Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Щастието е наказание. Щастието е като рая — заблудено себепоклонение и саморазрушение. Щастието руши човека, а злото го пробужда, спасява и съгражда. Затова в този свят има зло. Всеки щастлив човек е изкусен ваятел на своето нещастие. И понеже щастливият човек заспива в своето щастие, той става достоен за своето наказание, той става достоен за заблуждения.Заблуждението на щастливия човек, за разлика от блажения човек, е в това, че щастливият човек е избрал себе си, а блаженият човек е избрал Бога и затова щастието е религия на заспиването. Всеки, който има такава цел, той вече е в провал. Той обича повече себе си, отколкото Бога. Това го отделя от Бога. Това е разликата между Адам и Христос, това го отделя от Бога и затова злото идва. Злото е разумно, то ще възстанови загубената връзка с Бога.
Щастието е любов към себе си, а не любов към Бога и само злото може да просветли щастливия човек, т.е. тази погрешна любов към себе си. Щастието урежда заспиването на човека, а злото урежда събуждането. Разбира се, на злото му е много трудно, има привързани хора към щастието. Толкова много са залепнали, че злото понякога има проблеми. В тази връзка се сещам за една мисъл на Айнщайн, казва: По-лесно е да се разруши атомът, отколкото предразсъдъкът. Човек отива в другия свят, без да се промени.
Щастието въобще означава изгубване на пътя. То е, според Ал Халладж, тайнствено зло. То ограбва човека, а спасението от него се нарича Любов към Бога. В щастието човек изгубва себе си, а човек трябва да се изгуби в Бога. Само една сляпа и заблудена воля може да замени Бога с някакво бедно щастие.
Щастието е тъмно подземие и само нещастието може да го освети. Ако нещастието не посети човека, за да го събуди, Ал Халладж казва: Това вече е най-лошото, което може да се случи на човека, ако той остане щастлив до края на живота си.Истинският суфи се отказва от щастието си и сломява нещастието си, защото той избира изцяло Бога. Той отива отвъд всяко щастие и нещастие, той става блажен — фана — разтворен в Бога.
Щастливият човек не търси Истината и затова злото го търси. Рано или късно, дори и да не е в това прераждане, злото няма да го изпусне. Щастливият човек отвън е радостен, усмихнат, Ал Халладж казва, но отвътре той е духовно сляп и безобразен, обезобразен. Дори и злото е по-красиво от него, дори и злото е по-красиво от щастието, защото злото поне те учи.
Ако Христос беше щастлив човек, на Голгота той щеше да се провали. Но той имаше любов към Бога, т.е. не към себе си и не към своето своеволие, а любов към Бога, и то цяла и затова той стана несъкрушим. Казва: Искаш ли да разрушиш себе си, избери щастието като цел, т.е. пътя на Адам; искаш ли да познаеш себе си, избери Бога. Щастието, това са бедните удоволствия на сетивата. Ал Халладж позна любовта, която е без сетива.
Колко лесно се събаря, казва Ал Халладж, щастието — от един миг, от едно издишване. Казва: Образованието ще те направи умен, хитър; страданието ще те направи добър; злото ще те събуди, но само Аллах, само Бог ще те направи любящ. Ако ти не можеш да изправиш себе си, злото ще дойде да ти помогне, да те изправи. То е тайната загриженост на Бога. Който жадува за щастие, той храни дявола, Иблис, в себе си. Жадувай за Бога и змията ще изяде себе си. Забележете колко просто, ясно и кратко: Жадувай за Бога, само за Бога и змията ще изяде себе си; злото ще изяде себе си.
Щастливите хора правят нещастни не само себе си, но и другите. Те раздават заблужденията си навред. Щастието е като рая — задънена улица, която трябва да ни помогне да намерим изхода. А изходът е любов към Бога. Щастието е болест на падението на съзнанието, а страданието е замисъл на Бога, то е пресътворяване. Страданието е пресътворяване.
Щастието е болест, която е отклонила човека от Бога, но страданието е свещено. То ще излекува тази болест и тогава човекът ще отдаде цялата си воля на Бога. Злото в случая е голяма ценност. То е по-голяма ценност от щастието на човека и от неговите добрини, от човешкото добро. Тук става въпрос за човешкото добро, което според Ал Халладж е порок. Забележете — страхотен мистик, изтънчен, много дълбок, затова той си имал много проблеми, затова след време пак ще говорим за него. Смятали са го за християнин, защото много обичал Христос, имал подобна съдба; смятат го будист, смятат го мюсюлманин, смятат го какъв ли не, защото обичал всички религии — това е великата любов, но за неговия характер ще говорим друг път повече.
Човешкото добро, според Ал Халладж, е нещо умряло, дори на едно място, както казах, той го нарича порок. И казва Ал Халладж: Сатана, Иблис, т.е. злото, ще спаси човека от мъртвото добро и от мъртвото щастие. Сатана ще очисти човека от щастието и човекът ще осъзнае, че е важен само Бог.
из лекция на Елеазар Хараш
