Аменхотеп IV (Ехнатон): Не роптай против Божието разпределение, а поправи собственото си Сърце

Не забравяй, о, човече, че твоето сегашно положение на земята е определено от Мъдростта на Вечния, Който познава сърцето ти, Който вижда суетността на всичките твои желания и Който често, от милосърдие, отхвърля твоите молби.

Все пак, за всички благоразумни желания, за всички честни стремежи, Неговата Благост е установила в свойствата на нещата, вероятността за успех.

Безпокойството, което усещаш, нещастията, от които се оплакваш - дири в корена на нещата, от които те произхождат, а именно: твоето собствено безумие, твоята собствена гордост, твоята собствена разстроена фантазия.

Затова не роптай против Божието разпределение, а поправи собственото си сърце. Не говори в себе си: “ако бих имал богатство или власт, или свободно време, бих бил щастлив”, защото знай: всяко от тях донася на своите малцина обладатели своето особено затруднение.

Бедният човек не вижда огорченията и безпокойствията на богатия; той не чувствува трудностите и тревогите на властниците; не познава умората от безделието - и затова той се оплаква от своя жребий. Но не завиждай на привидното щастие на никой човек, защото ти не познаваш скритите му дарби.

Умението да се задоволяваме с малко е най-голямата Мъдрост, а онзи, който увеличава богатствата си, увеличава и грижите си. Доволният пък ум е скрито съкровище, което безпокойство не може да го налети. И ако ти не се поддаваш на примамките на съдбата, които биха те отдалечили от справедливостта или въздържанието, от милосърдието или скромността, дори и богатствата не ще те направят нещастен.

Но от тук ти ще узнаеш, че чашата на чистото и истинско блаженство съвсем не е питие за смъртниячовек. Добротата е онзи път, който Бог му е определил за преминаване, а щастието е целта. Нея никой не може да достигне, преди да е завършил своя Път и не е получил своя Венец в покоите на Вечността.

Аменхотеп IV (Ехнатон),
Из "Теб аз дарувам", написана около 1360 години пр.Хр.


Елеазар Хараш за Ехнатон:
Ехнатон е основал Школа на Мистериите. Школа на Мистерии означава тотален живот само по Законите на Бога, т.е. никакъв друг живот - само по Законите и Правилата на Бога. И от тази Школа са произлезли над 300 Безсмъртни Същества. По-късно някои от тях основават Школата на Есеите, но те тръгват от там.

Ехнатон казва: Никой от Боговете не познава Върховния Бог - даже и тези, които Го чувстват най-близък до себе си; даже и тези, които имат специалния усет: чувстват Го близо, но не Го познават - Той си остава и за тях непознат.

Ако си допуснал любов към материалните неща, ти винаги ще блуждаеш в заблуждения. Можеш да смениш едно заблуждение с друго, но то е все заблуждение. Ако си допуснал Любов към Бога, ще бъдеш въвлечен в Божественост - така казва Тот. И после казва: Там, където се събират Боговете, там са Мистериите. Знаете: преди е имало много храмове на мистериите; имало е събрания, хора Богове, Същества Богове и невидимо присъствие на Богове. След време ще говорим за такива събирания на мистериите, за мистични Школи, включително и за Школата на Ехнатон. Оттам са произлезли есеите и там негова ученичка е била Дева Мария, но друг път ще говорим по тези неща. Това е Школа, която е произвела 300 безсмъртни и още малко е имало, но около 300 са постигнали безсмъртие в тази Школа. Но Ехнатон е особено Същество, не случайно намразен даже от жреците. Когато той се е явил в Египет, казал:

Няма нужда от храмове, няма нужда от жреци. Бог е вътре в човека, Нетерът е вътре, търсете го навътре.

И оттам почти са му заличили Тайните слова, искали са да го изтрият, но все пак не са могли, тъй като той е проповядвал само за Слънчевия Бог и че всеки сам трябва да намери Слънцето в себе си.