Търси

Акад. Антон Дончев: Главното на смъртта е, че те пращат извън времето (ОТКРОВЕНИЕ-АУДИО ЗАПИС)

Още по темата ...
Антон Дончев

Акад. Антон Дончев получи първата по рода си награда за духовен принос

Виж повече
21.10.2022 г.
41160
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Създателят на тоя свят… го създава специално за нас. Първо Той създава времето и пространството за нас. Той е извън времето и извън пространството. И създава един свят, в който има време и има пространство. Той седи обаче отвънка. 

Фактически за Него времето и пространството съществуват едновременно и Той където бутне и където бръкне, влиза-излиза, където си ще и прочие. Всичките тези разговори за минало, за бъдеще и прочие нямат никакъв смисъл, защото за Него няма време. 

Тъй като аз умрях, ( бел ред. преди години, по време на кома) - главното на смъртта е, че те пращат извън времето, пращат те в междузвездното пространство, в което няма време, в което нямаш нужда от енергия и това е самоосъждането. Нямайки време - неограничено е. Между другото, те посрещат и ти обясняват с няколко думи за какво става дума.

Веднага след смъртта те посреща човек (човек е пак - нормален човек) и всъщност, теб те изстрелват в междузвездното пространство, но тъй като няма време, никой не може да ти каже колко време ще трае цялата тази работа…няма измерване.

Ти си там горе в междузвездното пространство и си прекарваш това, което е време, в самоосъждане. Ти правиш преценка на твоето поведение, спрямо един морал, който и аз не знам как точно да го нарека: световен, извън времето или Господен и виждаш какви глупости си правил.

Аз, специално, през цялото време плачех. Затова това “скърцане на зъби на оня свят” и прочие е нещо напълно реално. Скърцаш си със зъби, защото виждаш колко много си сгрешил спрямо Един Морал, Който всъщност е Съвършено Ясен - ти си Го знаел и през цялото време си бързал с плановете си.

А когато отиваш, те Посрещат. Човекът, който те Посреща ти казва, че има пунктове във Вселената, в които ти получаваш тяло. Но никой не може да ти каже кога ще попаднеш в такъв пункт или какво…, защото то е…всичко е въпрос на…Тоя дето днеска ни е поканил…нали и е многопосоча работа…никой не може да Го изчисли….Но попадаш ли и аз попаднах, това е една гара - разпределителна (една планета - разпределителка), на която висят милиарди…

В момента обаче, в който ти получаваш тяло ти дават един жетон , че ти си преминал тоя първоначален стадий…Това е жетонът, който се дава, за да те прекара Хараон.

Някой се е върнал и е разправял за жетона, иначе не мога да си обясня, че има такова съвпадение. Дават ти жетона, нищо не се разбира по нататък, но вероятно на него е написано всичко, което можеш да си представиш, в едно чипче, едно такова като флашка. И лежат…милиарди хора лежат и чакат кой в каква посока ще отиде.

Аз…единственият човек, който се движех…Виждам една пропаст - слизам надолу - един поток. Планетата е нощ…това е една нощ, която слабо се вижда, полутъмно е, няма светлина. И тогава виждаш този светлина, за която приказват всичките.

Светлина - Врата, от която се чува една музика - фантастична.

Но, но, но…това съм го писал в романа си за Кракра - когато бях на 7 години. Когато бях на 7 години сънувах тази същата Музика. Една нощ сънувам, че с едно момиченце се държа за ръка и вървим през една градина с цъфнали вишни и чувам същата Музика. И от тази Врата се чуваше същата Музика…

Аудио с акад. Антон Дончев:




 
Борислав Борисов
Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи новинарски онлайн платформи в България, сега собственост на водещи медийни групи.

Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса, медиите и сигурността ( анализатор в B2 Security - продоволствена сигурност, противодействие трафика на хора, регионално развитие и политики на Балканите, антитероризъм), основател на Асоциация на българските села.

Борислав Борисов е последовател на духовните и езотерични учения от 19-и век, като сред любимите му автори са Морис Метерлинк, Рудолф Щайнер, Райнер Мария Рилке и др.  Отдаден на изучаването и въвеждането в потънкостите в Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), както и на школите на Брат Михаил - Омраам (Михаил Иванов) и Елеазар Хараш.

Изследовател на алтернативните методи в психологията, парапсихологията и квантовата медицина.  За контакти: borislav@portal12.bg 
Акад.Антон Дончев
Акад.Антон Дончев

Антон Дончев има огромен принос към националната и световна литература. Той е съвременен български писател, който създава  исторически епоси. В тях на фона на историческите процеси и тенденции разкрива силата на българския национален дух.

Писател мъдрец и хуманист, който цени силата на детайлите, долавя вълненията на своя народ, обича красивото и се прекланя пред духовното. Първият му роман „Сказание за времето на Самуила“ е публикуван през 1961 г. Става световноизвестен с романа си „Време разделно“, който е преведен на 30 езика с над 2 млн. тираж. Романът е екранизиран през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков.
 

„Всички книги, които съм написал, са изпети“



казва човекът, който търси светлина за хората и за когото историческите извори са най-достоверният път за преоткриване на далечното минало.

Стилът на работа на Антон Дончев  е особен: само за 41 дни написва „Време разделно“, но работи 4 години над „Трите живота на Кракра“ в Бачковския манастир, където живее като монах, и 23 години посвещава на  „Сказанието за Аспарух“.
 
Роден е на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане. Антон Дончев е академик на Българска Академия на Науките. Удостоен е с множество награди и ордени от цялата страна. Един от първите лауреати на новоучредената награда от Народния театър за духовен принос на името на Иван Вазов.Притежава званието доктор хонорис кауза на СВУБИТ  и на ВУАРР Пловдив. Роден е на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане. 

 

“Всеки трябва малко да остане сам със себе си и съвършено честно да си признае какво става с него, към какво се стреми, какво иска всъщност да направи и какво от това, което иска да направи, действително има стойност. Нужна е една беседа със себе си за установяване на твоите собствените ценности и за признанието, че част от ценностите ти са резултат на признанието на чужди ценности, които ти си приел, без да се замисляш за какво става дума!”





 

“Днес ние попадаме в едно време, което е едновременно благословия и проклятие. Това е времето на промяна.”

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12