Търси

Акад. Антон Дончев: Във време разделно, да запалим Искрата, както богомилите! (ВИДЕО)

Още по темата ...
Антон Дончев

Акад. Антон Дончев: Главното на смъртта е, че те пращат извън времето (ОТКРОВЕНИЕ-АУДИО ЗАПИС)

Виж повече

Акад. Антон Дончев: Трябва да вникнем в подвига и мъдростта на богомилството (ЛЕКЦИЯ)

Виж повече
21.10.2022 г.
1180
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Всичко има стойност затова, защото Дървото има стойност не само затова, че има корени, а затова че има стъбло, има корона, и ако е плодно - има плодове. 

Мисля, че ние живеем в дните, когато човекът, човечеството се учи да върви на четири крака. Казват, че 2 милиона години (някои 8 милиона години) Великият Разум или Бог (както искате да го наречем) е загубил, за да изправи човек на два крака. 

И това, трябва да ви кажа, че е огромна инженерна задача - Едно Същество - ние го виждаме навсякъде - здраво опряно на четири крака (ето и масата стои на четири крака, стола стои на четири крака), трябва да го изправиш на два крака, в името на това, че първо трябва да му освободиш двете ръце, които да правят добро и зло, и да му изправиш и челото, да му изправиш гръбнака…И постигнато е! 

Ето, всички сме образци на този Човек - хомо еректус - изправеният човек, при който естествено се е променяло не само тялото на съществото с двата крака, а в същото време се е променял и неговият Дух.  За да вървим така както в момента, на двата си крака, трябва да сме вътрешно изправени. 

През това време, през което се е развивало човешкото тяло, нашият Дух е добил една стойност, която носи името Достойнство. Ние сме хора затова, защото имаме човешко достойнство. 

И във всички човешки документи, които човечеството създава - на Устава на обединените нации, на картата за правата на европееца…, преди свободите, преди правата, стои достойнството - правото на Достойнство.
Това, което се случва в наши дни - това, което виждаме - е пряк опит главата на човека да бъде натисната и да загуби той своята стойка на изправеният човек. 

Ние добиваме една стойка, едно поведение, което ми се стори, че го видях много добре на едно видео: на една горила, която пази харема си…Той още не ходи на четири крака, но той се опира на пръстите на ръцете си - ръцете му са заети…огромни плещи, огромни гърди…

Поведението на хората, които в момента ръководят човечеството си е чисто маймунско-горилско. Това, което се говори показва, че тези хора не мислят. Самият факт, че може официални лица да приказват за “първи удар, за надмощие във война” и прочие, показва, че това са хора, които просто не мислят или ако мислят, не мислят какво причиняват с приказките си. 

Защото това, което в момента съществува и се знае, че съществува, означава, че една война е край на човечеството…и то - ужасен край на човечеството. И тези хора, които си позволяват “да си показват мускулите и да си пазят маймуните, докато минават шосето” - всичките тия хора си позволяват да се наричат “водачи на човечеството”.

Има една дума, която, Слава на Бога, тя седи и пред сградата на Народното Събрание - думата: Съединение. Като махнете С - то, остава още по-хубава дума - Единение.

Единствената възможност да си запазим стойката на човек, който стои на два крака е да гледаме Истината в Очите - да казваме Истината. Това е обединението на хората, които признават това нещо в общество (Съ-общество) на съмишленици, които говорят Истината, покланят се на Истината и казват: “Само Истина, само Истина, само Истина!”

Акад.Антон Дончев
Акад.Антон Дончев

Антон Дончев има огромен принос към националната и световна литература. Той е съвременен български писател, който създава  исторически епоси. В тях на фона на историческите процеси и тенденции разкрива силата на българския национален дух.

Писател мъдрец и хуманист, който цени силата на детайлите, долавя вълненията на своя народ, обича красивото и се прекланя пред духовното. Първият му роман „Сказание за времето на Самуила“ е публикуван през 1961 г. Става световноизвестен с романа си „Време разделно“, който е преведен на 30 езика с над 2 млн. тираж. Романът е екранизиран през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков.
 

„Всички книги, които съм написал, са изпети“



казва човекът, който търси светлина за хората и за когото историческите извори са най-достоверният път за преоткриване на далечното минало.

Стилът на работа на Антон Дончев  е особен: само за 41 дни написва „Време разделно“, но работи 4 години над „Трите живота на Кракра“ в Бачковския манастир, където живее като монах, и 23 години посвещава на  „Сказанието за Аспарух“.
 
Роден е на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане. Антон Дончев е академик на Българска Академия на Науките. Удостоен е с множество награди и ордени от цялата страна. Един от първите лауреати на новоучредената награда от Народния театър за духовен принос на името на Иван Вазов.Притежава званието доктор хонорис кауза на СВУБИТ  и на ВУАРР Пловдив. Роден е на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане. 

 

“Всеки трябва малко да остане сам със себе си и съвършено честно да си признае какво става с него, към какво се стреми, какво иска всъщност да направи и какво от това, което иска да направи, действително има стойност. Нужна е една беседа със себе си за установяване на твоите собствените ценности и за признанието, че част от ценностите ти са резултат на признанието на чужди ценности, които ти си приел, без да се замисляш за какво става дума!”





 

“Днес ние попадаме в едно време, което е едновременно благословия и проклятие. Това е времето на промяна.”

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12