дето е до нас.

И от тука националните качества и така…

 

Благодаря ви!












 

 










 

 








































 

Спонсори на Портал 12