Търсене
Търси
Категории
Начало / Статии

Акад.Антон Дончев: Свещената книга беше Искра, която палеше клади. Съвършените пяха цяла нощ преди кладите...Те казваха, че такава е Волята Божия

Още по темата ...

Акад.Антон Дончев за Вълчан войвода, Златото на траките, тайните на Ватикана и жертвите във войната за Свобода

Виж повече
Антон Дончев

Акад. Антон Дончев: Главното на смъртта е, че те пращат извън времето (ОТКРОВЕНИЕ-АУДИО ЗАПИС)

Виж повече
14.09.2023 г.
5975
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
 
"Истинският защитник на вярата, на Господнята Правда, е длъжен ако трябва да плати с живота си. Това е Пътя на Христа" 

"Вярвах и знаех, че ако тези хора (богомилите) поискаха, можеха да съединят ръцете су и да помолят Силите на Вселената да им помогнат. Вярвах, че ако съберат лъчите на видимите и невидимите Слънца като в огледало, могат да ги насочат с погледите си където поискат и да изпепелят кръстоносците и техните каменометки. Нима огледалото на Чистите Души не е по-силно от огледалото на Архимед?.... Но и Оня, разпнатият, е можел да помоли своя Небесен Отец да му изпрати легиони ангели. Само, че бе останал да виси на кръста...Съвършените пяха цяла нощ. Не ги разбирах твърде. Вие разбирате ли? Те казваха, че таква е Волята Божия. А да се месим на Божията Воля - това не е наша работа."

"На другата сутрин в огнищата на Монсегюр пламнаха ръкописите на Съвършените - горяха книги, пергаменти, трошаха се камъни и глина....Превръщаше се в пепел и прах мъдростта на Египет и Елада..., на Персия..., на Индия и Китай..., на Рим, Константинопол и Търнов...."

"Мое задължение беше като пазител на Книгата да я нося край кладите, за да могат умиращите наши братя да получат утехата, че Словото на апостол Йоан е край тях. И Книгата ги гледа. Може и да си мислеха, че Невидима Ръка записва имената им върху пергамент. Стоял съм край десетки клади - горяха по един, по десет, по двайсет души. На 13-я Божи ден от месец Май в лето Господне хиляда двеста трийсет и пето, при Монтвимер бяха изгорени 183-а булгари - така ги нарекоха в присъдата."

"Свещената книга беше светлина. Тя не можеше да освети цялата страшна нощ над земята, но дори запален свещ осветява - макар и само педя около себе си. Свещената книга беше искра, която палеше клади - и на кладите изгаряха хората, пренесли светлината. Но те бяха избрали своя път..."

"Гледам кладата, гледам и ръката си, която дописва последния лист....Нима е възможно, когато слънцето изгрее, тази ръка да я няма? Как така няма да видя слънцето, как ще потъна в мрака, във вечния мрак! Как така няма да ме има...

Първите чеда на смъртта излизат от оградата и поемат към кладата. Те пеят! Господи, те пеят Слова от Свещеното Тайно Пето евангелие на Йоан..., слова от моята Книга. Те казват:

Бог ще ни облече в одежди неразрушими и ще ни наложи неувяхващи венци...Не ще има вече ни глад, ни жажда, нито ще ни жари слънчев пек.
Бог ще изтрие всички сълзи от очите ни...."





из Странният рицар на Свещенната книга   

►ЧУЙТЕ АУДИО ЗАПИС ОТ ЧАСТНА СРЕЩА С АКАД.АНТОН ДОНЧЕВ

вижте видео с акад.Антон Дончев:
Антон Дончев академик Антон Дончев Антон Дончев - книги
Борислав Борисов
Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи новинарски онлайн платформи в България, сега собственост на водещи медийни групи.

Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса, медиите и сигурността ( анализатор в B2 Security - продоволствена сигурност, противодействие трафика на хора, регионално развитие и политики на Балканите, антитероризъм), основател на Асоциация на българските села.

Борислав Борисов е последовател на духовните и езотерични учения от 19-и век, като сред любимите му автори са Морис Метерлинк, Рудолф Щайнер, Райнер Мария Рилке и др.  Отдаден на изучаването и въвеждането в потънкостите в Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), както и на школите на Брат Михаил - Омраам (Михаил Иванов) и Елеазар Хараш.

Изследовател на алтернативните методи в психологията, парапсихологията и квантовата медицина.  За контакти: borislav@portal12.bg 
Акад.Антон Дончев
Акад.Антон Дончев

Антон Дончев има огромен принос към националната и световна литература. Той е съвременен български писател, който създава  исторически епоси. В тях на фона на историческите процеси и тенденции разкрива силата на българския национален дух.

Писател мъдрец и хуманист, който цени силата на детайлите, долавя вълненията на своя народ, обича красивото и се прекланя пред духовното. Първият му роман „Сказание за времето на Самуила“ е публикуван през 1961 г. Става световноизвестен с романа си „Време разделно“, който е преведен на 30 езика с над 2 млн. тираж. Романът е екранизиран през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков.
 

„Всички книги, които съм написал, са изпети“



казва човекът, който търси светлина за хората и за когото историческите извори са най-достоверният път за преоткриване на далечното минало.

Стилът на работа на Антон Дончев  е особен: само за 41 дни написва „Време разделно“, но работи 4 години над „Трите живота на Кракра“ в Бачковския манастир, където живее като монах, и 23 години посвещава на  „Сказанието за Аспарух“.
 
Роден е на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане. Антон Дончев е академик на Българска Академия на Науките. Удостоен е с множество награди и ордени от цялата страна. Един от първите лауреати на новоучредената награда от Народния театър за духовен принос на името на Иван Вазов.Притежава званието доктор хонорис кауза на СВУБИТ  и на ВУАРР Пловдив. Роден е на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане. 

 

“Всеки трябва малко да остане сам със себе си и съвършено честно да си признае какво става с него, към какво се стреми, какво иска всъщност да направи и какво от това, което иска да направи, действително има стойност. Нужна е една беседа със себе си за установяване на твоите собствените ценности и за признанието, че част от ценностите ти са резултат на признанието на чужди ценности, които ти си приел, без да се замисляш за какво става дума!”





 

“Днес ние попадаме в едно време, което е едновременно благословия и проклятие. Това е времето на промяна.”

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Вход Регистрация

Спомоществуватели на Портал 12: