Търси

Ако не съзираме Бог във всичко, което правим, дните ни ще минават под знака на недоволството

Още по темата ...
Благодарност

Лили Димкова: Благодарността е решение на всякакъв род проблеми

Виж повече
Молитва

Елеазар: Работата върху себе си означава приближаване към Твореца

Виж повече
Лили Димкова

Лили Димкова: В момента няма среден път. Има Път на доброто, на Любовта и Път на омразата (ИНТЕРВЮ)

Виж повече
25.04.2022 г.
1513
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
...Струва ни се, че нашето съществуване и това на света са две напълно различни неща. Често смятаме света за нещо отделно от нас и така правим голяма грешка. Кое е истинското свързващо звено между нас и света? - Това е Бог. Ако първо се обърнем към Бог и Го съзрем в света, тогава независимо колко много грешки правим, светът не само ще е благосклоннен към нас, но и ще ни обича от душа.

По същия начин, когато видим недъзите, слабостите и несъвършенствата на света, ние ще можем да му простим и след това да го вдъхновим, да го изпълним с енергия и да го просветлим, защото чувстваме Божието присъствие в него.

Ако не съзираме Бог във всичко, което правим, дните ни ще минават под знака на недоволството. Източникът на недоволството е невежеството. Невежеството е източникът на отчайващо, опустушително и задушаващо недоволство (независимо от всички материални придобивки, с които се опитваме да го залъжем).

Ако влезем обаче по-надълбоко в невежеството, ще открием, че то е изцяло игра на несъзнателното и може да бъде премахнато единствено, когато влезем в Източника на всеобщото битие, защото там е скрита реалността. Тази реалност е несекваща наслада, а Насладата е Диханието на Бог.

Този свят не е нито мой, нито ваш, нито на някой друг. Никога! Той принадлежи само и единствено на Бога! Ето защо трябва да сме мъдри. Първо трябва да се обърнем към Притежателя, а не към притежанието. Притежанието е безпомощно, то не може да направи нищо самостоятелно. Когато се слеем с Бога и оттам с неговите притежания, ще можем и безпогрешно да чувстваме, че светът е наш (а не чужд), и че ние принадлежим на света.

Невежеството и просветлението са като нощта и деня. Първо трябва да навлезем в просветлението и оттам да просветлим нощта на невежеството. Да отправим взор Нагоре и оттам да спуснем Светлина. В мига, в който вдигнем поглед, Божията милост се спуща. В самата нейна природа е да се спуска върху всеки на земята. Безкрайно по-лесно за Бог е да слезе и осветли нашето невежество, отколкото за нас да издигнем невежеството си до Бог. Но именно във второто е упражнението за гласуваната и дадената - свободна воля.

Просветлението е будното осъзнаване на душата. Просветлението е съзнателното прозрение за реалността, която предстои да се прояви. Просветлението е възможност, превърната в действие. Преди просветлението Бог е теория, след просветлението Бог става действителност. Когато просветлението изгрее в човека, той става част от Реалността на Бога.

Просветлението е в ума и сърцето. Когато умът е просветлен, ние ставаме избраници на Бог. Когато сърцето е просветлено, ние се превръщаме в Божий глас (проводници на Словото). Когато изградим в сърцето си това неповторимо усещане, че произлизаме от Божието прозрение и сме отредени за Божието пълно проявяване, просветлението ще настъпи.

из лекция на Шри Чинмой

Спонсори на Портал 12