Не пропускайте да чуете и аудио записа от 2017-а година: Акад. Антон Дончев: Главното на смъртта е, че те пращат извън времето (ОТКРОВЕНИЕ-АУДИО ЗАПИС)
Избрани цитати от книги на акад.Антон Дончев:
Любовта на боговете е също така странна и върви по свои пътища, както любовта на хората. И благоволението на Бога пада не върху достойния, а върху любимия.
Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи ..., в себе си. Когато отчаяние залее сърцето ти, вдигни поглед към небето. Там винаги летят птици. И помни, че една от тях носи благата вест.
Целият живот на човека е бягане от страха. Съединяваш се с жена, за да не си сам. Пиеш с приятели, да не си сам. Търгуваш, пазариш се, разтопяваш се в тълпата, за да не мислиш. Защото ако останеш сам, почваш да мислиш. И тогава идва страхът. А с него... истината и познанието.
Чуй думите на свети Августин. На младини той бил манихеец ще рече — богомил. Получил просветление чак на 32 години. Свети Августин е написал: „Бащите наказват своите деца. Бог в своето милосърдие постъпва по същия начин с хората. Да се накаже, да се изтезава еретик, значи да му бъде въздадена Любов.“
Мое задължение беше като пазител на книгата да я нося край кладите, за да могат умиращите наши братя да получат утехата, че Словото на апостол Йоан е край тях. И книгата ги гледа. Може и да си мислеха, че невидима ръка записва имената им върху пергамент. Стоял съм край десетки клади — горяха по един, по десет, по двайсет души. На тринайсетия Божи ден от месец май в лято Господне хиляда двеста трийсет и пето при Монтвимер бяха изгорени сто осемдесет и трима булгари — така ги нарекоха в присъдата.
-----
И жрецът каза: Ако ти си жрец, не можеш да не знаеш над кой храм стои каменна плоча, на която в квадрат са наредени числата от 1 до 16 в 9 водоравни и 9 отвесни реда. (16х9=144) И като събираш числата на всеки ред — и наляво, и надясно, и нагоре, и надолу, и по чертите, които съединяват ъглите на квадрата — винаги се получава едно и също число. Вземи плочката и напиши числата.
---
Жрецът каза:
— Спрях да поливам цветята. И земята се напука, стеблата клюмнаха и цветята тръгнаха да умират. Тогава полях с изворна вода само едното цвете. То живна, изправи се и се отърси от смъртната дрямка. А знаеш ли какво стана с второто цвете?
Кубрат каза:
— Другото цвете се изправи, макар да не беше взело ни капка вода. И макар пръстта в неговото гърне да бе останала все суха и напукана, цветето оживя. Когато бях дете, жреците ми показваха такива цветя, защото искаха да ми покажат, че невидими нишки свързват живите същества под небето на Тангра.
ВИЖТЕ ВИДЕО КЛИПОВЕТЕ:
