Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Ако размишляваме върху големия свят (вселената) и малкия свят (човека) ― ще дойдем до заключение, че на Върховната причина принадлежи първата дума и последната по два въпроса: а) мълчанието и б) говоренето.
Издирванията в областта на миналото ни изправят пред една стена - мълчанието на вековете. До известно място ние знаем и можем да говорим за човешки ум, за блестящи наши способности; зад тоя предел ногата ни ще се плъзне, защото не ще можем да си отговорим на никакъв въпрос. Пред величието на това мълчание, което характеризира цялата духовна и Божествена област, окултистът Томас Карлайл предлага да се въздигне храм. Човек хроми между двe сили: мълчание и говор. Ниe трябва да научим първо мълчанието, ако искаме да направим нещо в света, да бъдем полезни на себе си и на другите. Ние трябва да говорим само когато има нужда, когато духът в нас ни застави да говорим; празното и неуместното говорене е присъщо на глупавите хора. Словото е често пъти не както казват французите - изкуство да скриваш мисълта, но изкуство да задушиш и унищожиш мисълта тъй, че от нея да не остане нищо за скриване.
„Инстинктът за мистични истини, който ние всички притежаваме, ни обажда, че е опасно да мълчиш с някого, когото желаеш да не узнаеш или когото съвсем не обичаш, защото думите минават безследно сред хората, но мълчанието, ако е имало случая само един момент да действа, не се изтрива никога; и истинският едничък живот, който остава някаква следа е изтъкан само от мълчание" (Морис Метерлинк).
Вселената ни приковава със своето мълчание. Бог работи в мълчание и самота. Индийската философия за непроявения Брахман казва: Той се определя само с мълчание. А Ангелиус Силезиус казва: Бог е вечна Тишина. Тишина или мълчание - това е Божествения труд; тишина или мълчание ― това е обширната видима и невидима област; тишина и мълчание ― това е миналото, нишката на Клодо, една от трите парки, които предат нишките на съдбата.
Понеже мълчанието със своята сила има божествен произход, то е първата добродетел, която трябва да научим. "Моите думи не могат да изкажат свещения смисъл на живота: те са студени и недостатъчни" заявява ок. мист. философ Ралф Емерсон в книгата си "Висша душа". Както благоговеем пред гатанките на живота, така трябва да благоговеем и пред утробата, която ни е носила в мълчанието на миналото; още повече трябва да благоговеем пред оная бездна, която е дала и дава живот на безсмъртните души. И ние често запитваме: защо е станало това тъй? Защо и ние сме излели от тази бездна и къде отиваме? Каква е висшата ни цел? Отговор ни дават безплътните невидими сили; отговор ни дава самотата, без да знаят другите, самата наша съвест. „Давай повече почивка на езика си, отколкото на ръцете си“, съветва еврейското писание Талмуд. Ако човек би мислил повече, а говорил по-малко, размишлявайки за себе си и за живота, на много неща би дал заслужен отговор.
Говоренето принадлежи на времето, мълчанието – на вечността. Тайната, сродница на мълчанието има дълбоко значение. В древния свят мълчанието считали за божествено. И днес, когато окулто мистикът е изправен пред една грамада от глупави думи на „широкия“ свят, пред един куп глупави дела на отрицателна дейност и пред една безумна цивилизация, която подобно на Сатурн си гълта сама децата – днес казваме, ок. мистикът разбира, че трябва да се работи и мълчи.
„Хората се учат как да говорят, а главната наука е как и кога да мълчим“ казва една арабска пословица.
